Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Русе, 01 декември 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 23 ноември 2022 г. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 488…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закон
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от ЗП
(земеделски производител) И.И.Я. ***, действащ чрез адв. М. В.. С жалбата се
оспорва Заповед №200-ФК от 26.10.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт,
на ЗП е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) на основание чл.186
от ЗДДС - ”запечатване на търговски
обект”, представляващ търговска маса-тараба, наета за
деня от И. Я., находяща се на територията на Централен кооперативен пазар гр.
Русе, бул. „Цар Освободител“ № 113 А, както и забрана за достъп до нея за
срок от 14 дни“.
В жалбата и в съдебно
заседание
се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон,
несъответствие с целта на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146,
т.3, 4 и 5 от АПК. Сочи се, че И. Я. е физическо лице, регистрирано като
земеделски производител, което продава собствена и непреработена
селскостопанска продукция на открита маса на пазара, поради което попада в
изключенията, разписани в чл.4, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин). Съответно Я. не е сред задължените по чл.7, ал.1 от
Наредбата лица, длъжно да регистрира фискално устройство, съответно да отчита извършваните
продажби чрез него.
Твърди се още,
че заповедта не е мотивирана досежно така определения в нея срок, с което е нарушен и принципа за съразмерност,
разписан в чл.6 от АПК, както и че е издадена при неправилно установена
фактическа обстановка, основания, също водещи до незаконосъобразност на така
оспорения административен акт.
Иска се отмяна
на заповедта, претендират се разноски по делото по представен списък.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, не се явява и не ангажира становище по спора.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 12.10.2022 г. в 16:20 ч., от органи по приходите при ТД на НАП – Варна
при посещение на Централен кооперативен пазар гр. Русе, находящ се в гр. Русе,
бул. „Цар Освободител” № 113А е извършена проверка на обект -търговска маса за
продажба на плодове и зеленчуци с търговска площ два квадратни метра, на която
били изложени продуктите. Тази тараба за деня била стопанисвана от И.Я.
земеделски производител, както е посочено и от органите по приходите.
В хода на проверката било констатирано, че при осъществената контролна
покупка на 0.890 гр. круши за сумата от 3.00 лева, платена в брой от Илиян
Данев - гл. инспектор по приходите, не бил издаден фискален касов бон. Липсвало
и налично, работещо в търговския обект /приет за такъв от проверяващите/
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.
Проверяващите приели, че така с деянието е осъществен състав на нарушение
по чл. 7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Установили още,
че лицето е регистрирано като земеделски производител - от представена анкетна
карта за регистрация на земеделски стопанин от 15.02.2022г., в едно с анкетен
формуляр № 162/14.02.2022г., както и справка за дейността на земеделеца. Приели
още съгласно представените от ЗП документи лицето, че за текущата земеделска
година 2021-2022г. той отглежда следните конкретно изброени земеделски култури:
домати, тикви, пъпеши, дини, череши и сливи. Сред тях нямало отбелязани круши,
а продадените плодове – крушите следователно не били собствено производство на И.Я..
Последното именно водело до извода за нарушение на чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0061273/12.10.2022год.(л.5 от преписката). Налични са и
други писмени доказателства-анкетна карта, анкетен формуляр и др.
Изложеното дало основание за издаване на Заповед №200-ФК от 26.10.2022г., с
която на И.И.Я. ***, в качеството й на
ЗП била е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) на основание чл.186
от ЗДДС - ”запечатване на търговски
обект”, представляващ търговска маса-тараба, наета за деня от И. Я., находяща
се на територията на Централен кооперативен пазар гр. Русе, бул. „Цар
Освободител“ № 113 А, както и забрана за достъп до нея за срок от 14 дни“.
Бил издаден и АУАН под №F683158 от 31.10.2022г., с който било поставено
началото и на административно-наказателно производство срещу приетия за
нарушител ЗП, за който проверяващите са приели, че има качеството на търговец.
По делото бяха представени писмени доказателства - служебна бележка, изх. №
173/18.11.2022 г.; Анкетен формуляр и Анкетна карта за 2022 г., изх. от И.Я.;
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 109, т. V, рег. №5354, дело
№ 600 от 14.11.2012г.; Договор за наем, вх. № **********/26.01.2017г., от които
е видно, че И.И.Я. ***, в качеството й на ЗП за последните години произвежда
круши, череши, грозде. Според свидетелските показания на Айджан Хасан, притежаваща
имот в с. Звънарци, където се произвежда и продукцията на ЗП, крушите са около
7-8 годишни, а земеделската земя се намира в двора на тяхната къща, в с.
Звънарци. За последната година дръвчетата, включително и крушите имали плодове.
Самият жалбоподател обяснява, както е посочено и в жалбата, адресирана до съда,
че към момента на попълване на анкетната карта относно засетите от нея
земеделски култури за текущата 2021-2022 г . се е намирала във влошено
здравословно състояние и е допуснала техническа грешка. Опитала се да обясни да
инспекторите по приходите, че в продължение на 5 последователни стопански
години е производител на круши в собствената си градина и че при попълване на
представената анкетна карта е пропуснала да го отбележи, поради влошено й
здравословно състояние към него момент. За тези твърдения представя и
доказателства - Етапна епикриза от Гастроентерология Първо отделение при УМБАЛ
„Царица Йоанна ИСУЛ“ ЕАД, Болничен лист № Е2021З1ЗOЗ61 за временна
неработоспособност за периода от 08.12.2021 г . до 12.01.2022 г . , издаден от
Специализирана ЛКК при УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД и Епикриза от
Гастроентерология Първо отделение при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-148/25.08.2020г. (л.12
от адм. преписка) на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на
отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на Националната агенция за приходите, да издават заповеди за
налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая заповедта за
наложена ПАМ е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, т.е. от компетентен орган. По компетентността
на АО няма и спор.
По отношение на спазване на административно-производствените правила,
материалния закон и целта на закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на
превантивни, преустановителни и възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, "б" от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието
на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ
„запечатване на обект“ е неспазването на изискването на чл.7, ал.1
от Наредбата за наличието на въведено в експлоатация или регистрирано в
Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. В настоящият
случай, АО е приел, че И.И.Я. ***, независимо от качеството си на ЗП, има и качеството
на търговец и не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г., според която норма е задължен в търговския обект да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.
Тези изводи на АО са погрешни и не почиват нито на доказателствата по
делото, нито на приложимите за случая правни норми.
ЗП И.И.Я. *** не е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г, което да извършва дейност в проверения от служителите на НАП обект
в качеството сина търговец по смисъла на ТЗ и да има задължението, което
разписва чл.7, ал.1 от Наредбата за този обект - да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
Съгласно чл.
4, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на
финансите, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в
търговски обект чрез ФУ лице, което извършва следните дейности: продажби на
собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не
са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във
или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити
помещения, като магазин, склад или други подобни.
Не е спорно по делото, че мястото на проверка и
обекта на проверка е търговска маса-тараба, наета за деня от И. Я., находяща се
на територията на Централен кооперативен пазар гр. Русе, бул. „Цар Освободител“
№ 113 А. Наетият обект представлява открита маса и попада в определението за
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС във вр. с чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, според което "търговски обект" е всяко място, помещение
или съоръжение /например: маси, сергии или други подобни/ на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо,
че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели
/например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим
имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. По неговият статут
няма и спор. Общински пазар гр. Русе не е лицензирана стокова борса, тържище
или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата
и продажбата не е извършена във или от търговски обект, находящ се в такава
структура.
На следващо място:
В рамките на проведеното административно
производство АО не е събрал доказателства, че продаваната от жалбоподателя
селскостопанска продукция не е собствена и че е преработена. При контролната
покупка от ЗП са закупени 0.890 гр. круши за сумата от 3.00 лева, платена в
брой от Илиян Данев - гл. инспектор по приходите. В проведеното съдебно
производство чрез представените писмени и гласни доказателства ЗП доказа
обратно на приетото от органа по приходите, а именно, че той има и отглежда
крушови дървета и произвежда круши. А това безспорно е продажба на собствена и
непреработена селскостопанска продукция и доказва тезата на жалбоподателя, че
попада в изключението на чл.4, т.2 от Наредбата.
След като бе обсъден и статута на обекта, в който
ЗП извършва продажби, то е налице безспорния извод, че за И.И.Я. *** важи и
следва да се приложи правилото на чл.4, т.2 от Наредбата. Следователно той няма
задължение за регистрация на извършваните продажби чрез фискално устройство.
Ето защо ЗП И.И.Я.
*** попада в изключенията, разписани в чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. досежно липсата на задължение да регистрира извършваните от него продажби в
търговски обект чрез ФУ и за него не важи императивното изискване, вменено на
търговците за спазване на чл.7, ал.1 от Наредбата.
Приемайки обратното и налагайки за това му деяние ПАМ по на основание
чл.186 от ЗДДС - ”запечатване на
търговски обект”, представляващ търговска маса-тараба, наета за деня от И. Я.,
находяща се на територията на Централен кооперативен пазар гр. Русе, бул. „Цар
Освободител“ № 113 А, както и забрана за достъп до нея за срок от 14 дни“, АО е
издал административния акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Неизяснен е останал важен елемент, свързан с осъществяването на приетия
за нарушен от орган по приходите състав на нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Този елемент е всъщност свързан с отговор на въпроса има ли
качеството на търговец И. Я. по смисъла на ТЗ или е само ЗП, продаващ само собствена
и непреработена селскостопанска продукция. АО не е изяснил дали крушите, които
продава Я. са собствено производство или не. Това е нарушение на чл.35 и чл.36
от АПК, което е съществено.
Това нарушение е довело и до нарушение закона и неговата цел. Защото в
съдебното производство се доказа, че Я. произвежда круши и продава такива, собствено
производство, в качеството си на ЗП.
Гореизложеното води съда на извода за незаконосъобразност на наложената ПАМ и е основание за нейната
отмяна, като издадена в нарушение на закона и в несъответствие с целта на
закона.
Наложената със Заповед №200-ФК от 26.10.2022г., на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП принудителна
административна мярка подлежи на отмяна, като издадена в нарушение на закона и
неговата цел, основания разписани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
В този смисъл е Решение № 9798 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5843/2022 г., VIII о.
Предвид изхода на спора, съдът на основание чл.143, ал.1 от АПК, присъжда
на оспорващия - земеделски производител И.И.Я. *** направените разноски по делото в размер на 510 лева, от които 10 лева
платена държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, на основание на чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на земеделски производител И.И.Я. ***,
Заповед №200-ФК от 26.10.2022г., издадена началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на ЗП е наложена ПАМ
(принудителна административна мярка) на основание чл.186 от ЗДДС - ”запечатване на търговски обект”,
представляващ търговска маса-тараба, наета за деня от И. Я., находяща се на
територията на Централен кооперативен пазар гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ №
113 А, както и забрана за достъп до нея за срок от 14 дни“.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
- София да заплати на земеделски производител И.И.Я. ***, сумата от 510 /Петстотин
и десет/ лева разноски по делото, от които 10 лева - държавна такса и 500 лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: