№ 92
гр. Пазарджик, 22.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело
частен характер № 20235220200594 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
Частната тъжителка З. Т. И.-уведомена в предходното с.з. се явява лично
и с повереника си – адв. К. Р. от АК – Пазарджик, уведомена в предходното
с.з., надлежно упълномощена от преди.
Подсъдимата Ц. И. И. – уведомена от предходното с.з. се явява лично.
Не се явява защитника адв. Л. К. от АК-Пазарджик -редовно уведомен,
надлежно упълномощен отпреди.
Преди часа на съдебното заседание съдията докладчик бе уведомен от
съдия Снежана С.ова, че адв. К. е ангажиран по НОХД, което е поставено за
разглеждане от съдебния състав, в който участва с-я С.ова, по което дело адв.
К. е защитник, с молба да бъде изчакан да приключи съдебното заседание по
НОХД, което е насрочено за днешната дата в 13:30 ч., в която дата и час е
насрочено за разглеждане и настоящото дело.
Явява се свидетеля Г. Й. Б.– редовно призован, доведен от органите на
ОЗ „ Охрана“ – Пазарджик.
Не се явява свидетеля С. К., спрямо когото е постановено принудително
довеждане. По делото е постъпило писмо от началника на ОЗ „Охрана“-
Пазарджик, с което се уведомява съда, че лицето е открито на адреса, но
здравословното му съС.ие, както и това на неговата съпруга не позволяват
изпълнение на постановеното спрямо свидетеля принудително довеждане.
Към писмото е приложена и докладна записка от младши инспектор Р.Н., от
1
която се установява, че при посещение на адреса е било установено лицето
С.К., който обаче е със счупен крак, видимо трудно подвижен и който е
заявил че се грижи за съпругата си М К.а, която е изписана от болница преди
няколко дни, но и днес отново се чувства много зле, поради което и не може
да напусне домът си и се налага да остане при своята съпруга. Към
докладната записка е приложено и копие на епикриза издадена от „МБАЛ-
Пазарджик“ АД на М В. К.а, от която е видно, че съща е изписана на
11.01.2024г от Второ вътрешно отделение, след проведено лечение във връзка
с изострена хронична сърдечна недостатъчност, констатирана застойна
сърдечна недостатъчност, както и придружаващи заболявания.
В момента в залата влиза защитника адв. Л. К..
В залата присъстват свидетелите Д. И. -съпруг на частната тъжителка З.
И. и свидетеля З. И.- съпруг на подсъдимата Ц. И..
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Г. Й. Б. – на ******, българин, български гражданин, разведен, с
основно образование, безработен, осъждан, без родство със страните.
На свидетеля се разясниха правата му по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетеля предупреден за отговорността по чл.290 от НПК.
Свидетеля обеща да каже истината.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Б.:
СВ.Б.: Не сме роднини със страните, съседи сме. Къщите ни са една
срещу друга. Нямам проблеми с нито една от двете страни. Знам от преди
време, че между тях си имат проблеми, делят нещо къщата. Не съм
2
присъствал на такива разправи между тях. Ставал съм свидетел на тяхна
разправия, когато идва и кварталния Н. П. на улицата. Полицая дойде на
улицата. Разправията или поне това, което аз видях беше между З., Ц. и бате
М. беше на улицата. Аз бях пред дома на съседа дядо С., този който викахте
днеска. Бях с бай С.. Ама той не помни човека, защото днеска той трябваше
да дойде. Това го казвам, защото днеска чаках колата на охраната да дойде да
ме забере и чаках там пред бай С. и си разговаряхме, ние си общуваме с него
и бай С. ми вика на мен „бе ти мен що ме пишеш за свидетел“. Аз му викам
„бай С.е, кой съм аз да те пиша за свидетел“ и стана на въпрос за този случай
на комшиите и бай С. ми вика „бе кога е било това“, и аз му викам „бе как за
кой случай бе, бай С.е“ и му казвам, а той вика че не помни. То и аз вече
забравям, та той няма да помни, че е на доста повече години.
За случая, какво съм видял и чул. Както си седяхме с бай С. въпросния
ден, не помня точно датата, някъде преди година и половина ли беше, беше
топло времето щом сме стояли със стария пред тях. Беше през деня и чуваме,
разправията. Разправията първо се чу от дома на З. и Ц.. Чуха се глъчка и
кавги. Дочуваше се глъчка, но не се чуваха точно гласовете. Чуваха се
гласове на висок тон, като разправия, ама точно какво се вика не разбрах.
След като чухме тази разправия, на улицата излезнаха бате М., Ц. и З., само
тримата. Бате М. вървеше подир Ц. и З. и си искаше нещо от тях негово, нещо
негово му бяха взели ли, не разбрах, не съм видял. Ама той върви след тях и
си иска нещо. Излезнаха от пътната врата тяхната и тръгнаха по улицата към
отсрещната страна на улицата, все едно към моята къща. Ц. вървеше напред,
З. я спираше, нека се смее сега (поглежда към св. З. И.), и й викаше така „Ц.,
моля ти се, дай го на брат ми да не викаме да ни слуша цялото село“,а тя
отвърна „няма да го дам, няма да го дам“. Бате М. тръгна срещу нея да си го
взима. Аз бях на около 50 метра и не виждах какво е това дето трябва да го
дава. В този момент Ц. се обърна, блъсна го (показва бутане с ръце напред) и
той падна на капака на автомобила. Там пред тях имаше три коли, не съм
обърнал внимание на капака на коя кола точно падна. После се прибраха и
тримата у дома им.
Ааа, Ц. повика Н. май, защото като дойде полицая Н., тя веднага отиде
при него. Като дойде полицая и тримата бяха още на улицата. Н. П. дойде още
преди тримата да се приберат у дома им. Сигурно П. е бил в селото по това
3
време, защото дойде много бърже. Като дойде полицая, Ц. отиде при него да
говорят. Полицая ни видя, че стоим със С. на пейката отпред, ама въобще не е
идвал при нас и нищо не ни е питал. Не знам какво са говорили кварталния и
Ц.. Не помня колко време стоя полицая, мисля че не стоя много. Като си
тръгна полицая тримата се прибраха и всичко се умири.
Не се мина много време и бате М. дойде при нас, мен и С., ние още
бяхме там на пейката. Тогава дядо С. ни покани да влезем в дома му в двора,
да не стоим вънка на пейката. Покани мен и бате М.. Влезнахме вътре и
пийнахме по една-две ракии. Бате М. ми показа и ни каза, че си навехнал
пръста на ръката, когато го бутнала Ц.. Само каза „навехнах си пръста, като
ме бутна Ц.“. Не сме говори, какво се е случило у тях преди да излезнат на
улицата. Скандала почна отвътре и после на улицата. Не разбрах за какво е
бил скандала вътре в двора им. Д. нищо не сподели пред нас. Не знам, защо
дойде при нас с бай С. бате М., ма то, като те ядосат и мен да ме ядосат ще се
махна вместо да си стоя вкъщи да стават скандали. Знам, че си имат
разправии за подялбата на имота, ма не съм присъствал. Не са се оплаквали
пред мен.
На въпросите на адв. Р.:
СВ.Б.: Има хора от махалата, които да се оплакват от Ц.. Оплакват се
как се държи. Поне това, което са ми казали хората, ми има конфликт с
хората. И с мен има. Най- напред Ц. имаше конфликт с мен затова, че съм
слушал музика посред бял ден, коли бучали покрай нас цяла нощ и не могла
да спи.
Тя и съпругът й поС.но живеят в къщата в селото. Д. и З. живеят в
Пазарджик. Лятото ходят често в имота им там на село, но зимата какво да
правят.
След съгласие на страните свидетеля бе освободен от присъствие, но
остана в съдебната зала.
АДВ. Р.: Не държим на разпита на свидетеля С. К.. По преценка на съда.
АДВ. К.: Считам, че следва да изслушаме свидетеля К., поради което да
направим още един опит да бъде призован и ако може да присъства да даде
показания. Ако се е влошило здравословното му съС.ие, тогава вече ще
4
преценим дали да участва.
СВ. Б.: Ако позволите, на този човек съС.ието му е лошо, трябва все
едно на носилка да го доведете. Движи се, но съвсем бавно. Даже не мислеха
докторите, че ще проходи.
АДВ. К.: При това положение, което каза и свидетеля Б. не държа на
разпита на свидетеля.
Съдът намира, че не следва да бъде правен повторно опит за
призоваване и осигуряване на свидетеля К. в съдебна зала, не само поради
становището на двете страни, че не държат на неговия разпит. И въпреки, че
същият бе допуснат от съда по реда на служебното начало, с оглед на
събраните данни, че същият е с вложено здравословно съС.ие, трудно
подвижен, а от друга страна, както стана ясно от показанията на св.Б. не е
очевидец на случилото се, съдът намира, фактическата обстановка по делото
може да бъде изяснена и без показанията на св. К..
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото С. К..
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да обсъдят възможност
за постигане на помирение.
АДВ. Р.: Не можахме да постигнем помирение.
АДВ.К.: Не можахме да постигнем помирение.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА
Страните /поотделно/: Моля да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Р.: Установи се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че на *******. в двора на маса пред къщата на ****, двор и
къща, които са разпределени с договор за използване на съсобствени
5
недвижими имоти между съпруга на тъжителката Д. и брат му З., съпруг на
подсъдимата. Подсъдимата Ц. И. е извършила престъпление по чл.146 ал. 1 от
НК, спрямо тъжителката З. И., като и е отправила обиди с конкретни думи
описани в тъжбата и потвърдени от свидетелите „змийо“, „нещастнице“,
„крадла“, че не прилича на човек, заплашвала е, че ще й счупи врата и ръцете,
което престъпление е извършено при форма на вината- пряк умисъл.
Обидите са нанесени пряко на пострадалата и са били чути и от нея и
от други хора. Деянието е съставомерно. Подсъдимата е наричала с обидни
епитети тъжителката, като по този начин е унизила честта й и засегнала
достойнството й. Очевидци на случката са съпругът на тъжителката З. и
съпругът на подсъдимата З. И..
Съпругът на тъжителката Д. И. каза конкретни обиди, които
подсъдимата е отправила към жена му „змийо“, „усойнице“,
„некадърнице“,“нещастници“, „ще ви заровя в градината“, както и част от
обидите към него, като той сподели, че в жалбата си е писал за себе си, не е
разказал, че Ц. стиска З. за ръцете, но е написал в множествено число, че тя
ги е обиждала казва“обиждаше нас“. Беше категоричен,че когато Ц. е
обиждала З., З. не й отвръщала с обиди.
В обясненията на Д. по преписката на 13.11.2022г. той казва, че
подсъдимата ги е наричала с имена на животни –„змия“, „прасе“, „ще ви
заровя в градината“. За отправените обиди , визирам и в тъжбата, разказа
свидетелката Д., която е косвен свидетел. Ц. е наричала З. „крадла“,
„нещастница“ и други обиди.
Свидетелката каза,че З. се е почувствала много зле след случката, била е
много притеснена, не е можела да спи. Свидетелката Д. знаеше, че Ц. е
стискала З. за ръцете и я наричала „мършо“, „боклук“, “крадла“.
Беше разпитан, като свидетел кварталния Н. П., той си спомняше, че Д.
е пуснал жалба, по която кварталния е работил, като си спомни,че Д. му се е
оплакал, че Ц. И. го е обиждала с думите „педераст“, „просяк“, „джендър“,
„змия“,“ прасе“, както и че той е предупредил писмено Ц. И.. Именно по
приетата по делото преписка е писмения предупредителен протокол от
30.11.2022г., с който само подсъдимата Ц. И. е предупредена да не се
саморазправа и да не отправя обидни думи спрямо Д. Т. И. и З. Т. И..
Полицаят е имал непосредствени впечатления, тъй като той е снел обяснения
6
от всички, взел им е показанията и именно кварталният е предупредил
писмено само подсъдимата, което е още една индикация, кой е счетен за
извършител в случая., така че свидетеля Н. П., който е поискан от защитата,
също е с показания, които са в полза на тъжителката.
В разпита си мъжът на подсъдимата З. на няколко пъти казва „като
стана кавгата на масата З. дойде при нас“, „ когато дойде З. при нас нещо да
защитава брат ми“ , жена ми викаше „знаете ли колко пъти съм казвал на
моята жена да не се разпратя“, което потвърждава, това което е описано в
тъжбата, че тъжителката З. е дошла, след като подсъдимата Ц. е нападнала
вербално и физически Д. и тя е дошла го защити и по този начин, освен към
Д. подсъдимата е отправила обидни думи и към тъжителката, а не само към
мъжа й.
На стр. 10 в протокола от 05юли същ свидетелят З. И., казва, че
свидетелите, които са поискани от защитата А. и Г. Б. , който беше разпитан в
днешното съдебно заседание, не са били на улицата. Той казва „А. и Г. също
не бяха на улицата, .тогава брат ми отиде у комшията чичо С. К.“.
Разпитани като свидетели А. и Г. не са очевидци. А. е по- скоро
неутрален свидетел. Тя не можа да каже нищо по настоящия казус, а Г. казва,
че скандала е почнал вътре. Той не е очевидец от двора, но така или иначе,
дори да е бил на улицата, това няма връзка с мястото на извършване на
престъплението, спрямо тъжителката. Той даде една ясното, тъй като
каза,подсъдимата е конфликтна и има конфликти и с други хора от махалата,
включително и с него.
В обясненията си подсъдимата каза-“нямам спомен какво съм казала и
какво съм направила“, „ може, не помня към З., да ви кажа честно, това е
половин година, нямам спомен, същият ден да съм имала обиди към нея,
може, но нямам спомен“. В обясненията си обаче в преписката от
30.11.2022г., същата е написала“ нарекох ги с имена на животни“. Има данни,
че подсъдимата е повикал 112, но въпреки, че се опитала това да бъде нейна
защитна реакция и се е опитала да се презастрахова. Единствено и само тя е
предупредена от кварталния. Ето защо, считам,че обстоятелствата в тъжбата
са доказани, поради което Ви моля да признаете подсъдимата Ц. И. И. за
виновна в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
В този смисъл относно гражданския иск, моля да приемете, че в хода на
7
съдебното производство предявения граждански иск е доказан по своето
основание. Моля да вземете предвид причинените на тъжителката морални
страдания от деянието обида, както и обстоятелството,че обидите са
възприети от трети лица. Да уважите изцяло предявения иск в размер на 3000
лв., като считам,че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани
причинените на пострадалата морални страдания, резултат от огорчението,
унижението и накърнението достойнство, като сумата бъде ведно със
законната лихва от датата на извършване на престъплението ****** до
окончателното изплащане.
Моля, да ни присъдите и сторените по делото разноски в размер 613лв.
АДВ. К.: От събраните по делото писмени и гласни доказателства
считам, че частното обвинение не се доказва по безспорен категоричен и
несъмнен начин. Вижда се, че липса мотив за извършване на престъплението,
за което е повдигнато частното обвинени, тъй като на процесната дата ******
е възникнал скандал между подсъдимата и свидетеля Д. И., който скандал е
прераснал и кратка физическа разправа по което има образувано и
приключило друго съдебно производство.
Ако подсъдимата е имала някакви намерения вербални и невербални
такива, то тези нейни намерения, поведения и действия са били насочени
срещу съпруга на частния тъжител, а именно срещу Д. И., който считаме, че
първоначално е започнал скандала, като е за пореден път напсувал
подсъдимата Ц. И..
Доказа се също, между двете семейства назад в години възникват
периодично битови скандали. В постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 20.12.2022г. по прокурорска преписка №
6089/2022г по описа на РП- Пазарджик с наблюдаващ прокурор Петя Ташкова
е установено, че е налице възникнал битов скандал за тази дата, като двете
страни са си разменяли обиди.
Считам, че частното обвинение се гради само и единствено на
показанията на свидетеля Д. И., който е съпруг на тъжителката. Той е
съпричастен и заинтересован от изхода на делото и затова неговите
показания не следва да бъдат зачетени в пълнота. В показанията си З. И.,
който е съпруг на подсъдимата, той е категоричен, че „разправия между З. и
жена ми не е имало“, „не съм чул жена ми да е казвала обидни реплики към
8
З.“.
След приключване на второто или третото поред съдебно заседание на
частния тъжител настоящият съд е разпоредил да представи на магнитен
носител записи от охранителни камери за процесната дата ******, което и
досега такъв запис не е предоставен.
Следва да се дават вяра на обясненията на подсъдимата, която казва, че
нейното поведение и действие с ръцете са били насочени само и единствено
срещу съпруга на тъжителката Д. И., който е обидил за пореден път, грубо е
напсувал, но при намесата на тъжителката, подсъдимата само е отблъснала
нейната ръка, без да отправя каквито и да било обидни думи, най-вече и
такива думи каквито са вписани в настоящата тъжба. Ето защо считам, че
подсъдимата Ц. И. следва да бъде оправдана с оглед липсата на категорични
доказателства в тази насока, тъй като присъдата не може да лежи и да почива
само на предположение, каквото е императивното изискване на закона.
Ако все пак съдът приеме, че подсъдимата е отправила обидни думи,
то съгласно писмените доказателства и най -вече постановлението, което е
издадено от РУ- Пазарджик, което цитирах е видно, че двете страни в това
отношение, както подсъдимата, така и тъжителката са си отправяли обидни
думи, поради което моля да приложите института на реторсията, като без
значение кой от двамата извършители на това деяние първо е отправил е
осъществил и отправил обидните думи, един спрямо друг. В тази връзка
цитирам Решение №49/1972г. на Върховния съд на Общото събрание на
Наказателната колегия. Също така за приложение на института на реторсията
е без значение липсата на насрещна тъжба, като съда следва да освободи и
двамата извършителя от налагане на наказание.
Това са ми основанията и аргументите, поради които на първо място
считам, че следва присъдата да бъде оправдание или алтернативно да бъде
освободена от наказание, с оглед прилагане института на реторсията.
Ако подсъдимата бъде оправдана, моля, да ни бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата Ц. И. И.: Чух адв. Р. и
адв. К.. Това което съм го казала и го казвам е чистата истина. Конфликта и
9
проблема ми е бил с Д. И.. Каквото сме си казали обиди, псувни, псуване,
всичко е било към него и към мен. Нямам спомен, аз го казвам пак, да съм се
намесила, да съм обидила З. И.. Само си спомням, че тя когато се намесваше
между нас двамата да го разтървава й бутах ръката, за да не ми пречи да се
докопам до Д. И., но нямам спомен да съм ий казала обиди.
Казах го на делото на Д. И. срещу мен, пак ще го кажа. Според мен и
двете дела опират до финансова точка, не толкова до обиди и думи казани, а
всичко е до финансов въпрос. Това е, няма какво друго да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата Ц. И. И.: Аз не се чувствам спрямо
З. И. виновна. Не съм виновна. Не си спом…, не съм казала думи. Пак
повтарям, не се чувствам виновна и желая от страна на съда да ме оправдае.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни сроковете за обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:23 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10