№ 237
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.Г., срещу Заповед
№10824 от 21.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. №19675 по описа за 2021г. на Пловдивски
районен съд, I бр. с., в частта й, с която е било отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу М.Д.А., ЕГН **********, за сумата
от 129,23 лв.- неустойка предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 27.06.2017г., допълнително споразумение към него от
18.05.2018г. и договор за лизинг от 18.05.2018г., от които 92,46 лв.-
стойност на три месечни абонаментни такси и 36,77 лв.- неустойка за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се иска същото да бъде отменено и се постанови
издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на посочените вземания, първоинстанционният съд е изложил
1
съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи дължимост на
претендираните неустойки, са неравноправни.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването
на заповед за изпълнение за вземания за неустойки по договор за
мобилни услуги от 27.06.2017г., допълнително споразумение към него от
18.05.2018г. и договор за лизинг от 18.05.2018г. Видно от приложените
към заявлението заверени копия от договора и допълнителното
споразумение, в тях са налице идентични клаузи, съгласно които в
случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или
искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до
изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен
размер, като в договора е предвидено, че максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Според настоящия състав на съда е налице обоснована
вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1
във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване
на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните
вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се
съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора
вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не
съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от
това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с
уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни
абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се
създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй
като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три
и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя
2
обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на
договора.
Налице е обоснована вероятност да е неравноправна съгласно
чл.143, ал.2, т.13 и т.19 от ЗЗП и клаузата от допълнителното
споразумение, предвиждаща че в случаите на предоставено устройство
потребителят дължи разликата между цената на устройството без
абонамент съгласно ценовата листа на оператора към момента на
сключване на договора и заплатената от него цена в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг. Посочената клауза позволява на
търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може
да се откаже от договора, а доколкото препраща към ценовата листа на
оператора, за която няма данни потребителят да е бил уведомен, то не
позволява на потребителя при сключването на договора да прецени
икономическите последици от него. Ето защо заповед за изпълнение по
отношение на претендираните вземания не следва да бъде издавана.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №10824 от 21.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №19675 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, I бр. с., в частта й, с която е
било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
М.Д.А., ЕГН **********, за сумата от 129,23 лв.- неустойка предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 27.06.2017г.,
допълнително споразумение към него от 18.05.2018г. и договор за
лизинг от 18.05.2018г., от които 92,46 лв.- стойност на три месечни
абонаментни такси и 36,77 лв.- неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4