Решение по дело №10900/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261902
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20201100110900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

разгледа гр. д. 10 900/2020 г., докладвано от  съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ДОПЪЛВА решението си от 19.10.2021 г., като:

1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Д.“ ЕАД на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Р.Д.П. НЕ ДЪЛЖИ изпълнение за законна лихва върху 117 096,09 лева от 11.03.2017 г. до 11.03.2020 г. по изпълнително дело 20207810400214 на частен съдебен изпълнител Г.Д. с район на действие Софийски градски съд, защото е погасено по давност вземането за тази сума по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело. Това е изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 г. по гр. д. 24 632/2013 г. на СРС, 30-ти с-в.

2. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на Р.Д.П. срещу „Б.Д.“ ЕАД, че Р.П. не дължи изпълнение на законна лихва върху 117 096,09 лева от 13.09.2013 г. до 11.03.2017 г. по изпълнително дело 20207810400214 на ЧСИ Г.Д.. Р.П. е със съдебен адрес – адвокат Х.П.,***. „Б.Д.“ ЕАД е с адрес ***] Решението подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението от 19.10.2021 г.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

      

[3] Р.П. заявява в молба от 10.11.2021 г., че с решението си от 19.10.2021 г. съдът не се е произнесъл по иска ѝ в частта му относно признаването за установено, че тя не дължи изпълнение на ответника „Б.Д.“ ЕАД (ДСК) за законна лихва върху главницата от 117 096,09 лева от 13.09.2013 г. до окончателното изплащане. Затова Р.П. моли съда да допълни решението си (молбата, л. 168).

 

2. На ответника

 

[4] Ответникът ДСК не е изразила становище по молбата.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[5] Р.П. е заявила в искова молба от 12.10.2020 г., че на 13.09.2013 г. срещу нея в полза на ответника ДСК е бил издаден изпълнителен лист. На 25.04.2016 г. ДСК е подала до ЧСИД.молба за образуване на изпълнително дело, с която не e поискала извършването на изпълнителни действия, а само е посочила изпълнителни способи. Впоследствие това изп. дело е било прекратено поради настъпила перемпция.

 

[6] През 2020 г. ДСК е поискала от ЧСИД.да образува ново изп. дело и той е образувал изп. дело 214/2020 г. По него на 24.07.2020 г. ЧСИД.е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Р.П..

 

[7] Р.П. е твърдяла, че от 13.09.2013 г. до 24.07.2020 г. е изтекъл петгодишният срок на погасителната давност върху главницата и тригодишният срок на погасителната давност върху лихвите. Затова тя моли съда да признае за установено, че тя не дължи изпълнение по изп. дело 214/2020 г. на ЧСИ Д., включително и на законната лихва върху главница от 117 096,09 лева от 07.06.2013 г. до изплащането на вземането, защото правото на принудително изпълнение е било погасено по давност (исковата молба, л. 2-8).

 

[8] С решението си от 19.10.2021 г. съдът е приел, че правото на принудително изпълнение на ДСК е било погасено по давност по отношение на лихвите три години назад от 11.03.2020 г. Същевременно, съдът не е приел в диспозитива на решението, че правото на принудително изпълнение за законната лихва върху 117 096,09 лева от 11.03.2017 г. до 11.03.2020 г. е било погасено по давност (решението, л. 143-147).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

      

[9] Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила (чл. 250 от ГПК).

 

[10] В случая Р.П. е подала молбата в срока за това. Молбата е основателна, защото действително съдът не се е произнесъл по част от иска на ищцата – относно погасяването на правото на принудително изпълнение за законната лихва върху главницата. Затова съдът допълва решението си.

 

Съдия: