Р Е
Ш Е Н
И Е № 262
гр.Видин,
03.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното
заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав
:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова
като разгледа докладваното
от съдията Стоянова
гр.дело № 1937 по описа за 2020год.,
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от М.Б.А. ***, чрез адв. Ан. М.
против „Гипс” АД – с. Кошава, обл.Видин
с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди
се от ищеца, че вследствие на дългогодишна работа в ответното дружество като миньор
и подземен булдозерист, е получил професионални заболявания „Хроничен бронхит.
Белодробен емфизем и невритис нерви акустици билатералис средна степен”, признати му с Протокол № 15/08.12.1988г., за
което му е съставен акт за професионално заболяване № 17/1988г. Сочи се, че заради професионалните заболявания
„Хроничен бронхит. Белодробен емфизем” от 1992г. му са му признавани с ЕР на
ТЕЛК групи инвалидност поради влошаване на състоянието му. Посочва също, че за да поддържа живота си,
ищецът е принуден да спазва стриктно хранително-диетичен режим, което е
свързано с ежемесечно изразходване на допълнителни средства за усилена храна и
лекарства, възлизащи на около една МРЗ.
Иска от
съда да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати обезщетения за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат
на получените професионални заболявания „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”, произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва хигиенно-диетичен
режим и да разходва средства за лечение и средства за храна в
общ размер от 765.00 лева или по 255.00 лева месечно за времето от 01.09.2020г. до 01.12.2020г., ведно
със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за
който се дължи сумата до окончателното издължаване. Претендират се разноските
по делото.
С
протоколно определение от 07.04.2021г. по искане на ищеца съдът е допуснал на
основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на исковата претенция, която да се
счита предявена за сумата в общ размер от 813.72 лева.
Ответното дружество в срока за отговор
е оспорило исковите претенции като
недопустими поради това, че ответникът не е пасивно легитимиран, а по същество
ги е оспорил като неоснователни. Направил е доказателствени искания.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са две съдебно-медицински експертизи, приложено е
гр.д. № 3040/2019г. по описа на РС- Видин, към което е приложено гр.д. №
1331/2012г. и гр.д. № 2767/2018г. , и двете по описа на РС - Видин.
Съдът ,
след като взе предвид изложеното в исковата молба и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява , че ищецът е работил в ответното дружество, както
и че е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем и
невритис нерви акустици билатералис средна степен“, което е видно
от Протокол № 15/08.12.1988г. и
Акт за професионално заболяване №17/1988г.
От ЕР №
1503 от 169/17.10.2012г. на УБ-МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София, се
установява, че при направеното преосвидетелстване е определена 52% трайна
неработоспособност поради общо заболяване и 60% трайна неработоспособност за
полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит”. Белодробен емфизем, смесен
тип ВН.ДН І ст. Неврит на слуховите нерви” с пожизнен срок на инвалидност.
От
приложените писмени доказателства – Експертни решения на ТЕЛК на ищеца,
представени от пенсионната му преписка от ТП на НОИ – Видин, се установяват
твърденията му за наличие на посоченото професионално заболяване, както и че
същото е вследствие на работата му при ответника, като се опровергават
твърденията на ответника, че ищецът е получил професионалното заболяване при друг работодател.
С
протоколно определение от 08.03.2021г. съдът на основание чл. 193 от ГПК е
открил производство относно оспорване истинността – вярност на съдържание и
автентичност, на Протокол № 15 от 08.12.1988 г., Акт за професионално
заболяване № 17 от 1988 г., Споразумение от 1994 г. и Експертно решение № 0503
от 17.10.2012 г. Указана е
доказателствената тежест на ответника. Доказателства в подкрепа на оспорванията
на процесните документи не са ангажирани.
Вещото
лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза д-р И. - лекар – диетолог, е дало заключение
относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР, както и левовата
равностойност на продуктите, необходими за спазване на ХДР за процесния период,
като общата сума възлиза на 383.16 лева
или средно по 127.72 лева месечно. В
експертизата си вещото лице е отбелязало, че за да се намалят периодите на
обостряне на заболяването на ищеца е необходимо повишаване на защитните сили на
организма, което е свързано със спазване на ХДР с включване на храни, богати на
белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерални соли, които се доставят на
организма чрез прием на нетлъсти меса, мляко, млечни произведения, пресни
плодове и зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези случаи се прилага
усилваща диета № 11 като белтъците са завишени и достигат 128г. дневно,
мазнините -100г. дневно, въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне усилваща диета
е необходимо дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава
се разлика от 21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със
здрав човек.
Вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – д-р В. – специалист по
белодробни болести е дало заключение, че сумата за ежедневен прием на
задължителни лекарства месечно възлиза на 47.22
лева.
Вещото
лице е посочило също, че почти постоянно ищецът ползва симптоматични средства на стойност около 60.00 лева месечно или за процесния период общо 180.00 лева.
Вещото
лице е посочило още, че през периода на обостряне на състоянието – началото на
есента, се е наложило прием на антибиотик и други лекарства на обща стойност 48.90 лева.
Според
вещото лице разходите за консумативи месечно възлизат на около 20.00 лева или за процесния период общо 60.00 лева.
При
посочените от вещото лице данни за процесния период сумата възлиза общо на 430.56 лева.
Вещото
лице д-р В. е посочила също причините,
довели до професионалното заболяване на ищеца, а именно праховата среда,
в която е работил, както и е посочила,
че това заболяване е нелечимо, а е хронично такова, рецидивиращо с прогресивен
характер.
Разпитаният
по делото свидетел Б.М. установява, че ищецът страда от белодробно заболяване.
Свидетелят посочва, че ищецът пие лекарства ежедневно, ползва помпичка, както и
че спазва специална диета, като се храни на специален хранителен режим, което
изисква и повече средства.
Съдът
дава вяра на показанията на разпитания свидетел като логично дадени и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, поради което ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
приема от правна страна следното:
Предявените искове са основателни и
доказани и като такива ще следва да
бъдат уважени.
За причинени
вреди на работник от трудова злополука или професионална болест, отговорността
на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда
ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50% или смърт.
Отговорността на ответника по чл.
200 от КТ е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай се претендират
имуществени вреди, произтичащи от ежедневната необходимост за спазване на
хигиенно – диетичен режим и прием на животоподдържащи медикаменти.
За да се ангажира отговорността
на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен
начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука.
Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с
Протокол №15/08.12.1988г. и с Акт за професионално заболяване №17/1988г. С
издаденото удостоверение № 3602878 от
19.06.2001г., - на лист 53 от делото, ответното дружество е направило
признание, че ищецът е работил при него именно в периода на установяване на
професионалното заболяване. Именно
заради това, съдът намира за неоснователни възраженията и оспорванията в
отговора на исковата молба относно характера на заболяването на ищеца и
причините за възникването му.
Безспорно
в процеса бе установено, че ищецът след дългогодишна работа в ответното
дружество е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”. Установено е също, че това професионално заболяване
е довело до трайна нетрудоспособност над 50 на сто като са се появили и усложнения.
В следствие на професионалното заболяване и неговите усложнения е необходимо,
ищецът да спазва строго диетичен режим, изразяващ се в приемането на усилена
храна със завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и
непрекъснат прием на животоподдържащи медикаменти. Изразходването на средства
за набавянето на усилена храна и
животоподдържащи медикаменти се явява
имуществена вреда, която ищецът търпи за
периода от 01.09.2020г. до 01.12.2020г.
Разпитаният
по делото свидетел установи, че ищецът спазва хигиенно-диетичен режим, свързан
с прием на определени храни, както и
приема ежедневно лекарства. Всичко това е свързано с допълнителни разходи.
От съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от д-р Н.И. се установява, че размерът на необходимите
средства за спазване на ХДР за периода от 01.09.2020г. до 01.12.2020г. възлиза на сумата 383.16
лева или средно по 127.72 лева
месечно , а от
съдебно – медицинската експертиза на д-р В., се установява, че размерът на необходимите
средства за лекарства и лечение за същия период възлиза на сумата 430.56 лева или по 143.52 лева месечно, или общо разходите за спазване на ХДР и прием на
лекарства за периода от 01.09.2020 г. до 01.12.2020г. възлизат
на сумата от 813.72 лева.
Върху присъдените суми като
обезщетение за вреди от професионално заболяване или трудова злополука по чл.
200 КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата на исковата молба,
а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 КТ не изключва
приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма
конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл.
200 КТ изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова
злополука. След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху
дължимата се сума се събира от момента на увреждането.
С оглед на горното, на ищеца ще
следва да се присъди обезщетение за необходимостта да спазва ХДР и прием на
лекарства общо в размер на 813.72 лева за периода от 01.09.2020 г. до 01.12.2020г. или в размер на 271.24 лева месечно. Лихвата върху сумата се дължи за всяка забавена вноска от датата на падежа
до окончателното изплащане на задължението. За разликата до предявените размери
исковете като неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на горното, ответното
дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото
професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”,
произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага
изразходване на допълнителни средства за усилена храна и ежедневен прием на
животоспасяващи и живото поддържащи лекарства, и лечение в размер общо на 813.72 лева или по 271.24 лева месечно за времето от 01.09.2020 г. до 01.12.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от първо
число на следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване.
Ответникът не проведе доказване
на направеното оспорване относно истинността – вярност на съдържание и
автентичност, на Протокол № 15 от 08.12.1988 г., Акт за професионално
заболяване № 17 от 1988 г., Споразумение от 1994 г. и Експертно решение № 0503
от 17.10.2012 г., поради което съдът кредитира тези писмени доказателства.
По направеното искане за
допускане на предварително изпълнение на решението, съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по
повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено
предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни
нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай, вземането на
ищеца произтича от необходимостта да
разходва допълнителни средства за лечение и ХДР за нормалното му съществуване,
тъй като същите са наложителни с оглед полученото професионално
заболяване. Поради това, на основание
чл. 242, ал. 1 от КТ ще следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение и разходи съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 300.00 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на
ВРС сумата от 50.00
лева, представляваща дължима държавна такса и
сумата от 140.00 лева, представляваща възнаграждение за вещи
лица, внесени от бюджета.
Воден
от горното , Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА, че оспорването на
истинността – вярност на съдържание и автентичност на Протокол № 15 от 08.12.1988 г., Акт за
професионално заболяване № 17 от 1988 г., Споразумение от 1994 г. и Експертно
решение № 0503 от 17.10.2012г., е недоказано.
ОСЪЖДА “ГИПС”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: с. Кошава, обл. Видин да заплати на М.Б.А. *** с ЕГН ********** на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер от
813.72 лева или по 271.24 лева месечно
за времето от 01.09.2020 г. до 01.12.2020г., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване „Хроничен
бронхит. Белодробен емфизем”, произтичащи от необходимостта за ежедневно
спазване на ХДР, за което се налага изразходване на допълнителни средства за
усилена храна и лечение, ведно със законната лихва за забава, считано върху всяко ежемесечно обезщетение от по 271.24 лева, която лихва е считана от първо
число на следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА “ГИПС”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с. Кошава, обл. Видин да
заплати на М.Б.А. *** с ЕГН ********** разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА “ГИПС”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: с. Кошава, обл. Видин да заплати по сметка на ВРС сумата от 50.00 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 140.00 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :