РЕШЕНИЕ
Номер 321 14.06. Година
2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд ХIIІ търговски състав
На петнадесети май през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Мая Крушева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 197 по описа за 2018
година
намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 17, т.1 и чл. 27 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - „КАСТ ФУТУРА – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор
Абаджиев“ 57, представлявано от управителя Х. Я. твърди, че на 19.05.2017г., въз основа на договор за автомобилен превоз е предал и натоварил на
автомобил, собственост на „МД ТРАНС“ ООД стока от Италия, която е следвало да
бъде превозена до гр. Пловдив, България. Товарът е представлявал 36 палета и 1
кол., 14 742,24 кг. компоненти за производство на термодвойки, запалителни
свещи, горелки. Стойността на стоката е била 121 568,43 евро, като същата е
била придружена със съответната необходима документация – CMR и фактури. Сочи, че на 19.05.2017 г. около 18.30 ч., превозното средство,
собственост на „МД ТРАНС“ ООД, на което е била натоварена стоката на ищеца, е
катастрофирало в района на Любляна, Словения, вследствие на което товарът станал абсолютно негоден за употреба,
което обстоятелство е потвърдено от независим авариен комисар. Ищецът твърди,
че превозвачът „МД ТРАНС“ ООД е имал
сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товара по шосе“ №
**********/2712.2016 с ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, съгласно условията на който
застрахователното покритие е с лимит на отговорността до 200 000 евро или 8.33 SDR (разчетни парични единици) на килограм липсващо бруто тегло товар, възпроизведено
и в чл. 71, ал.3 от Закона за автомобилните превози и Международната конвенция
за превоз на товари (CMR). Според ищеца, 8.33 разчетни парични единици (SDR) се равняват на около 10 евро, т.е. стойността на липсващия товар не
превишава лимита на застрахователното обезщетение и по този критерий. Твърди,
че застрахователят е уведомен за настъпилия инцидент и е образувана щета от
10017100200013/29.05.2017 г., по която е заплатено застрахователно обезщетение
в размер на 144 130.86 лв.. Ищецът сочи, че към датата на частичното
плащане от страна на ответника към ищеца -01.11.2017 г. 1 SDR се равнява на 1.210040 евро или 8.33 SDR са с
равностойност от 10.08 евро. Като твърди, че сумата не кореспондира със
заявената претенция в размер на действителната щета, която се равнява на
стойността на стоката, а именно 237 767,18 лв. (левовата равностойност на
121 568,43 евро) и въпреки няколкократно изпратените писма и разменената
кореспонденция между страните, ответникът отказва да изплати остатъка от
дължимото, според ищеца застрахователно
обезщетение, без да мотивира отказа, като единствено с писмо изх. №
100-8123/17.11.2017 г. уточнява, че размерът на застрахователното обезщетение е
определен съгласно общите и специални условия и няма основание за доплащане, настоява
съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр. София, ул.„Стефан Караджа“ 2
да му заплати сумата от 93 636,32 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за възникнала на 19.05.2017 г. щета от погиване на товар, дължимо
по Застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ №
**********/27.12.2016 г., сключена между „МД ТРАНС“ ООД и ЗАД АРМЕЕЦ АД, ведно
със сумата от 3622,63 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2017г. до предявяването на
иска - 19.03.2017 г., както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът - „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от юрисконсулт Б. Д. оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № ********** от
27.12.2016 г. по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“. Не
оспорва и обстоятелството, че на
19.05.2017 г. е настъпило събитие - ПТП с композиция рег. № СО0015ВМ/СО6185ЕК
на застрахования превозвач „МД ТРАНС“ ООД, в резултат на което е увреден
превозвания товар. Не оспорва и твърденията на ищеца, че във връзка с увредения
товар е образувана ликвидационна преписка по щета № 10017100200013, по която на
„КАСТ ФУТУРА – БГ“ ЕООД на 01.11.2017 г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 144 130,86 лева. Твърди, че с така направеното
плащане е погасил изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния
договор във връзка с процесното събитие. Възразява срещу твърдението, че така
изплатеното обезщетение е изчислено неправилно. В тази връзка пояснява, че
същото е калкулирано в съответствие с изискванията и при прилагане на
ограничението на отговорността на превозвача по чл. 23, т.3 от Конвенцията за
международния автомобилен превоз на стоки (CMR), съгласно която обезщетението не следва да
превишава 8,33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло. Счита, че в исковата молба неправилно ищецът
изчислява дължимото обезщетение на база общото тегло на товара, тъй като
съгласно чл. 17 от Конвенцията, превозвачът
респ. застрахователят е отговорен за цялостна или частична липса или
повреда на превозваните стоки т.е. релевантно е теглото на отделните стоки и
степента на тяхното увреждане, тъй като товарът сам по себе си не е „стока“, а
съвкупност от отделни вещи, с отделни тегла. Оспорва изцяло и претенцията за
лихви като твърди, че превозвачът, респ. застрахователят не дължи мораторна
лихва. Уточнява, че по отношение на застрахователя, застраховката е доброволна,
а отговорността на превозвача за лихви е изключена от покритието. Що се отнася
до превозвача, сочи, че за него ще се прилагат специалните правила на
Конвенцията по отношение на началото на начисляването на лихви, техния размер и
основание.
При условията на евентуалност, твърди, че превозвачът, респ.
застрахователят, не носи отговорност на основание чл. 17, т.4 от Конвенцията –
в конкретния случай сочи, че неправилното подреждане и стифиране на товара в
товарното помещение е причина за настъпването на автопроизшествието и
последвалите увреждания по стоките, като приноса съответства на размера на
вредите, обезщетени от застрахователя с осъщественото плащане на 01.11.2017 г..
В допълнителната искова молба, ищецът оспорва метода на изчисление на
дължимото обезщетение, приложен от ответника. Оспорва твърдението, че
неправилното подреждане на товара е причина за настъпване на
автопроизшествието, както и твърдението, че превозвачът има принос за
настъпване на увреждането. На следващо място посочва, че дори да се приложи
лимит/ограничение на сумата за обезщетение, то следва да се приложи лимит на
отговорността до 200 000 евро, който лимит не е надхвърлен с ищцовата
претенция. Посочва, че при напълно погинал товар обезщетението не се изчислява
по формулата разчетни единици на килограм, а върху стойността на погиналия
товар. Според ищеца, само при частично погинал товар следва да се използва
формулата, изчислима като 8.33 SDR на килограм липсващо бруто тегло. В подкрепа на
твърдението си, че товарът е един общ, а
не съвкупност от стоки, посочва факта, че същият е описан в една товарителница.
Счита, че независимо кой от двата метода се приложи, претенцията му не
надхвърля ограниченията на полицата.
В допълнителния отговор, депозиран по делото, ответникът посочва, че
процесният договор се регулира от Конвенцията за международен автомобилен
превоз, като в случай, че съдът счете, че към същият са приложими разпоредбите
на Закона за автомобилния превоз, навежда възражение за непокрит риск по
застрахователната полица. В тази връзка, твърди, че той, в качеството си на
застраховател, не покрива рискове за превози, които не са осъществени при
условията на Конвенцията, като това е изрично уговорено в т.3.4. от Специалните
условия по застраховката. Твърди, че съществува един единствен метод за
изчисляване на вредите, а именно – този, регулиран в чл. 23, т.3 от
Конвенцията.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „МД ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление обл. София, Община Костинброд, с. Петърч, ул.
Бузлуджа № 49, представляван от адв. Д. К. счита предявения иск за
основателен.
Съдът, като
прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното:
Няма спор между страните, а последното се
установява и от приложената абонаментна застрахователна полица за застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № ********** от 27.12.2016г., че
между „МД ТРАНС“ ООД и ответника е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на превозвача
на товари по шосе - „МД ТРАНС“ ООД.
Не се спори, че със заявка за превоз Италия -
България ищецът е възложил на „МД Транс“ ООД осигуряването на автомобил, който
да бъде натоварен на 19.05.2017г. с материали за вграждане в компоненти за
газови уреди от товарен пункт „Каст Футура“ АД, Терно Дизола 24030, Италия до
разтоварен пункт в гр. Пловдив, ул. Нестор Абаджиев № 57 и получател „Каст
Футура – БГ“ ЕООД. От съставената международна товарителница се установява, че
на 19.05.2017г. товарът, представляващ 36 палета с бруто тегло 14 742.24
кг. е натоварен на 19.05.2017г. от товарен пункт на изпращача – италианско
дружество на ППС на „МД ТРАНС“ ООД, като
в същата са описани и придружаващите товара инвойс фактури – л.34.
Няма спор, а последното се установява и от
съставения авариен протокол № 4029/А/17, че на 19.05.2017г. около 18.30 ч. при
станало ПТП на кръстопътя на автомагистрала А/1 с Казарйе в Словения
превозвания от „МД ТРАНС“ ООД товар е
увреден до степен, че се е наложило неговото унищожаване, както и че във връзка
със станалото е образувана ликвидационна преписка при ответника по щета №
10017100200013, по която на ищеца е заплатена на 01.11.2017г. застрахователно
обезщетение в размер на 144 130.86 лв..
Спорът по делото е концентриран досежно размера на
застрахователното обезщетение и конкретно начина, по който същото следва да
бъде определено. Тук внимание заслужава уговореното между страните по сключения
договор за застраховка и конкретно предвидения лимит на отговорност за
застрахователя, който съгласно чл.2 от застрахователната полица № ********** от 27.12.2016 г. по застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“ е ограничен до действителната стойност на липсващия или
увреден товар, но не повече от размера на обезщетението, определен в чл. 23,
т.3 от Конвенцията CMR и измененията в Протокол от 0507.1978г. към нея в
размер на 8.33 SDR на кг. бруто товар и не повече
от 200 000 евро. Обезщетението за цялостна липса на товара се определя
съобразно чл.23 от Конвенцията за
договора за международен превоз на товари, възприет дословно в чл.71 от ЗАП и
е свързано със стойността на
стоката по място и време, когато е била
приета за превоз. Стойността се определя според борсовия курс, а ако няма такъв
по текущата пазарна цена, а ако няма такава по обичайната стойност на товарите
от същия вид и качество. При всички положения обаче обезщетението не може да
надвишава 8,33 SDR или разчетни парични единици на килограм
липсващо брутно тегло.
В
конкретния случай действителната стойност е в размер на фактурната или продажната цена на стоките с ДДС по представените фактури, които са на обща стойност
121 568.43 евро. Стоките нямат борсов курс, а за текуща пазарна цена по
време и място на приемането им за превоз следва да се приеме продажната им цена
по посочените фактури, издадени към момента на предаване на стоките за превоз.
Всъщност тази стойност е призната и от ответника, видно от изготвената от него
калкулация по щета № 10017100200013 от 22.05.2017г. – л.149, но при определяне
дължимия размер на обезщетението застрахователя е взел предвид всеки отделен
артикулен код и при съобразяване теглото на стоката с посочения артикулен код е
определил същото. Подобен подход е неприемлив; същият не е разписан в
приложимото материално право, нито е уговорен в сключения застрахователен
договор. В случая се касае за един товар, палетизиран в 36 палета и 1 плик,
свидетелство за което е съставената една международна товарителница за същия.
Вярно е, че конкретния товар е сбор от стоки, индивидуализирани с посочени
артикулни кодове в издадените инвойс фактури, но също е вярно и установеното в
съставения авариен протокол, че за товара е отчетена тотална щета, което налага
извода за това, че единствения съобразен с закона и договореното от страните
размер на обезщетение е действителната фактурна стойност, която не надвишава
определените лимити – 200 000 евро и
8,33 SDR на
килограм липсващо брутно тегло, в който смисъл са изводите, направени от в.л.
Н., чието заключение съдът кредитира като неоспорено от страните.
Изложеното до тук налага да се приеме, че искът
за заплащане на сумата от 93 636.32 лв. е основателен и следва да се
уважи. Несъстоятелно е възражението на ответника за това, че вредите са
настъпили, вследствие неправилното подреждане и сатифиране на товара в
товарното помещение. Доказателства в подкрепа на това възражение при
доказателствена тежест за установяването му за ответника не са ангажирани в
настоящото производство.
След като съдът намери за основателен главния иск
следва да се разгледа и акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава.
Съгласно чл. 409 ТЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 ТЗ.
Претенцията на ищеца по процесната полица е от 29.05.2017г., размера на
обезщетението е определен с калкулация от 01.08.2017г., а на 01.11.2017г. е
преведена по сметка на ищеца сумата от 144 130.86 лв. от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.
Срокът за плащане на дължимото обезщетение, съгласно чл. 28 от Общите условия е
петнадесет дни, след получаване на всички документи, изискани от застрахования
във връзка с установяване на събитието и размера на вредата. В конкретният случай няма данни застрахователя да е изисквал за представяне
документи, поради което и следва да се приеме, че петнадесет дневния срок е
започнал да тече на 30.05.2017г. и отдавна е изтекъл към 01.11.2017г., която
дата е посочена като начален период на претендираното от ищеца обезщетение за
забава. Затова и искът за присъждане на обезщетение за забава плащането на
главницата за периода от 01.11.2017г. до 19.03.2017г. в размер на 3622.63 лв. е
основателен и ще бъде уважен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищецът се дължат разноски, съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК. От представляващия ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът
намери за неоснователно. Минималният дължим размер, съгласно чл. 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения е в размер на 3447.77 лв., а уговореното и заплатено
възнаграждение от ищеца е в размер на 3600 лв., което съобразено с проведените
няколко съдебни заседания и чл. 7, ал.8 от Наредбата съдът намира за съответно
на действителната правна и фактическа сложност на спора. Затова и в тежест на
ответника ще се възложи за заплащане сумата от 8396 лв., представляваща сбора
от разноските в производството, направени от ищеца, съобразно приложения от
него списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА «Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на „КАСТ ФУТУРА – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор
Абаджиев“ 57 сумата от 93 636.32 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор «Отговорност на превозвача на товари по шосе» , сключен на 27.12.2016г.
с «МД ТРАНС» ООД, обективиран в застрахователна полица № ********** от
27.12.2016г. за възникналата на
19.05.2017г. щета от погиване на товар, собствен на ищеца „КАСТ ФУТУРА – БГ“ ЕООД, превозван от превозвача «МД ТРАНС» ООД
с товарен автомобил рег. № СО 0015 ВМ, марка ДАФ, ведно със законната лихва,
считано от 26.03.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и да му
заплати сума в размер на 3622.63 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата от 93 636.32 лв. за периода от 01.11.2017г. до
19.03.2017г..
ОСЪЖДА «Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на „КАСТ ФУТУРА – БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор
Абаджиев“ 57 сумата от сума в размер на 8396 лв., представляваща направени разноски в
производството, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца „МД ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл.
София, Община Костинброд, с. Петърч, ул. Бузлуджа № 49.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: