№ 296
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
търговско дело № 20222001000256 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на А.П. против Определение №
138 от 03.11.2022 г., постановено по т.д. № 100/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното
по делото Решение № 87 от 05.10.2022 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението и сочи, че
съдът е приложил неправилно закона. Поддържа се, че в случая е следвало да
намерят приложение правилата, относими към охранителните производства,
съгласно които разноските са за сметка на молителя. Обосновава се нуждата
от корективно прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и
тълкуването във връзка с разпоредбата на чл. 541 ГПК. Отправя искане за
отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на
насрещната страна за присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба Фондация “Д.” в срока по чл. 276 ГПК е
представил отговор на частната жалба, в който навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на същата. Недопустимостта на частната
жалба се аргументира с наличието на императивно правило относно
необжалваемост на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, когато е
окончателен съдебният акт, отменящ отказа на длъжностното лице по
регистрацията. Излагат се аргументи за законосъобразност и правилност по
същество на обжалваното определение поради наличието на специална норма,
уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и отговора и въз
основа на представените доказателства приема следното:
1
Повдигнатого възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК не ограничава
възможността за обжалване, а указва неговия процесуален ред. Частната
жалба отговаря на изискванията на чл. 275 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на А.П. на страните се
присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия
принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест
на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе
специална регламентация относно разноските в производството по чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на
разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази
законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно
от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея
се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните
производства, които се явяват продължение на регистърните производства,
чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита
срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен
ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.
Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясно и не се нуждае от
корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес
предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно
положителния за тях изход от производството. Съгласно нормата на чл. 81
ГПК съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва
разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, оставяйки без
уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на това
решението в частта за присъдените разноски, Окръжен съд – Сливен е
постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 138 от 03.11.2022 г., постановено по
т.д. № 100/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3