Р Е Ш Е
Н И Е
260174/11.11.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3231 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.9 и сл. от
Закона за потребителския кредит, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът “Банка Пиреос България” АД, гр. София, ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Ш.и М.В.- прокурист, със съдебен
адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, излага, че по
силата на Рамков договор за издаване на международна кредитна карта от
02.03.2018 г., предоставил на ответника В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 000.00 лева.
Съобразно договора, ответникът имал възможността, чрез предоставена му
международна кредитна карта, да ползва сумата по кредита, при задължение да
връща усвоените суми, ведно с уговорена възнаградителна лихва по начин, условия
и срокове, предвидени в договора. В случая ответникът е усвоил сума в общ
размер на 1 478, 83 лева. Тази сума е изчислена, след като са направени и
извършените от ответника погашения, като бил спазен редът по чл.76, ал.2 от ЗЗД. Предвид неизпълнение задълженията на ответника /неизплащане на минимални
погасителни вноски по две последователни месечни извлечения- от месец 11.2018
г. и месец 12.2018 г./, ищецът е упражнил правото си да прекрати договора и да
обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати
следните суми: 1 478, 83 лв. -
непогасена главница по Рамков договор за издаване на международна кредитна
карта от 02.03.2018 г.; 106, 27 лв.
- договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 28.10.2019 г.;
118, 86 лв. – мораторна лихва за
периода от 20.11.2018 г. до 28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението. Претендира и разноски. В хода на делото е
установено, че ищцовото дружество е заличено и като негов правоприемник е конституирано
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********. Последното дружество поддържа
претенциите.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете,
излагайки правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното:
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Рамков договор за издаване на международна
кредитна карта от 02.03.2018 г. и
общи условия към договора/, се установи, че на 02.03.2018 г.
между “Банка Пиреос България” АД и ответника е сключен договор за издаване на международна кредитна карта VISA/MASTERCARD, по силата на който банката е предоставила на ответника възможността
да ползва кредит, под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта,
в размер на 2 000.00 лева, с фиксиран лихвен процент 11%- за покупки и 12,
50 %- за теглене на суми в брой. Страните са уговорили и дължимите от
картодържателя такси в случай на теглене на суми от банкомат, минимална месечна
погасителна вноска /5%, минимум 20.00 лева/, както и годишен лихвен процент при
просрочено задължение /10%/. В общите условия към договора е предвидено, че
договорните отношения между картоиздателя и картодържателя се сключват за срок
от 24 месеца и изтичат 60 дни след изтичане срока на валидност на картата, но
не преди пълното погасяване на всички задължения, произтекли от използването на
основната и/или допълнителната карта. Ответникът се е задължил да погасява
усвоените суми в сроковете и при начините, предвидени в договора и общите
условия към него. Предвидено е в договора, че при условие, че минималната
погасителна вноска, /определена в процентно отношение спрямо усвоената през
отчетния период сума, но не по-малко от 20.00 лева/, не бъде погасена до датата
на падежа /15 ден след датата на последното месечно извлечение/, върху
непогасената част от минималната погасителна вноска се начислява наказателна
лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка като
процент на годишна база съгласно Приложение 1 към договора. Видно от приложения
по делото приемо-предавателен протокол, се установи, че преди подписване на
договора /на 07.02.2018 г./, ответникът надлежно е получил и се е запознал с
договора и общите условия към него. От заключението по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, се установи, че на 17.03.2018 г. е направено първото
усвояване по картата, възлизащо на сума от 58, 86 лева. /142 турски лири в магазин
в гр. Одрин, Р. Турция/. През периода от месец март 2018 г. до месец май 2018
г. усвоените суми се равняват общо на 1 984, 97 лева, като са начислени
такси в размер на 12, 99 лева и лихви, в размер на 264, 80 лева. Платените суми
по картата са три на брой на обща стойност от 677, 05 лева, като първото
плащане е извършено на 22.05.2018 г. /77, 67 лева/, второто- на 16.11.2018 г.
/466, 15 лева/ и третото- на 27.12.2018 г. /133, 23 лева/. ВЛ дава заключение,
че размерът на задълженията на ответника по договора са както следва:
1 478, 83 лева- главница, 106, 88 лева- възнаградителна лихва и 118, 86
лева- неустойка. Според т.67, б. „а“ от общите условия, картоиздателят има
правото да прекрати незабавно договора, без да посочва основания за това и да
обяви картата за невалидна при условие, че картодържателят не е изплатил
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. По делото
е представено оформено от кредитора към длъжника уведомление, с което първият е
заявил, че предвид неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, упражнява правото си да обяви цялото
задължение по договора за предсрочно изискуемо. Няма данни това уведомление да
е достигнало до адресата. Но с оглед на факта, че уведомлението е приложено към
настоящата искова молба, съдът счита, че ответникът се счита за надлежно
уведомен за упражненото право на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем с получаването на исковата молба, ведно с приложенията към нея /арг.
от текста на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК/. Безспорно с връчването на
исковата молба и приложенията към нея на ответника му е съобщено, че са
настъпили предвидените в договора за кредит предпоставки, даващи право на
кредитора да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Ето защо и
доколкото се установи, че е възникнало валидно договорно правоотношение между
страните, при което ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на
ответника кредит в уговорения размер и по предвидения в договора начин, а
длъжникът не е изпълнил насрещните си задължения своевременно да погасява дълга
си, по начините и в сроковете, отразени в договора, заключава, че следва да се
ангажира отговорността на ответника за заплащане на всички усвоени чрез картата
суми, ведно с уговорените възнаградителни лихви. Следва да се ангажира и
отговорността на ответника за забавеното плащане, изрично предвидена и
уговорена между страните, с оглед безспорно установения факт на забава. Поради
изложеното и съобразно изготвеното заключение по извършената ССЕ, съдът стига
до извода, че исковете са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 1049, 40
лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Ш.и М.В.- прокурист, следните
суми: 1 478, 83 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева
и осемдесет и три стотинки/- непогасена главница по Рамков договор за
издаване на международна кредитна карта от 02.03.2018 г.; 106, 27 лв. /сто и шест лева
и двадесет и седем стотинки/- договорна възнаградителна лихва за периода от
20.11.2018 г. до 28.10.2019 г.; 118, 86
лв. /сто и осемнадесет лева и
осемдесет и шест стотинки/– мораторна лихва за периода от 20.11.2018 г. до
28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба- 29.10.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сума, в размер на 1049, 40 лева /хиляда
четиридесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: