МОТИВИ към присъда №42/10.06.2018 г. по НОХД
№367 по описа на Районен съд Враца за 2019г.
Районна прокуратура - Враца е внесла
обвинителен акт против К.А.О., за това, че на 01.09.2018г. около 22.00ч. в гр.Враца, ул*******, е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило
14-годишна възраст - малолетната М.П.Д. на 10 /десет/ години, а именно: опипал
я с ръце в областта на гърдите, по корема и в половата област - престъпление
по чл.149 ал.1 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник.
По
делото е конституирана като частен обвинител И.Х.М. - майка и законен
представител на малолетната М.П.Д..
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли Районен съд Враца да се произнесе с присъда, с
която да признае подсъдимия К.А.О. за виновен по предявеното му обвинение по
чл.149, ал.1 от НК. Пледира при индивидуализация на наказанието да бъде взето
предвид съдебното минало на подсъдимия, характеристичните данни и останалите
обстоятелства по делото като бъде наложено наказание лишаване от свобода от две
години, което наказание предвид съкратеното съдебно следствие по който ред се
движи съдебното производство, на осн.чл.58а НК да
бъда намалено с 1/3 като на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
„общ режим”.
Повереникът на частния обвинител - адв.
Стефанова поддържа, че прокуратурата е доказала обвинението безспорно. Моли при
индивидуализация на наказанието да се вземе предвид, че се касае за малолетно
момиче, което не е имало 10 години и че с деянието си подсъдимият е нанесъл
огромна психическа травма на детето за цял живот, при което на подсъдимия да се
наложи максимално предвидено в закон наказание от шест години лишаване от
свобода, което с оглед съкратеното съдебно производство да бъда намалено с 1/3.
Защитникът
на подсъдимия - адв.Г. пледира, че от доказателствата
по делото се установява, че подсъдимият действително е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение. Моли
при определяне размера на наказанието да се вземе предвид поведението на
подсъдимия в процеса – изцяло признание на фактите, изложени в обвинителния
акт, процесуалното му поведение, краткото време в което е траело противоправното поведение на подсъдимия и че пострадалото
момиче няма увреждания по тялото си, както и факта, че подсъдимият до този
момент не е осъществявал такова поведение спрямо децата на И.Х.М., поради което
тази негова проява е инцидентна. При тези съображения се моли за определяне на
такъв размер на наказанието, при което след приложение на чл.58а НК и
редукцията с 1/3, наложеното наказание да е равно на времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, което по
силата на закона се приспада от определеното наказание.
При упражняване на право на последна дума
подсъдимият изразява съжаление и разкаяние за стореното.
Въз основа на представеният по делото
доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.А.О. живее
заедно с майка си на адрес: гр.Враца, кв. *******В близост до тях на № 51 на
същата улица се намира домът на И.М. и П.Т., които живеят на съпружески начала
заедно с трите си деца - М.П.Д. на 10г., Т.Н.Д. на 11г. и Г.И.Х. на 3г. Подсъдимият
често посещавал къщата на семейство И.М. и П.Т. и поддържал добри отношения
както с родителите, така и с децата. Тъй като детето Г.боледувало често,
понякога се налагало майката да оставя децата М. и Т. на грижите на подсъдимия О.
като същите не се страхували да остават с него, имали му доверие и го уважавали
като техен дядо.
Към 01.09.2018г. бащата на децата - П.Т. се
намирал на работа в Австрия. На същата дата около 20.00ч. И.М. приспала Г.Х. и
заедно с М.Д. и Т. Д. излезли на улицата, където седнали на пейка намираща се
пред дома им. По-късно при тях дошъл подсъдимият О. и започнали да си говорят. И.М.
му поискала запалка да запали цигарата си. Тъй като нейната била останала без
газ, подсъдимият предложил да я вземе и я зареди, поради което се упътил към
дома си. Вече се било стъмнило когато И.М. задно с децата се прибрали в дома
си, а след около петнадесет минути подсъдимият О. се върнал със заредена
запалка и останал в кухнята на семейството за кратко време. След като изпушил
една цигара заявил, че е уморен и тръгнал да си ходи, а И.М. отишла да види
малкото си дете спящо в друга стая, където прилегнала до него и заспала.
Преди да напусне
жилището, подсъдимият О. забелязал другите две деца М.Д. и Т. Д.,
които играели на карти в детската стая. М. седяла на леглото си, а Т. - на стол.
Децата го поканили да се включи в играта и подсъдимият приел, но по-късно Т. се
отказал и легнал на своето легло да гледа телевизия и
по-късно заспал. Тогава М. казала на подсъдимия, че ще ходи до кухнята да пие
вода и ще го изпрати, но той не реагирал. Преди тя да излезе от вратата на
стаята, подсъдимият О. я хванал за ръка и я придърпал към себе си. После
вдигнал блузката й, свалил панталонките и гащичките й до над коленете, като без
да говори започнал да я опипва на голо с ръце в областта на гърдите, по корема
и половата област. Момичето се разтреперило и било много уплашено, без да
посмее да извика майка си.
Междувременно около
22.00 ч. свидетелката И.М. се събудила и усетила тишина в къщата, като
помислила, че подсъдимият О. си е заминал, а двете деца спят. Тогава станала за
да изгаси лампите и заключи входната врата, но в това време забелязала, че
вратата на детската стая е открехната и вътре е осветено. Отворила вратата и
погледнала вътре. Забелязала подсъдимия да седи на леглото на М.Д., като детето
стояло пред него със свалени гащички до над коленете. Момичето повдигнало
гащите и късите панталонки, но тъй като ръцете й треперили не могла да ги
вдигне до горе. Майката веднага влязла в стаята и се развикала, а подсъдимият О.
с пребледняло лице и вдигнати ръце казал няколко пъти: „нищо не съм направил“.
В този момент от виковете се събудил и Т. Д., който спял на своето легло. И.М.
била в паника и много уплашена, започнала да пищи и инстинктивно взела една
детска ножица за да се защити от обвиняемия, който станал и избягал навън,
светейки с фенерче. Майката го подгонила с кухненски нож в ръка, нарекла го
„педофил“ и се заканила да извика полиция, при което той напуснал имота с
думите „не се излагай“. М. веднага подала сигнал на тел. 112 и докато чакала идването
на полицаите, момичето споделило, че двамата с чичо си К. играли карти, като
през това време Т. си легнал на своето легло и заспал. Тогава тръгнала да си
вземе вода от кухнята, но подсъдимият я хванал за ръка и я придърпал към себе
си, след което вдигнал блузката й, свалил панталонките и гащичките й до над
коленете, а после започнал да я пипа с ръце по гърдите и в половата област.
Непосредствено след
инцидента, мястото било посетено от полицейски екип на РУ-Враца в състав: Т.Й.,
М.Х. С.Н., пред които майката М. заявила,
че същата вечер е заварила подсъдимият О. да блудства с малолетното й дете М.Д..
Майката подробно описала случилото се и ги насочила към дома на извършителя.
След като посетили адреса на подсъдимия, същият бил приведен в РУ-Враца, а
впоследствие с постановление на РП-Враца от 02.09.2018г. е задържан за срок от
72 часа. С Определение №386/03.09.2018 г. по НЧД №909 по описа на Районен съд Враца
по отношение на обвиняемия О. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, която е потвърдена с Определение № 536/10.09.2018г. по ВЧНД-№
464/2016г. по описа на ОС-Враца.
Видно от заключението
на назначената съдебно-медицинска експертиза на живо лице, при извършения
преглед на М.Д. се установява: девствена ципа с пръстеновидна форма без следи
от стари и пресни разкъсвания; липса на травматични увреждания по главата,
тялото, крайниците и половата област на освидетелстваната; липсата на увреждания
не изключва възможността с М.Д. да са извършвани блудствени
действия, изразяващи се в опипване и галене.
Според заключението
на изготвената по делото съдебна психолого- психиатрична
експертиза на М.Д. се установява, че лицето е малолетно, на възраст 10 години и
е психично здраво, като по време на извършеното спрямо нея деяние е било в
състояние на остра стресова реакция. Същото може правилно да възприема, да
запаметява и да възпроизвежда фактите които имат значене за делото. Притежава
висока интелигентност за възрастта си.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл. 27 от НПК.
След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните досъдебното производство
доказателства- протоколи за разпити на И.М. /л.5-7; л.151-153/, М.Д. /л.8-9;
л.104-107/, Т. Д. /л.10-11; л.109-112/, Росица Маринова /л.12-13/, Н.И. /л.89/,
К.И /л.90/, И.Н. /л.91/, П.Т. /л. 144/ Т.И /л.156/, М.Х. /л. 157 / и С.Н. /л.
158/; съдебно-медицинска експертиза/л.16/, съдебна психолого-психиатрична
експертиза /л.21-32/; свидетелство за съдимост /л.45-46/, характеристики
/л.48-49/.
Всички събрани доказателства са безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Посочените доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и
ясна картина на събитията от процесната дата.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
По
безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимият К.А.О. е извършил деяние, съставляващо престъпление по смисъла на
чл.149, ал.1 НК, а именно блудство.
От обективна страна подсъдимият на 01.09.2018г.
около 22.00 ч. в гр.Враца, ул. **********е извършил действия,
които целят да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно по отношение на
малолетната М.П.Д. на 10 години, като в конкретния случай
подсъдимият О. е опипвал пострадалата М.П.Д. с ръце в областта
на гърдите, по корема и в половата област.
Извършените от страна на подсъдимия действия
по отношение на малолетната М.Д. следва да се определят именно като блудство,
предвид това, че е насочено към възбуждане и удовлетворяване полово желание на
автора на престъплението. Тук е моментът да бъде изрично отбелязано, че
престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване на блудственото действие /В тази насока е налице съдебната
практика /Решение № 505/1973 г., І н. о. на ВС/. Освен това деянието в
настоящия казус се явява съставомерно и без целта на
дееца да бъде постигната – с други думи и без извършителят на престъплението
действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен / В тази насока Решение
№ 34/1979 г., ІІ н. о на ВС и Решение № 77/1981 г. на І н. о. на ВС/. Блудствените действия са извършени по отношение на лице, ненавършило
14 годишна възраст. Пострадалата М.Д. към момента на извършване на противоправното деяние е била на 10 години.
От субективна страна подсъдимият О. е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасните
последици на деянието, предвиждал е тяхното настъпване и е целял именно това.
Осъзнавал е, че блудствените му действия са от
естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление, както
и че жертвата му е малолетно лице, ненавършило 14 годишна възраст. Видно от
показанията на майката на пострадалата И.М., подсъдимият често се е отбивал у
дома й и добре е познавал трите деца, както и пострадалата М.Д..
Доколкото съдебното производство протече по
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение
при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите
на общата част на НК и да намали определеното наказание с една трета.
За престъплението по чл.149, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При определяне
на размера на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха самопризнанието, изказаното
съжаление и разкаяние за стореното, при
което подсъдимият явно е осъзнал противоправността на
поведението си, показвайки пред съда смирение и готовност да понесе
отговорността си, както и неголямата интензивност и
продължителност на инкриминираните действия. Видно от показанията на
пострадалата М.Д., противоправното поведение на
подсъдимия спрямо нея е продължило „една минута”. На следващо място се отчете
факта, че предвид честите посещение на подсъдимия у дома на И.М., при които подсъдимият е оставян да наглежда
децата, това негово поведение е инцидентен и изолиран случай при неговите
отношения с пострадалата М.Д..
Подсъдимият е осъждан по НОХД №1105/2012 с
влязло в сила на 28.09.2012 г. Споразумение №248/28.09.2012 г. за престъпление
по чл.316, вр. чл.308, ал.2 НК на лишаване от свобода
в размер на четири месеца, което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Към настоящия момент обаче е реабилитиран
по право на осн. чл.86, ал.1, т. НК и законовите
последици от извършеното престъпление и наложеното наказание действително са
заличени от настъпила реабилитация, поради което същият се счита с чисто
съдебно минало.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
се отчетоха единствено лошите характеристични данни на подсъдимия.
С
оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, преценявайки относителната тежест на всяко от тези релевантни
за реализиране на наказателната отговорност обстоятелства за постигане целите
на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да
бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.
54 НК в размер на една година и
двадесет и един ден при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът намира, че именно с това наказание биха се постигнали горепосочените
цели, визирани в Наказателния кодекс.
Така определеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер от една
година и двадесет и един ден, след предвидената в чл. 58а, ал. 1 НК
редукция, следва да остане в краен вариант в размер от осем месеца и
четиринадесет дни лишаване от свобода.
Същевременно,
с оглед горните фактически особености на случая, съдът счете, че независимо от
формалното наличие на предпоставките за
приложение института на условното осъждане, се касае за високообщественоопасно
деяние спрямо малолетно момиче на много ниска възраст -10 години, при което целите по чл. 36 от НК, преди всичко необходимото
поправително-превъзпитателно и предупредително-възпиращо въздействие върху
подсъдимия, ще могат да бъдат успешно постигнати само чрез ефективно
изтърпяване на така наложеното наказание, при първоначален общ режим на
изтърпяване съгласно чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.
Необходимо е за определено време подсъдимият да бъде изолиран от обществото, което ще спомогне
преосмисляне от негова страна на бъдещото му поведение и в частност,
отношението му към малолетни лица, както и осъзнаването на запретеността
на блудствените действия с такива лица, независимо от
обстоятелството как реагират те поради психическата си недоразвитост. Едно
условно наказание няма да въздейства предупредително нито върху него, нито
върху останалите членове на обществото, а напротив - ще създаде чувството за
безнаказаност у подсъдимия, че за престъпления от типа на настоящите не го
грози сериозно наказание.
На осн.чл.59 ал.1 от НК от така наложеното наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият
К.А.О. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 02.09.2018 г. до 16.05.2019 г.
В тежест на подсъдимия К.А.О. се
присъдиха направените по делото разноски в размер на 389,00 лв. по сметка на ОД
на МВР гр.Враца.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: