Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София,
24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при закрити врати на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при секретаря Румяна Аврамова,
като разгледа
т.д. № 2466/2017 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба по чл.
625 ТЗ на Б.Т.Л., дружество регистрирано в Кипър за откриване на производство по
несъстоятелност на К.Б. ЕООД на основание неплатежоспособност, а в съдебно
заседание – при условията на евентуалност е заявено като основание и свръхзадълженост. Молителят твърди да има към ответника изискуеми
и непогасени парични вземания по договори за цесия, с който му е прехвърлено, установено
по силата на арбитражно решение, вземане срещу ответника. Счита, че ответникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост,
като излага подробни съображения.
Присъединеният като кредитор по реда на
чл. 629, ал. 4 ТЗ – Б.П.Б. АД твърди,
че ответникът по молбата има към него изискуеми и непогасени задължения,
произтичащи от договор за кредит от 29.07.2009 година, за които вземания е
налице издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.
Ответното дружество не се ангажира със становище
по молбата.
Молителят и присъединеният кредитор носят тежест
да докажат следните факти и обстоятелства, от които произтича основателността
на искане за откриване производство по несъстоятелност на търговец: съществуването
на твърдените от тях изискуеми парични вземания към ответника, възникнали преди
дата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на посочените основания и произтичащи
от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, в резултат на осъществяваната от
ответника по молбата търговска дейност; наличие на състояние на неплатежоспособност
на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в
чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството;
че ответникът има достатъчно налични парични средства, с които могат да се покрият
началните разноски за производството по несъстоятелност по см. на чл. 629б ал. 2
от ТЗ, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ. За наличието на свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ
следва да се докаже, че имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие
паричните му задължения.
Ответникът носи тежест да докаже следните факти
и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест,
че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност,
както и наличието на достатъчно средства за покриване началните разноски в
производството по несъстоятелност.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от
или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по
следните съображения. Посочените обстоятелства се установяват от представените
по делото договор за цесия от 20.12.2012 година, видно от който молителят е
придобил вземане срещу длъжника в производството в размер на
3 547 272 лева, дължимо разсрочено в сроковете по чл. 3. В договора
за самата цесия /обстоятелство, което не се отразява на действителността на
сделката/, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е инкорпорирано уведомяване на длъжника
и от цедента и от цесионера
за извършеното прехвърляне и съответно то е противопоставимо
на К.Б. ЕООД. За вземането по договора за цесия, в полза на молителя е
постановено и решение от Арбитражен съд, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от Софийски градски съд по реда на чл. 405 ГПК, вр. чл. 51
ЗМТА. Предвид изложеното и при зачитане силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила арбитражно решение, се установи качеството на кредитор на молителя с изискуемо
вземане срещу К.Б. ЕООД. Вземанията съдът приема, че са породени от търговска сделка
по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ предвид нормата на чл. 286, ал. 3, вр.
ал. 1 ТЗ и вр. чл. 1, ал. 2 ТЗ, поради което Б.Т.Л. притежава активна материалноправна
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Същият извод се налага и по отношение на присъединения
кредитор Б.П.Б. АД. Видно от представените от последния писмени доказателства,
банката е страна по договор за кредит, сключен с К.Б. ЕООД на 29.07.2009 година
и анекси към него. За неизплатените изискуеми вземания по договора за кредит - за
главница, лихви и разноски, присъединеният кредитор се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение от 19.10.2016 година и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
52772/2016 година на СРС. Несъмнено вземанията произтичат от търговска сделка
от вида по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ и Б.П.Б. АД също притежава активна материалноправна легитимация
да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Посочените факти, установяващи кредиторовото качество на Б.П.Б. АД и Б.Т.Л., се
установяват и от заключението на вещото лице Д., което съдът кредитира като мотивирано,
пълно и аргументирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице. Следва да се добави, че доколкото във фазата на разглеждане
на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията
на кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл.
630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието
или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията
на кредиторите не е предмет на настоящото производство. Достатъчно е установяването
на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо вземане по търговска сделка срещу
длъжника, което в конкретния случай е налице.
По отношение
посоченото като главно основание за откриване производството по несъстоятелност
– неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, публичноправно задължение на държавата
или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане. Едновременно с
това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията
на длъжника не са временни и че той
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо
се с трайна невъзможност на същия да изпълни
посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други
реално ликвидни активи. Тоест, длъжникът
следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични
активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства /при това на
цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и
което да не доведе до преустановяване на търговската
му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за платежоспособността
на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи - материални запаси, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни
инвестиции и парични средства /в брой или по банкови
сметки/, които участват еднократно в производствения процес и са източник на средствата
за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения при
едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив
като краткотраен не е достатъчно за годността му
да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение, поради което следва до максимална степен да
се търси реалното съществуване на събираеми в кратък срок активи. За да бъде
открито производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност да е налице и към момента на устните състезания по делото – тоест и към този момент длъжникът да не притежава реално ликвидни активи, достатъчни да покрият
всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по
смисъла на чл. 631 ТЗ. Неизпълнението
на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние.
Като се има предвид горното, от събраните по делото
доказателства – заключенията на вещото лице и представените по делото писмени доказателства,
се установява, че към датата на
последните устни състезания са налице и двете
кумулативно посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ.
Видно от основното заключение на вещото лице, през 2013
година и до края на изследвания период общата сума на задълженията на дружеството
нарастват, като преимуществено същите са отразени като дългосрочни задължения. Според
вещото лице, обаче, е налице неправилно счетоводно отнасяне на задълженията по
обявения за предсрочно изискуем кредит и тези с настъпил падеж към
дългосрочните задължения, а не като краткосрочни такива. Предвид посоченото,
съдът приема, че в краткосрочните задължения през 2016 година следва да бъдат
отнесени, както тези на банката – присъединен кредитор, така и тези на
молителя, надхвърлящи към 31.12.2016 година сумата от 5 025 653,49 лева, както
и в предишните периоди като краткосрочни следва да се третират всички
задължения с настъпил падеж, вкл. тези по представения договор за цесия /част
от които изискуеми още 2013 година/. Отделно, при определяне общото финансово-
икономическо състояние на дружеството не следва да се отчита задължението в
размер на 1 510 999,37 лева към Харис Кунтурис, който се явява свързано с
длъжниковото дружество лице /негов управител/.
Дори по основното заключение на вещото лице във варианта,
изготвен изцяло по ГФО и балансите, съставени от длъжника, може да се направи
извод, че дружеството в периода от 2013 година – 2016 година има положителна
величина на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, но
би могло да обслужва текущите си задължения само при възможност за обръщане на краткотрайните активи в парични
средства. Тази възможност, обаче, остана недоказана в производството, доколкото
вещото лице е констатирало, че във всички отчетни периоди от 2013 г. до 2016
година, вкл. е зачислен един и същи краткосрочен актив от вземания в размер около
230 хил.лева, за който вещото лице счита, че се касае до една и съща парична сума,
неправилно отнесена след 2013 година към краткотрайните активи, тоест не се
касае до бързоликвидни активи. Предвид и обстоятелството, че са налице
изискуеми вземания, както по договора за цесия /още през 2013 година/, така и
по договора за кредит – към 2014 година, които от своя страна неправилно не са
отразени като краткосрочни задължения, съдът приема за доказано, че дружеството
не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи за целия изследван период от
2013 година до 2016 година вкл. и понастоящем, с които да може да покрие
краткосрочните си задължения. Длъжникът така и не е оказал съдействие на вещото
лице за извличане на информация от първичната счетоводна документация, поради
което съдът приема за недоказана ликвидността и платежоспособността на
дружеството в този период. Във връзка с горното, съдът взима предвид и варианта
на заключение, макар и относим само към отчетната 2016 година, в който вещото
лице е посочило, че всички коефициенти за ликвидност са под референтните
стойности и дружеството не е ликвидно във вариант, ако задълженията по баланса
се приеме, че са текущи, а не дълготрайни.
Видно от заключенията на вещото лице /във всички
разгледани варианти/, за периода 2013 г. – 2016 година дружеството не притежава
автономност от своите кредитори и притежава висока задлъжнялост, като не
разполага със собствени средства за покриване на задълженията си и с изключение
на 2016 година, финансовият резултат е загуба, а от 2014 година липсва и
възникване на нови вземания от клиенти. Обобщаващият извод на вещото лице е, че
дружеството е декапитализирано от 2013 година и към датата на даване ход на
устните състезания.
Независимо от горното, за конкретните стойности на
коефициентите за ликвидност съдът кредитира допълнителното заключение на вещото
лице, прието в съдебното заседание на 14.05.2018 година, видно от което всички
коефициенти са отрицателни величини за периода 2013 година – 2016 година
/вкл./. При изчисляването им вещото лице е изключило сумата от 230 хил.лева
като краткотраен актив, отчело е изискуемите данъчни задължения /установени по
представените по делото писмени доказателства и извършените проверки от вещото
лице/ на дружеството, както и е отчело падежиралите задължения /съответно –
трансоформирало ги е като краткосрочни задължения/, поради което съдът приема,
че именно в този вариант в най-пълна степен са отразени реалните финансово –
икономически показатели на длъжника.
От заключенията на вещото лице може да се направи и
извод, че дружеството не извършва оперативна стопанска дейност още от 2013
година и до края на устните състезания, като реализираните приходи от продажби
не са от продажба на стоки, услуги или продукция, а положителния финансов
резултат през 2016 година идва единствено от продажбата на дълготраен
материален актив и отразената балансова стойност на активите.
Следователно, в настоящия случай, длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми парични вземания /каквито, предвид представения договор
за цесия е имал още в началота на 2013 година/ по чл. 608, ал. 1, т. 1, поради
което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на последния е да обори
презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на
анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от
който да се изведе способността му да погасява задълженията си. По делото,
обаче, такова доказване не е проведено, а напротив - предвид заключението на
вещото лице и приетото по-горе от съда, е налице установено трайно влошено
финансово-икономическо състояние на ответника и невъзможност за поемане на
краткосрочните задължения още към 31.12.2013 г., когато всички коефициенти на
ликвидност /предвид възприя от съда вариант на
заключение/ са под референтните стойности и предвид изводите за неправилно
счетоводно отразяване на данните, водещо до изкуствено подобряване на
финансовите показатели на дружеството. Състоянието е трайно, тъй като от една
страна тенденцията на влошаване се запазва през целия изследван времеви
интервал, от друга страна – дружеството не осъществява оперативна дейност в
значителен период от време /повече от 5 години/, от която да генерира текущи
приходи и през целия период от 2013 година финансовият резултат на дружеството
е "загуба". Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подновяване търговската си дейност, нито притежание на значителни материални
активи към датата, на
която е даден ход на устните състезания. Обратното е установило вещото лице,
което в съдебно заседание сочи, че дружеството не притежава, каквито и да е
значими по стойност активи.
В заключение следва
да се посочи, че се установи състояние на неплатежоспособност, което е относимо
към момента на даване ход на устните състезания, тоест, продължава и понастоящем. Ответникът е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на изискуемите
си парични задължения чрез наличните си краткотрайни
и реално ликвидни активи, както и
неговото имущество не е достатъчно да ги покрие.
Предвид изводите за доказаност на състоянието на
неплатежоспособност, не подлежи на разглеждане евентуално заявеното основание
за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Относно началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото
дата, към която са налице
всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Тя се определя
според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към
този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата е 31.12.2013 г., към който
момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени
парични задължения /тези към молителя са изискуеми от м. 01.2013 година, а към
присъединения кредитор – към м. 04.2014 година/, тоест, спиране на
плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички кредитори и всички
задължения на ответника/, така и стойности под референтните
на коефициентите за ликвидност към края на отчетния период – 31.12.2013 година,
влошаващи се в последващите периоди /настъпилата окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите парични задължения по търговски сделки
към всички кредитори/. Така решение №
787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.
Производството по несъстоятелност
следва да се открие при
условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, а не по реда на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като съдът не е давал указания по реда
на чл. 629б ТЗ, без които прилагането
на чл. 632, ал. 1 ТЗ би било незаконносъобразно. При
констатиране, че не са налице парични средства, приложима ще е нормата на чл.
632, ал. 5 ТЗ.
Относно разноските по производството.
Молителят и присъединеният кредитор нямат искане за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на К.Б. ЕООД, ЕИК: ******и ОПРЕДЕЛЯ началната дата - 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника К.Б. ЕООД, ЕИК: ******.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на длъжника М.Ш., вписана в Списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производствата
по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в
ДВ, която да бъде уведомена, че следва към
датата на встъпване в длъжност да представи декларация - съгласие по чл. 656, ал.
1 и, ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик
в размер на 700 лева месечно, считано
от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на
законна причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик
до три дни,
считано от датата на получаване
на препис от настоящето решение.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на К.Б. ЕООД, ЕИК: ******.
СВИКВА Първо събрание
на кредиторите на К.Б. ЕООД, ЕИК: ******, което следва
да се проведе
на 07.08.2018 г. от 10,30 часа в Съдебната палата на Софийски
градски съд, гр. ******, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VІ-3 състав, Търговско
отделение, с дневен ред по чл.
672, ал. 1 от ТЗ:
1.Изслушване доклада на временния синдик
по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2.Избор на постоянен
синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на
комитет на кредиторите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - София в седмодневен срок от вписването
му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТР.
Решението да се впише
в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води
при СГС, ТО.
СЪДИЯ: