№ 4794
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110158055 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004.
Ищецът А. Ц. предявява иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ***, чрез ***. Ищецът твърди, че е сключил договор за
въздушен превоз с ответника за полет W 64321 по направление София - Париж на
26.5.2023г. с планиран час на пристигане 8:55 часа, местно време, който полет твърди да е
пристигнал в 12:40 часа местно време. Твърди да е отправил претенция за заплащане на
обезщетение, плащане не последвало. С оглед изложеното, предявява установителен иск за
заплащане на сумата от 400 евро обезщетение.
В срока за отговор, ответникът сочи, че причината полетът да закъснее, е, че полет W
64321 бил назначен със самолет с рег № HA-LXF, който самолет имал няколко полета за
същия ден. Твърди, че изпълнявайки полет W 64406/26.5.2023г., с ротация, на същия ден, не
е могъл да кацне на летище София, бил отклонен и кацнал на летище Отопени, което
станало причина за забавянето, което счита, че е извънредно обстоятелство, водещо до
освобождаването му от отговорност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С определението по чл.140 ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти в исковата молба, като в съдебно заседание, с оглед становището на
ищеца, е отделил за безспорно и че процесният полет W 64321 е бил назначен със самолет с
рег. № HA-LXF, който е изпълнил и два предходни полета на същия ден с ротация, като
същият не е могъл да кацне на летище София, като е бил отклонен и е кацнал на летище
Отопени, поради метеорологични условия. Спорът се концентрира около правния въпрос
дали отклоняването на един от планираните от ответника в рамките на ротацията полети със
същия самолет, поради лоши метрологични условия и ниска видимост, е „извънредно
обстоятелство“, което не е могло да бъде предвидено при планирането на полета от страна
1
на ответника, поради което и го освобождава от отговорност.
С РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 22 април 2021 година по дело C‑826/19, 4)
се прие: „Член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за
да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо
закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове
на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен
полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на
неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има
предвид по-специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство
от съответния опериращ въздушен превозвач.“ с т.2 от РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти
състав) от 11 юни 2020 година по дело C‑74/19 се прие, че: „т.2 Извънредно
обстоятелство, което възниква на борда на самолет, използван в рамките на система за
ротация, като в делото по главното производство, по принцип обосновава
освобождаване на въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на
основание отмяна или голямо закъснение, настъпили вследствие на това, съгласно
член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При все това въздушният превозвач ще
трябва да докаже, че е предприел всички икономически разумни мерки, за да избегне
отмяната или закъснението.
3. „Разумните мерки“, които въздушният превозвач е длъжен да предприеме на
основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва да целят да се избегнат
типичните последици от извънредните обстоятелства, т.е. отмяната и голямото
закъснение при пристигане. Мерките, които в този контекст могат да се изискват конкретно
от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от извънредно обстоятелство, а
именно в конкретния случай, голямо закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен
случай /…/ дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с
известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични или
технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително
закъснението на полета, като използването на заместващо въздухоплавателно средство,
увеличаване на скоростта на въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника
към други въздушни маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него
или от други въздушни превозвачи. Запитващата юрисдикция трябва да основе преценката
си на подходящи доказателствени средства, по-специално на докладите за положението и на
други анализи, изготвени от въздушния превозвач, които ще позволят по-добре да разбере
съображенията, стоящи в основата на планирането на полетите“.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М. Р. и J. Р. срещу Travel S. a. s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
В случая съдът приема, че не е налице основание за изключване на отговорността на
ответника, поради следните съображения:
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
2
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България от
09.01.2004 г./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/. Поради
това, допустимо е, според даденото от Съда тълкуване, извънредното обстоятелство да се
сочи за един от полетите в рамките на ротацията, като това обстоятелство би довело до
освобождаване на превозвача от отговорност, ако ротацията е планирана по начин, че да се
разполага с известен запас от време, който да му дава възможност, дори при настъпване на
извънредно обстоятелство, да компенсира закъснението или да го намали.
В разглеждания случай, след като процесният полет е бил определен за изпълнение с
въздухоплавателно средство, което е следвало да изпълни и предходни два полета в
ротация, то ответникът е следвало да предвиди необходим запас от време, респективно да
осигури друг самолет, особено след като е бил наясно с влошените метеорологични условия.
Според съда в конкретния случай мъглата над летище София не може да се приеме за
извънредно обстоятелство. Настоящият състав приема, че не е било налице извънредно
обстоятелство, което да не е могло да бъде избегнато при полагане на грижата на добрия
търговец от превозвача и предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите му и
реорганизация на полетите. Това е така, тъй като въздушният превозвач обичайно
експлоатира самолетите при трудни и екстремни метеорологични условия, които не са
неприсъщи за работата му. При осъществяване на дейността си авиокомпаниите се
сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на
планираните полети, включително мъгла. Според Конвенцията за международно гражданско
въздухоплаване (ратифицирана от НС на Република България), както самолетите на
ответното дружество, така и операторите на летищата могат да получават, респ. предоставят
информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед
необходимостта да се предпазят от инциденти, излагащи на опасност сигурността на
полетите. Поради изложеното не може да бъде възприета тезата на ответника, че лошите
метеорологични условия във всички случаи са извънредно обстоятелство, което не е могло
да бъде предвидено и съобразено при планиране на полета, ако беше положена дължимата
от превозвача грижа. В случая, в периода между часа, в който полетът е трябвало да се
осъществи, до практическото му извършване, не се установява ответникът да е положил
каквото и да е усилие да ограничи времето на закъснение, в т. ч. и да осигури друго
въздухоплавателно средство, с което да осъществи полета. Не са ангажирани доказателства,
за това, че при полагане на усилия в насока преодоляване извънредните обстоятелства и
своевременното осъществяване на курса превозвачът би претърпял „непоносими жертви“, с
оглед капацитета на предприятието си към дадения момент. Не се доказа и пълна
невъзможност за осигуряване на друг самолет за осъществяване на полета, респ. всички
самолети на авиокомпанията да са били заети с планирани полети, вкл. че не е имало
свободни места, нито други положени от авиопревозвача усилия в тази насока. Не се
3
доказва и превозвачът да е предвидил известен запас от време между отделните полети,
което е било особено наложително, предвид факта, че процесният и предходните два полета
е следвало да бъдат изпълнени ротационно с едно и също въздухоплавателно средство и
всеки следващ полет е бил зависим от предходния. Единственият довод на ответника за
извънредно обстоятелство се аргументира с наличието на мъгла над летище София, което,
както се посочи, не е достатъчно за изключване на отговорността му.
Поради гореизложеното и доколкото не се доказа по делото да са налице
обстоятелства, водещи до ограничаването или изключването на отговорността на ответника,
съдът приема, че същият е допуснал виновно неизпълнение на поетите към ищеца с
процесния договор за въздушен превоз задължения, поради което исковата претенция е
доказана. Доколкото разстоянието е между 1500 км. и 3500 км., то съгласно чл. 7, параграф
1, б. „б“ от Регламента, дължимото обезщетение в случая възлиза на сумата от 400 евро,
поради което претенцията на ищцата следва да бъде уважена в предявения размер.
Тъй като във връзка с неизпълнението ищцата е заплатила на адвокат Е. В. А. сумата
от 120 лв. за изготвяне на покана за доброволно изпълнение /видно от разписката на л. 21 от
заповедното производство, която не е оспорена от ответника/, то искът и за тази сума е
основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, като същият
претендира и доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер 505,00 лева, от
които 25,00 лева държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение; за исковото
производство – в общ размер 505,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 480 лева
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че *** с ЕИК: *** и адрес: *** дължи на А. Г. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумите 400,00 евро (четиристотин евро), представляваща главница
за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснение на полет W64321 от 26.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от
12.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 120,00лева (сто и двадесет лева),
представляваща заплатен адвокатски хонорар от ищцата Ц. за изпратена покана за
доброволно плащане до ответника, за които суми по ч. гр. д. № 38919/2023 г. на СРС, 125
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на А. Г. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: *** сторените разноски: сумата 505,00 лв. по ч. гр.д. № 38919/2023 г. на СРС, 125
състав и сумата 505,00 лв. по гр.д.№ 58055/2023 г. на СРС, 125 състав.
СУМАТА за обезщетение и държавни такси е платима по банкова сметка:
BG42RZBB91551003409123.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4