РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102546 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. А. срещу ************.
Твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение,
прекратено със Заповед № ************ г., считано от ************ г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – придобил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че е член на ************* които е страна по КТД от **** г. Твърди, че
с Анекс № ************* г. към тук посочения КТД (Анекса) минималната основна
работни заплати за системата на ************* за длъжността **** е определено
възнаграждение в размер на 1763,00 лева, считано от *************., към която дата
ищецът е бил трудово ангажиран.
Твърди, че приложимата правна рамка е регламентирана в Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ,
бр. 75, от 01.09.2023 г), която съгласно § 3 влиза в сила от деня на обнародването , с
изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. и който параграф определя
минимална основна работна заплата за длъжността **** сума от 1763,00 лева. Твърди,
че със ЗДБ (обн. ДВ., бр. 66/01.08.2023 г.) предвиденото увеличение е също със задна
дата (предадено е обратно действие) – считано от *************. Същото било прието
и в Анекс № ************* г.
На база на тези разпоредби, достига до извод, че всички лица, които са били в
трудово правоотношение към *************. следва да се ползват от увеличението на
работната заплата, въведено със задна дата, независимо, че към фактическото
обнародване на ЗДБ, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда и подписването на Анекс № ************* г. не са
притежавали това качество. В тази връзка се позовава на съдебна практика,
постановена от районни съдилища.
Конкретно сочи, че е получавала заплата в размер на 1752,00 лева (по – висока
1
от минималната), поради което след индексацията по чл. 27, ал.3, т. 2 от Анекса сумата
се равнява на 2014,80 лева, която се увеличава с 42% - професионален опит като
заплатата следва да се равнява на 2861,02 лева.
С допълнителна молба пояснява, че дължимите се заплати в периода от
*************. до **** обезщетенията за придобито право на пенсия и неизползван
платен годишен отпуск съгласно Заповед № ************ г. са изплатени, но не в
размер, определен от *************.
С оглед на изложеното моли съд ада постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати сума в размер на 2426,00 лева, представляваща разликата
между изплатеното брутно трудово възнаграждение и дължимото се такова в периода
от *************. до **** (373,16 лева месечно), ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба, 4104,76 лева – разликата между изплатеното
обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се такова, ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба и 150,00 лева – разликата между изплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимото се такова, ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Признава, наличието на трудово правоотношение
между страните до ************ г., прекратяване на същото на посоченото в исковата
молба основание, като ищцата е работила на длъжност ****.
Твърди, че в периода от *************. до **** дължимото се по трудово
правоотношение възнаграждение е изплатено изцяло, както и че след прекратяване на
същото са изплатени и съответните обезщетения – 28246,00 лева – 11 брутни работни
заплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ и 6886,44 лева на основание чл. 224, ал. 1 КТ,
което съобразено с размерите преди индексацията на заплатите от *************.,
приета с Анекс от **** – обстоятелство, което ищецът също твърди и не оспорва.
Намира обаче претенцията за неоснователна, тъй като към **** (датата на
подписване на Анекса към КТД) ищецът не е имал качеството работник или служител.
Позовава се на становище на **********, приело Наредба за изменение и допълнение
на Наредба *********. за нормиране и заплащане на труда, което тълкувало същата, че
увеличението касае единствено заетите по трудово правоотношение към **** – „заето
лице“ по чл. 27, ал. 2 от Анекса.
Позовава се на разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 7, чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КТ,
аргументирайки се, че след като лицето не е в трудово правоотношение, то не следва
да му се заплаща увеличението.
Поддържа, че освен наличието на трудово правоотношение, друго кумулативно
условие за увеличаване на трудовото възнаграждение и лицето да е член на
**********, подписала анекса. В тази връзка оспорва ищецът да е членувал в такава
организация, както и представеното към исковата молба удостоверение и членска
карта.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените
тези. Ищецът е изменил по размер предявените искове, което изменение е допуснато с
протоколно определение от ****
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
2
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се
признава и не следва да се доказва, че между страните е било налице трудово
правоотношение, което е било прекратено със Заповед № ************ г., считано от
************ г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. На ищеца са изплатени трудово
възнаграждение е периода от *************. до **** обезщетенията за придобито
право на пенсия и неизползван платен годишен отпуск в размер преди актуализацията
на работната заплата за *******
По делото са приети като писмени доказателства Анекс към колективен трудов
договор ****/****, за системата на ************* , с който са увеличени
минималните основни работни заплати, считано от *************., както и са приети
индивидуалните основни работни заплати на ************* сключен между
**********, от една страна, ********** в ********** и *************, от друга
страна - работодатели, ********** към ***************. Съгласно ал. 3, т. 2
индивидуалните работни заплати на ************* които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или
са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
На ищеца е отказано изплащане на обезщетения и трудови възнаграждения по
размерите за ********* съгласно приложеното по делото писмо от ответника.
Приети са писма от **** и ********** относно прилагането на Анекса като
становищата са диаметрално различни.
Приети са и е констатирана идентичност с оригиналите - членска карта на
ищеца, съгласно която членува в *************** и към настоящия момент и
в************************.
Съгласно приетия по делото Устава на **** (чл. 17, ал. 1) „…в общината се
формира ОКС към СБЪ със собствена сметка и печат“. Прието е и Удостоверение,
издадено от *************** към ****, съгласно което *********е легитимна.
По делото е депозирана ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи. В заключението е отразено, че на ищецът са изплатени полагаемите
се обезщетения по размерите за работната заплата **** (също безспорно по делото
обстоятелство). Изчислена е разликата в обезщетенията между работната заплата
******** като е посочено, че тя е в размер на 2416,76 лева за неизплатено брутно
трудово възнаграждение за периода от ********** 4104,98 лева - обезщетение за
придобито право на пенсия, поради възраст и осигурителен стаж и 1000,79 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2, съгласно който работодателят е длъжен да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, чл. 222, ал. 3,
съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът
или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение, което в настоящия
случай е за срок от 11 месеца съгласно КТД и чл. 224, ал. 2 КТ, съгласно който при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
3
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по
давност.
По делото е спорен единствено правния въпрос на коя база следва да се
изчислят и заплатят на ищеца посочените обезщетения и съответната работна заплата.
Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза правопораждащите
актове, относими към спорния въпрос са ЗДБ от 2023 г. и Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Наредбата).
И двата акта са публикувани в държавен вестник и влезли в сила след като трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено. Обичайно ЗДБ за съответна
година се приема в предходната, разчетите се извършват също на по – ранен етап като
по този начин се създава прозрачност и яснота. Поради обективни обстоятелства –
политическа криза в страната през последните няколко години, тук посочените
финансови нормативни актове са приети на доста по - късен етап. Да се приеме, че
това инцидентно забавяне следва да рефлектира върху правната сфера на ищеца би
било равнозначно на различно третиране на лицата прекратили трудовото си
правоотношение **** от тези, прекратили своето през друга година, когато ЗДБ е бил
своевременно приет.
Същевременно в Наредбата (съгласно пар. 3 от нея) се предвижда изключение
от общото правило за влизане в сила на нормативните актове, като е предвидено
ретроактивно действие за параграф 2, определящ минимални размери на основните
месечни работни заплати на ********** – считано от *************. Ето защо съдът
приема, че по силата на тук цитираната норма и придаденото изрично обратно
действие, за ищеца е приложима като основа за изчисляване на дължимите се
обезщетения размера на съответната заплата ****
В Анекс № ************* г. към КТД не се прави нищо, освен технически да се
разпределят средствата, отпуснати за възнаграждения на заетите в сферата на
образованието със ЗДБ.
Дори да се приеме, че горните правни изводи са неприложими, то съгласно чл.
57 от КТ - КТД произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите,
които са членове на ********** - страна по договора, в индивидуалните им
отношения с работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в
********** - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения
колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до
ръководството на **********, която е сключила договор. В случая с приетото
изменение на КТД с Анекс № ************** се предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага, считано от *************. за работните заплати на
заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите
възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет **** (обнародван
в ДВ на 01.08.2023 г.), Наредбата, така и с Анекса към КТД (сключен на ****), считано
от *************., означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни
актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови
правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати
е придадено ретроактивно действие.
От приетите по делото доказателства съдът приема, че ищецът е и продължава
да е член на *************** към **** и ********* поради което за него е
приложимо и приетото в Анекс № ************** като обезщетенията, които се
дължат следва да се изчислят на база заплатата ****, определена със ЗДБ 2023 г. и
технически разпределена с Наредбата и Анекса.
При тези правни изводи съдът приема, че предявените искове са изцяло
4
основателни и следва да се уважат. Относно конкретния размер съдът кредитира
изчисленията, направени от вещото лице в приетата по делото ССЕ.
По отношение на частичното оттегляне на една от исковите претенции, съдът
следва да прекрати делото в тази част.
Ответникът е възразил, че не са спазени изискванията на чл. 49 КТ, поради
което Общ.КС към **** не е „легитимна“ организация. В конкретния случай се
установява, че **** е регистрирана през 1990 г. Разпоредбата изискваща вписване в
съда по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел е приета през
1992 г., а в приложимата материално правна разпоредба към датата на регистрация на
**** не е имало такова изискване - чл. 49. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.) (1)
Професионалните съюзи, отрасловите професионални съюзи, местните териториални
и отраслови организации на професионалните съюзи и профорганизациите са
юридически лица. Това им качество възниква от деня на тяхното учредяване, без
да е необходимо каквото и да е одобрение или регистрация.
С промяната от 1992 г. такова изискване е въведено за съществуващите
организации, като с § 257. (1) ЗИД от 1992 г. е определен срок за вписване на тези
обстоятелства. Това касае обаче ****, чиято легитимация не се оспорва, не ОКС към
него. С последваща промяна от 1996 и 2018 г. в КТ е въведено изискване за вписване
към съответния окръжен съд по седалището им за да придобият тези организации
качеството на юридическо лице. Това изискване не се прилага за вече създадените
организации съгласно § 2 ЗИД на КТ (ДВ, бр. 59 от 2018 г.).
В тези редакции, изискване за вписване на поделенията няма – те придобиват
качество на юридическо лице съгласно устава. В конкретния случай в Устава на ****
изискване за вписване на ОКС няма.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно приетото в Решение № 194 от
18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., IV г. о., ГК, без никакво значение е дали
********** в предприятието на работодателя е регистрирана или не като юридическо
лице съгласно чл. 49, ал. 2 от КТ. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на
съответната териториална, отраслова или национална ********** - съгласно устава й
(аргумент от чл. 33 от КТ). Регистрацията е от значение само за това дали тя ще е и
самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв - дали ще разполага с
материална и процесуална гражданска правоспособност - самостоятелно,
представлявана от съответния свой орган на управление, да е страна по граждански
правоотношения и по граждански дела, но това няма никакво отношение към нейната
"легитимност" и осъществяваната от нея синдикална дейност.
Ответникът е възразил, че Анекса към КТД не бил вписан в Агенцията по
заетостта – въведено за първи път с писмената защита. Това възражение е
преклудирано и правно ирелевантно. Такова задължение (ако съществува) биха имали
страните по Договора, не и членовете на **********.
Съдът напълно споделя мнението на ответника, че Удостоверението, издадено
от *************** към ****, съгласно което *********е легитимна не удостоверява
нищо с обвързваща съда сила. Ето защо бе изложено разбирането на съда относно
легитимацията на ****, съответните ОКС и какво е правното значение на тази
„легитимност“.
В процеса не е съществувало спор, че съответното възнаграждение и
обезщетения са заплатени, но това е станало на база размер на работна заплата за 2022
г., а съдът достигна до извод, че е следвало да се приложи основата ****
По разноските:
Разноски са претендирани от ищеца и при този изход от спора следва да му
5
бъдат присъдени такива съобразно изхода от спора. От доказаните такива размер на
1000,00 лева за заплатено процесуално представителство следва да му бъдат
присъдени в размер на 998,67 лева предвид частичното прекратяване на делото.
По правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът също има право на разноски.
Претендирани са такива в размер на 700,00 лева. От тях следва да се присъдят 0,93
лева съобразно изхода от спора.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Перник
400,00 лева за депозит за вещо лице, както и държавна такса в общ размер на 210,87
лева съобразно изхода от спора и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****************** да заплати на А. И. А., ЕГН ********** на
основание 223, ал. 3 КТ сума в размер на 4104,98 лева – разликата между изплатеното
обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се такова съобразно базата на
определянето по размера на работните заплати ****, на основание чл. 224, ал. 2 КТ
сума в размер на 1000,79 лева – разликата между изплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и дължимото се такова съобразно базата на
определянето по размера на работните заплати **** и на основание чл. 128, т. 2 КТ
сума в размер на 2416,76 лева представляваща разликата между изплатеното брутно
трудово възнаграждение и дължимото се такова в периода от *************. до ****
ведно със законна лихва върху сумите от депозиране на исковата молба (20.05.2024 г.),
до окончателно изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ************ да заплати на А. И. А.
разликата над 2416,76 лева до първоначално предявения размер от 2426,00 лева -
представляваща разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение и
дължимото се такова в периода от *************. до ****
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ************ да заплати на А. И. А.
сума в размер на 998,67 лева разноски в настоящото производство съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. И. А. да заплати на ************
сума в размер на 0,93 лева - разноски съобразно прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ************* да заплати на
Районен съд Перник сума в размер на 400,00 лева за депозит за вещо лице, 210,87
лева държавна такса и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред
същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6