РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С.Г. Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500433 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от П. И. К.,
Г. И. К. и Я. П. К., тримата от гр.*** .
С Решение № 222 от 20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2081 по описа за 2021 г.
РС Хасково е отхвърлил предявените от П. И. К., Г. И. К. и Я. П. К., тримата от гр.***,
против Ф. М. М. от гр.***, К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т.,тримата от с. ***, обл. Хасково
искове с правно основание чл. 226 ал.3 от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.4 и предл.5 от ЗЗД за
обявяване за нищожен договор за дарение на недвижим имот от 21.05.2020 г., обективиран в
нот.акт. № ***, т.I, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК
и район на действие – района на РС Хасково, т.като дарението и мотивът, поради които то е
направено, са противни на закона и на добрите нрави, а при условията на евентуалност – за
обявяване нищожността му поради липса на основание, евентуално – като привиден и
прикриващ договор за покупко- продажба.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които чрез
пълномощника си адв. Й. обжалват в срок. Твърдят,че постановеното от РС Хасково
решение е неправилно, поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон.
Съдът, за да отхвърли главният иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД се позовал
на ТР № 5/28.11.2012 г., постановено по т.д. № 5/2012 г., но не обсъдил наведените доводи,
1
че разпоредителните сделки са извършени по време на висящ делбен процес от един от
съделителите в полза на трето лице за съсобствеността, с което на практика се блокирало
изпълнението на съдебното решение, постановено в производството по делба. По
отношение на предявените при условията на евентуалност искове поддържа,че липсва
дарствено намерение, т.като след извършеното дарение е извършена възмездна сделка или
че дарението е привидно, с цел последваща покупко – продажба, която е и осъществена.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Хасково и
постанови друго по същество на спора, с което да бъде уважен главният иск с правно
основание чл. 226 ал.3 от ЗЗД, вр. чл.26 от ЗЗД или предявените, при условия на
алтернативност искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.4 и чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД.
Молят да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. С., пълномощник на Ф. М. М., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че решението на РС Хасково е правилно и моли
то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т..
В съдебно заседание въззивниците не се явяват, не изпращат представител.
В съдебно заседание въззиваемият М., чрез пълномощника си адв. С. оспорва
подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението на РС Хасково, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемите К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т. не се явяват, не
изпращат представител.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна. Постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.26 ал.2 предл.5 е неправилно, поради което следва да бъде отменено в
тази част и постановено друго по същество, с което искът с правно основание чл.26 ал.2
предл.5 от ЗЗД да бъде уважен. Решението следва да бъде отменено и в частта на
разноските. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Районен съд Хасково е сезиран с обективно и субективно съединени искове
предявени от П. И. К., Г. И. К. и Я. П. К., тримата от гр. ***, против Ф. М. М. от гр.***, К.
П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т.,тримата от с.***, обл. Хасково с правно основание чл. 226 ал.3 от
ЗЗД и при условията на евентуалност - чл.26 ал.2 предл.4 и чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за
обявяване за нищожен договор за дарение на недвижим имот от 21.05.2020 г., обективиран в
нот.акт. № ***, т.I, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК
и район на действие – района на РС Хасково, т.като дарението и мотивът, поради които то е
направено, са противни на закона и на добрите нрави, евентуално – за обявяване
нищожността му поради липса на основание, евентуално – като привиден и прикриващ
2
договор за покупко- продажба.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Установил е правилно фактическата
обстановка. Въз основа на съвкупния анализ на събраните в производството доказателства е
достигнал до извода, че предявените искове – главен чл. 226 ал.3 от ЗЗД и обективно
съединените при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.4 са
неоснователни и недоказани, поради което е отхвърлил същите. Съдът е обсъдил всички
доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК в тази част се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния
съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от
направените от решаващия съд в тази част. Неправилни са изводите на съда,че искът с
правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД е неоснователен и недоказан. Изложените в тази
част мотиви не се споделят от въззивната инстанция.
Ищците П. И. К., Г. И. К. и Я. П. К., ответниците К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т.,
наследници на Д.Т.И., б.ж. на гр.***, поч. на 26.07.2020 г., и Г. И. Т. са наследници на
земеделски земи, находящи се в землището на с.***, обл. Хасково. Образуваното гр.д. №
2293/2018 г. по описа на РС Хасково дело за делба е приключило със съдебна спогодба,
одобрена от съда с Определение № 260574 от 08.12.2020 г.
Няма спор,че приживе наследодателят на ответниците К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т. –
Д.Т. И. се е разпоредил с 10/60 идеални части от наследствените имоти в полза на трето за
съсобствеността лице – ответникът Ф. М. М.. На 21.05.2020 г. Д.Т. И. е дарил 1/60 идеална
част от недвижимите имоти на Ф. М. М. – нот.акт № ***, т.I, рег. № **** дело № *** г. на
Нотариус Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК и район на действие – района на РС Хасково. В
същият ден Д.Т. И. е продал 9/60 идеална част от недвижимите имоти на Ф. М. М. – нот.акт
№ ***, т.I, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК и район
на действие – района на РС Хасково.
В ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС, постановено по т.д. № 5/2012 г. е прието, че когато
с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в
полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в
последствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена
за изкупуване на първоначалните съсобственици, съгласно чл.33 ал.1 от ЗС, няма
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1, предл.второ от ЗЗД. Това не изключва да се твърди,че
дарението е извършено при липса на основание, или че мотивът, единствено поради който
то е направено, са противни на закона или добрите нрави. Заинтересованият собственик
може да твърди,че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото
за съсобствеността лице. Т.е ищците, както е посочил и решаващият съд, следва да
установят, при условията на пълно и главно доказване, наличието на сочените от тях
пороци на договора за дарение. Това в настоящият процес не е направено по отношение на
исковете с правно основание чл.226 ал.3 от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД, както е приел и
решаващият съд. Безспорно е,че сделките са извършени при висящ процес за делба между
3
наследниците. Наличието на висящ процес за делба, сам по себе си, не води до извод за
нищожност на договора за дарението. Ищците разполагат с възможността да реализират
правата си, евентуално по реда на чл.76 от ЗН.
Съгласно чл.226 ал.3 от ЗЗД нищожно е дарението, когато то или мотивът,
единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така
също и когато условията или тежестта са невъзможни. Предвид съдържанието на процесния
договор за дарение, не може да се приеме, че същият противоречи на добрите нрави.
Дарственият акт не е противозаконен, нито укорим като несъвместим с добрите нрави. В
тежест на ищците, които твърдят, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, е
да докажат това свое твърдение. Такива доказателства, както се посочи, не са ангажирани.
Не биха могли да се градят изводи за противното изхождайки единствено от твърденията на
ищците,че дарителят и надареният нямат родствена връзка. Извод в тази насока не може да
бъде изведен и от това,че двете сделки – дарението и покупко-продажбата са извършени
непосредствено една след друга.
Не са налице предпоставките за обявяване на договора за дарение за нищожен на
основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД – поради липса на основание. Основанието на договора
за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и
представлява неговото основание. Основанието, съгласно изр.второ, се предполага до
доказване на противното. Ищците не са оборили тази законова презумпция.
Настоящият съдебен състав намира,че са налице са предпоставките за обявяване на
договора за дарение за нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД – като привиден,
прикриващ договор за покупко –продажба. Искът с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от
ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Твърдението за привидност на
договора за дарение от 21.05.2020 г. като прикриващ действителното съглашение между
страните за покупко-продажба се установява от съвкупната преценка на следните
доказателства, представени и приети по делото и неоспорени от ответниците,а именно:
договорът за дарение и договорът за покупко-продажба са сключени на една и съща дата,
имат последователни номера – 120 и 121,извършени са непросредствено едно след друго,
съставил ги е един и същи Нотариус Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК и район на действие –
района на РС Хасково и посочената цена в договора за покупко –продажба съответства на
стойността на имотите по данъчната им оценка / данъчната оценка е 9 449,10 лв., а
продажната цена по договора за покупко –продажба е 9500 лв./. Безвъзмездният характер на
дарението е опроверган с факта на уговаряне и заплащане пълната данъчна цена на имотите
по договора за продажба на 9/60 ид. ч. от тях, която представлява данъчна оценка на всички
имоти, а не на съответната идеална част. Тази цена е установена, както от приложените към
представените нотариални дела данъчни оценки, така и от данъчните оценки, представени в
настоящото производство. Цената е заплатена изцяло и в брой на купувача към момента на
сключването на договора. Тези облигационни взаимоотношение между продавача Д. И. и
купувача Ф. М. сочат на намерението на купувача да получи продажната цена на целия
имот, което също опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането
4
с част от него. Съобразно това договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не от
дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване
приложението на нормата на чл. 33 ал.1 ЗС. Както се посочи в ТР № 5 от 28.11.2012 г. на
ВКС, постановено по т.д. № 5/2012 г. е прието, че когато с договор за дарение се отчужди
идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността
лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за продажба на
същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните
съсобственици, съгласно чл.33 ал.1 от ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26 ал.1,
предл.второ от ЗЗД, но това не изключва възможността да се твърди,че дарението прикрива
продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице.
Предвид изложеното въззивният съд намира,че в тази част постановеното от РС
Хасково решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено
друго по същество на спора, с което да бъде обявен за нищожен договор за дарение от
21.05.2020 г., обективиран в нот.акт № ***, т.I, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус
Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК и район на действие – района на РС Хасково., като
привиден, прикриващ покупко-продажба.
С оглед изхода на спора ответникът Ф. М. М., който е станал причина за водене на
делото и е оспорил исковете, следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по
делото, пред двете инстанции разноски в размер на 1245.05 лв., от които 1200 лв. платено
възнаграждение на адвокат, съгласно договор, фактура и платежно нареждане от 12.07.2021
г., 96,70 лв. платена ДТ и 48,35 лв. платена ДТ за въззивно обжалване. Във въззивното
производство не са представени доказателства за сторени други разноски, извън платената
ДТ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 222 от 20.04.2022 г.на РС Хасково, постановено по гр.д. №
2081 по описа за 2021 г., в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от
ЗЗД, предявен от П. И. К.,ЕГН **********, Г. И. К., ЕГН ********** и Я. П. К., ЕГН
**********,тримата от гр.***, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „ Йоаким Груев“ № 15А,
ет.3, офис 5, адв.С. Й. против Ф. М. М., ЕГН **********, от гр. ***, К. П. И., ЕГН
**********, П. Д. Т., ЕГН ********** и Т. Д. Т., ЕГН **********, тримата от с. ***, обл.
Хасково, ул. ***, както и изцяло в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПО искът с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД, предявен от П. И. К.,ЕГН
**********, Г. И. К., ЕГН ********** и Я. П. К., ЕГН **********,тримата от гр. ***, със
съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „ Йоаким Груев“ № 15А, ет.3, офис 5, адв.С. Й., против Ф.
М. М., ЕГН **********, от гр.***, К. П. И., ЕГН **********, П. Д. Т., ЕГН ********** и Т.
Д. Т., ЕГН **********, тримата от с. ***, обл. Хасково, ул. ***:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за дарение от 21.05.2020 г., обективиран в нот.акт
5
№ ***, т.I, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Вл.Сиртова, с рег. № 079 при НК и район
на действие – района на РС Хасково,сключен между Д.Т. И., ЕГН **********, б.ж. на
гр.***, поч. на 26.07.2020 г. и Ф. М. М., ЕГН **********, като привиден, прикриващ
покупко-продажба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 222 от 20.04.2022 г.на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 2081 по описа за 2021 г. в останалата част.
ОСЪЖДА Ф. М. М., ЕГН **********, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. К.,ЕГН
**********, Г. И. К., ЕГН ********** и Я. П. К., ЕГН **********,тримата от гр.****, със
съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „ Йоаким Груев“ № 15А, ет.3, офис 5, адв.С. Й., направените
по делото разноски за двете инстанции в размер на 1245.05 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6