Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 413
гр. Русе, 06.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Анелия Генчева като разгледа
докладваното от съдията Чокоева в. гр. дело № 492 по описа за 2019 г.,
за се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Ш.Р.Ю. *** е обжалвала решение
№ 402 от 08.03.2019 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 5923/2018 г. в
частта относно вината за прекратяването на брака, режима на лични отношения между
бащата и малолетния им син и относно размера на определената издръжка. Излага оплаквания
за неправилност на решението в обжалваните части и моли то да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло жалбата, като се
признае, че виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
е само мъжът, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето без
преспиване всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. и 10 дни през
лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, както и бащата да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. Претендира
направените разноски по делото.
Ответникът оспорва
основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество,
тя е частично основателна.
С постановеното по делото
решение на Русенския районен съд е прекратен бракът на страните, сключен на 06.09.2009
г. в гр. Русе поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. По делото не
е спорно, че страните имат едно дете – Н.Н.Н., роден на *** г. Няма спор и относно настъпилата на
20.08.2018 г. фактическа раздяла между страните, след нанесен побой над жената
от страна на мъжа в присъствието на детето. Анализирайки събраните по делото
доказателства, районният съд е приел, че дълбокото и непоправимо разстройство
на брака се дължи на вината и на двамата съпрузи, които не успели да изградят
съпружески отношения на взаимно уважение и разбирателство. Това изключвало както
властното поведение на съпруга и нанасянето на побой, така и пренебрежителното
отношение на съпругата към личността на нейния съпруг.
Настоящият състав счита,
че решението в тази част е неправилно и следва да се отмени по въпроса за
вината на съпрузите за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака им. Законът императивно определя принципите, върху които следва да се
изграждат брачните отношения между съпрузите и не съдържа критерии, въз основа
на които да се степенува вината им в случаите на допуснати от тях брачни
провинения. Поведението на страните в процеса и твърденията за допуснати от
другия брачни провинения, както и изнесените факти от интимната сфера на
отношенията им, за което са събрани гласни доказателствени средства – разпитани
са в качеството на свидетели близки, познати и колеги на съпрузите, което дава
основание да се приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се
дължи на изключителната вина на мъжа. Събраните по делото доказателства безпротиворечиво установяват влошаване на семейните
взаимоотношения между съпрузите, след като мъжът е признал за връзка с друга
жена. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели на ищеца не
установяват съпругата да е имала пренебрежително отношение съм съпруга си,
каквото заключение е направил районният съд. По делото няма никакви данни
жената да е виновна за развода, напротив – от показанията на св. С. Х., майка
на ответницата, се установява, че същата е била свидетел на побоя, предшествал
фактическата раздяла между страните. Според нея, проблемите датирали от няколко
години, ищецът тормозел дъщеря ѝ, най-вече след злоупотреба с алкохол.
Установява, че независимо от това, съпругата в продължителен период от време е
правила опити да поддържа съществуването на семейната общност. Съдът преценява
показанията на свидетелката, съобразно чл. 172 от ГПК, предвид възможната
ѝ заинтересованост, като дава вяра на същите, тъй като се подкрепят от
останалите доказателства. По делото е приложено заверено копие на заповед за
защита от домашно насилие, издадена по гр. д. № 591/2018 г. по описа на РС
Кубрат, с която Н.Н.Ю. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие – физическо и психическо по отношение на Ш.Р.Ю.. С
оглед изложеното, съдът намира, че вина за това състояние на брачните отношения,
довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругът и затова
решението на районния съд в тази част е неправилно и следва да се отмени.
От брака си страните имат едно
дете, чието местоживеене е определено при майката, на която е предоставено и
упражняването на родителските права. Районният съд е определил режима на лични
отношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18:30 ч.
в петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката. В настоящото производство
предмет на проверка на решението в тази част е правилността на така определения
режим на лични отношения. При определянето му следва да се държи сметка както
за правото на родителя, на когото не са предоставени родителските права, да
общува с детето, така и интереса на детето, като тези контакти да му
обезпечават нормално развитие и възпитание. По делото е безспорно установено,
че има промяна в отношението на детето към бащата. Двамата родители са
изслушани в съдебно заседание от въззивната инстанция и от данните, изнесени от
майката става ясно, че в началото след раздялата е било много трудно за детето,
страхувало се е от бащата, заради сцените на насилие, на които е било свидетел
и не е искало да контактува с него по никакъв начин. Майката признава, че към
настоящия момент има промяна, макар и много трудно постигната, нещата са
станали по-нормални, бащата всяка седмица взема детето, а не само в
определените от съда дни и тя по никакъв начин не възразява срещу тези по-чести
контакти. Бащата също намира отношенията в момента за нормални и заявява, че се
вижда с детето винаги, когато то пожелае, а майката не е възразявала относно
настъпилата промяна. Съдът намира, че е важно изградената връзка родител-дете да
не се наруши, защото това е изцяло в интерес на детето, което с общите усилия и
на двамата родители, е преодоляло стреса от физическото насилие и раздялата на
родителите. Грижата за детето и неговия интерес следва да се съблюдават и
охраняват при определяне режима на лични отношения и в конкретния случай съдът
намира, че определеният по-разширен режим действително е в интерес на детето. Решението
в тази част е правилно и следва да се потвърди, а жалбата да се остави без
уважение като неоснователна.
Решението в частта за
определената месечна издръжка в размер на 140 лева, която бащата дължи на
малолетния си син до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването ѝ, е неправилно. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, чийто размер следва да се определи съобразно
нуждите на децата и възможностите на родителите, при охраняване интересите на
децата. По делото са представени писмени доказателства, според които в периода
до приключване на делото пред първата инстанция доходите на бащата от заплата са
били в размер на 525 лв., а на майката – в размер на 597 лв. При разглеждането
на делото във въззивната инстанция страните не са представили доказателства за
настъпила промяна в доходите, а и не са навеждали такива доводи. По делото не е
спорно, че към настоящия момент детето е навършило 6 години, посещава детска
градина в населеното място, където живее с майката, а веднъж месечно пътува до
гр. Русе за посещение при психолог. При тези данни и като взема предвид
възрастта на детето, начина на живот и нуждата му от храна, дрехи, материали и
подходящи за възрастта му пособия, съдът намира, че за издръжката му родителите
следва да осигурят общо 300 лв. месечно. От тях бащата, който е в трудоспособна
възраст и квалифициран работник, следва да осигурява 180 лв. месечно, а останалата
част от сумата, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
следва да се осигуряват от майката. Решението на районния съд в частта, с която
искът за текуща издръжка не е уважен над сумата 140 лв. до 180 лв. е неправилно,
поради което следва да се постанови друго, с което издръжката да се увеличи с
още 40 лв. Тази издръжка бащата следва да дава на детето, чрез неговата майка и
законен представител до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването ѝ.
Върху увеличената част на
издръжката следва да се присъди допълнителна д. т. в размер на 57.60 лв. Съобразно
изхода на спора, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в размер на 651.67 лв., а за ответника по жалбата – 275 лв.,
съобразно отхвърлената част на жалбата, или – на жалбоподателката се дължат
376.67 лв. разноски по компенсация. Във въззивното производство ответникът по
жалбата е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., но не е
представил доказателства за плащане на такова, поради което не му се дължи
присъждане съобразно отхвърлената част на жалбата.
По изложените съображения,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 402 от 08.03.2019
г. на Русенския районен съд по гр. д. № 5923/2018 г. в частта, в
която е постановено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи и в частта вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само МЪЖЪТ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта,
с която е определен режим на лични отношения на бащата Н.Н.Ю.
с ЕГН ********** с малолетния му син Н.Н.Н. с
ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 18:30 ч. в петък до
18:00 ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Н.Н.Ю. с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното
си дете Н.Н.Н., роден на *** г., чрез неговата майка и
законен представител Ш.Р.Ю. с ЕГН **********, още 40 лв. месечно, считано от депозиране
на исковата молба – 24.08.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменението
или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума.
ОСЪЖДА Н.Н.Ю. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенския
окръжен съд 57.60 лв. – държавна такса върху присъденото увеличение на
издръжката и 40 лв. – държавна такса за развода.
ОСЪЖДА Н.Н.Ю. с ЕГН ********** да заплати на Ш.Р.Ю. с ЕГН **********
сумата 376.67 лв. разноски по компенсация за двете инстанции.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО в частта относно
режима на лични отношения на бащата с детето може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: