№ 389
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205821 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на АТ. А.К.., ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ул. „*“ ***********, чрез адв. М.М. от АК-Бургас, против Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на
жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М. от АК-Бургас, който поддържа жалбата по изложените доводи и представя писмени
доказателства.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като фишът е връчен на
09.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 17.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.10.2021, в 09:33 часа, в обл. Бургас, на ПП I-6 км 494+850 до магазин „Егло
България“ в посока от кв. Пети километър към кв. *, техническо средство – автоматизирано
техническо средство – „TFR1-M 644”, засякла и заснела автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. №
********. Било установено и че автомобилът е собственост на АТ. А.К...
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № * на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 1 КЗ
била наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
1
Автоматизирано техническо средство – „TFR1-M 644”, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение и протокол
(л.8 и л.9).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай формално липсват нарушения при издаването ЕФ.
Поначало няма пречка при посоченото в обжалвания фиш словесно описание да се
издаде електронен фиш за нарушение по КЗ. Ясно става, че се вменява във вина управление
на МПС, тъй като е посочена посока на движение, а и от приложения снимков материал е
видно, че процесният автомобил е бил в движение в момента на заснемането. Вменено е и
обстоятелството, че за автомобилът не е бил сключен валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“. Всички тези описани факти съответстват на
приложените разпоредби, като съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ при управление на МПС без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика се налагат санкциите по ал.
1- в случая по т. 1- 250 лева глоба за физическо лице. Такова нарушение поначало може да
бъде санкционирано чрез издаването на електронен фиш съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Въпреки изложеното, съдът намира, че вмененото нарушение е недоказано.
Липсват каквито и да е доказателства, че към процесната дата и час за заснетият
автомобил не е била валидно сключена застраховка. Налице са доказателства за друго
нарушение- на режима на скоростта. Така в приложената снимка- клип № 45434 се
съдържат данни за въведено ограничение в участъка, отчетена скорост и т.н., но няма
отразяване на факти във връзка с наличието на застраховка. Също така в приложения
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се вижда, че техническото
средство е било в режим именно за измерване на скорост, а не в режим на извършване
проверка за валидни застраховки. АНО, при изпращането на преписката също не е
представил доказателства за това, че липсва валидно сключена застраховка.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че електронният фиш следва
да се отмени, тъй като липсват доказателства за извършване на вмененото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 5-гръб), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
2
адвокатурата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. В
конкретния случай, съставът намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно,
доколкото не надхвърля в значителна степен минималния размер по наредбата, а освен това
делото бе пренасрочвано по обективни причини, което е свързано с ангажиране на
процесуалния представител за определени периоди. Предвид на това, адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено в поискания размер. Доколкото се прилага чл. 205
от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, на АТ. А.К.., ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ул. „*“
***********, е наложена „глоба“ в размер на 250 лева
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на АТ. А.К.., ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ул. „*“ ***********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3