Решение по дело №1007/2020 на Районен съд - Казанлък

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №.......

                                              гр.К., ……..2020 год.

 

                                В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

К.районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря......................Х. К.…..……….............................като разгледа докладваното от съдията..............................................гр.дело №1007 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 и чл.149 от СК от СК.

          Ищецът твърди, че с ответницата З.И.Р. живеели на семейни начала в с.З. общ.М.. За да може да издържа семейството си, заминал на работа в Г., като тя останала при неговите родители в с.З.. На 23.05.2019г. тя родила детето им И..Тъй като по време на раждането не бил в Р.България, детето им било записано с името В. З. Ивайлов. Още при раждането поради дихателна недостатъчност, детето било транспортирано до Клиника по неонатология – интензивен сектор към УМБАЛ „П.. С.“ АД гр.С.  Изписано било от там на 15.06.2019г. След като към 10.06.2019г. се завърнал в страната, направил декларация, с която припознал бащинството на детето. Бил издаден нов акт за раждане, в който детето било записано с името И. С. И., а ищецът бил записан като негов баща. За съжаление в средата на м.08.2019г. З.Р. напуснала семейното им жилище и изоставила детето. Благодарение на неговите родители и най-вече на майка му З.И., полагали грижи за детето. Майката, ответницата Р., след като го изоставила, не проявила повече никакъв интерес към него, никаква грижа, заявила, че не може да гледа детето. Когато детето било на около 6 месеца, започнали да забелязват, че то изостава в развитието си, не правило движенията, които били присъщи на децата на тази възраст. Направили консултация с педиатър, като вследствие на направените изследвания и лечение се установило, че детето има „М.“ и като придружаващи заболявания – изоставане в моторното развитие и епилепсия. Тъй като майката на детето – отв.Р. го изоставила, за престоя на детето в болнично заведение се ангажирала майката на ищеца и баба на детето. След последния престой в болничното заведение в гр.Ст.Загора, за което представя епикриза по ИЗ №27712/2020г., на детето било препоръчана системна  физиотерапия, терапия с медикаменти, насочване към детски невролог за проследяване. От момента на раздялата през м.август 2019г. единствено само ищецът с помощта на неговите родители се грижи за детето. Ответницата Р. не проявявала интерес към него, не го търсила, не давала никакви средства за неговата издръжка. С оглед здравословното състояние на детето и необходимостта от лечение, терапия и рехабилитация, били необходими повече средства извън обичайните за ежедневната издръжка, поради което ответницата следва да заплаща и добавка съгласно чл.143, ал.4 от СК. Сочи, че работи на частно, когато може да намери каквато и да е работа, но не получавал постоянни доходи. Като майка на детето И., който сега бил на 1 годинка, ответницата се дезинтересирала от него, не подпомагала по никакъв начин в неговото отглеждане и издръжка. Не проявявала инициатива сама доброволно да заплаща издръжка за детето, поради което с нарастващите нужди на същото, както и необходимостта от допълнителни средства за изследвания и лечение, изпитвал много големи проблеми и трудности при осигуряване на нужните средства за него. Наред с това поради липсата на интерес от страна на майката към детето, следвало да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и в негов интерес. Понякога службите изисквали и присъствието на майката, което допълнително го затруднявало. Това му давало основание да претендира упражняването на родителските права върху детето И., да бъде предоставено на него със съдебен акт, както и да бъде определено местоживеенето му да бъде на посочения от него адрес в с.З., общ.М.. С оглед изложеното за него е налице правения интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда, да постанови решение, с което: Да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете И. С. И., с ЕГН-********** на бащата; Да постанови местоживеенето на детето, да бъде на адреса на бащата в с.З., общ.М.; Да осъди ответницата З.И.Р., с ЕГН-**********, да заплаща на детето И. С. И., с ЕГН-**********, чрез С.И.И., с ЕГН-**********, като негов баща и законен представител месечна издръжка в размер на *** лв. за минало време, за периода от 01.08.2019г. до 31.05.2020г. и по *** лв. за периода от 01.06.2020г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; Да осъди ответницата З.И.Р., с ЕГН-********** да заплаща  за детето И. С. И., с ЕГН-********** добавка в размер на *** лв.месечно, считано от 01.06.2020г. за покриване на нуждите на детето от лекарства, физиотерапия и др. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е подала отговор на исковата молба. В откритото заседание не оспорва, че към датата на подаване на исковата молба, детето живее при ищеца и той се грижи за него. Твърди, че с ищеца се разделили, но след което се събрали отново и след 3-4 месеца пак се разделяли. Заявява, че желае детето да бъде при нея и тя да се грижи за него.

             От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

             Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане, ищецът С.И.И., с ЕГН-********** и ответникът З.И.Р., с ЕГН-********** са родители на детето И.С. И., с ЕГН-**********, родена на *** г.  От представените заверени копия на 3 бр. епикризи от 03.06.2019 г., от 10.06.2019 г. и от 15.06.2019 г., етапна епикриза от 13.03.2020г., епикриза ИЗ№3604 от 20.05.2020 г., епикриза от К.по п. УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр.П. е видно, че малолетното дете И. С. И. е с вродена аномалия, с окончателна диагноза „Q02 М.“ и придружаващи заболявания:изоставане в моторното развитие.епилепсия“. Представена е етапна епикриза от 23.07.2020 г., издадена от ДМСГД „М. Л.“ с.Б., общ.К., с предписание за системна рехабилитация, рефлекторна кинезетерапия, ежедневни масажи, ерготерапия  на детето И. С. И. и препоръка за етапно обучение на родителите за домашна рехабилитация.

           От показанията на св.З. И. И. се установява, че страните се разделили на 20.08.2019г. Детето останало да живее при ищеца, който оттогава се грижи за него с помощта на своите родители. Ответницата инцидентно виждала детето, не го е обгрижвала и не е давала издръжка в натура или пари. /“…. Аз изпратих детето с количка, но те ми го върнаха. Три дена я чаках и тя не дойде повече. Звънях до Социални грижи след това. Искаха да вземат детето в приемно семейство…Тогава З. се подписала, че не иска да гледа детето и оставиха детето при нас. ..Месец февруари 2020г. извиках З. и тя дойде у нас, и на 15.03.2020г. тя си замина отново и пак изостави детето при  нас. С. *** в „Градус“….Майката не е идвала да търси детето, нито преди м. февруари 2020г., нито след м.март 2020г., но всеки месец даваше майчинството. Детето има здравословни проблеми – микроцефалия и епилепсия.  Всеки месец ходим в с.Б. на терапия за по 10 дена на месец. Аз придружавам детето. Бащата не може да го придружава, защото започна работа.. От месец август 2019г. до м. февруари 2020г. З. не е живяла при нас и не е давала издръжка на детето... Всеки месец С. изпраща пари за детето…Детето има личен лекар. Майката не е носила дрешки за детето. Викала съм я да го види. Взема го един път и го върна. В рамките на съжителството им от 2-3 години, се събираха и се разделяха  многократно…“св.З.И./.             

              Съгласно социален доклад на ДСП-М., след изписване на детето И. от РО майката отказала да поеме грижата за него. Основните грижи от раждането се полагат от бабата на детето по бащина линия. То се отглежда в семейството на бащата като режима на отглеждане се определя от бабата по бащина линия. За детето е изграден правилен дневен режим, съобразен с неговата възраст и потребности. Бащата е родителят, който към момента полага необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния И. и той задоволява основните му потребности, както и тези от здравен и социален характер. Налице е изградена емоционална връзка между детето и бащата, и с бабата по бащина линия.

              Предвид установеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за основателен. Ищецът и ответницата са родители на детето И. С. И., с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно от края на м.08.2019 г. Съдът е сезиран с разрешаване на спора относно местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и издръжката на децата, поради което са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че след раздялата на родителите, детето И. живее при бащата, който оттогава е родителят, който  изцяло полага грижите за неговото отглеждане, възпитание и издръжка. Бащата е осигурил необходимите социално-битови условия и задоволява базисните потребности на детето, като в преките и ежедневни грижи му помага изцяло неговата майка, с която детето живее в едно домакинство. Между бащата и детето, както и между детето и неговата баба по бащина линия е изградена емоционална връзка предвид грижите и обичта, която то получава от тях. Съдът като взе предвид, че след раждането майката не е полагала трайно грижи за него, че не е запозната със специфичните му потребности и не доказа, че разполага с възможности за тяхното задоволяване, както и че в семейната среда на ответника се полагат качествени грижи за детето счита, че в интерес на малолетният Иван е да продължи да живее при бащата, който е доказал, че притежава родителски капацитет и е по-пригодният родител за правилното му отглеждане. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това, родителските права спрямо детето И. С. И., с ЕГН-**********следва да бъдат предоставени за упражняване на  бащата.

            Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител.  Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и социално. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. В случая съдът счита, че за да бъде изградена връзката между детето И. и майката следва да бъде определен режим на лични контакти, който ответницата да осъществява с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 15 дни през лятото, когато това не съвпада с годишни отпуск на бащата. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

               Относно издръжката:

                Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2019 г. е *** лв., а от 01.01.2020 г. е *** лв. приета с ПМС №350/19.12.2019 г. Ищецът претендира издръжка за минало време – от 01.08.2019 г.  Установи се, че от м.09.2019 г. и към 04.06.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ единствено бащата се грижи за малолетния И.. Майката не доказа, че е полагала преки и ежедневни грижи  за детето и е осигурявала ежемесечно неговата издръжка в натура или пари. Към м.09.2019 г. малолетото дете е било на 3 месеца. Въпреки указаната доказателствена тежест по делото не са ангажирани доказателства за доходите на родителите, но има данни, че бащата работи в държава членка на ЕС и реализира доходи над минималната работна заплата за Р.България. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и специфичните нужди на детето, доходите на родителите, при съобразяване с МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира, че ответницата следва да заплати на малолетния Иван чрез ищеца като баща и законен представителка, месечна издръжка от 01.09.2019 г. до 31.12.2018 г. в размер на *** лв. и месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 01.01.2020 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от ищеца. Претендираната издръжка в частта над уважения до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.

               На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.            

               Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на *** лв.

               Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, *** лв. държавна такса за постановената издръжка съгласно чл.83, ал.1, т.2 от ГПК.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

              ПОСТАНОВЯВА детето И. С. И., с ЕГН-********** да живее при бащата С.И.И., с ЕГН-********** ***.

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето И.С. И., с ЕГН-********** на бащата С.И.И., с ЕГН-********** ***

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката З.И.Р., с ЕГН-********** *** и детето И. С. И., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 15 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на бащата.

                ОСЪЖДА З.И.Р., с ЕГН-********** *** да заплати на детето И. С. И., с ЕГН-********** чрез С.И.И., с ЕГН-********** като баща и законен представител от с.З., общ.М., издръжка за минало време от 01.09.2019 г.. до 31.12.2019 г. месечно по *** лв. като      ОТХВЪРЛЯ претенцията за м.08.2019 г. и в частта над уважения до претендирания месечен размер *** лв. като неоснователна. 

             ОСЪЖДА З.И.Р., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето И. С. И., с ЕГН-********** чрез С.И.И., с ЕГН-********** като баща и законен представител от с.З., общ.М., месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 01.01.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ  иска в частта до претендираните ***лв. като неоснователен.

              ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

             

              ОСЪЖДА З.И.Р., с ЕГН-********** *** да заплати на С.И.И., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.

              ОСЪЖДА З.И.Р., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса  в размер на *** лв.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                   Районен съдия: