Р Е Ш Е Н И Е
№ 554/26.05.2023
година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно
заседание на 10.05.2023 г., в състав:
съдия: Константин Григоров
секретар: Димитрина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 553 по описа на съда за 2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба от А.С.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***, ЛНЧ: **********,
с настоящ адрес: ***, чрез адв. Б.К., против решение № УПБ-8/09.02.2023 г.,
издадено от интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Била нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не било вярно
отразеното в мотивите на решението, че Б. не заявява заплаха за живота си, тъй
като именно такава заплаха била причина да напусне страната си. Пред
административния орган жалбоподателят заявил, че получил повиквателна, която
била оформена все едно той лично я получил, въз основа на която подлежал на частична
мобилизация, съгласно указа на президента на Руската Федерация от 21.09.2022 г.
Този указ бил в сила, а изявленията за приключила мобилизация били единствено в
пресата. Твърди се още, че в случай, че се завърне в държавата Б. ще бъде
мобилизиран или предаден на съд. В случай на мобилизация същият щял да бъде
изпратен в района на военните действия в Украйна, което представлявало реална
заплаха за живота и свободата му. Неправилно в мотивите на административния акт
органът се позовал на изказвания на говорителя на руския президент, че втора
мобилизация не се обсъжда. Липсвали желаещи за обявените свободни места за
сключване на договор с армията. В страната имало политически настроения за
засилване на наказанията срещу хора като Б., като освен за осъждането им се
настоява и за пълна конфискация на имуществото им. Изводът за липса на реална
заплаха за живота на жалбоподателя не бил подкрепен от представените
доказателства.
Иска се отмяна на оспореното решение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. К.. Поддържа жалбата и представя доказателства, от които можело да
се извлече обосновано предположение, че в случай, че Б. се завърне в страната
си ще бъде подложен на наказателно преследване и репресия. Иска решението да
бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне.
Ответникът
– интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет,
редовно уведомен, не изпраща представител. В изпълнение на указния на съда –
представя заверено копие на административната преписка. В писмено становище,
чрез упълномощен представител, оспорва жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена. Сочи, че по административната преписка не били налични данни, въз
основа на които да се направи обоснован извод, че животът на жалбоподателя е
бил в опасност, както и спрямо него да са предприемани действия, които да
предизвикат основателни опасения от преследване или опасност от тежки
посегателства по смисъла на ЗУБ. Оспорват се и всички твърдения, че ако се
завърне в страната си Б. задължително ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва в
Украйна. Излага, че руският гражданин не е бил принуден да напусне Руската
Федерация поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1,
т.2 от ЗУБ
Факти:
А.С.Б. е
гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***. Същият е в граждански брак с М.С.Б.,
родена на *** г.
С молба
вх. 28/23.01.2023 г. до Държавна агенция за бежанците при МС, Б. поискал
предоставяне на международна закрила. На същата дата подписал декларация за
съгласие за събиране на информация за него. Били му връчени: Информация за
обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила; Указания
относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и
хуманитарен статут, пребиваване в Република България и Указания относно реда за
подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва,
за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в България.
Бил
изготвен регистрационен лист рег. № УП3303/23.01.2023 г. и на Б. била връчена
покана за явяване в ДАБ при МС, РПЦ с. Баня на 30.01.2023 г. за провеждане на
интервю. С поканата гражданинът бил предупреден за последиците от неявяването.
В молба-декларация същият посочил, че по време на производството ще пребивава
за собствена сметка на адрес – *****. Декларирал още, че разполага с достатъчно
средства за задоволяване на основните жизнени потребности, че му е известно, че
няма да получава финансова и материална помощ от ДАБ, както и, че следва да
декларира всяка промяна на адреса.
С
решение № 5/25.01.2023 г. на руския гражданин било разрешено да се настани на
посочения адрес. С писмо рег. № УП3330/25.01.2023 г. директорът на РПЦ с. Баня
сезирал началника на V РУ Бургас с искане за проверка на
посочения от руския гражданин адрес. Искане за становище по молбата за
международна закрила било изпратено и до директора на СД М ДАНС.
След
извършена проверка на място, полицейски инспектор изготвил докладна записка, в
която отразил, че лицето и съпругата му били установени на адреса и същите
заявили, че се настанили там на 10.10.2022 г. и имат сключен договор за наем за
една година, който бил предоставен при проверката.
С писмо
рег. № УП3303/15.03.2023 г. директорът на специализирана дирекция „М” ДАНС посочил,
че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на А.Б., в
случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.
На 30.01.2023
г. било проведено интервю с жалбоподателя в Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, РПЦ Баня. Бил изготвен протокол рег. № УП3330/30.01.23 г. Интервюто
е проведено с преводач. Посочено е, че интервюто се провежда с цел да се
определи отговорната държава-членка, да бъдат представени обстойно фактите,
свързани с проблема на жалбоподателя, както и да се изяснят причините, поради
които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в България. Указана е
отговорността за представяне на неверни данни или умишлено заблуждаване на
служебно лице.
А.Б.
уточнил, че не съществуват пречки от здравословен или друг характер, поради
които интервюто да не може да се проведе. Освен съпругата му, с която били
заедно в България, Б. нямал други роднини в държава – член на ЕС. Все още
нямали деца. Напуснал държавата си със задграничен паспорт, вътрешен паспорт на
РФ, свидетелство за раждане и свидетелство за брак. Напуснал страната със
самолет от Москва за Истанбул, легално, на 08.10.2022 г. Там пребивавал около 3
часа, след което с автомобил/трансфер, споделено пътуване, влязъл в България.
Напуснал РФ сам. Съпругата му дошла след около 10 дни. Не притежавал разрешение
за влизане или пребиваване в друга държава-член на ЕС. Не е посещавал
посолството на страната си в България или в друга държава и не е подавал молба
за международна закрила или друга форма на закрила в България или друга
държава. Б. не е бил арестуван и осъждан в РФ или в друга държава. Сочи, че е
руснак, православен християнин и не е имал проблеми заради принадлежността към
тази етническа група и религия. Не участва в религиозни организации, общности,
секти. В РФ живеел в ***** и от там напуснал страната. Бащата на жалбоподателя
починал, а майка му била безработна и живеела в Смоленска област. Имал и брат.
По професия А.Б. бил машинист, но имал свой бизнес – всичко свързано с интернет
и работел онлайн. Отбил военната си служба от 2011 г. до 2012 г. в руско
поделение на територията на Беларус. Бил ефрейтор в космически войски. Не е бил
член на политическа партия и въоръжена групировка и не е влизал в отношения с
армията или полицията в страната си.
Причината
да напусне страната била войната и можел да бъде мобилизиран. Не искал да убива
хора или да бъде убит. На 21.09.2022 г. била обявена мобилизация и се уплашил.
Всичките му приятели били мобилизирани. Според него към момента на интервюто все още се мобилизират хора на територията на РФ. Б. също
получил повиквателна за мобилизацията, но когато вече се намирал на територията
на България. Сестрата на съпругата му снимала повиквателната и му изпратила
снимката. Видял, че в долната част повиквателната била скъсана. Според Б. това
означава, че повиквателната била оформена така, все едно му е връчена лично. Повиквателната
била в пощенската кутия. Всичко свързано с войната е причината да напусне РФ. Смята,
че ако се върне ще бъде обявен за дезертьор и ще бъде осъден. Смята, че ще бъде
арестуван директно на границата или улицата, като му проверят документите. В РФ
живеел нормално, но ситуацията станала напрегната и нямало как да остане. Има
близки приятели в България. Разбира езика и се чувства по-добре. По тази
причина решил да дойде в България. След като била обявена мобилизацията
започнал да чувства заплаха за живота си. Законите се променяли в рамките на 24
часа. Преди наказанието за дезертьорство било 2 г. лишаване от свобода, а сега
10 г. Смята, че, ако се върне ще бъде лишен от свобода до 10 г.
На следващо място Б. сочи, че лично срещу него не е било
оказвано насилие, не е бил задържан, не е било образувано съдебно производство.
Тъй като в момента е годен за военна служба, можел да бъде изпратен да воюва.
Иска да остане в България легално и да води нормален живот. Иска да избегне
мобилизацията. Имал виза за 90 дни, която изтекла на 08.01.2023 г.
Жалбоподателят представил разпечатана снимка на повиквателна,
адресирана до посочения от него адрес в РФ, с която е предложено да се яви във
Военен комисариат на гр. Вязма на 26.10.2022 г., кабинет 10, в 10 ч. за
уточняване на документи.
Интервю било проведено и с М.С.Б. – съпруга на А.Б.. По
същия начин е описано, че се провежда с цел да се определи отговорната
държава, да бъдат представени обстойно фактите, свързани с проблема на
жалбоподателя, както и да се изяснят причините, поради които е напуснал
страната си и е подал молба за закрила в България. Указана е отговорността за
представяне на неверни данни или умишлено заблуждаване на служебно лице.
Б.
заявила, че има роднини в РФ, при които би могла да живее. Има средно специално
образование – мениджър в туризма. От 2015 г. до 2019
г. работила като мениджър по продажби в гр. Вязма. От 2019 г. до 2020 г. била
на по-висока позиция началник в отдел по продажби. След това не работила никъде
около година и половина, до 2022 г. След това пак се върнала да работи в същото
място, като мениджър докато напуснала през октомври 2022 г. Сега не работи.
Не е
била член на политическа партия и въоръжена групировка и не е влизала в
отношения с армията или полицията в страната си. Причината да напуснат страната била обявената мобилизация. Сестра й намерила
повиквателната, когато тя и съпругът й били извън страната. Знаели, че престои
да бъде получена такава повиквателна и затова решили да напуснат. Имало случаи,
когато други получили такива повиквателни вече не можели да напуснат страната.
Само това били причините за напускане на страната.
На
следващо място Б. сочи, че лично към нея нямало отправена заплаха. Не било
оказвано насилие, никога не била задържана и не било образувано съдебно производство.
Срещу нейни роднини също. Би се върнала, когато приключи войната и се смени
властта. Страхува се, че ако сега се върне съпругът й може да отиде на фронта и
не се знае дали ще се завърне от там.
С
преписката е представена справка с вх.№ МД-37/20.01.2023 г., изготвена от
директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет относно актуалната ситуация в Руска федерация. С
писменото становище от упълномощения представител на ответника е представена
актуализирана справка от същия орган с вх.№ ЦУ-361/10.04.2023 г. Тези справки съдържат
данни относно: 1. Общо положение в страната; 2. Характер и особености на
военната служба в Русия; 3. Подлежат ли на наказания лицата, които отказват
военна служба и ако да, какви са тези наказания и в каква степен се изпълняват
на практика; 4. Каква руска армия участва във военните действия в Украйна –
професионални войници и/или наборници; 5. Обявено ли е военно положение и/или
обща мобилизация на територията на РФ; 6. Отношение на руските официални власти
към гражданите на Украйна и към лицата с двойно гражданство; 7. Достъп до
образование и здравеопазване; 8. Отношение на руските официални власти към
критици и опоненти на режима в Кремъл.
С
оспореното решение интервюиращият орган
в Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че в случая
липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от
ЗУБ, тъй като нямало данни някой от семейството на молителя да има статут в Р
България. На същия не можело да се предостави статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй
като не обосновал причини от хуманитарен характер, нито посочил някоя от
причините, посочени от Изпълнителния комитет на Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците. Молбата била приета за
неоснователна по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и на основание чл.70,
ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ същата била отхвърлена.
В мотивите
на решението, на първо място е пресъздадено и обсъдено съдържанието на
проведените с Б. и съпругата му интервюта. Органът посочил, че в хода на административното производство не се установили
предпоставките за предоставяне статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ. Не можел да
бъде направен извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на
чл.8, ал.1 от ЗУБ – по причина на раса, религия, националност, принадлежност
към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Спрямо него не
било упражнявано физическо насилие и не бил обект на репресии. Не можел да бъде
направен и извод, че спрямо него ще бъде упражнено бъдещо насилие. Официалната
власт нямала негативно отношение към него. Напуснал страната си легално със
самолет, доброволно и по собствено желание, като властта не го е спряла по
никакъв начин.
В решението, подробно, са обсъдени твърденията на руския
гражданин относно евентуалното му мобилизиране и изпращане да воюва. Органът се
позовал на справка с вх.№ МД-37/20.01.2023 г. за Руската федерация на Дирекция
„Международна дейност” на ДАБ. Посочено е, че вместо да набират войски чрез
обща мобилизация, руските наборни служби изглежда засилват усилията си за
привличане на професионални войници. Към момента изглежда, че призовки
получават руснаци, които са служили в армията и имат боен опит. Цитирани са
различни руски източници на информация. В обобщение на тази информация е изведен
извод, че за молителя не съществува опасност да бъде мобилизиран. Посочено е,
че професионални и договорни войници се сражават в Украйна и членове на частни
охранителни и военни компании. Както и вербувани мъже от самопровъзгласилите се
Донецка и Луганска народни републики. Предимно се набирали хора, като им се
предлагали временни изгодни договори за служба в армията, но никой не бил
принуждаван да подписва такъв договор. Отбелязано е, че мобилизацията в Руската
федерация приключила на 28.10.2022 г. и нямало информация за необходимост от
втора вълна на мобилизация.
Относно представената разпечатана снимка на повиквателна
органът посочил, че същата не е достатъчно основание, за да обоснове причини за
предоставяне на международна закрила по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Не били налице доказателства
за редовно и надлежно получаване на повиквателната, за да се обоснове страх от
наказание, поради това, че не е изпълнил задължение по закон като гражданин на
РФ. Органът не кредитирал твърдението на кандидата, че долният край на повиквателната
бил скъсан, което означавало, че била
връчена лично. Допуснал, че може да била скъсана при отварянето, по време на транспортиране
или по друг начин. Посочил още, че кандидатът може лесно да докаже, че по това време
се намирал извън страната си, като представи задграничния си паспорт. Според повиквателната
същият бил призован да се яви на 26.10.2022 г., т.е. два дни преди да бъде
обявен краят на мобилизацията, но не заявил от тогава да е получавал друга повиквателна.
В самата повиквателна било записано, че на лицето се предлага да се яви по въпрос
за уточняване на документи, а не да бъде мобилизиран.
На следващо място в мотивите е изложено, че молителят
пристигнал в Р България на 08.10.2022 г., а подал молба за международна закрила
на 23.01.2023 г., т.е. около три месеца след влизането в страната, въпреки че
изложените от него проблеми в РФ му били известни още по време на влизането в Р
България. Органът посочил, че ако в действителност Б. се притеснявал да не бъде
мобилизиран и заради това е напуснал РФ и неговата цел е била да подаде молба за
закрила, а в последствие да получи такава, то той можел да направи това още с влизането
в страната или в разумен срок след това, което той не направил. Всъщност
молбата била подадена след изтичане на 90 дневния период, за който разполагал с
виза, като сам посочил, че иска да остане легално в страната. Тези факти
органът тълкувал като желание на руския гражданин да удължи и узакони престоя
си в България.
Изложени са и мотиви за липса на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут. Не била налице и заплаха поради ситуация на
безогледно насилие в държавата по произход. На територията на РФ не бил налице
и широкомащабен въоръжен конфликт. Не се установило спрямо Б. да са налице
сериозни и потвърдени основания, за да се счита, че единствено на основание
присъствието на територията на държавата си по произход, той би бил изправен
пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на
хуманитарен статут. Според интервюиращия орган, въз основа на доказателствата
можело да се приеме, че дори да се завърне в държавата си Б. би могъл да води
сравнително нормален начин на живот. Същият не бил изложен на реална опасност
от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността му на
цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или
вътрешен конфликт.
По делото, от жалбоподателя, са представени на руски език
с извършен превод на български: Указ на президента на РФ за обявяване на
частична мобилизация от 21.09.2022 г.; Извадки от НК на РФ – чл.328, гл.33
престъпления против военната служба; Извадки от Федералния закон за
мобилизационната подготовка и мобилизацията в РФ – чл.10 задължения на
гражданите.
Правни
изводи:
Съгласно
чл.84, ал.2 от ЗУБ, решенията от вида на процесното, могат да се обжалват в
7-дневен срок от връчването им пред
административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца.
В конкретния случай, според регистрационния лист на
чужденеца, същият е с настоящ адрес ***. Решението му било връчено лично на 20.03.2023 г. Жалбата е подадена до
Административен съд – Бургас на 27.03.2023 г. Така същата се явява подадена
в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт и пред
компетентен съд. По тези съображения жалбата е допустима за разглеждане.
Компетентност,
форма, административнопроизводствени правила:
Решението
е издадено в производство по чл.68 и сл. от ЗУБ от интервюиращ орган, съобразно
правомощията му по чл.70, ал.1 от ЗУБ, по молба на жалбоподателя. На 30.01.2023
г. с него било проведено интервю, за което бил съставен протокол, подписан от
органа и от А.Б.. Интервюто било проведено с участието на преводач.
Интервюиращият орган бил определен със заповед № РД 05-297/13.04.2022 г. на
председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Съдът приема,
че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискваната
от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 от АПК. Решението е
мотивирано подробно. Спазено е производството, уредено в глава VІ, раздел ІІ от
ЗУБ. По тези съображения съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Материалноправни
разпоредби:
Съгласно
чл.1, ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва
убежище, международна закрила и временна закрила. В конкретния случай
жалбоподателят е сезирал компетентния орган с искане за предоставяне на
международна закрила.
Според
чл.1а, ал.2 от ЗУБ международна закрила
се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в
Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута
на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.
36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на
международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва 1. статут на бежанец и 2. хуманитарен статут.
Доколкото
законът установява две форми на международна закрила, то съдът следва да
разгледа предпоставките за предоставяне на такава закрила в двете форми.
Съгласно
чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец
в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън
държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен
статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като:1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В конкретния
случай, пред интервюиращия орган, жалбоподателят мотивирал теза, според която
ако се завърне в Русия ще бъде мобилизиран, изпратен да воюва в Украйна, което
ще застраши живота му. Така също, самият той не иска да убива хора. Тази теза е
основана на три факта – 1. текущо провежданите военни действия в Украйна; 2. обявената
частична мобилизация с указ на руския президент и 3. повиквателна, която била
намерена в пощенската му кутия на адреса в РФ. Следва да се отбележи, че към
датата, на която Б. отпътувал от РФ – 08.10.2022 г. са били налице два от тези
факти – провеждането на военните действия в Украйна и Указът на президента на
РФ за обявяване на частична мобилизация. Б. не твърди, към момента на
заминаването да е знаел за повиквателна, изпратена до адреса му. Повиквателната
била намерена в пощенската му кутия, но след като той бил вече в България. Съдът
намира, че въпреки наличието на първите два факта към момента на пребиваването
в родината му и въпреки изразеното по време на интервюто, че мобилизацията
фактически започнала по същото време, за Б. възможност за мобилизация,
съответно опасения от такава биха могли да възникнат едва след като му била
изпратена повиквателната. На разпечатаната снимка на повиквателната не се
възприема никакво вписване, кога е изготвен документът и кога е доставен в
пощенската кутия на жалбоподателя. Не става ясно също дали повиквателната била
пусната във вида, в който е снимана или е била в пощенски плик със съответни
отбелязвания. Доколкото обаче, датата посочена за явяване – 26.10.2020 г. е
следваща датата на заминаването му от страната – 08.10.2022 г. съдът намира, че
обосновано може да се приеме, че повиквателната била изготвена и изпратена след
заминаването на Б.. Т.е. жалбоподателят се позовава на основания за предоставяне
на международна закрила, възникнали след напускането на РФ.
Според
чл.8, ал.6 от ЗУБ (статут на бежанец), опасенията
от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по
произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако
се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията
или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е
извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този
закон.
Според
чл.9, ал.3 от ЗУБ (хуманитарен статут), реалната
опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като
чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от
него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност
представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани
в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът
да получи международна закрила по този закон.
Проявните
форми на преследване и реална опасност от тежки посегателства са предмет на
уредба съответно:
Чл.8,
ал.5 от ЗУБ (преследване), според който действията
на преследване могат да бъдат:
1.
физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие;
2.
правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;
3.
наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или
дискриминационни;
4. отказ
на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно
наказание;
5.
наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в
случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването
на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 –
3;
6.
действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
Чл.9,
ал.1 от ЗУБ (реална опасност от тежки посегателства):
1.
смъртно наказание или екзекуция;
2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;
3. тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Съдът възприема
като реални опасенията на жалбоподателя, че се притеснява от вероятност да бъде
мобилизиран и изпратен да изпълнява бойни задачи в реални военни действия. Следва
обаче, да се отбележи, че съгласно изричното вписване в т.2 от Указа на
президента на РФ за обявяване на частична мобилизация (представен по делото и
преведен на български), на мобилизация подлежат гражданите на РФ, които имат
статут на военнослужещи по закон, както и служещи във въоръжените сили на РФ по
договор. Жалбоподателят не твърди и не доказва нито едно от двете качества, за
да се приеме, че към момента на указа, а и към момента на повиквателната е
подлежал на мобилизация. Въпреки това, в действителност, получаването на такава
повиквателна, в условията на реални военни действия, може да породи у него
опасения от мобилизация, каквато той не желае. Но такива опасения не са
достатъчни, да обосноват извод, че трябва да му бъде предоставена международна
закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут). Хипотетичната вероятност
той да бъде мобилизиран, ведно с получаването на повиквателна, в период, в
който лицето легално е извън страната си, не обосновава автоматично наличието
на реална заплаха от преследване или опасност от тежки посегателства. От
разпечатката на снимка на обсъжданата повиквателната
се вижда, че същата не съдържа никакво вписване, от което да е видно, че е
получена лично от Б.. Също така не съдържа и указание или предупреждение за
евентуални последици при неизпълнение на предложението за явяване. Съдът не
кредитира заявеното от Б., че повиквателната била скъсана в долния край, което
означавало, че бил придаден вид, че му била връчена лично. Дори да се приеме,
че начинът, по който е снимана, а след това снимката разпечатана, отразява
действителното състояние на повиквателната с почти докрай скъсан по дължина
долен край на документа, това скъсване не може да се тълкува като знак за лично
връчване на призованото лице. Върху повиквателната няма никакво отразяване, че
е била връчена на Б.. Съдът отбелязва, че е снимана само едната страна на
повиквателната. Не е ясно дали има вписвания върху гърба на същата. На следващо
място, доколкото може да се възприеме, в лявата част има таблични очертания, чието
съдържание, ако има такова, не е видимо, за да бъде тълкувано. Независимо от изложеното, дори да се приеме, че жалбоподателят
бил редовно уведомен и следва да се яви във военния комисариат, това
обстоятелство също не сочи опасност от преследване или реална опасност
от тежки посегателства в държавата му по
произход. Вписано е предложение за явяване за уточняване на документи, което
кореспондира с изложеното в приложената по делото справка с вх. №
ЦУ-361/10.04.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност”
в ДАБ. От тази справка се установява, че в Русия не е въведено военно
положение, не са затваряни границите, след началото на военните действия в
Украйна, и руските власти не са препятствали напускането на РФ от мъже, годни
за военна служба. Това не се твърди и от жалбоподателя в проведеното интервю. В
справката се сочи, че в Русия няма скрита мобилизация и принудително
призоваване, а в бойни действия участват професионални и договорни войници,
членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани от Донецка и
Луганска народни републики, като се засилват усилията за привличане на
професионални войници. Отбелязано е също, че частичната мобилизация е
приключила към 28.10.2022 г., според изявление на руския министър на отбраната,
като възможност за втора вълна на мобилизация не се обсъжда в Кремъл. Жалбоподателят
не твърди да е търсен от руските власти след напускането на страната и след
датата, посочена в повиквателната. Приетият на 11.04.2023 г. федерален закон, с
който са наложени множество ограничения за лицата, получили призовка от военния
комисариат, да напускат РФ до изпълнение на задължението за явяване с
призовката във военния комисариат, също не променя горния извод, с оглед
данните, че при явяването им лицата получават предложение за подписване на
договор, а при заявен отказ никой не е принуждаван да подписва договор.
Следва да се отбележи още, че от всички
изброени в чл.8, ал.5 от ЗУБ действия на преследване само действията по т.5 касаят
военната служба. В тази хипотеза статут на бежанец се предоставя на лице, което
е заплашено от наказателно преследване или
наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия,
когато военната служба предполага извършване на престъпление или деяние,
което съгласно българските закони и международните договори, по които Република
България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление
против мира и човечеството; извършване на тежко престъпление от неполитически
характер извън територията на Република България; извършване, подбуждане,
подпомагане, участване в обучение или приготовление за извършване на действия,
противоречащи на целите и принципите на ООН, уредени в Преамбюла и в чл.1 и 2
от Хартата на ООН, както и в резолюциите й, относно мерките за борба с
международния тероризъм (чл.12, ал.1, т.1-3 от ЗУБ). Такива данни по делото не
са налице и изобщо не се твърдят.
На
следващо място, никъде в интервюто не се твърди, че жалбоподателят е извършвал
дейност, след отпътуването, която представлява израз или продължение на
убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход (чл.8, ал.6 и
чл.9, ал.3 от ЗУБ). Не се твърди същият да е изказвал писмено или устно, където
и да е, негативно отношение към начина, по който се управлява РФ, да е
изразявал мнение за грубо нарушаване на човешките права в нея или към войната в
Украйна. Не се твърди и извършване на каквито и да е други противоправни деяния,
за да има основание да се приеме, че неговите права биха били застрашени на
територията на РФ. Жалбоподателят не е участвал в протести и митинги. Никога не
е имал проблеми с полиция, с военни или с някакви паравоенни образувания.
Затова съдът счита, че за него отсъстват доказателства за наличието на реални,
основателни опасения от преследване, което би застрашило неговия живот, здраве
или свобода в държавата по произход.
Във
връзка с изразеното, по време на интервюто, че ако се завърне в страната си, Б.
ще бъде обявен за дезертьор и ще бъде вкаран в затвора, съдът намира за нужно
да изясни, че съгласно § 169 от Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на
Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице, което се опитва
да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се докаже,
че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си
нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политически убеждения, или има основателни
опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за
дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране сами по себе
си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на § 167 от
Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден
от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, а както беше обсъдено,
по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от горните характеристики.
Данните относно размера на предвиденото в РФ наказание за отклоняване от военна
служба и начините за събиране на информация, необходима за поддържане на
военната отчетност за гражданите, не променят този извод, доколкото не са
налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата,
на които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема,
че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.
В
проведеното интервю жалбоподателят не излага икономически причини или причини
от битово естество, поради които не иска да се върне в страната си. Същият
сочи, че имал нормален живот в Русия. Единствената причина, поради която завил
международна закрила е напрегнатата обстановка, опасения от мобилизация и това,
че намира България за страна в която се чувства добре.
Административният
орган намерил молбата на жалбоподателя за неоснователна по смисъла на чл.13,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съгласно тези хипотези молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и
8, и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон (т.1) или не
посочва никакви причини за основателни опасения от преследване (т.2). В
разглеждания случай липсват твърдения за обстоятелства, сочещи наличие на основателни
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група и за обстоятелствата,
относими към хипотезите на чл.9 от същия закон, поради
което съдът приема, че молбата за предоставяне на международна закрила
законосъобразно е приета за явно неоснователна.
Предвид изложеното
оспореното решение е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена, поради което, Административен съд – Бургас, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Б.,
гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***, ЛНЧ: **********, с настоящ
адрес: ***, против решение № УПБ-8/09.02.2023 г., издадено от интервюиращ орган
в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
На основание чл.85, ал.3
от ЗУБ, решението не подлежи на обжалване.
Съдия: