РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Видин, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.М. П.
Членове:В.Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20211300600224 по описа за 2021 година
Производството е по Чл.327 НПК.
С присъда №270/08.07.2021 г.по наказателно общ характер дело № 288
по описа за 2020год. по описа на Районен съд-Видин е признат подсъдимият
ЛЮБ. Т. М. - роден на 02.09.1970 г. в гр. Видин, живущ в гр. Дунавци, ул. „*“
№ *, българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
разведен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2018г.
в гр. Дунавци в съучастие като извършител с непълнолетния Р. ЛЮБ. М. и
двамата от гр. Дунавци причинил на частния тъжител М. С. М. от гр. Дунавци
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на дясно стъпало и
повърхностно нараняване на палеца на левия крак, довели до причиняването
на болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, поради и което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК съдът го осъжда като
му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване на
1
подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Признат е подсъдимият Р. ЛЮБ. М. - роден на 12.10.2000 г. в гр. Видин,
живущ в гр.Дунавци, ул. „*“ № *, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
29.04.2018г. в гр. Дунавци, като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното от него и е могъл да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с ЛЮБ. Т. М. от гр.
Дунавци, причинил на частния тъжител М. С. М. от гр. Дунавци лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузвания на дясно стъпало и повърхностно
нараняване на палеца на левия крак, довели до причиняването на болка и
страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради
и което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от
НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК Съдът го
освобождава от наказателна отговорност като му налага административно
наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез
еднократно публикуване на присъдата във видинския вестник „Ние”.
Осъдени са подсъдимите ЛЮБ. Т. М. И Р. ЛЮБ. М., със снета по
делото самоличност да заплатят на СОЛИДАРНО на частният тъжител М. С.
М. от гр. Дунавци сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултата на извършеното
престъпно деяние от страна на подсъдимите, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 30.04.2018 г. до окончателното издължаване.
Осъдени са подсъдимите ЛЮБ. Т. М. И Р. ЛЮБ. М., със снета по
делото самоличност да заплатят солидарно СОЛИДАРНО на частният
тъжител М. С. М. от гр. Дунавци сумата от 400 лв., представляваща
направени разноски за адвокат, съобразно представените пълномощни,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, разходвани за експертизи и възнаграждение на
вещи лица, както и сумата от 12 лв. ДТ за завеждане на дело.
Осъдени са подсъдимите ЛЮБ. Т. М. И Р. ЛЮБ. М., със снета по делото
самоличност да заплатят солидарно в полза на Държавата по сметка на РС -
Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50 /петдесет/ лева и сумата 416.66 /четиристотин и шестнадесет лева и
2
шестдесет и шест стотинки/ лева, изразходвана за явяване на вещи лица в
съдебно заседание.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от Михаил С. М. с ЕГН
********** .В жалбата се твърди ,че наложените санкции са занижени като
размер на наказанието както в наказателната , така и в гражданската им
част.Всички събрани по делото доказателства били в подкрепа и
установявали фактическата обстановка, изложена в първоначалната тъжба.
Съдът бил определил наказание, което било в едни минимални граници
при превес по-скоро на смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита ,че
определените наказания трябвало да са с превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства и че определените наказания следвало да са около средния и
по-скоро към максималния размер на предвидените в закона наказания.
Иска се да се измени присъдата и да се осъдят подсъдимите за
извършеното от тях деяние, като се определи максимален размер на
предвидените в закона наказания и се уважи гражданският иск изцяло.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от адв. С.С.- АК
Видин, защитник на подсъдимия ЛЮБ. Т. М., с установена по делото
самоличност.
Заявява,че не е доволен от горецитираната присъда на Районен съд-
Видин, с която съдът е признал за виновен подсъдимия ЛЮБ. Т. М. за
повдигнато обвинение по чл.130,ал.2 и респективно е уважен предявеният
граждански иск.
Поддържа ,че присъдата е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила,че обвинението е недоказано ,че присъдата е
необосонвана и постановена в нарушение на закона.
Твърди ,че повдигнатото обвинение не е доказано и на основание
чл.336, ал.1, т.З във вр. с чл.334, т.2 от НПК следва да бъде отменена
присъдата на РС - Видин и да се оправдае подсъдимият, като респективно се
отхвърли предявеният граждански иск .Алтернативно моли на основание
чл.335, ал.2, т.1 вр.с чл.334, т.1 от НПК да се отмени присъдата на ВРС, като
се върне делото за ново разглеждане от РС - Видин.
Подадена е въззивна жалба и от Р. ЛЮБ. М. ,чието съдържание е
3
идентично със съдържанието на въззивната жалба на ЛЮБ. Т. М. .
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Окръжен
съд-Видин прие за установено от фактическа страна следното :
Делото е образувано по тъжбата от М. С. М. от гр.Дунавци, обл.Видин,
с която е внесено в съда обвинение срещу подсъдимите ЛЮБ. Т. М. и Р.
ЛЮБ. М. и двамата от гр.Дунавци, обл.Видин, за извършено от тях
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Частният тъжител, чрез своя процесуален представител, в съдебно
заседание подържа тъжбата и моли подсъдимите да бъдат признати за
виновни и да им бъде наложено наказание.
Подсъдимите в съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален
представител, отричат извършителството на деянието, оспорват се
обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се моли за оправдателна
присъда.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец и е приет за
съвместно разглеждане в процеса предявения от него срещу двамата
подсъдими солидарно граждански иск за сумата от 2000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и
за направените по делото разноски.
Гражданският ищец поддържа гражданския си иск и моли той да бъде
уважен изцяло, като основателен и обоснован.
Подсъдимите оспорват гражданския иск и молят той да бъде отхвърлен
изцяло, като недоказан.
Окръжен съд-Видин като съобрази постъпилите въззивни жалби ,
становищата на страните, заявени пред съда и събраните по делото
доказателства от РС – Видин и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт независимо от основанията ,посочени от
страните съгласно разпоредбата на Чл.314 ал.1 НПК , намира за
установено следното от фактическа страна :
На 29 април 2018 г.тъжителят ,брат му Димитър С. М. и свидетелят Р.
Ц. И. отишли на заведение в гр.Дунавци ,седнали и си поръчали по една бира
4
.След известно време свидетелят Р. Ц. И. излязъл по естествена нужда извън
заведението и бил нападнат от подсъдимите ЛЮБ. Т. М. и Р. ЛЮБ. М.
.Тъжителят М.С. М. се опитал да защити свидетелят Р.Ц. И.,но двамата
подсъдими се нахвърлили върху него и му нанесли удари с ръце и крака
.Побоят бил нанесен на 2-3 метра пред заведението ,където било осветено.
Тъжителят М. М. бил транспортиран до „Спешна помощ“ .
В издаденото на следващия ден съдебномедицинско свидетелство
№191/30.04.2018 г. са отразени леко нащърбване на горен зъб в дясно с
нащърбване на средната част на режещия ръб около ½ мм.Констатирани са
охлузвания на горната повърхност на дясното стъпало с размери 2/0,5 см. и
1/1 см. и 2/1 см.Констатирани са оплаквания от болка в челната област над
дясна вежда и от болки в долната челюст.
След нанасянето на побоя свидетелят Д. С. М. се обадил по телефона на
свидетеля Г. С.а Д.,съжителстваща с тъжителя и и съобщил ,че тъжителят М.
М. е пребит от подсъдимите Л.М. и Р. ЛЮБ. М..Свидетелят Г. С.а Д. веднага
се отправила към заведението и там видяла тъжителя М.М.
окървавен.Опитала се да му окаже някаква помощ ,но той и казал ,че сам ще
отиде в „Спешна помощ“ и я помолил да окаже помощ на свидетеля Р. Ц. И.
,който е пребит.Свидетелят Г. С.а Данчова отишла в дома на свидетеля Р.
ЛЮБ. М. и го видяла окървавен ,със синини под очите.Повикала такси и
откарала свидетеля Р. ЛЮБ. М. в „Спешна помощ“,където му била оказана
медицинска помощ .На свидетеля Р. ЛЮБ. М. било издадено
съдебномедицинско свидетелство изх.№190/30.04.2018 г.,в което са
констатирани отоци на клепачите на лявото око с размери 3,5/2 см.горен и
4,5/3 см.долен –мораво-виолетови на цвят.Кожата на дясна хълбочна област е
синковомораво оцветена на площ 11/6 см.Кожата на лява хълбочна област е
синковомораво оцветена с размери 10/5 см.На вътрешната повърхност на лява
мишница е констатирано овално мораво петно с диаметър 3 см.(л.74-75 от
НЧХД 658/2018 г. по описа на Районен съд-Видин).
Тъжителя М.М. разказал на свидетеля Г. С.а Д.,че подсъдимите
нанасяли побой на свидетеля Р.Ц. И. и че той се намесил в негова защита ,но
в резултат на това двамата подсъдими му нанесли побой .
Свидетелят Л. В. Л. минавал с лек автомобил покрай заведението и
видял двамата подсъдими да нанасят побой на тъжителя М. М. по главата и
5
тялото с юмруци.Не слязъл да помогне на тъжителя ,тъй като няколко години
преди това подс.ЛЮБ. Т. М. му бил нанесъл побой и му бил избил 3 зъба.
Свидетелят Р. Ц. И. твърди ,че тъжителят М. М. ритнал подсъдимия
Р.М. без никаква причина .Категоричен е ,че никой не му е нанасял побой
тази вечер и че нараняванията му са от стари травми-падане с мотор преди 4-
5 дена.Не отрича ,ме се е снабдил със съдебномедицинско свидетелство .
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел само в частта им ,в
която твърди ,че видял спречкване между тъжителя и двамата подсъдими.В
останала част Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел и приема
,че той откровено лъжесвидетелства ,тъй като в издаденото му
съдебномедицинско свидетелство е отразено по данни на свидетеля,че му е
нанесен побой от двамата подсъдими.Видът и характерът на отразените
наранявания говорят по категоричен начин за наскоро нанесени удари в
областта на лицето и хълбоците .При падане с мотор се локализират травми
по крайниците ,които са охлузни с повърхностно нараняване на кожата в
резултат на триенето с повърхността на пътната настилка ,а в
съдебномедицинското свидетелство са отразени насинявания ,които се
получават при удар с твърд тъп предмет под голям ъгъл.
Еволюцията на кръвонасяданията се характеризира с промяна на цвета
им. Кръвонаседналите места често са малко по-надигнати, плътни, болезнени
при пипане, като първоначалният им цвят е червено-син, който скоро става
мораво-червеникав . Излялата се кръв в тъканите се променя морфологично и
биохимично. Съответно на това се променя и цветът на кръвонасядането. От
червеникаво-синкав след 3—5 дни преминава в кафеникав , към 4—6 ден —
в зеленикав, а за около 8—12 и повече дни — е жълтеникав, след което
постепенно избледнява и изчезва. Пресните кръвонасядания имат червеникав
оттенък, тъй като излялата се кръв съдържа оксихемоглобин и хемоглобин.
Промяната в цвета («цъфтенето») на кръвонасядането се дължи на
разпадането на хемоглобина (кафявият поради образуването на
метхемоглобин; зеленият — на биливердин, а жълтият — на билирубин
(Учебник по съдебна медицина,проф.С. Р.,1984, с/о Jussautor ,Sofia).В
конкретния случай съдебният лекар е констатирал синкавомарав цвят на
кръвонасядането ,което говори за нанасянето на травматичното увреждане
същия или предишния ден преди прегледа.Ако от травматичното увреждане
6
са минали 5-6 дни,както твърди свидетелят Р. Ц. И. ,то квъронасядането би
следвало да има зеленикав цвят.
В писменото сведение пред органите на полицията (л.68 от НОХД
658/2018 г. по описа на Районен съд-Видин )свидетелят непосредствено след
побоя е заявил,че е бит от двамата подсъдими ,в резултат на което е съборен
на земята.Изявлението на свидетеля непосредствено след побоя напълно
кореспондира с характера на нанесените му телесни увреждания-отоците по
хълбоците говорят за нанесени ритници на свидетеля след падането му на
земята .
Съдът категорично не кредитира и показанията на свидетеля С. А. Р.
,който твърди ,че е бил на местопрестъплението и че не е видял подсъдимите
да нанасят побой на тъжителя,а също така ,че тъжителят без никаква причина
хванал с една ръка подсъдимия Р. ЛЮБ. М. за гушата,а с другата за ръката.Не
дава вяра на показанията и в частта,в която твърди ,че никой не е нанасял
побой на свидетеля Р. Ц. И..Свидетелят твърди ,че не е видял кръв по лицето
на тъжителя ,което категорично се разминава с показанията на свидетеля Г. С.
Д. и с издаденото на тъжителя съдебномедицинско свидетелство.Съдът не
кредитира показанията на свидетеля и поради това ,че са повърхностни
,хаотични,непоследователни и логически напълно несвързани .
Съдът не дава вяра и на показанията на свидетеля В. С. М. ,който твърди
,че тъжителят хванал безпричинно подсъдимия Р. ЛЮБ. М. за ръката и го
ритнал без никаква причина ,след което избягал,тъй като показанията на този
свидетел са крайно хаотични ,непоследователни и несвързани ,лишени от
всякаква житейска логика .
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин от показанията на свидетелите Г. С.а Д. ,Д.С. М. и Л. В. Л. ,както и от
заключението на вещите лица .Тримата свидетели дават последователни и
логични показания ,които напълно кореспондират със заключенията на
вещите лица .
Съдът не дава вяра на показанията на втора група свидетели Р. Ц. И. ,В.
С. М. и С. А. Р.по изложените по-горе съображения.
В мотивите към присъдата си районният съд е изложил доводи (макар и
не особено прецизни )относно наличието на две групи свидетели и защо
кредитира показанията на едната група свидетели ,а не на другата .Въззивната
7
инстанция споделя мотивите на районния съд в тази им част ,добавяйки
изложените по-горе правни доводи.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Окръжен
съд-Видин прие за установено от правна страна следното :
Въззивните жалби са подадени в законоустановените петнадесетдневни
срокове от обявяването на присъдата (Чл.319 НПК ) от процесуално
легитимни лица съгласно Чл.313 ал.3 и 4 НПК (подсъдими ,частен тъжител
и граждански ищец) ,поради което са процесуално допустими ,но разгледани
по същество ,се явяват неоснователни поради следното :
При установената по-горе фактическа обстановка Окръжен съд-Видин
приема, че подсъдимите Л.М. и Р.М. са осъществили състава на престъпното
деянието по чл.130, ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, както от обективна, така
от субективна страна.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА на 29.04.2018г. в гр.Дунавци, обл.Видин в
съучастие, като съизвършители Л.М. и Р.М. причинили на М. С. М. от
гр.Дунавци, обл.Видин лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на
дясното стъпало и повърхностно нараняване на палеца на левия крак, довели
до причиняването на болка и страдание, което представлява лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
Подсъдимият Р.М. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимите Л.М. и Р.М. са извършили
това при форма на вината пряк умисъл, съзнавали са обществено-опасния
характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и са искали
тяхното настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните
действия и собственото поведение на извършителите –едновременно
нанасяне на множество удари с юмруци по лицето на тъжителя М. М. .
За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева за двамата подсъдими,като а условията на чл.63 от НК не
предвижда редуциране на наказанието.две години.
8
Районният съд правилно е приложил разпоредбата на Чл.78а НК по
отношение на подсъдимия Р. ЛЮБ. М., тъй като той не е осъждан и спрямо
него преди не е прилагана тази разпоредба като освободил подсъдимия Р.
ЛЮБ. М. от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание –обществено порицание.Според въззивната инстанция районният
съд правилно не е приложил втората алтернатива на Чл.78а ал.6 изр.1 НК-
възпитателна мярка по Закона за борба срещу противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните ,тъй като подсъдимият Р. ЛЮБ. М. не е
осъждан и по делото не са събрани каквито и да било данни за негови
противообществени прояви .
Неоснователни са доводите на тъжителя М. М. за увеличаване на
наложеното наказание ,тъй като с оглед разпоредбите на Чл.130 ал.2 НК и
Чл.78аНК на подсъдимия Р. ЛЮБ. М. може да бъде наложено само едно
абсолютно определено наказание –обществено порицание и такова е
наложено от първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното присъдата следва да бъде потвърдена в тази
и част ,като се оставят без уважение развитите във въззивната жалба на
тъжителя М. М. доводи за определяне на по-тежко наказание.
Относно подсъдимия Л.М. районният съд е приел,че следва да му бъде
наложено наказание по второто предложение на законовия текст в минимален
размер на двата вида задължителни мерки.Въззивната инстанция намира ,че
не са налице причини за отегчаване или смекчаване на наложеното наказание
–деянието не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и
не се дължи на хулигански подбуди ,а на влошени лични отношения с
тъжителя ,за които ,видно от материалите по делото ,е допринесъл и самият
тъжител. Следва да се отчете и коректното процесуално поведение на
подсъдимия ,както и обстоятелството ,че от извършването на престъплението
е изтекъл срок ,значително надвишаващ разумния срок за разглеждане на
подобни дело. Не се отклонява от органите на съдебната власт и от
наказателния процес. Районният съд правилно е преценил,че не може да
намери приложение разпоредбата на Чл.78а НК поради наличие на предходни
осъждания.
С оглед на гореизложеното присъдата следва да бъде потвърдена в тази
и част ,като се оставят без уважение развитите във въззивната жалба на
9
тъжителя М.М. доводи за определяне на по-тежко наказание.
Районният съд е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на
тъжителя сумата в размер на 400,00 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането,като иска до пълния му размер е отхвърлен.Въззивната
инстанция намира ,че размерът на обезщетението е правилно съобразен с
изискването на Чл.52 ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Страните не представят доказателства за извършени разноски пред
въззивната инстанция и не претендират такива,поради което разноски не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание Чл.338 НПК във връзка с Чл.271 ГПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №270/08.07.2021 г.по наказателно общ
характер дело № 288 по описа за 2020год. по описа на Районен съд-Видин.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10