Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260068
гр.Свищов,
9.06.2021 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 26.04.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1163 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.
422 от
Ищецът „Т.Т.“ЕООД *** твърди, че съгласно
подписан между страните договор за покупко-продажба на земеделска продукция,
закупили от ЕТ „Д. - Й. К.“ царевица 1300 тона от склада на продавача, находящ
се в с. Н., общ. П.. Заявява, че съгласно приемо-предавателен протокол от
10.06.2019г.. била извозена царевица – реколта 2018г. от село Н. –
1 290 120 кг, приети били 1 269 480 кг. , а 20 640 кг.
били върнати от пристанище Варна в с. Н.. Сочи, че върнатото количество от
20 640 кг, поради намерено нарушение на качеството /миризма и затопляне/ на
пристанище Варна. Твърди, че според
подписания приемо-предавателен протокол от страна на ответника, същият се
съгласил и признал това обстоятелство, а според Общите условия към договори за
покупко-продажба на земеделска продукция – чл. 6.3 Транспортните разходи за
количества, неотговарящи на договореното качество, както и некачествените
партиди, доставяни под прикрите за качество са за сметка на продавача. Сочи, че
според товарителница № **********/08.06.2019г.. било извозено 36.040 кг.
царевица от с. Н. до пристанище Варна, като 15,400 кг. били съобразно
уговореното в договора качество, а останалите 20.640 кг. не отговаряли на
уговореното качество с оглед на което с товарителница № ********** от
09.06.2019г.. са били върнати от Пристанище Варна до село Н. на ответника. Заявява,
че с фактура № ********** от 25.06.2019г..
, заплатил сумата 965,95 лева към транспортна фирма ф.-2ЕООД за превоз
на царевица, съгласно Спецификация, поради неизплащане от страна на ответника.
Съгласно извършените транспортни услуги била издадена фактура №
**********/21.06.2019г.. за извършнеа транспортна услуга – върната царевица Н.-Варна
– 20 640 кг., на единична цена 19 лв/тон – 412,80 лева с ДДС, в общ размер
965,95 лева, която сума не им била заплатена, въпреки задължението на ответника
да я плати. Към датата на подаване на молбата ответникът продължавал да дължи сумата от 965,95 лева,
неиздължена главница по фактура № **********/19.07.2018г.., за което било
издадено кредитно известие **********/06.08.2018г.. Твърди, че предявили
претенцията си по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил срещу издадената
заповед по ч.гр.дело № 657/2019г.. Моли съда да постанови решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
965,95 лева – неиздължена главница по фактура № **********/19.07.2018г..,
**********/06.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЕТ „Д.К.“***
в законоустановения срок е
подал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, в който оспорва иска.
Оспорва истинността на представения от
ищеца договор за покупко-продажба на земеделска продукция, с твърдение, че на
същия няма полаган подпис от Й.К., поради което договора бил неистински
документи. Сочи, че към момента на подписване на приемо-предавателния протокол Й.К.
бил в чужбина и не го бил подписва, нито бил упълномощавал свой
представител да подписва подобен
протокол, поради което оспорват истинността на същия, като твърдят, че подписа
положен в него не е на собственика на едноличния търговец. Заявява, че договорът, който е подписан от Й.К.
е със срок и условия на доставка от 31.05.2019г.. до 5.06.2019г.., като в същия
изрично било посочено, че цената е франко склада на продавача – транспортните
разходи са за сметка на купувача. Това била уговорката, с която се съгласил
ответника, като липсвало негово съгласие за заплащане на транспортни разходи.
Оспорва съдържанието на представените от ищеца товарителници от 8.06.2019г. и
9.06.2019г.., фактури от 25.06.2019г.., 21.06.2019г. и 19.07.2018г.., кредитно
известие от 6.08.2018г.. , които нямали отношение с договореностите между
страните. Моли да бъде постановено
решение, с което иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния представител оспорва иска. В хода на устните състезания
не взема становище.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от Договор за покупко-продажба на
земеделска продукция , сключен между ЕТ Д. - Й. К. гр. Свищов, представляван от
Й.Н.К., като продавач и Т.Т. ЕООД ***, като купувач, същия е сключен за
доставка на царевица – 1300 тона от склада на продачава в с. Н., общ. П..
Страните по договора постигнали съгласие, стоката да бъде с добро качество и
търговски вид, да няма болести, плесени, жива зараза, да няма мирис, неприсъщ
за царевица и да няма вредни и други отровни семена, като са указани и максимани
показатели на влага, чужди примеси, начупени зърна и повредени зърна. Съгласно
договора, била уговорена цена 265 лева за тон, франко склада на продавача,
находящ се в с. Н., 344 500 лева общо, начин на плащане- с платежно
нареждане, на посочената банкова сметка. ***, че срок и условия на доставка е
от 31.05.2019г. до 05.06.2019г.. Продавачът се съгласил, че е запознат с Общите
условия на купувача, валидни към датата на сключване на договора за
покупко-продажба на зърно, приема ги и се съгласява с тях. Съгласно
т.6.3 от Общи условия към договори за покупко-продажба на земеделска продукция,
вложени в ч.гр.дело № 657/2019г. на РС Свищов, транспортните разходи за
количества, неотговарящи на договореното качество, както и некачествените
партиди, доставяни под прикритие за качествени, са за сметка на продавача.
Според т. 1 от същите Общи условия, предаване по качество и количество-
качеството и състоянието на земеделската продукция във всеки един случай,
независимо от уговорените условия и преминаване на собствеността и риска са
окончателни при приемане в склада на купувача.
Видно от
товарителница № ********** от 8.06.2019г.. са извозени 36.040 кг. царевица от с. Н. до
пристанище Варна, като 15,400 кг. са отбелязани като частично. Съгласно
товарителница № ********** от 09.06.2019г..
са били върнати от Пристанище Варна до с. Н. 20.640 кг. царевица, с
изпращач – ищеца и превозвач ф. – 2 ЕООД , с получател – ответника. В
приложената специкация от фирма ф. – 2
ЕООД за извършена услуга на дружеството ищец
са отразени курсове съответно от с. Н. до Варна на царевица 20 640
кг. на стойност 392,16 лева без ДДС на 8.06.2019г.. и на 09.06.2019г.. от Варна – Н. на същото
количество царевица на стойност 412,80 лева без ДДС, общо 965,95 лева с ДДС.
Дружеството ф. – 2 ЕООД гр. К. е издало на ищеца фактура № ********** от
25.06.2019г. на стойност 965,95 лева с
ДДС, с посочено основание – превоз на царевица съгласно спецификация. Ищецът от своя страна издал приложената
фактура № ********** от 21.06.2019г. с получател – ЕТ Д. - Й. К. за същата
стойност с посочено основание транспортна услуга – върната царевица.
Съгласно приемателно-предавателен
протокол от 10.06.2019г. между ЧПТК „М.“
с. Н. и ищцовото дружество, предмет на същия е извозване на 1300 тона царевица
реколта 2018г., собственост на ЕТ „Д.К.“***, съхраняване в склад на ЧПТК М. с. Н.
в стопански двор, като извозването се извършило в периода от 05.06.2019г. до
09.06.2019г.., от които количества 1 290 120 кг. извозено, прието
1 269 480 кг. и върнато 20 640 кг. от пристанище Варна, с
отразяване, че оставало за издължаване 30 520 кг.. Според този протокол,
стойността на транспорта за въртатия курс от пристанище Варна до склад в с. Н.
е 400 лева с ДДС и е за сметка на ЕТ „Д.К.“***. Отразено в протокола е, че
върнатото количество от 20 640 кг. е поради намерено нарушение на
качеството /миризма и затопляне/ на пристанище Варна.
Приложен по делото е приемо-предавателен
протокол за царевица-реколта 2018г. между страните по делото, общо
1 269 520 кг., представен от ответника.
Приложена като доказателство по делото е
разпечатка от и-мейл кореспонденция между страните от 30.05.2019г..,
31.05.2019г.., 24.08.2020г..
Установи се от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че между страните по делото е осъществена
електронна кореспонденция между електронните адреси ****** с името
Й.К. от една страна и ******** ********* от друга. Вещото лице
е дало заключение, че по отношение на електронните подписи на писмата от
електронните адреси на Т.Т. ЕООД същите носят обикновени електронни подписи –
лого, пощенски адрес и телефони за контакти, при кореспонденцията от двете
страни не е използван квалифициран електронен подпис. Посочило е, че прегледът
на разпечатката сочел осъществена кореспонденция от електронен адрес ********
към електронни адреси ******** с прикачен файл договор , на 30.05.2019г. и
тема: fra. Описало е, че прикаченият файл представлява
сканирано копие на договор във формат pdf и е
представен по делото на стр. 61 , но без подпис и печат на купувач. В съдебно
заседание вещото лице Н. заяви, че без съмнение писмата били изпратени от
пощенския клиент на ищеца, като е препратено писмото от електронната поща на
ответника към служителите на ищеца, с прикачен файл договор, който бил
сканирано копие на договора и е подписан от управителя К..
Видно от заключението на
съдебно-графологичната експертиза , подписът след „купувач“ в Договор за
покупко-продажба на земеделска подукция, не е изпълнен от лицето Й.Н.К., а в
приемо-предавателен протокол от 10.06.2019г.. няма подписи положени от ответника
Й.Н.К.. В съдебно заседание вещото лице П.П.
заяви, че подписът за купувач по договора не е изпълнен от лицето Й.К., а има
негов подпис единствено след продавач. По изготвеното и прието заключение на
съдебно-графологичната експертиза е допуснат допълнителен разпит на вещото
лице. При допълнителния разпит вещото лице П. заяви, че в представеното
заключение поставената му задача е била дали под договор за покупко-продажба на
земеделска продукция за пувач положен ли е подпис от Й.К., като е отговорил, че
подписът след купувач не е изпълнен от лицето К., а подписът след продавач в
договора е изпълнен от Й.К., затова
и изготвил допълнителен протокол от експертизата за прегледност, което на
практика било първоначално изготвената експертиза, но единственото думата
купувач била сменена с продавач, като подписът за продавач в договора бил
изпълнен от Й.К..
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, издадената от ф.-2 ЕООД към дружеството-ищец фактура №
**********/25.06.2019г. с основание превоз на царевица е осчетоводена в
счетоводните регистри на фирмата, ри спазване изистванията на ЗС и ЗДДС, като
фактурата е платена на 08.07.2019г. с платежно нареждане. Заключило е, че
процесната фактура № ********** от 21.06.2019 за превоз на върната царевица
20.640 кг. е осчетоводена в счетоводните регистри на ищцовото дружество, а
стойността не е заплатена от ответника, като фактурата е отразена в дневника за
продажби по ДДС за м.юни 2019г., подаден в НАП със справка-декларация по ДДС,
спазени са изискванията на ЗДДС при отразяване на процесните фактури в
дневниците за продажби по ДДС. Вещото лице е дало заключение, че съгласно
счетоводните регистри на ЕТ „Д.. Й.К.“ за периода м.юни 2019г. – м. май 2019г..
, процесната фактура № **********/21.06.2019г.. не е осчетоводена в максимално
установения срок съгласно изискванията на ЗДДС и не фигурира в дневниците за
покупка по ДДС за данъчния период, през който е възникнало задължението или в
един от следващите 12 данъчни периода, по фактурата не са извършвани плащания
от ответника. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че счетоводството на
ответника се води от счетоводна къща М.А. ЕООД, която от скоро води
счетоводството, като не били представени фактури и дневници, въпреки, че било
предадено предходното счетоводство, а в счетоводната система не били отразени
счетоводни отношения между двете фирми.
Разпитани по делото бяха свидетелите Д. К. и Р.
П.. Св. Д. К. – син на управителя на ЕТ „Д.К.“ заяви, че сделката, която се
сключила с ищеца била за извозване на договореното количества царевица до
5.06.2019г.. Започнали да се извозват определени количества от 03.06.2019г.. ,
извозването приключило на 9.06.2019г.. , когато баща му бил в чужбина, а той
самия се прибрал на 13-ти, когато представител на ищеца му позвънил , дошъл в
офиса и му дал приемо-предавателен протокол и кантарни бележки, за да приключат
сделката. Подписал документите без да ги гледа, като по това време баща му
отсъствал . Относно договора обясни, че същия бил им пратен на имейл, баща му
го подписал, счетоводителката го сканирала и го върнала, но извозването по
договора било до пети юни. При допълнителния разпит, същия свидетел изнесе, че
поради това, че баща му отсъствал, когато дошъл представител на дружеството
ищец, той подписал подадените му документи, без да се запознава с тях, защото
мислел, че това е оригинал на стария договор, който вече бил подписан. Заяви,
че баща му не го бил упълномощавал да подписва документи. Св. П. – счетоводител
при ответника заяви, получили договора от ищеца на 30 май, попълнила го, след
което управителя К. го подписал и го изпратили обратно на ищеца, като в същото
време издали фактура за цялото количество на 30.05.. Заяви, че не била
запозната уговорката за транспорта за чия сметка е бил.
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 657/2019 на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 от ЗЗД –
установителен иск, за основателен. В
производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата 965,95лева главница – дължими суми по фактура № ********** от 21.06.2019г.. за
извършена транспортна услуга, за която сума главница е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 405 /2.07.2019г. по ч.гр.дело № 657/2019г.
на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че срещу заповедта
за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
За да се докаже предявения иск,
ищецът следваше да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция в т.ч. наличието на сключен договор за покупко-продажба на
земеделска продукция, съобразно твърденията в исковата молба,
изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна ,
количеството на върната царевица, поради
нарушение на качеството, задължнеие на ответника за заплащане на
транспорта на върнатото количество царевица по договора, респективно неизпълнението от страна на ответника на
поетите от него насрещни задължения – предмет
на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на
ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го
твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. Установи
се сключения между страните договор за покупко-продажба на земеделска продукция
за периода от 31.05.2019г. до 05.06.2019г.. – 1300 тона, както и се установи,
че съгласно същия договор, ответникът се е съгласил и приема Общите условия към
договори за покупко-продажба на земеделска продукция. Именно съгласно т. 6.3 от
тези Общи условия, транспортните разходи за количества, неотговарящи на
договореното качество, както и некачествените партиди, са за сметка на
продавача. По силата на т. 1 от същите ОУ , качеството и състоянието на
земеделската продукция във всеки един случай, независимо от уговорените условия
и преминаване на собствеността и риска, са окончателни при приемане в склада на
купувача. Не са приети от ищеца и върнати количество от 20 640 кг. ,
върнати от пристанище Варна в с. Н., поради нарушаване на качеството.
Количеството върнати количества фигурира и приемо-предавателен протокол от
10.06.2019г., с посочена причина за връщането –намерено нарушение на качеството
на пристанище Варна, който протокол е подписан за ЧПТК М. и за Т.Т. ЕООД, като
не е посочен като страна по него ответника. За ЕТ Д. фигурира подпис на
протокол за количества и дати на
извозване, общо 1269520 кг, като истинността на този документ не е оспорен от
ответника, а оспорен е приемо-предавателен протокол от 10.06.2019г., по
отношение и на който е открито производство за проверка на истинността му. С
приложените товарителници и фактури, съдът приема за установена и стойността на
транспорната услуга, за върнатите количества царевица. Това, че процесната
фактура № **********/21.06.2019г. не е осчетоводена от ответника, може да се
дължи на множество причини, включително загуба на документа, нередовно водено
счетоводство и др., а доколкото вписването на подобна фактура в счетоводството
е волеви акт на търговеца, това неосчетоводяване на документа не е
обстоятелство, което може да се противопостави на ищеца, когато последният е
успял да установи сключения договор и задълженията на ответника по него да
поеме транспортните разходи за върнати количества при нарушения в качеството.
При тези съображения, предявеният иск с правно орснование
чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД следва да бъде
уважен, като се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 965,95лева главница – дължими суми по фактура № ********** от 21.06.2019г.. за
извършена транспортна услуга, законна лихва върху сумата от датата на завеждане
на заявлението – 28.06.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №405 от 2.07.2019г. по ч.гр.дело № 657/2019г. на СвРС/ ,
По направеното оспорване
по чл.193 ГПК.
В производството по проверка
истинността на оспорени документи са допустими всички доказателствени средства
– писмени, гласни, експертизи – чл.194, ал.1 ГПК. Съдът кредитира, като
обосновано, достатъчно пълно и ясно, заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-графологична експертиза, както и заявеното от вещото лице при
допълнителния му разпит, а именно че подписа
за продавач в договор за
покупко-продажба на земеделска продукция е изпълнен от лицето Й.Н.К., поради и което съдът намира направеното оспорване на истинността на Договор
за покупко-продажба на земеделска продукция за недоказано. От заключението на
съдебно-графологичната експертиза се установи, че в приемо-предавателен
протокол от 10.06.2019г. няма подписи, положени от Й.К., същевременно следва да
се посочи, че никъде в протокола не е посочена като страна ЕТ „Д.К.“, а страни
по този протокол са ЧПТК М. и Т.Т. ЕООД, поради което и направеното оспорване
на истинността му се явява недоказано. Ответникът фигурира в приемо-предавателен
протокол за царевица – реколта 2018г., представен от ответника, но по отношение
на същия не е правено искане за откриване проверка за истинността му, относно
автентичността на подписите.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422
от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на
исковото производство и уважаване на предявения установителен иск за вземането за
главница , дължимите разноски в заповедното производство следва да бъдат присъдени на ищеца, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 325,00 лева
разноски за заповедното производство, от които 25,00 лева ДТ и 300,00 лева
адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира разноски за
довнесена ДТ,адвокатско
възнаграждение – 300 лева, възнаграждение на вещи лица – 230,00 лева, общо 555
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Установителния иск за главницата
е уважен изцяло, но
липсват доказателства за заплащане на договорения адвокатски хонорар, като в
представения договор не е отразено сумата да е заплатена на адвоката. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 255,00 лева – направени съдебни разноски в хода на
производството, от
които 25,00 лева – ДТ и 230,00 лева – възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Д.К.“, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Й.Н.К. , че дължи на „Т.Т.“ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Я.М.П., чрез пълномощника адв. К.Т.
сумата 965,95 лева/деветстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/ главница – дължими суми по
фактура № ********** от 21.06.2019г. за извършена транспортна услуга, законна
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 28.06.2019г. до
изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №405 от 2.07.2019г. по ч.гр.дело № 657/2019г. на СвРС/ ,
ОСЪЖДА ЕТ „Д.К.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Й.Н.К. да
заплати на „Т.Т.“ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Я.М.П. сумата
325,00 лева
разноски за заповедното производство, от които 25,00 лева ДТ и 300,00 лева
адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА ЕТ „Д.К.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Й.Н.К. да
заплати на „Т.Т.“ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Я.М.П. сумата
255,00 лева
– направени разноски по делото, от които 25,00 лева – ДТ и 230,00 лева – възнаграждение на вещи
лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението
след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 657/2019г. по описа на РС
Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: