РЕШЕНИЕ
№ 119
гр.Бургас, 09.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 19 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Павлина Стойчева
ЧЛЕНОВЕ : 1. Веселин Белев
2. Нели
Стоянова
при участието на
секретаря В.Т. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 2094 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Венделюкс ЕООД, ЕИК:*********, с адрес
гр.Бургас, ул.Охрид 5, ет.2. Касаторът взема участие в производството чрез
пълномощник – адвокат Д.Д. от САК.
Ответник по касация е заместник-директор на ТД Митница-
Бургас. Ответникът по касация взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт П. К..
Жалбата е насочена
срещу решение № 930/12.10.2022г. по АНД № 1427/2022г. на Районен съд Бургас. С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 1791/14.03.2022г.
на зам.директор на ТД Митница Бургас, с което на Венделюкс
ЕООД за шест еднотипни административни нарушения на основание чл. 114а, ал. 3,
вр. с чл. 91б, ал. 3 от ЗАДС са наложени шест отделни имуществени санкции в общ
размер на 59 291.20 лева; на основание 124а, ал. 1, вр. чл. 114а, ал. 3 от ЗАДС са наложени шест административни наказания „лишаване от право да
осъществява дейност“ общо за срок от шест месеца; на основание чл. 107е, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 114а, ал. 3 от ЗАДС на касатора е
присъдено да заплати равностойността на липсващи стоки, касаещи шестте
нарушения, в общ размер на 153 793.78 лева. С решението са присъдени
разноски в полза на ответника.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
било прието, че Венделюкс ЕООД е лицензиран складодържател, стопанисващ данъчен
склад с ИНДС BGNCA00484001 на адрес гр.Бургас, ул.Одрин 114, УПИ ХІІ-528 в
кв.23, промишлена зона Север, м.Кючук тепе, имот № 028063. В резултат на
извършена проверка от контролни органи при Митница Бургас в модул EMCS на Българската Акцизна Централизирана Информационна
Система (БАЦИС) и Централизираната система за видеонаблюдение в Агенция Митници
(ЦСВНАМ) от работна станция в ТД Митница Бургас в системата за видеоконтрол в
данъчния склад, стопанисван от Венделюкс ЕООД, било установено, че били
регистрирани електронни административни документи (е-АД) с място на изпращане –
Франция и място на получаване акцизните стоки (различни видове бира) – данъчния
склад на Венделюкс ЕООД в гр. Бургас, за които било подадено от получателя
съобщение за получаване и преминаване в състояние на доставен, както следва:
е-АД 21FRG0562000662982381 – с дата и час на изпращане 30.06.2021 г. в 16:45:00ч и дата и час на получаване 07.07.2021 г. в
13:56:35ч, с размер на дължимия акциз – 5 090.08 лева; е-АД 21FRG0562000662984208 – с дата и час на
изпращане 30.06.2021 г. в 16:50:00ч и дата и час на получаване 07.07.2021 г. в
12:55:01ч, с размер на дължимия акциз – 5 090.08 лева; е-АД 21FRG*********3362235 – с дата и
час на изпращане 01.07.2021 г. в 12:18:01ч и дата и час на получаване 08.07.2021 г. в
14:16:15ч, с размер на дължимия акциз – 4 866.36 лева; е-АД 21FRG*********3364069 – с дата и час
на изпращане 01.07.2021 г. в 12:22:30ч и дата и час на получаване 08.07.2021 г. в
12:37:33ч, с размер на дължимия акциз – 4 866.36 лева; е-АД 21FRG*********3754386 – с дата и
час на изпращане 02.07.2021 г. в 11:56:27ч и дата и час на получаване 09.07.2021 г. в
16:01:50ч, с размер на дължимия акциз – 4 866.36 лева; е-АД 21FRG*********3759794 – с дата и
час на изпращане 02.07.2021 г. в 12:10:29ч и дата и час на получаване 09.07.2021 г. в
17:34:45ч, с размер на дължимия акциз – 4 866.36 лева, но стоките по
посочените е-АД не били постъпили физически (разтоварени) в данъчния склад.
За да потвърди наказателното постановление съдът приел за
установена изложената в обстоятелствената му част фактическа обстановка. Приел,
че същата се доказва от приложените с административната преписка и събраните в
хода на съдебното производство доказателства, в това число показанията на
актосъставителя и приложените на флаш-памет видео записи. Приел, че не са
налице основания за съмнения в автентичността на представените записи и
показанията на свидетеля Пенев, от които се установява начина на изготвяне на
видео записите. Съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати наведените с жалбата нарушения на производствените
правила. В тази връзка изложил съображения, че АУАН е издаден в хипотезата на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като са спазени изискванията на разпоредбата, а именно
актът да се изготви в присъствието на двама свидетели. Отбелязал също така, че
фактическата обстановка, описана в АУАН, напълно съответства на тази отразена в
НП, като изрично в двата акта са посочени датите на съобщенията за получаване
на стоки по разглежданите е-АД и обстоятелството, че на тези дати не е
установено разтоварване на стоки в склада на касатора. Приел, че не е допуснато
нарушение на чл. 21, ал. 2 от НПК, доколкото управителят на дружеството касатор
е запознат със съдържанието на АУАН от придружаващо го лице, което декларирало
надлежно това обстоятелство. Изложил съображения, че фактическите констатации в
АУАН и НП са идентични, поради което правилно с НП е коригирана дадената от
актосъставителя правна квалификация на нарушенията. По същество, съдът приел за
доказано извършването на нарушение на чл. 114а, ал. 3 от ЗАДС по отношение на
шестте е-АД. В тази връзка, изложил съображения, че не е установено физическо
постъпване на стоките по е-АД в склада на касатор, но е извършено подаване на
съобщение по чл. 73д от ЗАДС за тяхното получаване. Съдът приел, че
законосъобразно са определени и наложените имуществени санкции. При тези
съображения съдът потвърдил наказателното постановление и присъдил поисканите
от ответната страна разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон, като се излагат доводи за неправилност на
всяко едно от основанията на съда, подкрепящи извода за законосъобразност на
постановлението. Правят се възражения, че съдът се е позовал на доказателства –
видеозаписи, които не са събрани по установения ред и не доказват по
категоричен начин правно значими факти и обстоятелства- не се виждат
регистрационните номера на МПС-тата, какви са стоките, които не са разтоварени.
В нея се сочи още, че съдът не е отговорил на всички възражения относно
незаконосъобразността на оспореното НП, поради което съдебният акт се явява
немотивиран. В тази връзка е посочено, че съдът не е разгледал направените
възражения относно недоказаност на установената в хода на
административнонаказателното производство равностойност на стоките по
засегнатите е-АД, както и възраженията относно допуснати нарушения на основни
принципи на Европейското законодателство, касаещи пропорционалността и
съразмерността на наложеното наказание. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и отмяна на потвърденото с него наказателното
постановление. С нарочна молба е направено искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС с конкретно посочени въпроси. Иска се присъждане на
разноски. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и недопустимост на
искането за отправяне на преюдициално запитване. Излага подробни съображения.
Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на разноски, като
наред с това прави възражение за прекомерност на претендирането от касатора
адвокатско възнаграждение.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК от лице, за
което решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната
жалба съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. Правилността на
първоинстанционното съдебно решение, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната
инстанция преценя в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а
по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.
Обжалваното съдебно решение е постановено при пълно и
всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Съдът е формирал
мотивите си въз основа на допустими и събрани по установения ред доказателства както
и е отговорил на направените от жалбоподателя релевантни възражения. При
правилно изяснена фактическа обстановка, правилно са квалифицирани и деянията и
правилно е приложен закона, в това число и при налагане на наказанията.
Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати
нарушения в хода на административнонаказателното производство, като в тази
връзка съдът намира за необходимо до посочи, че изцяло споделя мотивите на
обжалвания съдебен акт.
Неоснователни са възраженията на касатора, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 40, ал.
1, във вр. с ал. 3 от ЗАНН. Мотивите на районния съд в тази насока са ясни и
недвусмислени, и по същество правилни. Нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН сочи,
че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Цитираната нормата
не държи сметка за причините, поради които при установяване на нарушението не
са присъствали свидетели или за характера на възникналата невъзможност те да
присъстват при съставяне на акта. В случая АУАН е подписан от двама свидетели,
които не са присъствали при установяване на нарушението, и за които е отбелязано,
че са свидетели в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. С тези действия е
изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и не е допуснато
нарушение при изготвяне на АУАН. Посочването от Районния съд на
обстоятелството, че Иван Иванов е бил свидетел при изготвяне на протоколите при
извършване на съответните проверки, само цели да обоснове приложението на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, като посочи, че АУАН не е подписан от свидетеля, присъствал
при установяване на нарушените, т.е. приложението на втората хипотеза от
цитираната норма.
Неоснователни са възраженията на касатора относно
извършената преквалификация на установеното нарушение от страна на АНО. Съдът
споделя доводите на Районния съд, че извършената преквалификация на деянията от
АНО не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а само коригира неточността, допусната от актосъставителя при
определяне на относимата норма. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. квалификацията на административното
нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението (деянието с неговите
фактически белези) под съответно нарушената административнонаказателна норма,
като неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.
Последното произтича от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да
издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя
и неговата вина. В случая, в АУАН и в НП са изложени идентични фактически
обстоятелства, сочещи че нарушението се изразява в подаване на е-АД за
получаване на акцизни стоки по реда на чл. 73д от ЗАДС, без тези стоки да са
физически постъпили в данъчния склад, като посочените елементи от
изпълнителното деяние съответстват на квалификацията дадена от АНО в НП – по
чл. 114а, ал. 3, вр. чл. 91б, ал. 3 от ЗАДС. В АУАН не се съдържат и не са
установявани факти, които са релевантни за приложението на чл. 114а, ал. 1, във
вр. с чл. 91б, ал. 1 от ЗАДС, като например – разтоварване на стоки на друго
място (напротив твърди се в самия АУАН,
както и в НП, че стоките предмет на разглежданите е-АД физически не са
постъпили в данъчния склад на касатора, а не че са разтоварени на друго място).
От изложеното в АУАН и НП се установява идентичност на описаните изпълнителни
деяния, поради което съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
изразяващо се в това да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и за
какво нарушение е санкциониран. В случая се касае за прецизиране на правната
квалификация на установените нарушения, съобразно установените факти и
обстоятелства с АУАН, а не за преквалифициране на нарушението. Следва да се
отбележи, че в този случай се явява неотносими възраженията на касатора, че с
определената с НП правна квалификация се прилага по-тежкия закон, съответно се
утежнява положението на адресата на акта, доколкото правната норма и санкцията,
под която е подведено нарушението се определят именно с НП, а не с АУАН.
Неоснователни са и възраженията на касатора, че в хода на
проведеното съдебно производство пред РС не е доказано по безспорен начин
установеното нарушение. В тази връзка най-напред следва да се посочи, че
касаторът е санкциониран за това, че въпреки забраната по чл. 91б, ал. 3 от ЗАДС е подал съобщение по реда на чл. 73д от ЗАДС по разгледаните шест е-АД за
получаване на акцизни стоки с конкретно посочен час на доставка, но без тези
стоки да са физически постъпили в данъчния склад. Изпълнителното деяние на
нарушението изисква подаване на съобщение за получаване на стоки и липсата на
физическо разтоварване на тези стоки в обозначеното място. В случая от
приложените с административната преписка шест броя е-АД и справки за тяхното
подаване, както правилно е приел Районният съд, по категоричен начин се
установяват дата и часа на които е заявено, че стоките са доставени, както и
МПС, с които е следвало да бъдат доставени.
Настоящата инстанция намира, за доказан и втория елемент
на изпълнителното деяние, а именно - липсата на реално физическо постъпване на
стоките, за които е изпратено съобщение за доставяне, в данъчния склад на
касатора.
В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че
съгласно нормата на чл. 56к, ал. 3, т. 7 от ППЗАДС визуалното наблюдение чрез системата
за видеонаблюдение и контрол по чл. 47б от
ЗАДС, каквато е монтирана в данъчния склад на касатора, се извършва от
митническите органи в реално време въз основа на предоставен от лицензираните
складодържатели отдалечен достъп до системата и при спазване на изискването митническите
служители да могат да записват наблюдаваните от тях видеоизображения като видеофайлове.
От изготвения на 05.08.2021 г. протокол за извършена проверка № 21BG1000A033904 се установява, че при преглед в Централизираната система за видеонаблюдение
в Агенция Митници (ЦСВНАМ) от работна станция в ТД Митница Бургас в системата
за видеоконтрол в данъчния склад, стопанисван от Венделюкс ЕООД за периода
26.06.2021 г. – 09.07.2021 г., включително, не е установена дейност по
разтоварване на стоки в данъчния склад. В показанията си актосъставителят
потвърждава, че при извършване на проверката на 05.08.2021 г., чрез осигурения
отдалечен достъп е извършил запис на откъси от съхраняваните файлове от
видеонаблюдение в данъчния склад, при които е констатирано движение пред склада.
Същият е посочил, че тези записи са експортирани на по-късен етап и
представляват записите представени като доказателства пред Районния съд.
Действително при извършване на записите и тяхното експортиране не е присъствал
представител на касатора. Това обаче не води до негодност на представеното
доказателство. Правото на митническите органи да извършват записи на
наблюдаваните видеоизображения е регламентирано в цитираната по-горе разпоредба
на чл. 56к, ал. 3, т. 7 от ППЗАДС, като в този случай не е въведено изискване
записите да се извършват в присъствието на складодържателя. От друга страна,
експортирането на видеозаписите в достъпен за възпроизвеждане формат, както са
приложени по делото, без присъствието на представител на касатора, не води до
извод за допуснато съществено нарушение при обезпечаване на соченото
доказателство, доколкото самите записи са направени въз основа на служебни
правомощия. Още повече, че касаторът е имал възможност в хода на производството
пред Районния съд да ангажира доказателства, които да проверят идентичността на
приложените експортирани записи, с техните оригинали, но не го е сторил. При
тези съображения, настоящата инстанция, приема, че представените видеозаписи
правилно са приети като допустими доказателствени средства в хода на
проведеното пред РС производство и са разгледани в съвкупността от
доказателства, обосноваващи крайните изводи на съда.
От приложените в административната преписка
доказателства, в частност протокол за извършена проверка № 21BG1000A033904 от 05.08.2021 г., представените видеозаписи (чието съдържание е подробно
описано в протокол от съдебно заседание проведено на 08.07.2022 г. по АНД №
1472/2022 г. на РС- Бургас), и от показанията на актосъставителя, дадени в хода
на съдебното производство пред РС, по категоричен начин се установява, че в
периода, в който е следвало да бъдат доставени стоките до данъчния склад
(посочените в е-АД дата и час на изпращане и получаване) не е осъществявана
дейност по разтоварване, т.е. физическо постъпване на стоките в склада. Физическо
постъпване на стоки в склада не се установява и от прегледаните записи,
доколкото според същите въпреки, че превозни средства са пристъпвали към
склада, стоките от тях не са били действително разтоварени и съответните МПС-та
са напускали склада натоварени. Следва да се има предвид, че нито при изготвяне
на АУАН или НП, нито при постановяване на решението на РС е прието, че тези
записи сочат, че именно стоките по засегнатите е-АД са превозвани с МПС-тата,
установени да достъпват склада. Следователно, неотносими се явяват възраженията
на касатора, че от видеозаписите не се установяват регистрационните номера на
МПС. Неотносимо в случая, се явява и възражението на жалбоподателя, че
касаторът е имал задължение да подаде съобщение по чл. 73д от ЗАДС до пет дни
от постъпване на стоките в склада. В съобщението за получени стоки, независимо
от датата на неговото подаване, се вписва часа на постъпване на стоките, а не
часа на подаване на съобщението. В допълнение следва да се посочи, че пред
касационната инстанция се представиха и се приеха в съдебно заседание писмени
доказателства, представляващи справка от Автоматизираната информационна система
(АИС) на МВР за презгранични пътувания на
транспортните средства, посочени в шестте е-АД за извършване на
доставките и регистрираните МПС в системата за видеонаблюдение и
видеорегистриране пред данъчния склад на Венделюкс ЕООД в датата на изпращане
на съобщение за получаване на акцизните стоки. В справките е отразено, че за
периода 30.06.2021 г. – 09.07.2021 г. МПС, предмет на запитването, не са
влизали на територията на Република България. В случая, касаторът е
санкциониран за деклариране на неверни обстоятелства (постъпване на акцизни
стоки в данъчния склад), чрез подаване на съобщение по чл. 73д от ЗАДС, за които
по безспорен начин се установява, че не са настъпили.
Обстоятелството дали стоките, предмет на разглежданите
е-АД са били налични в склада на касатора или не е без значение за установяване
състава на нарушението по чл. 114а, ал. 3 от ЗАДС. Последното е от значение
едиствено за приложението на акцесорната норма на чл. 107е от ЗАДС, съгласно
която административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на държавата
на стоките, предмет на нарушение по същия закон, а когато тези стоки липсват или
са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена. В
случая митническите органи са установили липса на конкретните стоки, което
обстоятелство по никакъв начин не е оборено от страна на касатора, въпреки
многобройните възражения направени в тази посока. В тази връзка следва да се
посочи също, че съдът намира за неоснователни възраженията на касатора относно
недоказаността в хода на съдебното производство пред РС-Бургас на
равностойността на стоките по шестте е-АД. В хода на проведеното административнонаказателно
производство с цел установяване пазарната стойност на акцизните стоки и на
основание чл. 107е, ал. 3 от ЗАДС е изготвена експертиза, заключението по която
е използвана от наказващия орган при присъждане на равностойността на стоките
на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС. Пред Районния съд, както и пред
настоящата инстанция, касаторът прави възражения, че вписаните в заключението
стойностти не установяват реално пазарната стойност на стоките и се иска
извършване на проверка на начина на изготвяне на експертизата – ползваната база
данни и изслушване на вещото лице. Така направени исканията нямат
доказателствена стойност, доколкото преценката в тази връзка вече е направена в
НП. За да обори даденото заключение касаторът е следвало да направи искане за
изготвяне на нова експертиза със същата задача, резултатите от която да бъдат преценени
от съда, наравно с всички останали доказателства, съдържащи се в приложената преписка,
но не е сторил това. Следователно, съдът правилно е ползвал изводите на вещото
лице при постановяване на обжалвания съдебен акт, както и обосновано не се е
произнесъл по отправените искания за установяване годността на експертното
заключение.
Неоснователни са и възражениято на касатора относно допуснати
с НП нарушения на основни принципи на Европейското законодателство, както и
немотивираността на обжалвания съдебен акт в тази посока. Действително в
съдебното решение липсва конкретно разглеждане на цитираните в жалбата срещу НП
решения на Европейския съд. Това обаче не е било необходимо, доколкото съдът е
констатирал, че наложените санкции съответстват на закона. В слуая за нарушение
на чл. 114а, ал. 3 от ЗАДС се предвиждат три кумулативни наказания –
имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв.,
определена на основание чл. 114а, ал. 3 от ЗАДС; административно наказание
„лишаване от право да осъществява дейност“ за срок от един месец, определена на
основание 124а, ал. 1 от ЗАДС; и конафискуване на стоките, предмет на
нарушението, или заплащане на тяхната парична равностойност при липсата им,
определена на основание чл. 107е, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.
Съгласно цитираните норми санкциите относно установеното нарушение са конкретно
фиксирани по размер и съответно – времетраене. В тази връзка,
административнонаказващият орган е длъжен да ги приложи, така както са
предвидени в закона. В случая, наложените санкции, както правилно е постановил
и първоинстанционния съд, са съобразени с цитираните норми, и съответно са
определени законосъобразно. При тези изводи, възраженията на касатора за
допуснати нарушения на принципи на Европейското законодателство остават
неотносими и не следва да бъдат разглеждани подробно. Само за пълнота на
изложението и без да има значение за крайният резултат, съдът ще посочи, че в
случая касаторът показва системност при извършване на идентични нарушения (санкциониран
е за неизпълнение на задължения по шест броя е-АД), както и се установяват
данни за евентуално симулиране на привидно изпълнение на тези задължения. Тези
обстоятелства не са без значение относно съразмерността и пропорционалността на
наложената санкция и винаги обосновават налагане на съответното наказание, а в
редица случаи и на по-високо такова.
Касационният състав не констатира необходимост от
отправяне на преюдициално запитване, каквото искане е направено в хода на
делото пред Районен съд Бургас и в настоящото производство. Законодателството
на Европейския съюз не е хармонизирано в областта на санкциите, поради което
държавите-членки са компетентни сами да избират конкретните санкции за
извършени нарушения. Както бе посочено по-горе, в случая не се установява и
прекомерен характер на конкретните определени наказания, доколкото същите са
наложени в размера, предвиден в ЗАДС. Ето защо не е налице необходимост от
сезиране на СЕС за постановяване на законосъобразен и справедлив съдебен акт.
Сумирайки изложеното настоящата инстанция приема, че като
краен резултат първоинстанционното решение е правилно, поради което на
основание чл.221 ал.2 АПК следва да се остави в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане, разноски в проведеното касационно производство следва да се присъдят в
полза на ответника по касация, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, определено предвид правната и фактическа сложност на спора и на
основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
930/12.10.2022г. по АНД № 1427/2022г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Венделюкс ЕООД, ЕИК:********* да заплати на
Агенция Митници сумата от 80 лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :