Решение по дело №1370/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1955
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20207180701370
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1955/2.11.2020г.

 

Град Пловдив, 02.11.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1370 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.П.Ц. *** против изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Калофер, съобщено с уведомление с изх.№ 01-469272 от 26.02.2020 г. на началника на СГКК Пловдив, с което изменение е добавена държавата чрез МОСВ като собственик съгласно акт за изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997 г., без да се заличават записаните в кадастралния регистър собственици.

Според жалбоподателя оспореното изменение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения в процедурата: 1) заявлението на директора на НПЦБ е подадено след изтичане на преклузивния срок за обжалване на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена КККР на неурбанизираната територия на землището на град Калофер; 2) в картата на възстановената собственост, въз основа на която е създадена кадастралната карта, държавата не фигурира като собственик; 3) не е спазена процедурата по чл.51 ЗКИР; 4) налице е неприключил спор за собственост пред Карловския районен съд, поради което началникът на СГКК Пловдив е следвало да откаже исканото изменение. Иска се отмяна на обжалваното изменение на кадастралния регистър относно собствения на жалбоподателя поземлен имот.

Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Счита извършеното изменение за правилно с оглед нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР и нейният императивен характер.

Заинтересованата страна държавата чрез МОСВ чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писменото становище, постъпило на 05.10.2020 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от оспореното изменение, и в 14-дневния преклузивен срок с оглед липсата на доказателства за датата и начина на съобщаване на изменението на жалбоподателя. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик по наследство на процесния поземлен имот с идентификатор ***по КККР за неурбанизираната територия в землището на град Калофер, одобрена със заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, стар № 067133 в местността „П.”, собствеността върху който имот е възстановена с решение № 02271 от 12.02.1997 г. на Поземлена комисия Карлово.

Производството по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти е започнало въз основа на заявления от 08.10.2019 г. и вх.№ 01-469272 от 17.10.2019 г., подадени от директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, с което е поискано от СГКК Пловдив да нанесат настъпили промени в подробно описаните в заявлението имоти, между които и поземлен имот с идентификатор ***, като се запише държавата като собственик на тези имоти, находящи се в землищата на град Карлово и град Калофер и попадащи на територията на „Национален парк Централен Балкан” (НПЦБ).

Към заявленията са приложени акт № 1 за изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г. на недвижим имот Народен парк „Централен Балкан”, планински масив с обща площ 73261,8 ха, от които 44079,8 ха горски фонд и 29182 ха високопланински пасища и ливади; заповед № 843 ат 31.10.1991 г. на министъра на околната среда, обн. ДВ, бр.93 от 1991 г., с която е обявен Народен парк „Централен Балкан”, и заповед № РД-396 от 15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекатегоризиран Народен парк „Централен Балкан” в национален парк, намалена е площта на парка с 323,1 ха в общините Тетевен, Троян и Априлци и са определени териториите от горския фонд с обща площ 44000,8 ха и високопланински пасища и ливади с обща площ 27668,7 ха. Съгласно заповедта от 1999 г. НПЦБ обхваща 11780,8 ха високопланински пасища и ливади на територията на община Карлово.

Към заявленията са приложени също списък на имотите, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град Калофер (л.17-20) и справка за възстановените имоти в НПЦБ (л.37-42), в които фигурира процесният поземлен имот с идентификатор ***, т.е., може да бъде направен категоричен извод, че процесният имот действително попада на територията на националния парк и този факт е безспорно доказан.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че цитираните документи не са достатъчен титул за собственост на държавата. Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е отменена предходната заповед от 1991 г., защото с новата заповед се прекатегоризира парка и се определя отново територията му, т.е., новата заповед пререшава, преурежда цялата материя от въпроси – предмет на старата заповед, която по този начин е загубила своето правно действие. Отмяната на заповедта от 1991 г. не означава, че в правния мир не съществува изключителната държавна собственост „Национален парк Централен Балкан”, защото обявяването на парка през 1991 г. е продължило действието си чрез новата заповед от 1999 г.

Противно на застъпеното от жалбоподателя становище, правното основание за издаване на акт № 1 за изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г. е чл.18, ал.1 от Конституцията, съгласно който подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Значението на заповедта от 1991 г. за издаване на акт № 1 се състои единствено в това, че с тази заповед е определен статутът на парка и неговият териториален обхват. Както се каза по-горе, паркът продължава да съществува като национален парк, изключителна държавна собственост, и след отмяната на заповедта от 1991 г., а доколкото новата заповед от 1999 г. е издадена след акта за изключителна държавна собственост е практически невъзможно тя да бъде отразена в графа 2 на акта.

Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е намален териториалният обхват на парка, но с оглед представените справки за възстановените имоти, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град Калофер, както това вече се каза, по безспорен начин е установено, че имотът на жалбоподателя попада на територията на парка и към настоящия момент. В този смисъл възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация на територията на парка с граници и номера на имотите или масивите се явява напълно необосновано и противоречащо на събраните писмени доказателства.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспореното изменение на кадастралния регистър на град Калофер относно собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор ***е законосъобразно.

 Съгласно чл.53, ал.2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Настоящият случай е именно такъв – жалбоподателят е собственик по наследство на възстановена земеделска земя с площ 10,232 дка в землището на град Калофер, местност „П.”, въз основа на решение № 02271 от 12.02.1997 г. на Поземлена комисия Карлово, а държавата е изключителен собственик на Национален парк „Централен Балкан”, в чиято територия попада имота на жалбоподателя, въз основа на акта за изключителна държавна собственост и заповедта на министъра на околната среда, цитирани по-горе.

Доколкото нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна, началникът на СГКК няма право на преценка относно действието, което дължи, а следва задължително да направи записване на данните на всички лица и документите им, удостоверяващи право на собственост или друго вещно право за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Искането за изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти може да бъде направено във всеки момент, не е обвързано със срок, поради което неоснователно и неотносимо към предмета на делото е възражението на жалбоподателя за пропускането на срока от страна на МОСВ да иска изменение на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на град Калофер, доколкото настоящата процедура не представлява такова изменение.

Съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Нормата изисква лично съобщаване на заинтересованите лица, което им гарантира навременно узнаване за направените изменения и пълно реализиране на правото на защита, включително чрез обжалване на измененията по административен и съдебен ред. Разпореденият от закона начин на съобщаване е спазен, като за настоящия случай е неприложим редът по чл.51, ал.4 ЗКИР.

Неоснователно е също възражението за неспазване на изискването на чл.51, ал.6 ЗКИР, което е неприложимо към настоящия казус, тъй като не е извършено изменение на кадастралната карта с промяна на границите на поземлените имоти. Извършеното изменение касае единствено кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта относно данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който новозаписаният собственик черпи правото си, като заедно с досегашния собственик е добавена държавата.

В този смисъл съществуващият между жалбоподателя и държавата спор за собственост е без правно значение за законосъобразността на извършеното изменение, защото не са променени границите на имота. Както се каза вече, нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна и изисква от началника на СГКК точно определено действие, а наличието на материален спор за собственост има значение единствено в случаите на отстраняване на непълнота или грешка, какъвто настоящият случай не е.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалните представители на МОСВ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на МОСВ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Ц., ЕГН **********,***, против изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Калофер, съобщено с уведомление с изх.№ 01-469272 от 26.02.2020 г. на началника на СГКК Пловдив, с което изменение е добавена държавата чрез МОСВ като собственик съгласно акт за изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997 г., без да се заличават записаните в кадастралния регистър собственици.

ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: