Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8742 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от З.П.М. *** община за осъждането й да заплати сумата
от 40 000 лева (съгласно направено в молба от 13.10.2020 г. уточнение на
размера на претенцията), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания от непозволено
увреждане, настъпило на 19.05.2020 г., ведно със законната лихва от 19.05.2020
г. до окончателното изплащане и 1 966.40 лева за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди в подадената от нея искова молба, че на 19.05.2020 г. около 11.00 часа в
района на кръстовището на ул. Г. С. Раковски“ с ул. „Рачо Димчев“ предприела
пресичане към бул. „Патриарх Евтимий“. На тротоара се натъкнала на стърчащи
арматурни железа, в които се спънала. При падането наранила лявата си ръка в
областта на лакътя и дясното си коляно.
Случаен
минувач подал сигнал на тел. 112, но поради забавяне била откарана в „Пирогов“
с частен транспорт. Установило се счупване на горния край на лакътната кост и
закрито счупване на колянното капаче на десния крак. Лечението налагало
извършване на оперативни интервенции.
З.М.
търпяла болки със значителен интензитет, а обездвижването й създало затруднения
в ежедневните битови дейности. Пропаднало провеждане на планирана авторска
изложба.
Търпените
болки и страдания оценява на сумата от 40 000 лева и моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. до
окончателното изплащане.
За
лечението извършила разходи за закупуване на медикаменти и медицински изделия и
заплащане на транспортни разходи на обща стойност 1 966.40 лева. Моли
върху тази сума да й бъде присъдена законна лихва от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Оспорва механизма на получаване на уврежданията, размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По
делото е приета медицинска документация, послужила на вещото лице за изготвяне
на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази документация и след
личен преглед на ищцата вещото лице е заключило, че описаните увреждания – счупване
на горния край на лява лакътна кост и на капачката на дясна колянна става се
намира в причинно-следствена връзка с инцидента на 19.05.2020 г. Непосредствено
след инцидента е извършено оперативно лечение на двете счупвания и е поставена
метална остеосинтеза. През периода на лечение ищцата търпяла болки и страдания.
В десния крайник те продължили около четири месеца, като през първите два имал
по-интензивен характер. В лява предмишница болките били по – продължителни –
осем месеца, с по – голяма интензивност през първите четири месеца.
При
извършения на 09.03.2021 г. преглед вещото лице д-р С. е установил наличие на
оперативни белези в областта на лява предмишница и дясна колянна става и
ограничен обем движение на дясна колянна става – 90 градуса при норма 135
градуса. Това увреждане имало траен характер.
В
съдебното заседание на 02.04.2021 г. д-р С. е пояснил, че ищцата е приемала
обезболяващи медикаменти и това е било наложително поради интензитета на
болката, особено през първия месец след получаване на травмата.
Като
механизъм на полученото увреждане се сочи падане, което може да се дължи на
подхлъзване, спъване, бутане, удар.
Относно
извършените от ищцата разходи за лечение по представените разходо-оправдателни
документи, вещото лице е заключило, че тези разходи са били необходими за
правилно и своевременно лечение.
Свидетелката
М.В.лично е възприела инцидента. М. вървяла срещу свидетелката по тротоара от
страната на „Лидл“ на ул. „Г. С. Раковски“. В. била на около три метра от
пострадалата, която се спънала и паднала. В. видяла железа на тротоара, които
стърчали на 4-5 см от земята. Приличали на болтове. На места железни колчета
липсвали. Към момента били отстранени. По спомени на В., ищцата паднала по лице
на тротоара.
За
търпените от З.М. болки и за начина, по който увреждането се е отразило на
начина й на живот са събрани гласни доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от З.П.М. *** заплащане на обезщетения за
претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от
незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
извършването на определена работа. В случая Столична Община е надлежен ответник
именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл.
49 от ЗДД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои
служители, които с виновното си бездействие са пропуснали обезопасяването на
уличната мрежа.
За уважаването на
така предявените искове за непозволено увреждане е необходимо да бъдат
установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като в случая
виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се
определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма,
задължаваща делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да
упражни определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната
цялост на пешеходец на необезопасената пътна мрежа.
Между страните не
се спори, че ул. „Г. С. Раковски“ в гр. София, на който се е намирала
неравността, е собственост на ответната община. Този извод се обуславя и от
императивната норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП.
Пътят, на който е настъпил инцидента, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3
от ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП задължена
да осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната община. Законово
вменените си задължения ответникът изпълнява посредством възлагане на
определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е отговорността при
пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни
задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата,
общинска собственост на всички участници в движението.
В конкретния
случай се установи, че служители на ответника не са изпълнили задължението си
да отстранят сочената неравност на пътя, представляваща стърчащи 5-сантиметрови
железни колчета по тротоара, предназначен за движение на пешеходци. Не се
установи сочената неравност да е била е надлежно обозначена, съгласно
изискването на закона. Наличието на тази неравност към 19.05.2020 г. съдът
приема за безспорно установена от показанията на свидетеля М. В.. Констативният
протокол от 30.03.2021 г. е съставен непосредствено преди съдебното заседание
на 02.04.2021 г. Той съдържа изявления на служители на ответника и не се ползва
с материална доказателствена сила. При това той е съставен за нуждите на
процеса. Отбелязаното в него обстоятелство, че от 19.05.2020 г. до 30.03.2021
г. не са извършвани ремонтни работи не изключва възможността да са били подменяни
крепежни елементи на анти паркинг колчета на тротоара на ул. „Г. С. Раковски“.
Съдът не намира
основание да не даде вяра на показанията на свидетеля М. В., които са подробни
и обективни. В. лично е възприела както механизма на увреждането на пешеходеца М.,
така и препятствията, на които ищцата се е натъкнала и в които се е спънала.
Съдът приема за
категорично доказана причинно-следствената връзка между получените от ищцата фрактури
и пропадането в необозначената неравност на общинския път.
При определяне
размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от инцидента на 19.05.2020 г. След проведен по спешност
преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и направени изследвания е проведено
оперативно лечение за наместване на счупванията. Фиксирането на фрагментите на
лява лакътна кост е извършено чрез фиксиране с плака и винтове, а на дясна
колянна става – с телен серклаж. Лявата ръка е обездвижена с превръзка тип
„митела“, а дясната колянна става – с туторна шина.
Уврежданията в
горен и долен крайник на М. й е причинило трайни затруднения в извършване на
обичайните битови дейности за около два – три месеца. През този период тя е
имала нужда от чужда помощ, оказвана от роднини и познати. Начинът й на живот е
бил повлиян негативно в личен и професионален план. Приемала е медикаменти,
които са се отразили на нормалното функциониране на други органи. Преживяла е
стрес от невъзможността да води пълноценен начин на живот. Ползвала е помощни
средства в опитите да проходи.
Професионалната й
дейност на керамик също е била възпрепятствана, основано поради невъзможността
да борави с горния ляв крайник.
Предвид заключението
на вещото лице и показанията на свидетеля М., съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено на 10 000 лева. Съдът
съобразява елементите на получената политравма, довела до увреждане на крайници
и търпените интензивни болки в местата на фрактурите за продължителен период от
време, особено след оперативните интервенции.
Поради това съдът
намира, че начинът на живот на ищцата е променен вследствие уврежданията от
инцидента на 19.05.2020 г. До този момент 59-годишната жена е била
трудоспособна, подвижна и без придружаващи заболявания, които да затруднят
оздравителния процес.
До сумата от
10 000 лева искът за обезщетяване на изпитаните болки и страдания е
основателен. За горницата до 40 000 лева претенцията подлежи на
отхвърляне.
Претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди е основателна за сумата от 1 966.40
лева. Сторените разходи за закупуване на заключваща плака и за предписани от лекуващия
лекар в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ медикаменти са били необходими за правилно и
своевременно лечение. От показанията на свидетеля М. се установява, че
състоянието на З.М. и изисквало ползване на специализиран транспорт за
прибирането й у дома.
По изложените
съображения, предявените от ищцата искове са основателни за сумите от
10 000 лева и 1 966.40 лева и в посочените размери следва да бъдат
уважени. Те се дължат ведно със законните лихви по начина, посочен в исковата
молба – от датата на увреждането, съответно – от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Претенции за
присъждане на разноски са направили и двете страни. Ответникът е възразил за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лева. Предвид броя на предявените искове и тяхната цена, хонорарът
от 1 000 лева не е прекомерен.
Съразмерно на
уважената част от исковете, на З.М. се дължат 849.44 лева разноски за
производството.
Ответникът е бил
представляван от юрисконсулт, на който съдът определя възнаграждение в размер
на 450 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата дължи на Столична
община сумата от 321.69 лева разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на З.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 966.40
лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.08.2020
г. до окончателното изплащане, причинени поради падане от необезопасена и
несигнализирана неравност на общински път в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ на 19.05.2020
г., като отхвърля иска за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на З.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 849.44 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, З.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска” №
33 сумата от 321.69 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: