№ 22
гр. Русе, 07.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Теодора Ив. П.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520104667 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно оС.ание чл. 49, ал. 3 от СК
По делото е безспорно, че страните са сключили граждански брак на
17.07.2018 г., от който имат родено едно малолетно дете Д. С. П..
Ищцата Е. М. А. твърди, че се запознали с ответника С. Л. П. през 2011 г.
През 2015 г. ответникът завършил висшето си образование. Не си намерил
работа, тъй като нито една не му се сторила достойна, а тормозел ищцата, че
нейната работа не става и нямала време за тях. Той не искал да се вижда с
нейните познати, защото казвал, че били виновни за техните спорове. През
2016 г. ответникът решил да заминат заедно в Германия, но ищцата не била
съгласна. След дълго убеждаване ищцата прекъснала образованието си и
също заминала при него в Германия. Съвместното им съжителство в
Германия отново било подчинено на неговите желания и прищевки. През
пролетта на 2018 г. забременяла. Сключили граждански брак 17.07.2018 г.
Като забременяла, ответникът постоянно й натяквал, че не иска дете и си
намирал поводи да се карат. Не намирала разбиране от негова страна. Ищцата
получила отлепване на плацентата и по препоръка на лекарите трябвало да не
се натоварва, а да си почива. Ответникът като се върнел от работа все
недоволствал и я упреквал, че лежи и нищо не прави. Чувствала се сама в
1
Германия и започнала да се среща с други майки, но ответникът бил
против.
Твърди, че след раждането на детето, ответникът изцяло се променил.
Започнал да спи в другата стая и да страни от нея и детето. Станал избухлив и
не й помагал в грижите за детето. Майката на ищцата дошла да й помага в
отглеждането на детето, но ответникът се държал грубо и с нея. Семейството
на ответника също се държало лошо с нея. Настройвали ответника против нея
и се месели в отношенията им. През зимата на 2022 г. той категорично
забранил на майката на ищцата да ходи при тях в Германия, защото на гости
била неговата баба. Забранил на нея и детето да ходят на обществени места и
да пазаруват, защото било опасно. Чувствала се сама и без подкрепа и искала
да се върне в България, но ответникът не й позволявал.
През 2021 г. ответникът се оперирал и след операцията от хидроцеле се
променил и се депресирал. Изгонили го от работа. След това отношенията им
се изострили. Ответникът спрял да й помага в дома и твърдял, че тя като жена
трябва да върши цялата работа. Постоянно й правел забележки, унижавал я,
имал претенции за всичко, не се грижел за дома и семейството. Не я
зачитал като съпруга, а виждал в нея една слугиня. Не искал да започне
работа, а разчитал на социалните помощи. Казвал й, че заради нея и детето се
разболял и щял да бъде по-добре без тях. Ищцата искала да започне работа и
да запише детето на детска ясла, но ответникът забранил това.
През м. май 2023 г. решили да се върнат в България и отначало заживели
при бабата на ответника. Всяка сутрин ищцата посещавала курс от 9 ч. до 13
ч. Унижението и упреците продължили от страна на ответника и баба му.
Ограничавал й посещенията при нейните родители. Ищцата помолила
ответника да се изнесат от апартамента на баба му, но не намерила разбиране.
Той започнал да й вика и да я обижда, но след това се съгласил и се
преместили в апартамента на неговите родители, където живеели сами. Той
отново не им обръщал внимание. Не искал да излиза с тях, ако все пак се
съгласял викал и изнервял детето. Детето нямало никакви социални контакти.
Тя се грижела когато детето излезе да може да общува с други деца.
Твърди, че в резултат на избухванията и скандалите на ответника, детето
е станало агресивно и изнервено, изоставало и в говора.
По време на съвместния им живот често била обект на агресия от
2
страна на ответника - психическа, физическа и емоционална. Той нямал
скрупули да я души и удря, което се случвало в присъствието и на детето,
гонел я от жилището, при което я е оставял без ключ, телефон, пари, лична
карта и й чупел телефоните. Насила настоявал да правят секс и тя отказала,
поради което той я изнасилил. Измъчвал я психически и физически, започнал
да я удря и да я заплашва.
Била разстроена и обидена и му заявила, че няма да се върне с него в
Германия. Той й заявил, че ще направи фалшиви документи на детето и ще го
изведе в Германия. Започнал да я бие, взел й ключовете, личната карта и
парите и й казал, че никъде няма да излиза. Започнал да я удря и пред детето,
то много се изплашило. Ищцата заявила на ответника, че желае развод. Той й
казал, че ако не му даде детето, ще я убие. Заявил й, че ако тя започне работа,
ще ходи на работното й място и ще я тормози, не разрешавал детето да ходи
на детска градина. Казал й, че ще развали брака и на нейните родители, а
баща й бил претърпял инфаркт и имал 5 стенда. Заплашил я, че ще набие
баща й и след това започнал да ги манипулира, като ги обвинявал, че те искат
да им развалят брака.
На 01.09.2023 г. ищцата напуснала семейното жилище заедно с детето и
отишла при своите родители. Ответникът продължил да я тормози по
телефона, заплашвал я, че ако не тръгне с него в Германия, ще й съсипе
живота. Подала молба до РРС и завела дело за домашно насилие.
През цялото време ищцата се е грижела за детето. Твърди, че бащата
няма
необходимия капацитет и възможност да осигурява нужните грижи по
отношение на сина им, който е на такава крехка възраст.
Счита, че бракът им не изпълнява социалните си функции, лишен е от
смисъл и съдържание и съществува само формално. Същият е дълбоко и
непоправимо разстроен като вина за това има единствено и само ответника,
който с поведението и характера си е довел отношенията им до сегашното
състояние на непоправимост.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й със С.
Л. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на ответника. Моли съда да постанови родителските права да бъдат
3
предоставени на нея, както и местоживеенето на детето да бъде при нея.
Моли да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както
следва: - Всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа в
присъствието на майката, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката. Моли да се определи месечна издръжка за детето
в размер на 350,00 лв., считано от 05.09.2023 г. Не претендира ползването на
семейното жилище. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното
си фамилно име А.. Претендира разноски.
Ответникът С. Л. П. в отговора на иС.ата молба не иска прекратяване на
брака, в съдебно заседание заявява, че искът относно упражняване на
родителските права е недопустим, евентуално при прекратяване на брака той
иска да упражнява родителските права над детето.
Съдът намира настоящият иск за допустим.
Това е така, тъй като страните по делото са български граждани,
сключили граждански брак в гр. Русе, съгласно чл.3, б.б от Регламент (ЕО) №
2201/2003 на СЕ. С определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по
дело С-604/17 е прието, че Регламент /Е0/ 2201/2003 г. на Съвета от
27.11.2003 г. следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка,
който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3 пар. 1
б. "Б" Регламент /Е0/ 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно
правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към
момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава –
членка и не са изпълнени уС.ията за предоставяне на компетентност по чл. 9,
10, 12 или 15 Регламент /Е0/ 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и по иска
за издръжка, съгласно Регламент /Е0.4.2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. В
настоящето производство по този въпрос, не може да бъде дадено тълкуване,
различно от това на Съда на Европейския съюз (чл. 267 пар. 1 б. "Б" ДФЕС).
Регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки и
разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското
законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на
ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските
права, мерките на лични отношения и издръжката. По настоящето
производството е установено, че сезираният съд е компетентен да се
произнесе по иска за развод съгласно чл. 3 пар. 1 б. "Б" Регламент /Е0/
4
2201/2003 г., като същият е и компетентен да се произнесе по споровете за
родителската отговорност, тъй като детето на страните по делото има
обичайно местопребиваване в България от началото на м. май 2023 г. до края
м.ноември 2023 г. и съгласно чл. 8 Регламент /Е0/ 2201/2003 г. делата по
такива спорове са подведомствени на съда в тази държава. Налице са и
обстоятелства, които да обуславят и запазена компетентност на българския
съд поради местене на детето (чл. 9) и поради отвличането му (чл. 10).
Съдът, като взе предвид приложимия закон, след преценка на
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че страните са сключили граждански брак на
17.07.2018 г. в гр. Русе, от който имат родено едно малолетно дете Д. С. П. на
16.01.2019 г.
Разпитания по делото свидетел П. В. А., майка на ищцата, изнася
данни, че страните по делото се запознали през 2011 г. Били студенти в
Русенския университет. Дъщеря и прекъснала първата си специалност. На
следващата година тя записала друга специалност и започнала да работи.
Сключили граждански брак през 2018 г. гр. Русе, тъй като дъщеря и била
бременна. За Германия първо заминал С. да търси работа и квартира и след
това заминала и дъщеря и. След като сключили граждански брак и заминали
за Германия, ищцата няколко дни по-късно и се обадила, че иска да прекъсне
беременността си, тъй като С. не желаел детето. Но въпреки всичко го
задържала. От тогава до м. май 2023 г. живеели в Германия. През летните
месеци стояли тук по 2-3 седмици в България. Била ходила в Германия преди
и след като да се родило детето за да й помага. Докато тя била там дневните
грижи за детето ги полагала майката. С. бил в отпуск, но не й помагал.
Дъщеря и готвела, грижела се за домакинството, чистела. Тя отделно готвела
за ответника, защото той ядял определен вид храна. Той работел като
шофьор. С. претърпял рутинна операция за хидроцеле, след която бил много
изплашен. Започнал да чете в интернет и започнал да се самолекува.
Върнали се в България в началото на м. май 2023 г. с цел да останат тук,
детето да посещава детска градина, дъщеря и да завърши образованието си, а
С. да се върне в Германия и да работи. Дъщеря и не можала да свикне да
живее в Германия. Отначало като се върнали заживели в дома на бабата на С.
5
- А.. Имало обиди и ограничения от страна на С. и на бабата, че дъщеря и не
се грижела за всички и за детето, ограничаване да излиза и да се среща с тях.
Целта на идването им в България било детето да се социализира. Те живеели
в Германия в едно село, в което нямало магазин, а само една детска площадка.
Детето се разхождано от бебе до м. май 2023 г. по едни поляни и нямало
никакви социални контакти. Детето било на почти на 5 г., но не можело да
говори хубаво. Дъщеря и искала детето да ходи на психолог и логопед, но С.
не разрешавал. Свидетелката настоявала детето да посещава психолог и
логопед, като предложила тя да заплати разходите. Детето изоставало и не
можело да говори, но С. не бил съгласен. След две седмици се преместили в
апартамента на баща му. Отношенията им се влошили. Пребиваването в дома
на баба му било за да не плащат сметки. В Германия живеели на социални
помощи. Последната година С. бил на социални помощи в Германия, тъй
като не работел. Тази година през м. септември трябвало отново да подаде
документи за помощи. Когато се преместили отношенията им се влошили
повече. Детето присъствало на тормоза от страна на С.. На 24.08.2023 г. С.
пожелал да прави секс с дъщеря и, но тя отказала. Той и казал, че ще стане
това, което той каже и което той иска и това щяло да продължава и
следващите вечери, докато не им се подобрели семейните отношения. Той я
изнасилил и я заплашил, че ако не го слушала щял й вземе детето, както
навремето баща му бил направил. Той бил дете на разведени родители.
Дъщеря и му казала, че това не можело да продължава и той й заповядал да се
върнат в Германия. Той й казал, че ще направи фалшиви документи и ще
изведе детето извън България. Започнал да я души. На 25, 26 и 27 август 2023
г. този тормоз продължил. Удрял я е, блъскал я, взел й телефона, личната
карта, ключовете и парите и й казал, че насила ще я вкара в колата да замине
за Германия с него. На 30.08.2023 г. той я ударил и пред детето. Детето се
изплашило и започнало да пищи. Тя казала, че иска развод и не можело това
нещо да продължава. Той й казал да не се оплаквала, че нямала видими
белези от тормоза, който й причинявал. Казал й, че няма да разреши детето да
посещава детска градина, също ако започнела работа, щял я тормози и на
работното й място. Заплашил и съпруга на свидетелката, че ще го набие, а той
бил с прекаран инфаркт и с 5 стенда. Заплашил, че ще развали и техния брак.
Заплашил ищцата, че ако тя вземела детето щял я убие. На 01.09.2023 г.
дъщеря и взема детето и се прибрали при свидетелката. Детето присъствало
6
на всичко това. Детето живяло в стрес през цялото време. През цялото време
през отпуската си свидетелката искала да бъда в помощ на дъщеря си.
Ходила да й помага, когато тя била на курс. По време на отпуските ходила
сутрин в 8,00 ч. С. си лягал в 3-4 ч. през нощта и ставал на обяд. По време на
отпуските и след работно време помагала на дъщеря си. Никога внукът и не
бил преспивал в техния дом, тъй като С. не му разрешавал. Детето било
обгрижвано в дома на свидетелката. Имало приятели, посещавали детски
площадки. Променило се коренно. Десет дни отначало детето било в стрес.
Започнало да повтаря думи. Дъщеря и давала възможност на С. да вижда
детето на видеочат. През м. септември, С. се върнал в Германия. След
уговорка между адвокатите на двете страни, той искал да види детето, но
дъщеря и имала ограничителна заповед и тя трябвало да предаде детето на С..
Той дошъл с приятеля си К., били на една детска площадка. С. предложил на
детето да отидат в парка. След това отишли в парка. С. искал да купи
подаръци на детето и да отидат в Мола. В 18,00 ч. трябвало да отиде да
прибере детето пред входа на баба му. Още в 17,30 ч. била пред входа. Била
тръгнала пеша към блока на баба му и срещнала С. и детето да карат
тротинетки по велоалеите срещу училище „Й. Йовков“. С. и казал, че било
много рано. В 18,00 ч. пристигнала баба му, приятелят му К., С. и детето Д..
Понечила да вземе детето, то било изморено, гладно и изнервено. С. казал, че
имало подаръци и баба му се качила да ги вземе. Детето като погледна в
чантата изпадна в истерия за една количка. С. не и оказал съдействие за
предаване на детето. С. казал, че детето трябва да се качи в апартамента на
баба му за да се успокои. Около 19,00 ч. С. накарал дъщеря и да дойде и тя
пристигнала. Отново имало безуспешни опити за вземане на детето. На
детето се давало храна, сладки, играчки. Около 20,00 ч. трябвало детето да се
изкъпе. Слезли пред входа и чакали. Дъщеря и се качила и казала, че е била
опипвана за микрофони, въпреки, че С. знаел, че тя имала издадена Заповед за
защита. Приятелят на ответника К. стоял до около 20,30 ч. След това като
видели, че неможели да се справят, свидетелката се обадила на тел. 112 и
дошъл дежурен екип. Те нищо не направили. Единият полицай попитал
детето дали искало да види полицейската кола и да се повози в нея, но това
било попречено от страна на С.. През това време семейната спалня била
постелена, че детето да нощува там. Адвокатите на ответника я посъветвали
да оставели детето да заспи и след това да го изнесели. Около 21,40 ч.
7
свидетелката и ищцата извели детето като преди това на бабата на С. – А. им
пречела да вземат детето и я дърпала. На 04.11.2023 г. синът и се обадил и и
казал, че имала изпратен есемес и да не го отваряла. Дъщеря и и взела
телефона и и казала, че имала есемес за проследяване. Дъщеря и го изтрила,
синът и също имал такъв есемес.
Паспортът на детето бил в къщи при майка му. Дъщеря и не била давала
съгласие детето да бъде изведено извън България. Ответникът взел детето
насила на 16.11.2023 г. от дъщеря и. Тя и се обадила и и казала, че С.
изтръгнал детето от ръцете и. Това се е случило пред блока. Той бил с баща
си, с кола с немска номерация. Детето винаги на разходка се държало за ръка,
дъщеря и го е държала. С. го бил изтръгнал от ръцете й, казал й е да се качи и
да вземе паспорта на детето, дал й бил последен шанс да тръгне с него. Тя
отказала и детето било натикано в колата. На 19.11.2023 г. дъщеря и показала
снимка от някакъв „Макдонадс“ . На 26.11.2023 г. ищцата и казала, че
детето било в Германия с ответника, той и го бил пуснал снимки в социална
мрежа
Свидетелят Т.М.А., брат на ищцата, твърди, че сестра му се върнала
през м. май 2023 г. в България. Тя споделила, че били решили да се устроят в
България, да запишат детето на детска градина, понеже то в Германия нямало
социални контакти и да се социализирало. С. щял да ходи да работи в
Германия и да се връща. Да прекарва време с тях когато можел. В началото на
м. ноември установил проследяващи есемеси на своя телефон и на телефона
на майка си. Есемеса бил изпратен от геосайт, нареждаш номера на човека,
който искаш да проследиш, заплащала се някаква сума. Съобщението можело
да бъде конфигурирано по какъвто и да било начин. Имало линк и ако го
отворел давал съгласие на човека, който го бил изпратил да получава
местонахождението му. От сестра си знаел, че тя заедно с детето на 16.11.2023
г. като са се прибирали към дома на родителите им, където в момента
живеела с детето, около 16 ч. била причакана от С. и баща му. Детето
насилствено било отнето от нея, издърпано от ръцете й, натоварено в колата и
и било поставено уС.ие да тръгне с него без да уведоми никого, да се качала,
да вземе паспорта и да тръгнела с него. Да вземела и паспорта на детето. От
установеното от снимки знаел, че детето било в Германия при баща си. Със
С. не се виждал, той не искал да поддържа контакти със свидетеля и
семейството му. Поканил ги на рождения ден на сина си, но С. не позволил
8
нито на сестра му, нито на племенника му, нито той отишъл. Виждали се с
него в дома на родителите им, когато идвал със сестра му.
Св. К.Н.К., приятел на ответника, заявява, че познавал страните отдавна,
повече от 10-11 г. Започнали да живеят заедно от 7-8 г. Отначало заживели в
България. След това С. завършил си образованието си и заминал за Германия
за да можел да ги осигури от финансово. Там работел като шофьор на
тежкотоварен автомобил. Баща му също бил там, като той също работел в
тази сфера. След това Е. заминала при него, около година преди да се роди Д..
Детето сега било на 4 години. Отначало живеели отделно от родителите на С..
Е. забременяла и след това се оженили. Родил се Д. и тогава С. си взел отпуск,
за да помага на съпругата си. Той продължил да работи, а ищцата започнала
да се грижи за детето. Когато С. не бил на работа, той също се грижел за
детето. С. имал застраховка в Германия и когато останел без работа получавал
помощи от тази застраховка и следващата година получавал социална помощ,
като през това време си търсел работа, която да му даде достатъчно време да
се грижел за семейството си. Две години нито един от двамата не работел. Е.
ходела на курс. Получавали социални помощи. Многократно бил при тях на
гости в Германия. Според свидетеля отношенията им бяха добри, но на
моменти имало изблици на агресия и гняв от страна на Е.. Често бил свидетел
на вербална агресия от страна на Е., която си позволявала да го обижда пред
негови близки и познати, като го наричала „нещастник, малоумник“. Когато
им ходил на гости и двамата полагали грижи за детето. Сутрин като станели
хранели детето, излизали заедно. Понякога само С. излизал с детето. Живеели
в малко градче, като село. В него нямало детска градина. В съседното село
имало детска градина и детето било записано там. След като живеели в
Германия почти всяко лято за около седмица-две страните се връщали в
България на почивка. Жилището в Германия било от две стаи, баня и кухня.
Д. имал собствена стая. Като се върнали това лято в България и от двамата
знаел, че дошли на почивка. Дори Е. му заявила, че ще се връщат в Германия.
Сега останали повече време в България, защото не работели. Кучето им
останало в Германия при бащата на С.. В началото на месец май като се
върнали в България първоначално живели в дома на бабата на С., като по
настояване на Е., се изместили в апартамента на бащата на С. през м. юни
2023 г. Виждал се с тях 2-3 пъти с тях двамата, понеже Е. често отсъствала,
тъй като ходела при майка си. Излизали често със С. и с детето в парка. На
9
01.09.2023 г. от С. разбрал, че се разделили. Той му казал, че на 26-ти август
Е. в момент на изблик на ярост блъснала детето, започвала да се кара със С.,
да го провокира по всякакъв начин, за да може той да прояви агресия. Той не
бил проявил агресия. Е. дори го уцелила с чиния и била избила зъба на Д.. Тя
го напуснала заедно с детето и отишла при майка си на 01.09.2023 г. В края на
август С. му казал, че Е. била взела паспорта на детето. На 06.10.2023 г.
отишли да вземат детето заедно със С.. Свидетелят бил с него, защото той
имал забрана да доближава Е.. Взели детето от детска площадка в кв. Дружба,
като майката на Е. била с детето. Били с автомобила на свидетеля, като
майката на Е. също била с тях. Те я помолили няколкократно да слезе от
автомобила, но тя не пожела, защото се притеснявала, че С. нямало да върне
детето. Отишли в парка и се разбрали с майката на Е. за конкретен час в
същия ден да вземе детето. Ходили да купят играчки и дрехи на детето.
Отишли пред блока. Детето искало да си вземе играчките в дома на баба му.
Като влезли във входа майката на Е. започнала да дърпа детето, за да го вземе
от бащата. Горе се качили свидетеля, С., Д. и майката на Е.. Имало
няколкократни разговори между С. с неговите адвокати и майка й с техния
адвокат, при което детето категорично не искало да тръгва с баба си, като
единствения вариант било майка му да го вземе. Пробвали с негови играчки,
но детето не искало да тръгне с тях. Понеже С. имал забрана да приближава
Е., се съветвал дали тя можела да дойде до адреса, за да вземе Д.. Със самото
си пристигане Е. била изнервена. Детето не искало да тръгне с нея. С. искал
да говорят и да се разберат. Бил съгласен детето да останело да спи там, а той
сутринта имал полет за Германия и майка му да отиде да го вземе. След това
свидетелят си тръгнал. Получил обаждане от С., че два пъти идвала полиция,
като първия път Е. ги била викнала, че той не им давал детето. Понеже
вдигали шум във входа и притеснявали съседите, С. помолил полицията да
ги изведат извън входа. Вторият път С. е извикал полиция, понеже Е. ударила
баба му. Все пак Е. взела детето. С. продължавал да живее в Германия и на
07.10.2023 г. си тръгнал от България. Върнал се в България в началото на
ноември. С. имал официален документ да вземе детето. Те се укрили, не били
на адреса. На 06.11.2023 г. отново отишъл на адреса със С.. Е. извикала
полиция. С. им обяснил ситуацията. Е. връчила на полицията документа за
забрана и полицаите казали, че била подала фалшив сигнал, защото съпругът
й бил до вратата, но не бил влизал вътре. Полицаите я предупредили, че ако
10
подаде още веднъж сигнал щяла да бъде глобена. Е. не предала детето на
бащата. На следващия ден С. се прибрал в Германия. С. се върнал в България
на 16.11.2023 г. за погребението на майка си. На 16.11.2023 г. С. отивал при
Е., баща му излязъл от колата, детето отишло при С. и влязло в колата. Чул се
със С. и знаел, че детето било в гр. Разград. Разбрал, че били в Германия, но
не му бил обяснявал как са отишли там. Жилището им в Германия не било
освободено. Видял вещи на Е. и на Д. в жилището. Д. бил привързан към баща
си. В Германия на около 5-10 км. от дома им живеели баща му и брат му,
който бил на 6 г. Двете деца се познавали. В момента С. полагал грижи за Д..
Когато бил на работа го гледа приятелката на баща му. Детето било записано
на детска градина.
Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като неоспорени.
Анализът на изложените фактически положения, налага следните
изводи:
Съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася
по въпроса за вината за разстройството на брака само, ако някой от съпрузите
е поискал това. Искането обаче не представлява отделен установителен иск и
тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото
да е направено в иС.ата молба, в писмения отговор на ответника, както и
устно пред съда., в този смисъл Определение № 425 от 6.07.2011 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 375/2011 г., IV г. о., ГК. Съдът съобрази наведените от ищеца
оС.ания за брачни провинения на мъжа – неуважение, отказ за общуване с
нейните близки и роднини, отнемане на детето от майката и преминаване на
Д. през границата на Република България без необходимите документи и
съгласие на майката за това, упражняване на насилие при отказ за сексуално
общуване. От събраните по делото доказателства се установи, че спрямо
ищеца и тяхното дете действително са били осъществени посочени действия.
Това мотивира съда да приеме, че ответникът има вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищцата също е имала
безотговорно отношение към семейството и брака –обиждала е съпруга си.
Тези брачни провинения на жената, както и визираното по-горе на мъжа,
обоС.ават извод, че и двамата съпрузи имат вина на настъпилия разрив в
11
семейните отношения. Между страните липсва взаимно доверие и уважение,
отношенията на близост и обща насоченост към изграждане на семейството
им са прекъснати окончателно като не може да се очаква заздравяване на
брачната връзка. Същата съществува само формално, лишена е от дължимото
според живота и закона съдържание, предвид което следва да бъде прекратена
с развод.
При решаване на въпроса относно упражняването на родителските права
върху ненавършилите пълнолетие деца при развод съдът следва да съобразява
в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-
съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители,
техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието
на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността
на децата към родителите, полът и възрастта на децата, социалното
обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права,
жилищно -битовите и други материални уС.ия на живот, с които всеки от
родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има
отношение към възпитанието на децата. И двамата съпрузи са претендирали
упражняване на родителските права по отношение на детето Д.. Безспорните
факти са, че след фактическата раздяла на родителите детето се отглежда от
майката, в дома на нейните родитили, където били създадени добри
социално-битови уС.ия за отглеждането му, то се чувства отлично и
комфортно, създало си е приятелства с връстници, изразява силна
емоционална привързаност към майка си, обградено е с внимание и любов. Не
е без значение и възрастта на детето, в която то се намира – момче, на 4 и 10
м. години. Следва да се посочи, че бащата грубо нарушавайки установения
правов ред в Република България отнема детето от майката и с, детето без
необходимите документи и съгласие на майката преминава границата на
Република България, като Д. понастоящем се намира в Република Германия
при баща си. В случая следва да се изходи преди всичко от интересите на
детето и преценявайки ангажираните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, намира, че родителските права по отношение на детето Д. следва
да се предоставят на майката.С оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че майката е по пригодния родител. Между нея и синът и е
изградена силна емоционална връзка. Тя следва да полага непосредствени
12
грижи за нея, което е важно за развитието на детето. Тя е създала подходящи
социално-битови уС.ия за живот на сина си, обградила го е с грижи и
внимание, притежава нужните родителски качества. В отглеждането на детето
ще бъде подпомагана то своите родители. Действително бащата също би бил
грижовен родител и е създал подходящи уС.ния за Д. при гостуването му, но
детето се отглежда от приятелката на баща му/дядото по бащина линия на Д./,
когато той е на работа. Предвид изложеното съдът приема, че интересът на
детето е неговата майка да упражнява родителските права и местоживеенето
му да бъде при нея.
На бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето,
както следва: всеки първи и трети вторник от месеца от 10,00 часа до 17,00
часа в присъствието на социален работник, определен от Д“СП“ - Русе, както
и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката на
територията на гр. Русе. Това се налага предвид заявеното в съдебно
заседание от процесуалните представители на ответника, че същият може да
бъде в България за няколко часа, както и посоченото от тях, че ДСП, не
можело да осигури социален работник през почивните дни, който да
присъства на срещите. Отношенията между страните са изключително
обтегнатите, конфликтни и изострени и като липсва възможност за спокоен
разговор между тях. Горното се установява от всички събрани по делото
гласни доказателства. Не е в интерес на детето да присъства на скандали
между родители си. Това би нарушило емоционалното му здраве и би му
причинило дискомфорт. След навършване на 6-годишна възраст на детето:
всяка втора и четвърта събота на месеца от 10,00 часа до 18,00 часа на
територията на гр. Русе, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката. След навършване на 7-годишна възраст на
детето, всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа в събота до
неделя до 18,00 часа с преспиване, както и 20 дни през лятото с приспиване,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
На оС.ание чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца. Това задължение е безуС.но и не зависи от
тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Детето Д. е на почти 5
г. Ответникът полага труд в Република Германия като шофьор на
тежкотоварен камион. Не е установено по делото, че той да има задължения
за полагане на грижи към други лица. С оглед изложеното предвид възрастта
13
на детето, неговите нужди за храна, облекло, развлечения и други
необходими за правилното му физическо и интелектуално развитие и
възможностите на родителите, съдът намира, че двамата могат да му
осигуряват месечна издръжка в размер на 600 лв., от които бащата следва да
плаща 350 лв., а останалата част, ведно с грижите за детето следва да се
поемат от майката, за която съдът приема, че може да реализира средната за
страната работна заплата. Така определеният размер на дължимата издръжка
е съобразен с конкретните нужди на детето и възможностите на родителите.
Мъжът следва да продължи да ползва семейното жилище в Германия,
предвид становището на ищцата.
Страните не си дължат издръжка след прекратяване на брака.
Съпругата при сключване на брака не е променяла фамилното си име.
Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 75
лв., която следва да се заплати по равно мъжа и жената, след приспадане на 25
лв., внесени при завеждане на делото. Мъжът дължи и 504 лв.- държавна
такса за издръжката. С оглед изхода на спора страните не си дължат разноски,
като на оС.ание чл.329 от ГПК ответникът не дължи направените от ищеца
деловодни разноски, тъй като вина за развода имат и двамата съпрузи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между Е. М. А., ЕГН
********** от гр. Русе, и С. Л. П., ЕГН:**********, сключен на 17.07.2018 г.
в гр. Русе с акт № 345 на Община – Русе, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРИЗНАВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете – Д. С. П., ЕГН ********** на майката Е. М. А. ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. С. П., ЕГН ********** да
бъде по местоживеене на майката Е. М. А. ЕГН ********** в гр. Русе.
14
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. Л. П. с ЕГН
********** с детето Д. С. П., ЕГН ********** както следва: до навършване
на 6-годишна възраст на детето всеки първи и трети вторник от месеца от
10,00 часа до 17,00 часа в присъствието на социален работник, определен от
Д“СП“ - Русе, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката на територията на гр. Русе. След навършване на 6-годишна
възраст на детето: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10,00 часа до
18,00 часа, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката, на територията на гр. Русе. След навършване на 7-
годишна възраст на детето, всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00
часа в събота до неделя до 18,00 часа с преспиване, както и 20 дни през
лятото с приспиване, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН ********** да заплаща за детето Д. С. П., ЕГН
********** чрез неговата майката и законен представител Е. М. А. ЕГН
********** ежемесечна издръжка в размер на 350 лв., считано от влизането
на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище находящо се Германия, да се
ползва от МЪЖА.
ОСЪЖДА Е. М. А., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати по сметка на
РРС допълнителна държавна такса за развода в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА С. Л. П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС
допълнителна държавна такса за развода в размер на 25 лв. както и 504 лв.-
държавна такса за издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15