Р Е
Ш Е Н
И Е № 40
гр.Шумен,18.ІІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари 2019г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Теодора Димитрова
2.Ненка Цветанкова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.28/2019г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе
предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивни жалби на двете страни по гр.д. № 525/2018 на
Шуменския районен съд,против постановеното по с.дело Решение №926 от 24.Х.18г.,съответно: въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство С.С.Г.,с
ЕГН **********,адрес:г***,с процесуален представител адв.Д.Р.,ШАК и насрещна
жалба от ответника по с.дело А.Г.,гражданин
на Република Италия,с процесуален представител адвокат Д.Г.С.,ШАК,адрес: ***,
Жалбоподателката С.Г. обжалва първоинстанционното решение в
частта,с която претендираната от нея сума за издръжка от съпруга й /вече бивш/ А.Г.
е отхвърлена за сумата над 80 лева до пълния поискан размер от 200 лева месечно.Оплакванията й са за
необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част,по
изложени в жалбата съображения.Моли в тази част решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго,с което А.Г. да бъде осъден допълнително да
й заплаща още 120 лева месечно,считано от 21.ІІ.2018г.,или общо присъдената
издръжка да стане 200 лева месечно,за срок от три години, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение.
Постъпил е писмен отговор
по въззивната жалба от насрещната страна,с който я оспорва като неоснователна и недоказана и
моли да бъде отхвърлена.Претендира да му бъдат присъдени деловодните разноски.В
срока за отговор същата страна предявява насрещна въззивна жалба против посоченото по-горе
първоинстанционно решение,в частта относно вината за разстройството на брака и
досежно неприсъдените разноски.Моли да
бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде
постановен”справедлив съдебен
акт по същество”.
С писмения си отговор по насрещната въззивна жалба,ищцата я оспорва
като неоснователна и недоказана и моли
да бъде оставена без уважение.
Страните по двете въззивни
жалби нямат нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като
прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,а
по същество,всички събрани по делото доказателства,както и оплакванията в
жалбите и възраженията по тях,прие
следното:
Въззивните жалби ,като
подадени от процесуално легитимирани лица-ищца и ответник в първоинстанционното производство ,по реда и
в срока по ГПК,са редовни и допустими. Обжалваното с тях първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество,първоначалната
въззивна жалба,депозирана от ищцата,се явява основателна и доказана,а
насрещната въззивна жалба е изцяло неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по гр.д.№ 525/2018г. на ШРС,решението по
което е предмет на въззивните жалби, е образувано по предявен иск от С.С.Г.,с
горните данни,против А.Г.,с горните данни,с основание на иска по чл.49ал.1 от СК-за развод поради разстройство на брака.В исковата молба се съдържа и искане
по чл.145 от СК-за заплащане издръжка от съпруга й в размер на 200 лева,както и
по чл.149 от СК-за присъждане на издръжка за минало време.
Ищцата излага в исковата си
молба,че има сключен брак с ответника на 15.VІІІ.2008г.Страните нямат деца от
този брак.След 2011 г. отношенията им се влошили.Ответникът започнал да
упражнява спрямо ищцата физически тормоз ,с чести побоища. От непрекъснатото физическо насилие ,ищцата получила увреждания
в областта на главата и гърба. Впоследствие
ищцата се завърнала в България,а ответникът останал да живее в Италия,откъдето
изпратил на ищцата целия й личен багаж. С решение на ТЕЛК от 2014г. на ищцата
било признато 72% по вид и степен
увреждане,с водеща диагноза мозъчен инсулт.
При горните обстоятелства ,ищцата
претендира бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на съпруга й-ответника по делото и той да бъде осъден да й заплаща по 200 лева месечна издръжка/намалена от
първоначалната претенция в размер на 600 лева месечно./Моли да й бъде присъдена
издръжка и за минало време-за една
година преди завеждане на исковата
молба, за периода 20.02.2017 г. –
20.02.2018 г., в размер на 200 лева месечно .Счита ,че бившият й съпруг има възможност да
заплаща търсената издръжка,тъй като получавал около 850 евро месечна пенсия и
имал допълнителни доходи от два наема на два офиса.
В писмен отговор на исковата молба
ответникът заявява,че желае
прекратяването на брака,но
отрича да е упражнявал физическо насилие над ищцата.Оспорва претенцията на
ищцата за издръжка с възражение,че не е виновен за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, а то е настъпило по вина на двамата съпрузи .Освен това ,нямал
материална възможност да заплаща исканата издръжка .Пенсията му била в размер малко
над социалния минимум. Самият той бил в тежко здравословно състояние поради
напредналата си възраст и хроничните заболявания,от които страдал.Моли да бъде
отхвърлен иска за издръжка изцяло,както и да бъде признато,че вина за
разстройството на брака носят и двамата съпрузи.
В частта,в която бракът между страните е прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен,първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.Същото се отнася и за частта от решението,с която е отхвърлен иска за
издръжка за минало време.
Безспорни по делото са обстоятелствата,че страните имат сключен
брак на 15.VІІІ.2008г.,като нямат деца от брака си.Безспорно е също,че след
2011 година отношенията им се влошили и през следващите години няколко пъти те се събирали и разделяли,като
живеели ту в Италия,ту в България.Окончателната им фактическа раздяла датира от 2017 г., когато А.Г. бил в България за последен път,след което
заминал окончателно за Италия,а ищцата останала да живее в страната.Оттогава
страните не поддържат контакти помежду си.Не се спори от страните,че бракът им
е дълбоко и непоправимо разстроен.
Спорът по делото се
свежда до вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака,както и досежно нуждата на ищцата от
търсената издръжка в размер на 200 лева месечно,която да се заплаща от нейния
вече бивш съпруг , а също и за материалните възможности на ответника да заплаща тази издръжка.
За
да разреши горните спорни моменти,районният съд е събрал всички представени от
страните допустими,необходими и относими писмени и гласни доказателства.
Фактическите
констатации на районния съд за истинността
на твърдяното в исковата молба системно физическо насилие ,упражнявано
от ответника над ищцата,са напълно обосновани и съответни на събрания доказателствен
материал.Брачни провинения от страна на ищцата по делото не са доказани.Оттук
напълно обоснован се явява и крайният извод на районния съд,че изключителна вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните има ответникът. Законосъобразно е приетото от
районния съд,основано на разпоредбата на чл.145 от СК,че като невиновна за
развода ,ищцата има право да претендира за издръжка от бившия си съпруг,която
се дължи най-много до три години от прекратяването на брака.На основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.Като споделя изцяло
тези изводи,на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази връзка.
С оглед
на гореизложеното въззивният съд намира,че първоинстанционното решение в тази
част е обосновано и законосъобразно, а насрещната въззивна жалба се явава
неоснователна и недоказана,както в частта относно вината за разстройството на
брака,така и за дължимостта на издръжката и досежно оплакването за разноските, които са в
зависимост от изхода на спора.Ето защо
първоинстанционното решение в частта,която е предмет на насрещната
въззивна жалба,следва да бъде потвърдено като правилно-обосновано и
законосъобразно.
Наред с
горното,въззивният съд намира за необходимо да изложи и следното:
С насрещната си
въззивна жалба ,ответникът А.Г. обжалва решението в частта относно присъдената
издръжка ,само с възражението,че тя не се дължи ,тъй като и двамата съпрузи
имат вина за разстройството на брака.Не се обжалва размера на присъдената издръжка от 80 лева
месечно.Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.последно от ГПК,въззивният съд е ограничен с посоченото в насрещната
жалба,т.е. няма правомощието да се произнася по непредявени от насрещния жалбоподател
възражения .
С
писмения си отговор по първоначалната въззивна жалба,въззиваемата страна я
оспорва изцяло в частта за претендираната по-висока издръжка, също само с
аргументи,свързани с вината за разстройството на брака.В този случай обаче следва да се прецени основателността на
първоначалната въззивна жалба ,съдържаща искането за по-висок размер на
присъдената с първоинстанционното решение издръжка. Районният съд не е направил
преценка и не е изложил в решението си
никакви съображения и мотиви, свързани с определения от него размер на
издръжката на сума 80 лева месечно,респ.
с неоснователността на исковата претенция за издръжка в останалата й част над 80
до 200 лева месечно.
В
обобщение,с оглед оплакванията по първоначалната въззивна жалба и възраженията
по нея, следва да се обсъдят доказателствата по делото,сочещи на нуждата на
ищцата от издръжка в размер на още 120 лева или още 60 евро месечно,както и на
възможностите на бившия й съпруг да
заплаща и тази сума,или обща издръжка в размер на 200 лева/100 евро/
месечно.
Въззивният съд намира за обосновани фактическите констатации на
първоинстанционния съд ,отнасящи се до здравословното състояние на страните,както и конкретните размери на месечните им доходи и
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотиви на обжалваното решение в тази им
фактическа част.
Според доказателствата
по делото,и двете страни са в тежко здравословно състояние.Това предполага
допълнителни разходи за лечение,но никоя от тях не доказва на какъв размер възлизат тези месечни разходи средно или
приблизително.
Установено е по
безспорен начин по делото,че ищцата разполага само с едно жилище-гарсониера в
България,в което живее.Доказаният размер на получаваната от ищцата пенсия
възлиза на 320,31 лева месечно.Същата няма други странични доходи.
Размерът на
годишната пенсия,получавана от А.Г. в Република Италия,възлиза на 12168
евро,или по 1014 евро месечно Разликата
между доказания размер на
получаваната от ищцата пенсия, възлизаща
на 320,31 лева или 160 евро месечно ,от една страна, и размера на годишната пенсия,получавана от А.Г.
в Република Италия,възлизаща на 12168
евро годишно или 1014 евро месечно, е
над шест пъти в полза на ответника.Дори
да се приеме,че в Италия тази пенсия
не е висока и е под средната за страната,както твърди/но не го доказва/
процесуалният представител на ответника,то получаваната от ищцата пенсия също е
близо до социалния минимум,определен статистически в България.Не отговаря на
истинското положение твърдението на процесуалния представител на ответника,че
тази разлика между получаваните пенсии на двете страни по делото се покрива и
заличава от по-високите цени в Италия.Конкретни
доказателства,свързани с конкретни суми,необходими за покриване месечните нужди
на ответника в Италия,по делото не са представени.Ноторно известно е ,че цените
на редица стоки и услуги,свързани с ежедневието на отделния човек в Италия и в
България, са приблизително еднакви .Т.е. ниският размер на преобладаващата част
от пенсиите в България,в т.ч. и тази на ищцата,не се свързват със съответно
ниски цени на стоките и услугите в страната,а са показател за бедно
съществуване на българските граждани, получаващи тези пенсии.Ако едно лице разполага
с пенсия от 1014 евро /около 2028 лева/ месечно в България,той ще има над 6
пъти по-висок месечен доход от средния български пенсионер,при което при
приблизително еднакви цени на стоките в Италия и България,би задоволявал
прилично своите нужди.Това не би могло
да се каже за месечен пенсионен доход от
160 евро,с който ,ако едно лице разполага и в България,и в Италия,при почти
същите цени и необходими разходи, ще живее с големи ограничения и крайно бедно.
Различен е екзистенцминимума в двете европейски държави и стандарта на живот
като цяло.
В разглеждания
случай искането е за увеличаване на издръжката с още 120 лева или около 60 евро
месечно.Тази сума се явява минимална за
ответника и няма да засегне материалния му статус.Ето защо въззивният съд счита,че
материалните възможности на ответника позволяват той да дава обща месечна
издръжка на бившата си съпруга в размер на 200 лева или около 100 евро .В
същото време,настоящият въззивен съдебен състав намира,че ищцата се нуждае от
издръжка в посочения размер,което до
известна степен ще й осигури необходимите месечни разходи за задоволяване на елементарните й нужди ,вкл.и
тези за лечение.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,въззивният съд намира,че първоинстанционното решение в обжалваната му
отхвърлителна част е неправилно-необосновано и
незаконосъобразно.Поради това първоначалната въззивна жалба против същата част от решението е основателна и доказана. Ето защо първоинстанционотот решение следва да бъде
отменено в отхвърлителната му част за сумата над 80 до 200 лева месечна
издръжка и вместо него да бъде постановено друго,с което ответникът да бъде
осъден да заплаща на ищцата още 120 лева месечно ,или обща месечна издръжка в
размер на 200 лева месечно,считано от
датата на завеждане на исковата молба-21.ІІ.2018г.,ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска ,от деня на просрочието до окончателното й
изплащане,която издръжка се дължи за срок най-много до три години,считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака.
При този изход на
спора,въззивамата страна следва да заплати на
жалбоподателката по първоначалната въззивна жалба направените от нея
деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на
400/четиристотин/ лева адвокатски хонорар.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 926 от 24.Х.2018г. по гр.д. №
525/2018г. на Шуменския районен съд,В ЧАСТТА,с която е отхвърлен иска на С.С.Г.,с ЕГН **********,адрес:г***,с процесуален
представител адв.Д.Р.,ШАК , против ответника А.Г.,гражданин на Република Италия,с процесуален
представител адвокат Д.Г.С.,ШАК,адрес: ***,с правно основание по чл.145 от СК-за заплащане месечна издръжка за
сумата над 80 лева до 200 лева месечно,считано от 21.ІІ.2018г.,за срок до три
години от влизане в сила на решението за прекратяване на брака,ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска,като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Г.,гражданин на Република Италия,с
процесуален представител адвокат Д.Г.С.,ШАК,адрес: ***, да заплаща на С.С.Г.,с
ЕГН **********,адрес:г***,с процесуален представител адв.Д.Р.,ШАК ,месечна
издръжка ОЩЕ в размер на 120/сто и
двадесет/ лева,или общо дължимата на ищцата от ответника месечна издръжка става
200/двеста/ лева,считано от датата на предявяване на исковата молба
-21.ІІ.2018г.,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска ,от деня на
просрочието до окончателното й изплащане,която издръжка се дължи за срок
до три години,считано от датата на
влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА същия ответник и въззиваема
страна по първоначалната въззивна жалба, да заплати на същата ищца и жалбоподателка по тази въззивна жалба
направените от последната деловодни разноски за въззивната съдебна
инстанция,възлизащи на 400/четиристотин/ лева адвокатски хонорар,а на държавата
да заплати 172,80лв/сто седемдесет и два лева и 80 стотинки/,държавна такса
върху присъдения допълнителен размер на издръжката,която такса да бъде внесена
по сметката на Окръжен съд-Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 926 от 24.Х.2018г. по гр.д. № 525/2018г. на Шуменския
районен съд,в останалата му обжалвана част,предмет на насрещната въззивна
жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове
:1. 2.