№ 1219
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110132431 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, срещу А. Н. Л..
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните
суми: 300,76 лева – главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. за следния имот:
магазин, намиращ се в гр. ххх, с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, спестявайки разходи за
заплащането на топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от
16.06.2022г. до окончателното плащане, 51,36 лева – мораторна лихва за
периода от 31.12.2019г. до 28.04.2022г., 16,45 лева – сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.09.2020г., и 3,61 лева –
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
за процесния период. Въпреки това през процесния период ответницата е
потребявала енергия в имота, поради което се е обогатил а неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Поддържа, че през процесния период
са били в сила общи условия на дружеството за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, според които дължимите суми за ползвА.та
топлинна енергия били дължими в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката, но задълженията не били платени от ответницата в
установените срокове. Дяловото разпределение на топлинна енергия по
1
отношение на процесния имот било възложено на „Т с“ ЕООД. Ищецът
отправил до ответницата покА. за заплащане на дължимите суми, но плащане
не последвало. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което
да бъде осъдена ответницата да му заплати претендираните суми, както и
направените по делото разноски.
Ответницата, чрез адв. Й. В., назначен за особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове и моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага доводи, че ищецът не е
посочил достатъчно данни, по които да бъде индивидуализиран ответникът,
поради което счита претенциите за недопустими. Оспорва да е доставена
топлинна енергия, както и такава да е била ползвА. от ответницата. Оспорва
ответницата да е приела наследството на В Л.. Оспорва също така и размера
на претендираните суми. Поддържа, че ответницата не е изпаднала в забава за
плащане, като оспорва да е получавала покА. за това от ищеца. Счита, че на
ищеца не са дължими суми за дялово разпределение. Поддържа, че общите
условия на ищцовото дружество не са приложими в отношенията между
страните поради липса на сключен договор между тях. Не било ясно колко и
кои са наследниците на Н и В Л.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.59 ЗЗД, за дължими суми за топлинна
енергия и за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
ххх /магазин/, ведно с искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД, за
обезщетение за забава върху дължимите суми за топлинна енергия, както и за
дялово разпределение, ведно с разноските сторени в настоящото
производство.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна стрА. следното:
Процесният недвижим имот, находящ се гр. ххх, и представляващ магазин,
е бил придобит от наследодателя Н Л, с Констативен нотариален акт за
собственост по завещание от 27.04.1993г. /л.50/. Със саморъчно завещание,
обявено по установения ред през 1999г., последният завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество на съпругата си - наследодателката В Г.а
Л., поч. на 10.06.2016г. Видно от представеното като писмено доказателство
по делото, удостоверение за наследници от 20.05.2020г., нейн единствен
наследник е ответницата по настоящото производство - А. Н. Л.. Доколкото
същото е издадено от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията
му, поради материалната доказателствена сила на същото, досежно фактите и
2
обстоятелствата, които установява, съдът е обвързан да приеме посоченото
там, а именно че ответницата се явява единствен наследник по закон на
наследодателката В Л.. Същият извод се подкрепя и от представеното по
настоящото производство съдебно решение от 12.11.2009г., по гр.д. №
1307/2009г. на СГС, влязло в законна сила през 2010г.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена, като дяловото разпределение в същата
сграда е осъществявано от конституираното като трето лице -помагач по
настоящото производство, дружество.
От изготвеното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което настоящата съдебна инстанция
кредитира изцяло, се установява, че в процесния топлоснабден недвижим
имот е имало монтиран един отоплителен уред, като през процесния период
не е отчетена консумация на топла вода. Отчитането на количествените
показатели за потреблението на топлинна енергия и топла вода, се
осъществявало дистанционно. От заключението на вещото лице става ясно
още, че монтираните в имота уреди за отчет са били изправни, като
изготвяните месечни отчети са отговаряли на нормативните изисквания.
Според заключението на вещото лице, дължимата сума за доставяната в
имота топлинна енергия за процесния период /за сградна инсталация/, в т.ч.
след съобразяване на изравнителните сметки, възлиза на 281,15 лв.
За основателността на предявените искови претенции с правно основание
чл.59 ЗЗД, следва да се установи наличието на имуществено разместване
между страните по настоящото производство, в резултат на което ответницата
се е обогатила за сметка на ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че ответницата се
явява собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което
по силата на закона, за същата възниква задължение да заплаща при
посочените условия, доставяната топлинна енергия. От заключението на
вещото лице се установява, че действително в имота е имало отоплително
тяло, както и уреди за дялово разпределение и отчитане. Без значение е
обстоятелството дали същата реално е живяла в имота и е потребявала
топлинна енергия, по аргумент за по-силното основание от разпоредбата на
чл.153, ал.6 ЗЕ, която предвижда, че дори клиентите, прекратили
топлоподаването към отоплителните тела, дължат заплащане на суми за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата. С незаплащането на дължимата сума за топлинна
енергия и за дялово разпределение за имота през процесния период,
ответницата действително се е обогатила за сметка на ищцовото дружество,
3
тъй като обогатяването може да се изразява и в спестяване на дължими
разходи, заплащането на които е следвало да намали имуществения й
патримониум. У ищцовото дружество, във връзка с незаплатените от
ответницата за процесния имот, суми за топлинна енергия и за дялово
разпределение, пък е налице обедняване, тъй като е било налице сигурно и
предвидимо правно очакване за настъпване на увеличаване на имуществото
му с постъпване на дължимите суми, за които същото издало и фактури.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, за
консумирА. топлинна енергия, е основателна в размер на 281,15 лв. -
главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 до м.04.2021,
в т.ч. за суми по изравнителни сметки, като исковата претенция следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 300,76 лв., ведно
със законната лихва.
Исковата претенция за сумата за дялово разпределение следва да бъде
уважена в цялост.
Предвид основателността на исковите претенции за топлинна енергия и за
дялово разпределение, основателни се явяват и акцесорните такива с правно
основание чл.86 ЗЗД.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса,
депозит за вещо лице, за назначаване на особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 828,90
лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.59 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, А. Н. Л. с ЕГН
**********, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, сумата от 281,15 лв. - главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м.11.2019 до м.04.2021, включваща и суми по
изравнителни сметки за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, и
представляващ магазин, абонатен №ххх, ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане; сумата от 16,45 лева – такса за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД, да заплати сума в размер на 51,36
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за доставена топлинна
енергия за периода 31.12.2019г. - 28.04.2022г., както и сумата от 3,61 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
4
периода 31.12.2019г. - 28.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
стойността на доставена топлинна енергия за периода м.11.2019 до м.04.2021,
за разликата над сумата от 281,15 лева до пълния предявен размер от 300,06
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Н. Л. с ЕГН **********, да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
сумата от 828,90 лв., разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5