№ 3
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501707 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261139 от 31.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 11077/2020 год. по описа на
СГС, ГО, 22-ри състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. П. С. сумата от 60 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 175.52 лева –
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 22.11.2019
год., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2020 год. за неимуществените вреди и от
15.10.2020 за имуществените вреди до окончателното изплащане, като с решението са
разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален
представител, в частта за сумата от над 20 000 лева до пълния размер от 60 000 лева за
присъдените неимуществени вреди, като се излагат доводи за неправилно приложение на
чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен и несъответства на
действително претърпените от ищеца болки и страдания. Излагат доводи, че получените
увреди не са вледствие на произшествието, а от дегенеративни промени на гръбначния
стълб. Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е приел липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пътувала в автобуса права, при
положение че е имало свободни места за сядане. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което иска за неимуществените вреди да бъде
1
отхвърлен над сумата от 20 000 лева. Претендира се разноските по делото.
Въззиваемият С. П. С. оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на
решението, като претендира и разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 20 000 лева за причинените неимуществени вреди и за 175.52 лева – имуществени
вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска
„гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която
е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на
произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че
ищцата, вслествие на произшествието е получила травма на нервни коренчета в торако-
лумбален /гръдно-поясния/ отдел на гръбначния стълб и импресионно /хлътващо/ счупване
на предната част на тялото на L3 /трети поясен прешлен/, на който е видян хемангиом
/доброкачествен тумор от кръвоносни съдове/. Установява се, че уврежданията се получават
и на фона на ошипяване и дегенеративни промени на гръбначния стълб в областта на
гръдния отдел и пояса. По повод установените увреждания е предложено оперативно
лечение, което пострадалата е отказала. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
оперативната интервенция скъсява срока на възстановяване и предотвратява услажнения.
Поставен е гръдно-поясен стабилизиращ корсет и е препоръчан пълен покой за 4-6 седмици,
както и са предписани обезболяващи медикаменти при нужда. Установява, че описаните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат
получени при процесното произшествие и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Практически не се очаква възстановяване на пострадалата, защото освен възрастта на
пострадалата /80 г. към датата на инцидента/, увреждането на нервните коренчета е на фона
на тежки промени на гръбначния стълб. Това което може е да се редуцира е болковия
2
синдром. При увреждания на нервни коренчета се изпитват силни болки и страдания.
Уврежданията са настъпили на фона на предшестващи изменения. От съдебномедицинска
гледна точка не може да се направи ясна прогноза и да се посочи точен срок за
продължителността на страданията от болките и негативните усещания. Няма медицинска
документация за настъпили трайни последици за пострадалата, но ако има такива, то те би
следвало да са свързани с болка в областта на пояса /кръста/ и последствията от нея по
отношение придвижване, обслуждване в ежедневието и др.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Л. С., свекърва на ищцата, чийто
показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след
инцидента ищцата не можела да се движи свободно, което наложило и посещение в
болнично заведение за лечение, където свидетелката й помагала за лекарства, за смяна на
памперси, когато не са наоколо медицинските сестри. Посочва, че лежала в болница около
пет дни и после си я прибрали вкъщи, като там, пак на легло, свидетелката й сменяла
памперси, тоалет, давала й храна и лекарства. На легло била 4-5 месеца, като била в
невъзможност сама да се обслужва. Помагали й да става по малко, разхождала се по 5 – 10
мин. с бастун и колан, защото не можела да се движи свободно. Тя и до ден днешен пак не
може сама да излиза от къщата без придружител. С бастун се движи и още се изпуска, не
може да задържа урина и пак с памперс се движи навън. Пред инцидента излизала
постоянно в пенсионерски клуб, но вече не можела да излиза. Винаги е придружавана, или
от свидетелката или от внучката. Ищцата имала и преди високо кръвно, диабет, но те не й
пречели да излиза. Преди инцидента била много активна жена. Преди не е имала проблеми
по костите и гръбначния стълб, не е ходила с бастун, но вече без него не може да се движи.
Има болки на мястото, където са чупени прешлените, изпуска се, станала по-нервна. Налага
й се да взима обезболяващи и към настоящия момент, защото много я боли, при ставане пак
си има болки.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди, но е достигнал до погрешни изводи относно неговия размер.
Установи се по делото от събраните зоказателства, че пострадалата е получила травматични
3
увреждания, изразяваща се в посттравматична фрактура на Th11 и Th12 прешлени, както и
травма на нервни коренчета в лумбален отдел. Получените от ищцата травми са с
продължителен период на зарастване и възстановяване от 4-6 седмици, при поставен гръдно-
поясен стабилизиращ корсет с препоръчан препоръчан пълен покой. Пострадалата е била на
легло около 4-5 месеца, като към момента използва помощно средство – бастун. И към
настоящия момент ищцата има силни болки и не е възстановена. Следва да се има предвид
обаче, съобразявайки приетата медицинска експретиза по делото, че болките ще се засилват
или намяляват и вследствие на дегенеративните промени на гръбначния стълб с наличиета
на шипове. Т.е. оплакванията на ищцата са и в следствие на тези промени, тъй като
увреждането на коренчетата са на фона на тежки промени. Със сигурност счупванията на
прешлените са утежнили този болков синдром, но не са го задълбочили. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че пострадалата е отказала оперативно лечение, което би
спомогнало за намаляване болката и срока на възстановяване, колкото и то да е възможно с
оглед описаните дегенеративни промени.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - ноември 2019 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 40 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото не се установи с поведението си пострадалата да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Обстоятелството, че същата е пътувала
в автобуса изправена, не обосновава извод ца това, токолкото се изясни, че пострадалата е
загубила равновесие вследствие рязко настъпилото ускорение от инерционната сила при
рязкото спиране на автобуса, вследствие удара му с автомобила. Отделно от това липсва
задължение на пътниците, без оглед възрастта им и физическото им състояние, да пътуват в
4
автобус на градския транспорт седнали. А това обективно няма как да се случи, при
приближаване на спирка, на която пътника желае да слезе. Това важи с още по голяма сила
да възрастните и трудно подвижни хора. Изложеното дава основание да се приеме, че
пострадалия ищец не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възражението
за съпричиняване на това основание следва да бъде оставено без уважение. Ирелеватно е
обстоятелството дали пострадалата е пътувала в автобуса с редовен билет, доколкото
претенцията произтича вследствие на деликт, а не на договорно основание.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера, решението ще следва
да се отмени за сумата от 20 000 лева, представляваща разликата между присъдената от
първата инстанция сума от 60 000 лева и действително дължимото обезщетение от 40 000
лева, като вместо това исковата претенция за разликата да бъде отхвърлена. В останалата си
осъдителна част решението ще подлежи на потвърждаване. В необжалваната част
решението е влязло в сила.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част, като решението следва да
бъде отменено за сумата 1 076.15 лева адвокатско възнаграждение, представляващи
разликата между дължимата сума от 1 559.12 лева и присъдените 2 635.27 лева. Решението
следва да се отмени и за сумата от 1 200 лева, дължими от ответника на правно основание
чл.78, ал.6 от ГПК, представляващи разликата между действително дължимите 1 807.02 лева
и присъдените 3 007.02 лева. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 156
лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 1 265 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК, като съдът с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, с оглед правната и фактическа сложност на делото го редуцира до
сумата от 1 730 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261139 от 31.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 11077/2020 год. по
описа на СГС, ГО, 22-ри състав, в частта в която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено
на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. П. С. сумата от 20 000 лева,
представляващи разликата между дължимите 40 000 лева и присъдените 60 000 лева за
причинените неимуществени вреди, както и в частта в която „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД е осъдено да заплати сумата от 1 076 лева дължимо на адв. К. Д. адвокатско
възнаграждение, представляващи разликата между дължимата сума от 1 559.12 лева и
5
присъдените 2 635.27 лева, както и за сумата от 1 200 лева, дължими от ответника на правно
основание чл.78, ал.6 от ГПК, представляващи разликата между действително дължимите 1
807.02 лева и присъдените 3 007.02 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. С. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 20 000 лева, представляващи разликата над 40 000
лева до 60 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 22.11.2019 година, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2020 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част.
ОСЪЖДА С. П. С. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД сумата от 2 421 лева,
представляващи разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6