№ 10
гр. Свищов, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100589 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния
кодекс.
Ищецът К. Б. В. твърди, че с ответницата Г. С. В. са съпрузи. Бракът им бил сключен
на ***** г., като същият е първи и за двамата. От брака им не са родени, осиновени или
припознати деца. Заявява, че след брака заживели на адреса му в гр. *****, като той
притежавал този имот в режим на съсобственост с брат му, като придобит по наследство.
През 2014 г. ответницата започнала работа във В. През септември 2018 г. тя настояла ищеца
напусне работата си в България и да започне работа във В.с твърдението, че искала да
живеят заедно. През октомври 2018 г. той се преместил при нея във В.и започнал работа там.
През юли 2019 г. ответницата заявила, че се прибира в България. Тя настояла той да остане
във В. за да работи и да издържа семейството им. След завръщането й в България той
научил от негови роднини, че ответницата трайно отсъства от семейното им жилище, както
и че е установила извънбрачни връзка с друг мъж, с когото е заживяла. Ищецът направил
усилие да изясни отношенията си с ответницата, но тя поискала всеки да продължи живота
си отделно от другия. Ищецът й предложил да прекратят брака си с развод по взаимно
съгласие, но тя отказала. Счита, че бракът им с ответницата се явява дълбоко и непоправимо
разстроен. Запазването на брака им в това му състояние се явявало неоправдано от законова
и от морална гледна точка. Моли съда да прекрати брака им с ответницата Г. В. с развод,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася
относно вината за това състояние на брака им. Претендира ползването на семейното
жилище в град Свищов, ****** след прекратяване на брака да бъде му бъде предоставено.
По отношение на фамилното име на ответница след прекратяване на брака, моли съда да се
1
съобрази с изразеното от нея предпочитание. Не претендира разноски.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на
исковата молба.
В проведеното съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и се
представлява от адв. П. Д. от ВТАК. Представя доказателства за трудова ангажираност в
чужбина към дата на съдебното заседание. Поддържа исковата молба чрез процесуалния си
представител.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и изразява становище за
основателност на иска. Желае съдът да се произнесе с решение, с което да прекрати брака й
с ищеца като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася за вината. Желае след
прекратяване на брака да носи фамилното си име преди брака – Р..
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са законни съпрузи от ***** г., видно от приложеното
удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №
0042/***** г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Свищов, като
съпругата е приела да носи брачното фамилно име В..
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. В. –
леля на ищеца. Същата заяви, че племенникът й и ответницата са съпрузи, но не живеят
заедно. Преди около четири години ответницата напуснала семейното им жилище. Ищецът в
момента работел във В. На свидетелката, която живее на същия адрес, било известно, че
страните не са полагали усилия да заздравят брачната си връзка, напротив ищецът желаел
развод.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за
прекратяване на брака, тай като и двамата съпрузи са български граждани.
Съдът намира, че искът за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, е
основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак бъде прекратен.
От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за близост, взаимност и другарство. Същото се
установява от разпитания по делото свидетел. Видно от свидетелските показания на св. В.,
след раздялата страните не са положили усилия да заздравят връзката си и не желаят да
направят това. Доказателствата по делото безсъмнено установяват, че семейната общност е
разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално,
поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Видно е, че в случая не
става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и
окончателен разрив между съпрузите. Последното е резултат от пълното изчерпване от
2
съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за
възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да
бъде прекратена.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното
фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е
приел да носи фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът,
променил името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай
ответницата в съдебно заседание изрично заяви, че на осн. чл. 53 СК, с прекратяването на
брака, желае да възстанови предбрачното си фамилно име Р.. Съдът намира, че следва да
постанови, след прекратяване на брака, ответницата да носи предбрачното си фамилно име -
Р..
Съгласно чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая ищецът е поискал ползването
на семейното жилище, находящо се в ****** ******, което е негово по наследство. Тъй като
ответницата няма претенции относно това жилище, съдът намира, че ползването му следва
да бъде предоставено на ответницата.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а в случая и
такива не се претендират. Окончателната държавна такса при решаване на делото по иска за
развод, съдът определя на 50, 00 лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и следва да се възложи на двете страни
поравно, както и 5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
По отношение на направените съдебно деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК същите следва да останат в тежест на всяка
от страните по делото, така както са ги направили.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между К. Б. В., ЕГН **********, с адрес ******
****** и Г. С. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. ****** сключен с акт за
граждански брак № 0042/***** г. от длъжностно лице по гражданското състояние на
Община Свищов, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Р..
3
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ****** ****** на
съпруга К. Б. В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. Б. В., ЕГН **********, с адрес ****** ****** да заплати по сметка на
Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева), както
и 5 лева (пет лева)– такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. ****** да заплати по
сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева), както и 5 лева (пет лева)– такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4