РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Пловдив, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502772 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2219/17.06.2022г. по гр.д.№18479/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХХII гр.с-в от жалбоподателя-ответник,с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,като съдът е приел,че в настоящия случай е
налице дадена сума в размер на 9000лв. без основание и е осъдил ответника да я
заплати.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по делото и моли
същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се
отхвърли.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца по делото,по повод на отхвърлената
искова претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД,като счита решението в тази му част за
неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и да се постанови друго,с което да се
уважи така предявената претенция.
В срока е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба,с който ответника по
същата я счита за неоснователна и моли да се остави същата без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По исковата претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД и насрещната въззивна
жалба.
Видно от представените по делото доказателства става ясно,че ищецът е извършил
банкови преводи по сметката на ответника на 23.11.2016г. в размер на 2000лв. с посочено
основание „вътрешно банков превод“ и на 05.01.2017г. в размер на 7000лв. с посочено
основание „захранване на сметка“.Никъде не се сочи основание заем,поради което съдът не
може да приеме,че посочените суми са предоставени в заем на ответника,тъй като договорът
за заем е реален договор и в момента на предаване на сумата,същия се счита за сключен,но
следва да е посочен и падеж,на който заетата сума да се върне.В настоящия случай нито е
посочено основание заем на дадените суми,нито е посочен падеж за връщане на
същите,поради което правилно първоинстанционния съд е приел,че не става въпрос за заем,а
сумите са предоставени с оглед дейността на фирмата на страните по делото.Ето защо
решението в тази му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди от настоящата инстанция,а насрещната въззивна жалба следва да се остави без
уважение.
По отношение на иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и въззивната
жалба.
По отношение на този иск следва да се установи,че парите са предоставени без
основание.От събраните по делото доказателства обаче се установява,че между страните са
били налице мандатни правоотношения или т.нар. налице е бил многостранен договор,с
който страните са извършвали дейност по изкупуването на черни и цветни метали и тяхната
преработка/след лицензиране на дейността/,като парите са преведени по сметка на
ответника,за да може същия да закупи катализатори и други материали за преработка от
фирмата.
В първоинстанционното производство са били разпитани св.К. и П. от страна на
ищеца,които обясняват конкретно механизма на извършване на дейността,а именно парите
се привеждат по сметка на всеки от съдружниците от ищеца след съгласуване с него за
закупуване на материали и след съгласуване на цената.След извършване на покупката
вещите се карат в гр.П.,където е била базата на фирмата за преработка.При тази фактическа
обстановка настоящата инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд се
явява неправилно и незаконосъобразно в тази му част и следва да се отмени,а предявеният
иск да се отхвърли поради следното:
За да е налице дадено без основание следва да се докаже,че липсва основание за
даване на претендираната сума,а в настоящия случай това не се доказва,тъй като се
установява,че парите са преведени на ответника от страна на ищеца за закупуването на
катализатори втора употреба,които са били доставяни в базата на фирмата и същите са или
преработвани или препродавани,поради което не може да се приеме,че средствата,вложени
в тях,са получени без основание от ответника.Напротив по делото не се доказва да има
изтичане на средства,тъй като от показанията на свидетелите се установява,че от създадения
механизъм на работа между съдружниците,същите са си прехвърляли средства един на
2
друг,при оставянето на свободни такива у някой от тях.Следователно решението в тази му
част следва да се отмени и исковата претенция да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Този иск е предявен при условията на евентуалност и тъй като главният иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД е отхвърлен,а така също е отхвърлен и евентуалния иск с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,то се налага произнасяне и по така предявения иск.
Този иск също се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли,тъй като
не се доказва да са налице предпоставките за неоснователно обогатяване от страна на
ответника,тъй като,както се посочи по-горе се установява,че преведените му парични
средства са употребени за закупуването на материали за дейността на фирмата и независимо
от факта,че липсва налична счетоводна документация,то не може да се приеме,че така
претендираните суми са разходвани от ответника за други нужди от посочените такива за
закупуването на материали за дейността на фирмата,тъй като няма представени
доказателства в тази насока по делото.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира за
установено следното:
Предявените искове от страна на ищеца спрямо ответника са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят,като иска по чл.240 от ЗЗД е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд и решението в тази му част следва да се потвърди,а в
частта,относно иска по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД следва решението да се отмени и да се
отхвърли иска.Както се посочи и исковата претенция по чл.59 от ЗЗД също се явява
неоснователна и тъй като за първи път произнасяне по този евентуален иск е от втората
инстанция,то също следва да се отхвърли.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателя-
ответника и такива са направени от него съобразно представения списък по реда на чл.80 от
ГПК в размер на 1200лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,които следва да му се
присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2219/17.06.2022г. по гр.д.№18479/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХХII гр.с-в,в частта с което е осъден Й. Г. У. с ЕГН-********** от гр.***** да
заплати на Г. А. Г. с ЕГН-********** от гр.***** сумата общо в размер на
9000лв.,недължимо платена сума без основание,от които 2000лв.,преведени на 23.11.2016г.
и 7000лв.,преведени на 05.01.2017г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Г. А.
Г. с ЕГН-********** от гр.***** против Й. Г. У. с ЕГН-********** от гр.***** за
3
заплащане на сумата общо в размер на 9000лв.,недължимо платена сума без основание,от
които 2000лв.,преведени на 23.11.2016г. и 7000лв.,преведени на 05.01.2017г.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от Г. А. Г. с ЕГН-
********** от гр.***** против Й. Г. У. с ЕГН-********** от гр.***** за заплащане на
сумата общо в размер на 9000лв., от които 2000лв.,преведени на 23.11.2016г. и
7000лв.,преведени на 05.01.2017г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане на задължението,представляващи сума,с която се е
обогатил ответника неоснователно.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2219/17.06.2022г. по гр.д.№18479/2021г. по описа на
РС.Пловдив,ХХIІ гр.с-в в останалата част.
ОСЪЖДА Г. А. Г. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на Й. Г. У. с ЕГН-
********** от гр.***** направените от него разноски по делото в размер на 1200лв./хиляда
и двеста лв./с ДДС,представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4