РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Пловдив, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А. Въззивно гражданско
дело № 20245300501290 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Съединение против решение
№ 1534/05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1477/2024 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, с което е признато за незаконно
уволнението на К. А. Й., ЕГН **********, извършено със Заповед № РД-32/
09.01.2024 г. на Кмета на Община Съединение Г. Р., с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 09.01.2024 г., същото
е отменено, а К. Й. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно,
поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по
същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна К. А. Й. чрез процесуалния и представител
адвокат Б. П. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в закона срок за
обжалване, изхождат от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независиммо от тях настоящият
съдебен състав формира и следните мотиви:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Ищцата К. А. Й. е основала исковете си на твърдението, че е
работила при ответника Община Съединение по трудов договор, с място на
работа в с.Царимир, Община Съединение, като е заемала длъжността „***“ в
дирекция „***“ в Община Съединение, както и че трудовото и
правоотношение е било прекратено с оспорваната Заповед № РД-
32/09.01.2024 г. на Кмета на Община Съединение, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва уволнението като
незаконосъобразно, по съображения, че не са били налице основанията на
закона за прекратяване на трудовото и правоотношение, тъй като не е
извършвала нарушения на трудовата дисциплина, като се иска от съда да
отмени уволнението и да я възстанови на заеманата преди това длъжност.
Ответникът Община Съединение е оспорил предявените искове като
неоснователни, като поддържа да са били извършени описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения.
Безспорно е между страните по делото, а и от представения по
делото Трудов договор № 4/09.03.2020 г. се установява, че ищцата К. А. Й. е
работила по трудово правоотношение при ответника Община Съединение, с
място на работа – Кметство с.Царимир, Община Съединение, като е заемала
длъжността „***“ в дирекция „****“. Този договор е сключен за
неопределено време, до завръщането на отсъстващ титуляр. Трудовото и
правоотношение е било прекратено с обжалваната Заповед № РД-
32/09.01.2024 г. на Кмета на Община Съединение, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Посочената уволнителна заповед отговаря на формалните
изисквания на чл.195 от КТ – налице е мотивирана писмена заповед, в която
са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. При изготвянето и са спазени
преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 194 КТ. От
работодателя е спазена и процедурата по чл.193 от КТ, като преди налагането
на дисциплинарното наказания от ищцата са били поискани писмени
обяснения, като такива са били дадени на 08.01.2024 г.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато
служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. При
определяне на дисциплинарното наказание съгласно чл.189, ал.1 КТ се вземат
2
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя.
При приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение (в този смисъл са
Решение № 4 от 13.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 544/2019 г., III г. о., ГК,
решение по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. №
4585/2017 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г.
о., решение по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. №
1417/2011 г. на Върховен касационен съд, III г. о.) .
Видно от представената Заповед № РД-32/09.01.2024г. на Кмета на
Община Съединение, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за следните нарушения на трудовата дисциплина: отсъствие на
служителката от работа без основателна причина на датите: 12.12.2023 г. от
12.00 до 13.00 часа, на 13.12.2023 г. от 12.00 до 13.10 часа, на 14.12.2023 г. от
10.30 до 10.50 часа, от 11.30 до 13.00 часа и от 15.25 до 15.50 часа, на
15.12.2023 г. от 12.00 до 13.00 часа, на 18.12.2023 г. от 14.00 до 14.30 часа и
на 19.12.2023 г. от 10.00 до 10.20 часа и от 10.35 до 10.45 часа. Посочено е,
че за тези обстоятелства е постъпил доклад от Кмета на с. Царимир - А. Б.,
както и че се касае до системни нарушения на трудовата дисциплина и
наказанието се налага съобразно чл.190, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.187, ал.1,
т.1 и т.10 КТ. За установяване факта на извършване на нарушенията
работодателят е разпитал лицето, изготвило доклада като свидетел, като в
показанията и изнесените в доклада факти се припокриват.
Според чл.187, ал.1 КТ, нарушения на трудовата дисциплина са:
-чл.187, ал.1, т.1 КТ: закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
-чл.187, ал.1, т.10 КТ: неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение.
Описаните в уволнителната заповед нарушения попадат в хипотезата
на чл. чл.187, ал.1, т.1 КТ, а именно преждевременно напускане на работа
/преди утвърдената обедна почивка/ и неуплътняване на работното време.
Според нормата на чл. 190, ал.1, т.1 КТ, дисциплинарно уволнение
може да се налага за три закъснения, или преждевременни напускания на
работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час .
При твърдяната от самия ответник в отговора на исковата му молба
3
утвърдена обедна почивка в Община Съединение от 30 минути, от 12.30 часа
до 13.00 часа и при приспадане на времето за обедната почивка, нито едно от
описаните нарушения освен това на 14.12.2023 г. не е в рамките на един час.
За 14.12.2023 г. обаче има писмени данни от „Български пощи“ ЕАД /л. 47 от
делото на РС/, че ищцата в 11.07 часа е изпратила 2 броя обикновени
кореспондентски пратки с подател кметство и получатели – Районен съд –
Пловдив и ЧСИ Л., Г. и Д.. В удостоверението „Български пощи“ ЕАД
14.12.2023 г. е отразено на 18.12.2023 г. в 14.10 ч. ищцата да е получила
пратка с получател – Кметство – с.Царимир. Или, напускането на работното
място на 14.12.2023 г. и на 18.12.2023 г. е било свързано с изпълнение на
служебни задължения за ищцата, които са и възложени съобразно връчената и
длъжностна характеристика – в същата изрично е предвидена дейност по
връчване на призовки, съдебни удостоверения, както и изпълнение на други
дейности, възложени от прекия ръководител, Секретаря и Кмета на общината.
Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че в частта му
относно датата 14.12.2023 г. докладът на кмета е неверен, тъй като в него
кметът на селото, разпитан и като свидетел сочи, че от 10:30 до 10;50 ищцата
е била извън работното място, от 10:50 до 11:30 е била на работа, а от 11:30 до
12:00 часа не е била на работното си място, а видно от удостоверението на
„Български пощи“ ЕАД в 11:07 е съставен документ за изпратени от ищцата 2
пратки, с получател РС Пловдив и ЧСИ Л., Г. и Д., т.е. в този момент тя е
била в пощата. Ето защо се опровергава докладът и показанията на св. А. Б. за
точните часове, в които ищцата е била, респ. не е била в кметството.
Други доказателства в подкрепа на тезата на работодателя не са
събрани. Ето защо съдът приема, че твърдяните нарушения на трудовата
дисциплина, извършени от ищцата, не са установени категорично по делото.
Дори и да се приеме обаче, че нарушенията са извършени от ищцата
така, како са описани в уволнителната заповед, то при приложението на чл.
189, ал. 1 КТ съдът приема, че тези нарушения не са толкова тежки, че да се
обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Ето защо съдът приема извършеното уволнение за незаконосъобразно. Като
такова, същото следва да бъде отменено, а ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност.
Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно и
законосъобразно ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната
инстанция, които се констатираха на 1000 лв. за заплатено възнаграждение за
един адвокат.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1534/05.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1477/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав.
ОСЪЖДА Община Съединение, област Пловдив, ул. „Шести
септември“ №13, да заплати на К. А. Й. с ЕГН ********** сумата от 1000 лв.
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,
считано от 20.06.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5