Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 2992 по описа
за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.П.А. срещу решението, постановено по
гр.д. № 801/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
подробни съображения за това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение молбата за
защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.С.С. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С.С.С. срещу С.П.А. –
за защита от домашно насилие, извършено на 10.12.2019 г., подробно описано в сезиращата
съда молба от 09.01.2020 г.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 801/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 80 състав, е
издал заповед за защита в полза на С.С.С. срещу С.П.А., като е задължил С.П.А.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С.С..
Първоинстанционният съд е предупредил ответницата за последиците по чл. 21, ал.
3 ЗЗДН, наложил е на ответницата глоба в размер на 500 лева, осъдил е ответницата
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на молителя –
разноски от 760 лева, и е оставил без уважение искането на ответницата за
присъждане на разноски по делото.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно
и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите
между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел
за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите
не вярва. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях. Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че
първоинстанционният съд е основал решението си и на показанията на свидетеля Н.П.А.(доведен
за разпит от ответницата и нейн брат), който е заявил, че С.П.А. няколко пъти в
рамките на около две минути е нарекла С.С.С. „гей“ и „педераст“, след което се
приближила до молителя, но е била спряна от единия присъстващ полицай, а
извършените от въззивницата действия се признават от нея имплицитно във
въззивната й жалба. Независимо от еднократния и несистемен характер на
извършеното, то представлява домашно насилие по смисъла на закона, защото е
засегнало чувството на лично достойнство на въззиваемия, както правилно е
отбелязал районният съд. Еднократността на насилието и състоянието на въззивницата
при извършването му (в състояние на силно
раздразнение) са отчетени от съда при налагането на защитните мерки – спрямо С.П.А. е наложена само мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно,
са неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния
съд гласни и писмени доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивницата С.П.А. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивницата С.П.А. няма право на разноски, но тя
се осъжда да заплати на въззиваемата страна С.С.С. сумата от 840 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 801/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
ГО, 80 състав.
ОСЪЖДА С.П.А. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА С.П.А. да заплати на С.С.С. сумата от 840 лева – разноски по настоящото
дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.П.А. за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.