Р Е Ш Е Н И Е
№ 2209
Град Пловдив, 30 октомври 2017 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2457 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Шато Марково“ ООД против акт
за установяване на задължение № 598 от 27.03.2018 г., издаден от Е.М., главен
инспектор по приходите в сектор „„Местни данъци и такси –Събиране и контрол“ към
отдел „Финансова политика“ при Община Родопи, потвърден с решение № 125 от 08.06.2018
г. на началник отдел „Финансова политика“ при община Родопи, с който са
установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017
г. в размер на 1 037,42 лева и 40,63 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби и моли актът да бъде отменен, като се присъдят и направените
разноски. Допълнителни съображения са изложени в представените на 15.10.2018 г.
писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски.Съображения по същество са изложени в представената на 15.10.2018 г.
писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорения акт и за когото този акт създава нови публични
задължения, поради което е неблагоприятен. Актът е обжалван по административен
ред, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното обжалване. Спазен е преклузивният срок по чл.156, ал.1 ДОПК за
обжалване пред съд. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството-жалбоподател е подало декларации по чл.14, ал.1 ЗМДТ с вх.№№ 730 и
733 от 22.04.2010 г. и декларации по чл.17, ал.1 ЗМДТ от 18.06.2010 г. и от
12.08.2010 г., с които е декларирало притежаваните недвижими имоти, находящи се
в землището на с. Марково, извън строителните граници, а именно – поземлен имот
с кадастрален № 44.186 и сградите в този имот, за който е открита партида №
М235-100618, и поземлен имот с кадастрален № 44.187 и сградата в този имот, за който е открита
партида № М426-100812.
С декларация с вх.№ 53-716-2 от 11.11.2016 г. (л.49 от
делото) дружеството е декларирало, че за посочените два имота не следва да се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради непредоставяне на
услугата съгласно чл.71,т.1 ЗМДТ. Към декларацията са представени договор № 80
от 18.11.2010 г. и анекс към него от 07.11.2016 г., сключени между „Шато
Марково“ ООД като възложител и КМД ЕООД като изпълнител, с предмет – извозване
на набраните в района на обекта на възложителя смесени битови отпадъци до депо
за отпадъци и срок на договора от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Тъй като
молбата на дружеството не е одобрена, имотите партиди №№ М235-100618 и М426-100812
са обложени с такса битови отпадъци по общия ред.
При извършената проверка за месец юли органът по
приходите е констатирал, че дружеството дължи ТБО за двата имота общо в размер
на 1037,42 лева и 40,63 лева лихви (от които по партида № М235-100618 – ТБО в
размер на 1014,51 лева и 39,73 лева лихви и по партида № М426-100812 в размер
на 22,91 лева и 0,90 лева лихва).
В хода на съдебното производство от ответника са
представени договор № 41 от 16.05.2008 г. между община Родопи като възложител и
КМД ЕООД като изпълнител, с предмет – сметосъбиране и сметоизвозване на твърди
битови отпадъци в община Родопи, за срок от 15 години (л.98-100); месечен
констативен протокол № 7-11 от 07.08.2017 г. за извършена услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в с. Марково за месец юли
2017 г. (л.101); седмични констативни протоколи №№ 27, 28, 29 и 30 (л.102-105);
договор от 10.05.2017 г. между община Родопи като възложител и община Пловдив
като изпълнител, с предмет – депониране на неопасни битови отпадъци на депо в
землището на с. Цалапица, и срок от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. (л.107-109).
От тези писмени доказателства може да бъде направен обоснован извод, че община
Родопи е изпълнила задължението си да осигури събирането и извозването на
битовите отпадъци на с. Марково за 2017 година. А представените трудови
договори и допълнителни споразумения (л.121-126) установяват, че за 2017 година
община Родопи е наела по трудов договор един общ работник по чистота, на пълен
работен ден, с място на работа – община Родопи, т.е., от трудовия договор не
може да бъде направен категоричен извод за характера на работата и точно
определеното работно място на работника (дали това е сградата на общината или
друго място на територията на общината).
Представените с молбата от 01.10.2018 г. (л.132-194)
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател договор от 18.11.2010
г. (част от административната преписка), анекси към него и фактури установяват,
че между „Шато Марково“ ООД като възложител и КМД ЕООД като изпълнител има
сключен договор с предмет – извозване на набраните в района на обекта на
възложителя в с. Марково смесени битови отпадъци до депо за отпадъци, и със
срок на договора до 31.12.2011 г., който срок е бил продължаван всяка година с
анекс, последният от които е за 2017 година. С фактура № ********** от
02.08.2017 г. (л.194) „Шато Марково“ ООД е платило на КМД ЕООД услугата по
извозване на отпадъци контейнер тип „Бобър“ за м. юли 2017 г. Следователно
представените писмени доказателства установяват създадени трайни търговски
взаимоотношения между двете дружества и редовното изпълнение на задълженията по
сключения договор за извозване на битовите отпадъци от обекта на „Шато Марково“
ООД в с. Марково.
При така установените факти, по които между страните
няма спор, съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен и не са налице
основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се
заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината. А съгласно чл.63, ал.2 ЗМДТ видът на предлаганите услуги по чл.62 на
територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на
битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година.
В настоящия случай със заповед № 1103 от 18.10.2016 г.
на кмета на община Родопи (л.43-48 от делото), издадена на основание чл.63,
ал.2 ЗМДТ, са определени предлаганите от общината услуги за 2017 г., границите
на районите и честотата на сметоизвозването, както следва: 1) сметосъбиране и
сметоизвозване на твърди битови отпадъци; 2) обезвреждане на твърди битови
отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци; 3) поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване; в населените места и извън
населените места (зимно и лятно почистване на местните пътища, автобусни
спирки, отбивки и т.н., ликвидиране на нерегламентирани сметища, почистване на
замърсени терени и други дейности по поддържане на чистотата на територии за
обществено ползване), като границите на района, в който се извършват тези
дейности, за с. Марково са: в регулацията на населеното място, регламентирана
вилна зона, имоти, граничещи с регулацията на селото с променен статут, имоти,
попадащи в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имоти в Стопански двор, почивна база „Иглика“, имоти
в местностите „Пичковец“, „Динките“, „Фиданлъка“, „Комсала“, „Старите гробища“,
„Захридево“, „Манчева чешма“, „Пиринчийката“, „Ветрогона“, „Исака“, „Кону
дере“, „Чонето“, „Бялата воденица“, „“Бедрозов бунар“, „Зандана“, „Бърчината“;
като честотата на сметосъбирането и сметоизвозването е 1 път седмично за цялата
2017 г.
Следователно в изпълнение на законово разписаните
задължения община Родопи е организирала изпълнение на услугите по събиране,
транспортиране и третиране на битовите отпадъци и по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване на територията на с. Марково, включително в местността
„Исака“, където според нотариалните актове за покупко-продажба (л.20-25 от
делото) се намират имотите на „Шато Марково“ ООД. Изпълнението на услугите по
сметосъбиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци е безспорно
доказано от представените по делото договор от 16.03.2008 г. (л.98-100) и
констативния протокол (л.101). Изпълнението на услугата по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване също е доказано от
представените по делото трудови договори и конкретно за проверявания период м.
юли 2017 г., когато са били предприети действия по отстраняване на
нерегламентирани сметища в деретата на с. Марково (л.127-129), представляваща
една от дейностите, включени в обема на услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване съгласно заповед № 1103 от 18.10.2016 г. на
кмета на община Родопи.
В този смисъл неоснователно и недоказано се явява
единственото възражение на дружеството-жалбоподател за непредоставяне на
услугите от страната на общината. Дори и да бяха допуснати исканите от
процесуалния представител на дружеството свидетели в тази насока, техните
показания биха били в противоречие с писмените доказателства, представени по
делото. От друга страна, дружеството твърди отрицателен факт, поради което
доказателствената тежест за установяване изпълнението на услугите е изцяло за
ответника, който чрез представените непротиворечиви писмени доказателства по
безспорен и категоричен начин доказа осъществяването на този положителен факт.
Обстоятелството, че дружеството-жалбоподател има
сключен договор с КМД ЕООД за извозване на смесени битови отпадъци от имота си
в местността „Исака“ № 44а, не игнорира факта, че общината също е изпълнила
задълженията си да организира дейностите по събиране, транспортиране и
третиране на битовите отпадъци и по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, като регулярно е изпълнявала тези дейности съобразно
утвърдения график за месец юли 2017 г. Тъй като по делото е безспорно
установено, че имотите на дружеството попадат в обхвата на районите, за които
общината е организирала всички услуги по чл.62 ЗМДТ, то безспорно дружеството
дължи таксата за битови отпадъци и случаят не попада в изключенията на чл.71,
т.1 ЗМДТ, в какъвто смисъл е била подадена декларация от „Шато Марково“ ООД на
11.11.2016 г. (л.49-51).
Чл.71 ЗМДТ определя три изключения от общото правило
за дължимост на таксата за битови отпадъци, при които тази такса не се
дължи. Съгласно чл.71, т.1 ЗМДТ не се
събира такса за услугата по чл.62, ал.1 (събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране) и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, за имоти,
които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината.
Както се каза по-горе, от представените по делото непротиворечиви писмени
доказателства може да бъде направен обоснован извод, че общината е изпълнявала
регулярно задълженията си по предоставяне на услугата по събиране и
транспортиране на битовите отпадъци в района, в който се намират имотите на „Шато
Марково“ ООД, поради което дружеството на общо основание дължи таксата за
проверявания месец юли 2017 г. на общо основание. В този смисъл обосновани и
правилни са изводите на органа по приходите и решаващия орган, че процесният
случай не попада в хипотезата на чл.71, т.1 ЗМДТ и не е налице условието по
цитираната норма за освобождаване на дружеството от заплащането на таксата.
Що се отнася до възражението за неизпълнение на
услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
както се каза, общината е организира изпълнението на услугата в местността
„Исака“, която изрично е посочена в заповед № 1103 от 18.10.2016 г. на кмета на
община Родопи (л.43-48), и са налице безспорни писмени доказателства за нейното
изпълнение. Следва да бъде изрично отбелязано, обаче, че изпълнението или
неизпълнението на тази услуга не е елемент от фактическия състав на чл.71, т.1 ЗМДТ, от една страна, а от друга страна, дължимостта на таксата за извършване
на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване произтича
от обстоятелството, че услугата се извършвана по отношение на обществените
територии в населеното място и местността, където се намират недвижимите имоти
на дружеството-жалбоподател, а не конкретно по отношение на самите имоти, които
не попадат в понятието територия за обществено ползване.
Нещо повече, в контекста на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ,
определящ съдържанието на услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, което е конкретизирано също и със заповедта на кмета по
чл.63, ал.2 ЗМДТ, следва да се приеме, че законодателят е предоставил на
дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината определянето на обема на
услугата, т.е., определянето на териториите за обществено ползване за целите на
услугата и точния вид на дейностите, които се включват в обобщеното понятие
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В случая е безспорно,
че услугата се предоставя, както вече се каза, общината е инициирала и
ликвидирала нерегламентирани сметища в деретата на с. Марково извън обичайното
почистване, който факт сам по себе си е достатъчен за дължимостта на таксата за
битови отпадъци по компонент чистота на териториите. Съответно не е налице
основанието по чл.71, т.2 ЗМДТ за недължимост на таксата за битови отпадъци.
Водим от изложено и съобразявайки, че в случай са спазени
всички изисквания по чл.146 АПК, съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноските
същото като основателно и доказано в размер на 310 лева за адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие – л.86, гръб) следва да
бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на община
Родопи тази сума. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шато Марково“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 115, офис 1, представлявано от управителя С.Б.И., против акт за
установяване на задължение № *** от 27.03.2018 г., издаден от Е.М., главен
инспектор по приходите в сектор „„Местни данъци и такси –Събиране и контрол“
към отдел „Финансова политика“ при Община Родопи, потвърден с решение № 125 от
08.06.2018 г. на началник отдел „Финансова политика“ при община Родопи, с който
са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.07.2017 г. –
31.07.2017 г. в размер на 1 037,42 лева и 40,63 лева лихви.
ОСЪЖДА „Шато Марково“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ №
115, офис 1, представлявано от управителя С.Б.Й., да заплати на община Родопи
сумата 310 (триста и десет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: