Решение по дело №195/2009 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 195
Дата: 11 май 2009 г. (в сила от 27 май 2009 г.)
Съдия: Стойко Драганов Спасов
Дело: 20096200200195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       № 195

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 11 май 2009 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив – сградата на съда, в открито съдебно заседание в състав:

 

 

ВОЕНЕН СЪДИЯ : полк. С.Д.С.

 

при секретар М.Г. и с участието на прокурора от Пловдивската Военно-окръжна прокуратура полк.Д.Б., разгледа анд № 195/2009г., по описа на съда, против редн. Т.М.Ш. ***, предаден на съд по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл. 212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Обвиняемият редн. Т.М.Ш. е постъпил на кадрова служба в БА на 25.04.2006г. Служил в под. 42 000 - Карлово на длъжност „Оператор на подвижен пункт”, на която бил назначен със заповед № 269 от 26.06.2006 г. на Командир под. 42 000 - Карлово. Притежава средна атестационна оценка: 4,40 първа група /л.12 д.п./. По време на службата си обвиняемият бил организиран и притежавал добри умения. Изпълнявал отлично функционалните си задължения и показвал много добри резултати. Изпълнявал точно и в срок поставените му задачи. Изградените при него професионални умения надхвърляли изискванията за съответната длъжност /л.10 д.п./. По време на службата си не бил награждаван и не бил наказван /л.11 д.п./. Не е съден и не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на  чл. 78 а от НК /л.52 д.п./.

 

По време на службата си извършил следното :

Обвиняемият редн. Т.Ш. ***, във връзка със службата си, е бил запознат със Заповед № ОХ-448 от 23.06.1999г. на Министъра на отбраната на РБ, относно реда на използване на войсковия транспорт за превоз на кадрови военнослужещи и военни служители и изплащането на транспортните им разноски, по силата на която при пътуванията с транспорт  в под.42000 – Карлово, се изплащали пътни пари на служителите в поделението, живеещи в други населени места, в случаите когато максималното разстояние за превоз в едната посока не надвишавало 60 км. Заплащали се 90% от цените на абонаментните карти или цените на билетите. На основание чл.45, ал.1, т.2 от ПМС № 23/99г., в поделението, ежемесечно бил съставян списък на военнослужещите, имащи право да получат пътни пари. Основанието за включване в списъка, респективно изплащането на т.нар. „пътни пари”, било представянето на удостоверение за настоящ адрес или копие от лична карта, с която се удостоверявала адресната регистрация. Всеки месец, на основание заповед на командир поделение, в която се включвали военнослужещите, представили автобусни, ЖП билети или карти за изтеклия месец, се заплащали транспортните услуги в процент, а именно, 90 % от цената им.

Обв.редн. Т.Ш. решил да се възползва от тази възможност, поради което на 01.02.2007г. отишъл в Община - Казанлък, където собственоръчно попълнил бланка за адресна регистрация, в която декларирал, че ще живее в гр.К., на ул. „***” № *. От Община - Казанлък му било издадено удостоверение за настоящ адрес № 183 от 01.02.2007г. в уверение на това, че живее в гр. К., на ул.„***” № *, което обвиняемия представил в отделение „Личен състав” на под. 42 000 – Карлово, с цел да му бъдат заплащани пътните разходи.

Въз основа на така представеното удостоверение за настоящ адрес, обв. редн. Ш. бил включен със заповед № 63 от 05.02.2007г. на Командир под.42 000 - Карлово в списъка на кадровите военнослужещи от поделението, имащи право да пътуват от местоработата до местоживеенето.

През периода от месец януари 2007г. до месец август 2008г. обв.редн.Ш. не е живял на заявения адрес ***,                            ул.„***” № *. Действително от началото на 2007г. обвиняемият имал ключ от св.гр.л. Д.Б. за приземен етаж от къща, находяща се в гр.К., ул.„***” № *, но пребивавал там инцидентно, когато отивал до гр.К. на среща с приятелката си.

В действителност, за горепосочения период, обв.редн. Ш. ***, откъдето пътувал до местоработата си в под.42000 - Карлово. Така от месец януари 2007г. до месец август 2008г. включително, на петнадесет пъти, обвиняемият представял пътни билети в под.42000 - Карлово, бил включван в месечните заповеди за изплащане на пътни пари и получавал 90% от пътните си разходи.

Вследствие на така използвания документ с невярно съдържание, обв.редн. Т.Ш. получил на петнадесет пъти, през периода от месец януари 2007г. до месец август 2008г. включително в гр. Карлово, обл. Пловдивска без правно основание в нарушение на МЗ № ОХ-448 от 23.06.1999г. на Министъра на отбраната на Р.България от отделение „Финанси” на под.34750 – Карлово, чуждо движимо имущество – пътни пари на под.34750 – Карлово общо в размер на 2 367,00 лева.

Преди приключване на съдебното следствие, обвиняемият редн. Т.Ш., с квитанции по приходни касови ордери № № 33, 38, 41 и 55 от 2009г. е възстановил неправомерно получените пътни пари.

 

С горното, обвиняемият редн. Т.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл. 212, ал.6, вр.ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец януари 2007г. до месец август 2008г. включително, в гр.Карлово, обл. Пловдивска, в поделение 42000– Карлово, при условията на продължавано престъпление на петнадесет пъти, чрез използване на документ с невярно съдържание - Удостоверениe за настоящ адрес № 183 от 01.02.2007 г. на община К., за това, че живее в гр. К., ул. „***” № *, който представил в отделение „Личен състав” на поделение 42000 – Карлово и на това основание бил включен в заповеди на командир поделение 42000 – Карлово за изплащане на пътни пари в нарушение на т.2 от Заповед на Министъра на отбрана на Република България № ОХ 448 от 23.06.1999г. относно „Реда за използване на войскови транспорт за превоз на кадрови военнослужещи и военни служители и изплащането на транспортните им разноски при пътуване с видове транспорт” тъй като в действителност живял в с.Д., общ.К., ул. „***” № * и не пътувал от гр.К.до гр.Карлово и обратно, вследствие на което получил без правно основание, чуждо движимо имущество – пътни пари собственост на МО и поделение 34750 – Карлово, за пътуване с автобус от гр.К. до гр.Карлово и обратно, както следва:

1.За месец януари 2007г. в размер на 153.00 лева на основание заповед № 65/05.02.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

2.За месец февруари 2007г. в размер на 108.00 лева на основание заповед № 104/06.03.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

3.За март 2007г. в размер на 153.00 лева на основание заповед № 168/11.04.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

4.За месец април 2007г. в размер на 153.00 лева на основание заповед № 212/07.05.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

5.За месец май 2007г. в размер на 153.00 лева на основание заповед № 257/08.06.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

6.За месец юни 2007г. в размер на 153.00 лева на основание заповед № 321/11.07.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

7.За месец юли 2007г. в размер на 157.50 лева на основание заповед № 384/06.08.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

8.За месец август 2007г. в размер на 157.50 лева на основание заповед № 440/10.09.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

9.За месец септември 2007г. в размер на 162.00 лева на основание заповед № 513/08.10.2007г., на командир поделение 42000 – Карлово,

10.За месец октомври 2007г. в размер на 162.00 лева на основание заповед № 574/12.11.2007г. на командир поделение 42000 - Карлово,

11.За месец ноември 2007г. в размер на 166.50 лева на основание заповед № 607/06.12.2007г. на командир поделение 42000– Карлово,

12.За месец декември 2007г. в размер на 166.50 лева на основание заповед № 14/09.01.2008г. на командир поделение 42000 – Карлово,

13.За месец януари 2008г. в размер на 171.00 лева на основание заповед № 62/12.02.2008г. на командир поделение 42000 - Карлово,

14.За месец февруари 2008г. в размер на 171.00 лева на основание заповед № 87/04.03.2008г. на командир поделение 42000 – Карлово и

15.За месец юли 2008г. в размер на 180.00 лева на основание заповед № 393/06.08.2008г. на командир поделение 42000 – Карлово или общо получил без правно основание, чуждо движимо имущество – пари в размер на  2367.00 /две хиляди, триста шестдесет и седем/ лева, собственост на МО и поделение 34750 – Карлово, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, доброволно възстановил сумата и деянието представлява маловажен случай.

         

Горното, по безспорен начин се установява от направените от обвиняемия самопризнания по време на досъдебното производство и съдебното следствие, от показанията на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели подп. К.К., майор Д.М., майор Г.М.,***. Д.Ш. ***. Д.Б., от заповедите на командир под. 42000 - Карлово, адресна карта № 183 от 01.02.2007г., от квитанции към приходни касови ордери  № № 33, 38, 41 и 55 от 2009г. и от останалите доказателства по делото.

 

ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание, желание да се облагодетелствува по не трудов път.

МОТИВИ: финансови затруднения.

 

Спор по фактическата обстановка и правна квалификация няма.

 

С постановление от 13.04.2009 год. по чл. 375 от НПК на прокурор при Военно-окръжна прокуратура Пловдив е установил, че обвиняемият е пълнолетно лице. За това престъпление по чл.212б, ал.1,т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание пробация или глоба. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от НК. От деянието няма настъпили имуществени вреди и деянието не е извършено в пияно състояние, поради което прокурорът е предложил редн. Т.Ш. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78 а от НК.

 

С разпореждане от 16.04.2009 год., на съдия – докладчик при Пловдивския военен съд, е разпоредено делото да се насрочи, разгледа и реши по реда на глава двадесет и осма от НПК.

 

Представителят на военно-окръжна прокуратура – Пловдив, в съдебно заседание, поддържа обвинението във вида, в което е повдигнато. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен, тъй като обвинението е било доказано по безспорен начин, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба към минималния й размер, изхождайки от направените самопризнания, младата възраст, добрите характеристични данни и от финансовото му състояние – теглен заем от банка.

 

Обвиняемият разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и дава обяснения. Проявява самокритичност и съжалява за стореното. Относно наказанието, моли съда то да бъде към минимума.

 

Съдът, като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл. 78 а от НК условия за освобождаване на обвиняемия редн. Т.Ш. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание – глоба. Съдът намира, че случая е маловажен, поради своевременното възстановяване от обвиняемия на сумата, критичното отношение на извършителя към деянието и краткия период от време, през който поделението е било лишено от неоснователно получените пари, които обстоятелства дават възможност да се приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните последици, с оглед другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на това престъпление. При определяне размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на обвиняемият, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, критичното му отношение към извършеното, че стореното е изолиран случай в неговия живот и след като се съобрази с финансовото му състояние, му определя административно наказание  глоба към минималния размер, а именно 650  /шестстотин и петдесет / лева.

Съдът намира, че приложеното към делото веществено доказателство – Адресна карта за настоящ адрес № 183 от 01.02.2007г., след влизане на решението в законна сила, следва да се върне в патримонимума на Община Казанлък.

 

Предвид горното и на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК и чл. 78 а      от НК

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемият редн. Т.М.Ш. ***, роден на ****г. в гр.К., живущ ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, не женен, не осъждан, с ЕГН  **********

 

          За ВИНОВЕН в това, че :

През периода от месец януари 2007г. до месец август 2008г. включително, в гр.Карлово, обл.Пловдив, в под.42000 – Карлово, при условията на продължавано престъпление, на петнадесет пъти, чрез използване на документ с невярно съдържание –  Удостоверение за настоящ адрес № 183 от 01.02.2007г. на Община Казанлък, който представил в отделение „Личен състав” на поделението и на това основание бил включен в заповеди на Командир под.42000 – Карлово за изплащане на пътни пари в нарушение на т.2 от Заповед на Министъра на отбраната на Република България  № ОХ-448 от 23.06.1999г. относно „реда за използване на войскови транспорт за превоз на кадрови военнослужещи и военни служители и изплащането на транспортните им разноски при пътуване с видове транспорт”, а в действителност живял в с.Д., общ. К., ул.„***”, № * и не пътувал от гр.Казанлък до гр.Карлово и обратно, вследствие на което получил без правно основание, чуждо движимо имущество – пътни пари за пътуване с автобус от гр.Казанлък до гр.Карлово и обратно, общо в размер на 2 367,00 /две хиляди триста шестдесет седем/ лева, собственост на МО и под.42000 – Карлово, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, доброволно е възстановил сумата и деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, алт.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 650 /шестстотин и петдесет /  лева.

Вещественото доказателство по делото – Адресна карта за настоящ адрес № 183 от 01.02.2007г., след влизане на решението в законна сила, да се върне на Община Казанлък.

Решението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред ВоАпС – София.

 

 

 

ВОЕНЕН СЪДИЯ :