№ 992
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202843 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Л. С. Д., ЕГН ********** против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 6893047 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Л. С. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. лева
за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба счита, че не е ясно описано нарушението, не било
посоченото АТСС, не била посочена хипотезата, към която препраща чл. 182 ЗДвП, не бил
посочен приложим закон и моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозира писмено
становище като се оспорват представените доказателства - снимков материал от радарно
устройство, справка и протокол за техническа проверка.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът с разпореждането за насрочване е изискал цялата преписка във връзка с
обжалвания електронен фиш като наказващия орган заявява, че липсва върнат отрязък за
връчване на ЕФ, поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от
легитимирана страна.
На жалбоподателя Л. С. Д. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 13.01.2023 г. в 20:46 ч. в гр. Бургас, ПП - Е773, км. 491 до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП-1 при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч отчетен толеранс –
3 % на измерената скорост, с МПС *** рег. № *** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9 - разрешена
скорост 80 км./ч, установена скорост 98км./ ч и превишена скорост 18 км./ч. МПС с рег. №
***, собственост на Л. С. Д.. Посочено е, че ЕФ се издава в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5370183.
1
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на
МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателката като
собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява
последната да се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В случая е налице административно нарушение, установено със стационарно
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци, приложен е и снимков материал като се вижда вида на автомобила,
неговият регистрационен номер, посоката на движение, това, че няма други МПС, както и
номера на АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Техническото средство MultaRadar № 00209D32D4F9 е от одобрен тип за измерване
като съгласно протокол от проверка № 02-СГ-ИСИС/09.02.2022г. видеорадарната-система за
наблюдение и регистрация на пътните нарушения съответства на одобрения тип. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Номерът на техническото средство е ясно
посочен в ЕФ като липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение
относно техническа неизправност на АТСС.
По отношение на възражението за неправилна квалификация и липса на ясен основен
състав на нарушението, съдът счита, че това не отговаря на материалите по преписката.
Видно от приложения ЕФ АНО е направил привръзка с приложимия основен състав на
нарушението – 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Ясно е посочено време, място, установената скорост,
отчетеното превишение и приложимата разпоредба.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собствеността.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
2
за да обуслови, че в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 („Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“) и е различна от така посочените в ал.1 на
същия член на закона ( в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 1060/2020 г.). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че неправилно АНО е приложил
санкционната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП като е нарушил правилата за „повторността“.
Само в тази част е нарушено правото на жалбоподателя да се защити срещу всички факти,
защото не е посочено ЕФ К5370183, спрямо който се твърди, че е налице повторност на
настоящото, да е влязъл в законна сила, кога е влязъл в законна сила и за какво нарушение е
издаден като съдът е задължил с разпореждането за насрочване на съдебно заседание
наказващия орган да представи цялата преписка по издаване на обжалвания ЕФ № 6893047.
Очевидно, че това не е сторено без да се излагат причини за това. Нещо повече, съдебният
състав намира за нужно да акцентира, че му е служебно известна по друго дело със същия
жалбоподател (НАХД № 2844/2023г. БРС) справка за нарушител/водач, в която за ЕФ К
5370183 е вписано в графа статус „отменен“.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“
следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация. Трябва да
се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид
нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. В конкретния случай това не е
направено, защото не е посочена нито датата на връчване на цитирания ЕФ (за да се прецени
кога влиза в сила), нито датата на влизането му в сила (за да се прецени дали второто
нарушение е в едногодишния срок), нито за какво нарушение е издаден (за да се прецени
дали е за същото по вид нарушение), нито дори структурата, която го е издала. Към
преписката дори не е приложен цитирания ЕФ Серия К № 5370183, въпреки че с
разпореждането си за насрочване съдът изрично е задължил НО да представи цялата
преписка. Това по своята същност представлява процесуално нарушение, доколкото
жалбоподателят няма как да се защити, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация,
а съдът е лишен от възможност да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е
съдът да тълкува волята на АНО и да запълва неговите задължения, регламентирани в чл.
189, ал. 4 ЗДвП, свързани с точно описание на нарушението и всички негови съставомерни
признаци от фактическа страна.
Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като
нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление на
МПС с превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението
(така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение №
186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение №
8/2021г. по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от
такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния
3
състав - чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост в населено място от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв., както е в случая, респективно
размерът на наложената „Глоба“ да се измени от 100 лева на 50 лева.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая страните не претендират такива,
поради което и съдът не се произнася.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6893047 на ОДМВР Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Л. С. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА
приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 100 (сто) лева на 50 (петдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4