№ 1303
гр. Перник, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.М.К.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20231720104453
по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81 В срещу Д. Т. П., ЕГН: ********** от гр. Перник, ж.к. „“****, бл.**,
ап.**,ет.* с която са обективно и кумулативно съединени предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, в
качеството си на кредитодател, и Д. Т. П., ЕГН: ********** от гр. ******, ж.к. „“****,
бл.**, ап.**,ет.*, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит № 826292 на 01.10.2017 г. по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
1
повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията
на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК. договорът за потребителски кредит е бил договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора
за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко
физическо лице. което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 947616
на01.10.2017 г. по безспорен начин се установявало сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и
съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор
за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното било обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като
сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
На 01.10.2017 г. длъжникът Д. Т. П., ЕГН: ********** от гр. Перник, ж.к.
„“****, бл.**, ап.**,ет.* била сключила Договор за потребителски кредит № 947616 с
„КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който била получила сумата от
1200 лв., срещу което се била съгласила да върне 15 броя вноски по 103,72 лева в срок
до 31.12.2018 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1
към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите по кредита в размер на 50%.
2
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/ неразделна част от Договора за кредит, страните се били съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните били постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се били съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит страните били постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички
разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено
правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ АД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81 В, ап. 3.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД И „АЙ Тръст“
ЕООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК *********, като цесионер
се установявало, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение
№ 1. към описания по-горе договор, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД били
прехвърлили на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Видно от
представената извадка от Приложение № 1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 947616 било
прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от
1566,84 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на
3
длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да
изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да
изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за
сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо
действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което съшото следва да се счита надлежно извършено.
Моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба.
Ответникът Д. Т. П., ЕГН: ********** не била изпълнила в срок задълженията
си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не било погасено.
Моли съдът да приеме за установено, че ответникът Д. Т. П., ЕГН: **********,
дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК ********* парично вземане,
конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 3737/2023 г., а именно сумата в общ размер
от 1823,39 лв., формирана както следва:
-главница в размер на 1006,02 лв.,
-договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 238,62 лв. за
период от 01.10.2017 г. до 31.12.2018 г,
-законна лихва за забава върху главницата в размер на 578,75 лв. за период
от01.10.2017 г. до 01.08.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението- 04.08.2023 г. в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
С оглед характера на предявения иск, съдът с определението си от 15.11.2023 г. е
указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на договорни
отношения между цедента и ответника за предоставяне на кредит за претендирания
размер, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането, уведомяването на
длъжника за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера на
начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответникът е изпаднал в
4
забава за претендирания период от време и настъпилата изискуемост на задължението
на ответника с изтичането на крайния срок на договора. Следва да докаже, че договора
за потребителски кредит и приложението към него са съставени при спазване на
всички императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Със същото определение е било
указано на ответника, че следва да установи изпълнение на задължението си спрямо
ищеца, респ. плащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В срока по
чл. 414 ГПК в заповедното производство длъжникът е подал бланково възражение, че
не дължи сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. На 11.12.2023 г. е
депозирал молба чрез процесуалния си представител, в която заявява, че поддържа
така изложеното в исковата молба. Отправено е искане до съда да постанови
неприсъствено решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното
открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици
от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността
за постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищцовото дружество е
направило изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание, не се явява и не се представлява, като не е направил и искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като
от представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно
основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на договорни отношения
5
между цедента и ответника за предоставяне на кредит за претендирания размер,
наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника
за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера на начислената лихва за
забава, на договорната лихва, както и че ответникът е изпаднал в забава за
претендирания период от време и настъпилата изискуемост на задължението на
ответника с изтичането на крайния срок на договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда
на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на
50,00 лева за държавна такса, и в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение които следва да бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 165,96 лева,/сумата от 65,96 лв., съставляваща държавна такса и сумата от
100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение/, които също следва да му
бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81 В СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Д. Т. П., ЕГН:
********** от гр. ******, ж.к. „“****, бл.**, ап.**,ет.* за сумата в общ размер от
1823,39 лв., формирана както следва:
-главница в размер на 1006,02 лв. по Договор за потребителски кредит № 826292
на 01.10.2017 г. сключен между ответницата и „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б
-договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 238,62 лв. за
период от 01.10.2017 г. до 31.12.2018 г,
-законна лихва за забава върху главницата в размер на 578,75 лв. за период от
01.10.2017 г. до 01.08.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на
6
подаване на заявлението- 04.08.2023 г. в съда до окончателно изплащане на
вземанията., които вземания са били прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2021 г. на
ищеца, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № 3737/2023 г.по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Т. П., ЕГН: ********** от гр.
******, ж.к. „“****, бл.**, ап.**,ет.* да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В
сумата от 150,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и
165,96 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7