РЕШЕНИЕ
№ 2187
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110212193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б....“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“П...в“ № ...., представлявано от З. Л. – управител,
срещу Наказателно постановление № 584614 – F587201/07.07.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Национална агенция за приходите, за извършено нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. За същото на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа, че в конкретния случай се касае за
промяна на касовата наличност, свързана с личните нужди на служител в
дружеството, който е оставил в касата лични пари поради това, че кражбите в
стопанисвания от дружеството обект са чести. Конкретно се сочи, че
политиката на дружеството – жалбоподател е да се спазват стриктно всички
1
разпоредби на Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като въпреки това не може да
бъде изключен отделният служител като фактор за тяхното спазване. На
следващо място се навежда, че срещу съставения АУАН жалбоподателят е
подал своевременно писмени възражения, което обстоятелство не е отчетено
от наказващия орган, което от своя страна представлява съществено
нарушение на материалните разпоредби. Счита се, че
административнонаказателното производство е опорочено изцяло поради
факта, че на жалбоподателя е отнето законовото право да се защити на най –
ранния етап от последното, като не са разгледани доказателствата, които са
могли да доведат до прекратяване на АНП в началния етап на образуването
му.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. В представена по делото писмена защита се
поддържат изцяло доводите, развити в жалбата, инициирала настоящото
производство.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.М., която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена от служители на НАП проверка на 14.01.2021 г. в
търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – китайски магазин
„Б...“, находящ се в гр.София, бул.“......, стопанисван от „Б.“ ООД, ЕИК .....,
обективирана в протокол № 0462869 от 14.01.2021 г. е установено, че
съгласно дневен финансов „Х“ отчет № 053375/14.01.2021 г. от монтираното
и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел
...... с инд.№ ZK128860 и фискална памет № ...... и фискално устройство марка
TREMOL M20 с инд.№ ......и фискална памет ...., разчетната касова наличност
е в размер на 431,20 лева. Фактическата наличност в касата на обекта, след
2
опис, възлизала на 767,85 лева. Установената положителна промяна в
касовата наличност възлизала на 336,65 лева, представляваща въвеждане на
пари касата, която не е била отразена чрез функцията "служебно въведени"
във ФУ – TREMOL M20 с инд.№ ZK128860 и фискална памет № 50165505
или ФУ марка TREMOL M20 с инд.№ ZK128827 и фискална памет №
50165472, притежаващи функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, респективно и разчетената във ФУ сума била по - малка от
наличната в касата.
При проверката е установено, че фискалните устройства притежават
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност
от фискалното устройство в размер на 336,65 лева, представляваща въвеждане
на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването му. Други нарушения не са констатирани.
На 26.01.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата АУАН е връчен на
пълномощник на дружеството, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите в акта, като е посочено, че установената разлика между
фактическата и разчетената наличност представлява лични пари на служител
на дружеството и се изложени съображения за приложението на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.07.2021 г. Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП,
издал обжалваното наказателно постановление № 584614 –
F587201/07.07.2021 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
3
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител АЛ. Н. ИЛ..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. И. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
И. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
4
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Следва да се има предвид, че макар в наказателното постановление да
не е посочено, че срещу съставения АУАН са постъпили въражения в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, респективно същите да не са били обсъдени от
наказващия орган, това обстоятелство не опорочава издаденото наказателно
постановление, тъй като по никакъв начин не води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, в частност на възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на вмененото му "административно"
обвинение. Жалбоподателят е имал възможност да релевира тези възражения
в съдебната фаза, както и е направил, като съдът е длъжен да обсъди същите и
ако установи неправилност или незаконосъобразност на атакувания акт да го
отмени.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивникът „Б....“ ООД, ЕИК .......
е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
съдържа правило, съгласно което, извън случаите на продажби/сторно
операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
5
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. В процесния случай безспорно се установява, че
юридическото лице – жалбоподател е следвало да изпълнява изискванията на
въпросната наредба и всяка промяна на касовата наличност да бъде
отразявана, съобразно посочените законови изисквания, като липсата на
такова отразяване в отчета от ФУ показва, че е налице разлика в касовите
наличности (регистрирана в паметта на ФУ и фактическата в брой), с което
правилата за отчитане на ФУ са били нарушени. В този смисъл „Б....“ ООД,
ЕИК ........е следвало чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира
сумата от 336,65 лева, която е била въведена в касата на фискалното
устройство на процесния обект. Следва да се отбележи, че видно от
отразяването в протокола за извършената проверка, процесните фискални
устройства са поддържали извършването на такива операции, поради което
нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Във връзка с релевираните възражения в жалбата е необходимо да бъде
посочено, че нарушенията се извършват от физическите лица, които
извършват дейност от името и за сметка на юридическото лице – неговите
работници и служители. Няма как да се приеме, че винаги трябва да се
наказва физическото лице, неизпълнило нормативно определеното
задължение, тъй като това би означавало никога да не може да бъде
санкционирано юридическото лице. В случая нарушението е извършено от
служител на юридическото лице, което следва да понесе
административнонаказателна отговорност за бездействието на този свой
служител. Отново следва да бъде отбелязано, че нямат никакво значение
причините, довели до нарушаване правилата за отчитане на ФУ, тъй като
отговорността е обективна, а юридическото лице така е следвало да
организира работата на своите служители, че да не допуска извършването на
такива нарушения.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена във фискалното
устройство сумата от 336,65 лева чрез операция "служебно въведени" суми,
дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
6
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1
ЗДДС, на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер
от 500 до 2000 лева в случаите, в които нарушението на разпоредби от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е довело до неотразяване на приходи.
Доколкото в настоящия случай извършеното административно нарушение не
е довело до неотразяване на приходи, то правилно е била приложена
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС.
При определяне на санкцията за така извършеното административно
нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй
като не са налични отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател
обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения
минимум. Наложената имуществена санкция в размер на 500 лева би
изпълнила целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН,
поради което не са налице основания за ревизиране на наказателното
постановление и в тази му част.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател административно
нарушение не представлява "маловажен случай", обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респективно от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на
НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН,
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
7
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на
вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Същевременно, нарушаване на правилата относно
отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. С оглед на това, с неизпълнение на
задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане
на сумата от 336,65 лева чрез функция "служебно въведени суми" във
функциониращото в търговския обект фискално устройство, са засегнати в
съответна степен обществените отношения, обект на защита от нарушената
разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните
постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584614 –
F587201/07.07.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
8
което за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
на МФ на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
на жалбоподателя „Б.“ ООД, ЕИК ......... е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК 2., със седалище и адрес на управление в
........., представлявано от З. Л. – управител, да заплати на Централно
управление на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ - София, сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9