Р Е Ш Е Н И Е
№ 1955/2.11.2020г.
Град Пловдив, 02.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1370
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.П.Ц. *** против изменение
на кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен имот с
идентификатор ***по КККР на град Калофер, съобщено с уведомление с изх.№
01-469272 от 26.02.2020 г. на началника на СГКК Пловдив, с което изменение е
добавена държавата чрез МОСВ като собственик съгласно акт за изключителна
държавна собственост № 1 от 16.01.1997 г., без да се заличават записаните в
кадастралния регистър собственици.
Според жалбоподателя оспореното изменение е
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения в процедурата: 1)
заявлението на директора на НПЦБ е подадено след изтичане на преклузивния срок
за обжалване на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с която е одобрена КККР на неурбанизираната територия на землището на
град Калофер; 2) в картата на възстановената собственост, въз основа на която е
създадена кадастралната карта, държавата не фигурира като собственик; 3) не е
спазена процедурата по чл.51 ЗКИР; 4) налице е неприключил спор за собственост
пред Карловския районен съд, поради което началникът на СГКК Пловдив е следвало
да откаже исканото изменение. Иска се отмяна на обжалваното изменение на
кадастралния регистър относно собствения на жалбоподателя поземлен имот.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се
отхвърли като неоснователна. Счита извършеното изменение за правилно с оглед
нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР и нейният императивен характер.
Заинтересованата страна държавата чрез МОСВ
чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна и моли
тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писменото становище,
постъпило на 05.10.2020 г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от оспореното изменение,
и в 14-дневния преклузивен срок с оглед липсата на доказателства за датата и
начина на съобщаване на изменението на жалбоподателя. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че жалбоподателят е собственик по наследство на процесния
поземлен имот с идентификатор ***по КККР за неурбанизираната територия в
землището на град Калофер, одобрена със заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, стар № 067133 в местността „П.”, собствеността
върху който имот е възстановена с решение № 02271 от 12.02.1997 г. на Поземлена
комисия Карлово.
Производството по изменение на кадастралния
регистър на недвижимите имоти е започнало въз основа на заявления от 08.10.2019
г. и вх.№ 01-469272 от 17.10.2019 г., подадени от директора на Дирекция
„Национален парк Централен Балкан”, с което е поискано от СГКК Пловдив да
нанесат настъпили промени в подробно описаните в заявлението имоти, между които
и поземлен имот с идентификатор ***, като се запише държавата като собственик
на тези имоти, находящи се в землищата на град Карлово
и град Калофер и попадащи на територията на „Национален парк Централен Балкан”
(НПЦБ).
Към заявленията са приложени акт № 1 за
изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г. на недвижим имот Народен
парк „Централен Балкан”, планински масив с обща площ 73261,8 ха, от които
44079,8 ха горски фонд и 29182 ха високопланински пасища и ливади; заповед №
843 ат 31.10.1991 г. на министъра на околната среда, обн.
ДВ, бр.93 от 1991 г., с която е обявен Народен парк „Централен Балкан”, и
заповед № РД-396 от 15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите, с
която е прекатегоризиран Народен парк „Централен
Балкан” в национален парк, намалена е площта на парка с 323,1 ха в общините
Тетевен, Троян и Априлци и са определени териториите от горския фонд с обща площ
44000,8 ха и високопланински пасища и ливади с обща площ 27668,7 ха. Съгласно
заповедта от 1999 г. НПЦБ обхваща 11780,8 ха високопланински пасища и ливади на
територията на община Карлово.
Към заявленията са приложени също списък на
имотите, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град
Калофер (л.17-20) и справка за възстановените имоти в НПЦБ (л.37-42), в които
фигурира процесният поземлен имот с идентификатор ***, т.е., може да бъде
направен категоричен извод, че процесният имот действително попада на
територията на националния парк и този факт е безспорно доказан.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че цитираните документи не са достатъчен титул за собственост на
държавата. Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е отменена предходната заповед
от 1991 г., защото с новата заповед се прекатегоризира
парка и се определя отново територията му, т.е., новата заповед пререшава,
преурежда цялата материя от въпроси – предмет на старата заповед, която по този
начин е загубила своето правно действие. Отмяната на заповедта от 1991 г. не
означава, че в правния мир не съществува изключителната държавна собственост
„Национален парк Централен Балкан”, защото обявяването на парка през 1991 г. е
продължило действието си чрез новата заповед от 1999 г.
Противно на застъпеното от жалбоподателя
становище, правното основание за издаване на акт № 1 за изключителна държавна
собственост от 16.01.1997 г. е чл.18, ал.1 от Конституцията, съгласно който подземните богатства, крайбрежната плажна
ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост. Значението на заповедта от 1991 г. за
издаване на акт № 1 се състои единствено в това, че с тази заповед е определен
статутът на парка и неговият териториален обхват. Както се каза по-горе, паркът
продължава да съществува като национален парк, изключителна държавна
собственост, и след отмяната на заповедта от 1991 г., а доколкото новата
заповед от 1999 г. е издадена след акта за изключителна държавна собственост е
практически невъзможно тя да бъде отразена в графа 2 на акта.
Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е
намален териториалният обхват на парка, но с оглед представените справки за
възстановените имоти, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град
Карлово и град Калофер, както това вече се каза, по безспорен начин е
установено, че имотът на жалбоподателя попада на територията на парка и към
настоящия момент. В този смисъл възражението на жалбоподателя за липса на
индивидуализация на територията на парка с граници и номера на имотите или
масивите се явява напълно необосновано и противоречащо на събраните писмени
доказателства.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е
правен относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспореното изменение
на кадастралния регистър на град Калофер относно собствения на жалбоподателя
поземлен имот с идентификатор ***е законосъобразно.
Съгласно
чл.53, ал.2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на
носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и
същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за
всички лица и документи.
Настоящият
случай е именно такъв – жалбоподателят е собственик по наследство на
възстановена земеделска земя с площ 10,232 дка в землището на град Калофер,
местност „П.”, въз основа на решение № 02271 от 12.02.1997 г. на Поземлена комисия
Карлово, а държавата е
изключителен собственик на Национален парк „Централен Балкан”, в чиято
територия попада имота на жалбоподателя, въз основа на акта за изключителна
държавна собственост и заповедта на министъра на околната среда, цитирани
по-горе.
Доколкото
нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна, началникът на СГКК няма право на
преценка относно действието, което дължи, а следва задължително да направи
записване на данните на всички лица и документите им, удостоверяващи право на
собственост или друго вещно право за един и същ имот, в кадастралния регистър
на недвижимите имоти.
Искането за
изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти може да бъде
направено във всеки момент, не е обвързано със срок, поради което неоснователно
и неотносимо към предмета на делото е възражението на жалбоподателя за
пропускането на срока от страна на МОСВ да иска изменение на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019
г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на град
Калофер, доколкото настоящата процедура не представлява такова изменение.
Съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 се
съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на всички заинтересовани лица в
тридневен срок от извършването им. Нормата изисква лично съобщаване на
заинтересованите лица, което им гарантира навременно узнаване за направените
изменения и пълно реализиране на правото на защита, включително чрез обжалване
на измененията по административен и съдебен ред. Разпореденият
от закона начин на съобщаване е спазен, като за настоящия случай е неприложим
редът по чл.51, ал.4 ЗКИР.
Неоснователно
е също възражението за неспазване на изискването на чл.51, ал.6 ЗКИР, което е
неприложимо към настоящия казус, тъй като не е извършено изменение на кадастралната
карта с промяна на границите на поземлените имоти. Извършеното изменение касае
единствено кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта относно данните
за собственика на недвижимия имот и за акта, от който новозаписаният собственик
черпи правото си, като заедно с досегашния собственик е добавена държавата.
В този смисъл
съществуващият между жалбоподателя и държавата спор за собственост е без правно
значение за законосъобразността на извършеното изменение, защото не са
променени границите на имота. Както се каза вече, нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е
императивна и изисква от началника на СГКК точно определено действие, а
наличието на материален спор за собственост има значение единствено в случаите
на отстраняване на непълнота или грешка, какъвто настоящият случай не е.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалните представители на МОСВ
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на МОСВ сумата 100
лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Ц.,
ЕГН **********,***, против изменение на кадастралния регистър на недвижимите
имоти относно поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Калофер, съобщено
с уведомление с изх.№ 01-469272 от 26.02.2020 г. на началника на СГКК Пловдив,
с което изменение е добавена държавата чрез МОСВ като собственик съгласно акт
за изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997 г., без да се заличават
записаните в кадастралния регистър собственици.
ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********,***,
да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: