Определение по дело №186/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 247
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Евгений Пачиков
Дело: 20214100500186
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
гр. Велико Търново , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Евгений Пачиков

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500186 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
С разпореждане № 115/28.01.2021г. , постановено по ч. гр.д. № 294/2021г. на
Районен съд – В.Търново е оставено без уважение заявлението на „И. С.
К.“ООД за по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Е.В. Т. в частта относно вземане в размер на 650
лв. ,относно вземането такса за експресно разглеждане на документи и за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията .
Против това разпореждане в отхвърлителната му част е постъпила частна
жалба "И. С. К.ООД-С . В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането, както следва :
Заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.
- за да откаже съдът да издаде заповед на основание чл. 411 , ал.2 , т.3 от
ГПК въз основа на неравноправна клауза, тя следва да бъде прогласена
за такава по съответния процесуален ред, а случаят не е такъв.
Конкретно по сключеното споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги , сключването на това споразумение не е условие
за отпускане на кредита, поради което не може да се говори за
неравноправна клауза.
Развиват се подробни допълнителни доводи и се отправя искане до съда да
отмени обжалваното разпореждане.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като съобрази наведените в жалбата оплаквания и като се запозна с
1
приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против обжалваем съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения :
Производството по посоченото дело е било образувано по заявление на
настоящия жалбоподател по реда на чл.410 ГПК против Е. В.Т. за издаване
на заповед за изпълнение за вземания на дружеството, произтичащи от
Договор за потребителски кредит .
Въз основа на така подаденото заявление ГОРС е издал заповед за
изпълнение за част от претендираните суми, като за вземането в размер на 650
лв. е отхвърлил заявлението, с мотив, че клаузите, въз основа на които се
претендира това вземане, са в пряко отклонение от императивни правни
норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави.
Споразумението на страните относно пакета приоритетни услуги се състои в
предоставянето на услуги за приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможността за отлагане на погасителни вноски, за
намаляване или разсрочването им и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, такса за експресно разглеждане и такси за
извънсъдебно събиране на задълженията. Тези договорени услуги не влияят
върху параметрите на кредитното отношение – сума на кредитиране, падеж,
олихвяване, начин на изпълнение на задълженията за връщане на усвоените
суми, а представляват регламентирана от закона възможност – чл. 9 от ЗЗД.
Ето защо уговорката за заплащане на възнаграждение за такива услуги е в
противоречие с добрите нрави. Срещу „закупуване“ на предвидени от закона
възможности, заемателят не получава нищо, а следва тепърва да договаря, без
възможност да влияе на насрещната по правоотношението страна.
Предвид гореизложеното доводите по жалбата са неоснователни.
За процесните две вземания искането по чл. 410, ал. 2 от ГПК е отхвърлено не
само на основата на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1
от ЗЗП, а и на основание противоречие с добрите нрави – чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК. Това основание и изцяло приложимо към казуса по изложените по-горе
съображения. Обсегът на проверката в заповедното производство обхваща
всички хипотези на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Наличността на която е да е от тях
изключва възможността за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Горните съображения мотивират съда да потвърди обжалваното
разпореждане.
Водим от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 115/28.01.2021г. , постановено по ч. гр.д.
№ 294/2021г. на Районен съд – В.Търново.
Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3