РЕШЕНИЕ
№ 1525
гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330201801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 558147-
F568683/28.01.2021г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП –
гр.Пловдив, с което на основание чл.179, ал.1, предл. 1 от ЗДДС на „И. С.“
ЕТ, Булстат ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от И.
Н. С., ЕГН ********** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв.
за извършено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във
връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „И. С.“ ЕТ обжалва издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно с аргумент, че АУАН изобщо не му е бил предявяван, а
макар нарушението да е извършено, то същото не е резултат от виновно
поведение, както и заради липса на настъпили вредни последици. В съдебно
заседание, редовно призован, се представлява от процесуалния си
представител – адв. Н., която поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща представител – юрисконсулт А., който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
излагайки доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „И. С.“ ЕТ
за това, че при извършена служебна проверка на 16.06.2020г. в ТД на НАП
Пловдив е установено, че търговецът като регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазил законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла
на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.05.2020г.-
31.05.2020г. до 15.06.2020г. включително.
Справката-декларация по чл.125 от ЗДДС не е била подадена към
момента на съставяне на АУАН.
С това е бил приет за нарушен съставът на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във
връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
F568683 от 04.09.2020г., съставен от В. Б. Н. – и. по п. в ТД на НАП –
Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
идентичен начин тази описана в АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Прочее, обстоятелствата, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото, а
съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както
свидетелските показания на актосъставителя Н., така и приложените по
делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че
несъмнено е осъществено нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с
чл.125, ал.1 от ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС „За
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.159б, а според разпоредбата на ал.5 на същия текст справката-
декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. Тоест за данъчния период м.май 2020г.
търговецът е следвало да подаде справката-декларация най-късно до
15.06.2020г, което обаче не е било сторено и към момента на съставяне на
АУАН, и този факт не се отрича от жалбоподателят.
Въпреки гореизложеното съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради, което и следва да бъде отменено
2
поради допуснати процесуални нарушения които са съществени, като
съображенията на съда за това са следните:
В конкретния случай адресат на задълженията, произтичащи от
предприетите действия по контрол, е търговец ЕТ, а ЗАНН не прави
разграничение между ЕТ и ЮЛ, като именно затова и на ЕТ също се налага
като наказание имуществена санкция, а не глоба. От тук и изискванията на
към ЕТ са като към ЮЛ и следва, и процедурата по връчване на поканата за
съставяне на АУАН да е като към ЮЛ, т.е. за редовността на връчването е
приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК - на учреждение или
юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице,
натоварено да поема книжата. По делото е представено известие за доставяне
на покана с изх. № 70-00-7437-11/04.08.2020 г. за съставяне на АУАН. В
преписката обаче не се ангажирани доказателства за надлежното й връчване,
тъй като тя е била връчена на съпругата на управителя на ЕТ, а не на изрично
упълномощено за тази цел лице. От тук е била нарушена разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН изискваща АУАН да бъде съставен в присъствие на
нарушителя, тъй като към датата на съставяне на АУАН дружеството не е
било известено за правото му да се яви при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение. Това му е станало известно едва в деня на
връчване на съставения вече АУАН и той е бил поставен в невъзможност да
присъства на съставянето му. Следователно не са били налице основанията за
съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй като не се доказа
последният да е бил надлежно уведомен своевременно за времето и мястото
на съставянето му, така че да може да упражни в пълнота правата си.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на
нарушителя има своите корени в охраняване на правото му на защита, като от
самото начало следва да му се гарантира в пълен обем непосредствената
възможност да участва в действията на администрацията, която разполага с
властовите елементи да търси, установява и санкционира лицата, извършващи
нарушения. В този смисъл нарушителят има право непосредствено да
възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели,
включително дали същите действително са присъствали при съставянето му и
верността на посочените в акта обстоятелства. Нарушаването на обсъжданото
правило ограничава правата на нарушителя да направи възражения по
неспазване на процедурата, които биха били установими именно при неговото
присъствие. То нарушава и правото му в последващ момент да организира и
осъществи в пълен обем защитата си в образуваното против него
производство, включително и пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не
може да бъде отстранена по реда на института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не
може да бъде и санирана в производството пред съда. След като правото му
не е гарантирано в пълен обем във всички стадии на производството, а
административнонаказващият орган не е констатирал нарушението и е издал
обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и това предизвиква
отмяната му. Правилата на чл. 40, ал. 1 - ал.2 и чл. 43 от ЗАНН са
3
императивни, прилагат се в съответната хронологична последователност и
целят да осигурят прозрачност и яснота още в първите етапи на
административнонаказателното производство, за да се обезпечи правото на
нарушителя да разбере с кои точно свои действия е извършил нарушението и
кои законови разпоредби е нарушил. В случая наказващия орган е
пренебрегнал императивните изисквания на ЗАНН, уреждащи процедурата по
установяване на административните нарушения, с което е допуснал
съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Отделно от горното, поради специфичния статут на ЕТ дори и да се
приеме, че административнонаказателната процедура е аналогична с тази за
физическо лице, то следва да се посочи, че по делото липсват данни
съпругата на жалбоподателя да е поела задължение да предаде полученото от
нея известие на адресата и тъй като този пропуск не може да се тълкува
разширително и да се правят предположения във вреда на жалбоподателя, то
следва да се приеме, че липсват надлежни доказателства за връчването на
поканата на управителя или упълномощено от него лице.
Същевременно съдът е на становище, че в конкретния казус може да
намери приложение и чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за "маловажни
случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в
случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г.,
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно
нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 29, ал.1 от ЗАНН
законът си служи още с понятията " маловажни" и "явно маловажни"
нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на
чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В
цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще
обсъди тази преценка на административно- наказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението /формално
такова/, както и че е първо по рода си за жалбоподателя и като се взеха
предвид степента на засягане на обществените отношения /касае за подаване
на нулева справка-декларация, от осъществяването му не са настъпили
вредни последици, съдът намира, че настоящото нарушение може да се
4
приеме като такова с незначителни вредни последици и е следвало
наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е трябвало да отчете тежестта на
извършеното нарушение, която безспорно е ниска, да вземе предвид, че не са
извършвани други нарушения от административнонаказаното лице и че
справката - декларация е била нулева и не е настъпила вреда за фиска.
Трябвало е да съобрази и че законният представител на ЕТ е възрастен
онкоболен пенсионер с ограничени доходи и скъпо лечение каквото е
ноторно известно, че е всяко лечение на онкологично заболяване и който
точно в периода когато е трябвало да се подава нулевата декларация е бил в
тежко здравословно състояние, за което свидетелства и приложената по
делото епикриза. В ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в чл. 93, т. 9 от НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар
и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно
тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното
Наказателно постановление № 558147-F568683/28.01.2021г. на Директор на
дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание
чл.179, ал.1, предл. 1 от ЗДДС на „И. С.“ ЕТ, Булстат ..., със седалище и адрес
на управление: ..., представлявано от И. Н. С., ЕГН ********** е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено административно
нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС, следва
да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, съдът счита за основателно направеното в
жалбата искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което
искането следва да бъде уважено, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на въззиваемата страна. Доколкото жалбоподателят е ангажирал
доказателства за реално заплатена сума в размер на 150 лева за адвокатски
хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията
на жалбоподателя.
5
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 558147-F568683/28.01.2021г.
на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което
на основание чл.179, ал.1, предл. 1 от ЗДДС на „И. С.“ ЕТ, Булстат ., със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от И. Н. С., ЕГН
********** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. за
извършено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с
чл.125, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „И. С.“ ЕТ,
Булстат ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от И. Н.
С., ЕГН ********** сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото
пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6