Р Е Ш
Е Н И Е
№ 171
гр.Габрово, 19.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
открито заседание на двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :В.ГЕНЖОВА
П.ПЕНКОВА
при
секретаря.В.Килифарева ...., като разгледа докладваното от съдия Топалова
в.гр.д. № 158 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ОУ “ СВ.СВ.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ” гр. Габрово против решение № 58/6.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 1416/2018 г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че
решението било недопустимо в частта, в която съдът се произнесъл по непредявен
иск за присъждане на обезщетение за не имуществени вреди от „оток на лявото
коляно”. Решението било неправилно и незаконосъобразно и в частта, с която било
присъдено обезщетение за фрактура на 11 и 12 зъби. Такова увреждане не било
установено по реда на чл.60 от КСО и не било отразено в разпореждането на НОИ,
с което била призната трудова злополука само счупване костта на китката на
дясната ръка. В константната съдебна практика било прието, че липсата на влязъл
в сила индивидуален административен акт
относно наличие на трудова злополука е пречка за уважаване на искове по
чл.200 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този текст. В жалбата се твърди още, че
неправилно съдът отхвърлил претенцията по чл.201 ал.2 КТ относно проявена груба
небрежност от страна на пострадалата. Установено било, че коридора бил сух,
осветен, а ищцата на високи токчета. Поведението й чрез явно непремерени
движения било причина тя сама да допринесе за настъпване на инцидента.
Иска се да бъде отменено
решението отчасти и да бъде намалена присъдената сума, като се постанови друго,
с което да се приеме, че са налице предпоставките на чл.201 ал.2 КТ.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответника по жалбата, с който същата се оспорва и се излагат
подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Постъпила е и въззивна
жалба от В.Г.К. чрез проц. представител адв. А. И. против решение №
58/6.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1416/2018 г. по описа на Районен съд
Габрово.
В жалбата се твърди, че
решението било неправилно в частта относно размера на присъденото обезщетение,
който бил занижен, предвид настъпилите увреждания и дългия възстановителен
период. Неправилни били и изводите на съда за липса на увреждане, изразяващо се
в мозъчно сътресение. По делото били събрани противоречиви доказателства
относно това увреждане, поради което се иска допускане на съдебно медицинска
експертиза от специалист невролог.
Иска се да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което размерът на
обезщетението да бъде увеличен на 8000 лв. за травмата на главата и 1500 лв. за
травмата на зъбите.
Писмен отговор на жалбата
не е постъпил.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, проверява законосъобразността на посочените процесуални действия и
обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд,
а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Решението е валидно и допустимо, а по
същество частично неправилно.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 200 от КТ. Иска се да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 14 500 лв.
за четири увреждания: фрактура на метакарпална кост-8000 лв; за увреждане на 11
и 12 зъби -1500 лв.;за мозъчно сътресение -2000 лв.; за увреждане на зрителния
нерв-3000 лв.
Безспорно е установено от
представените трудов договор № 40/10.09.2005г. и заповед № 986-ЧР-02/01.07.2016
г. на директора на ОУ “ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” Габрово, че в периода 10.09.2005 г. – 01.07.2016
г. между страните са съществували трудови правотоношения, възникнали по силата
на цитирания договор, прекратен на осн. чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно договора
ищцата е заемала длъжност старши възпитател в училището.
Безспорно е също, че в
срока на действие на трудовия договор, на 03.11.2015 г., след края на учебните
занятия ищцата е паднала в коридора на ОУ “ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” гр. Габрово.
Ръководството на училището с декларация за трудова злополука вх. № 5101
-07-21/05.11.2015 г., е уведомило ТП на НОИ гр. Габрово за настъпилата
злополука. Като място на настъпване е посочен училищния коридор, време 18,30 ч. на 03.11.2015 г. Като начин на
увреждането и материален фактор, причинил увреждането е посочено „Подхлъзване и
падане върху мозайка”. Като вид на полученото увреждане в декларацията е
посочено счупване на дясна ръка.
С разпореждане №
42/13.11.2015 г. на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово декларираната
злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО.
Представени са болнични
листи от които се установява, че следствие поставена диагноза „счупване на
друга метакарпална кост” ищцата е била временно нетрудоспособна за период от
04.11.2015 г. до 21.02.2016 г. – общо 110 календарни дни.
Пред първоинстанционния съд
са разпитани свидетелите М.М., М.Д., М.И. и В.Ю..
Свидетелката М.М., като съседка посетила
ищцата около два часа след злополуката. Дясната ръка на ищцата била в гипс, лицето
и устата ѝ били покрити с рани, а психичното ѝ състояние било
сринато. Ищцата обяснила, че е паднала. Не можела да се обслужва и свидетелката
й оказвала помощ в продължение на почти един месец, докато била с гипса. Според
свидетелката, след махане на гипса ищцата не можела да работи спокойно с
ръката, като и до момента не може да държи по-тежки предмети. Дразнела се от светлината
и силния шум. Психичното и емоционалното ѝ състояние било много
променливо.
Свидетелката М.Д. и ищцата
са близки и поддържат чести контакти. При посещение в дома й видяла, че ръката
на К. е обездвижена. Била синя и
неестествено подута. Ищцата имала синьо- жълти петна по брадата, както и нагоре
по лицето. Казала, че е паднала и си ударила главата. Свидетелката твърди, че
ищцата ходи с удобни обувки с лека платформа, цяла подметка, а не с отделно
токче. Проблемът й с ръката продължил дълго, като след махане на гипса продължила
да е отекла и посещавала физиотерапия. По късно ѝ открили високо очно
налягане след преглед при офталмолог. От болницата предположили, че може да има
връзка с падането и удара в главата.
Свидетелките М.И.и В.Ю.са
учителки в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" и познават ищцата като своя
колежка. Видяли ищцата пребледняла, седнала на дивана да си придържа ръката,
като им казала, че е паднала. Двете учителки я попитали дали е било хлъзгаво и
мокро, а тя отговорила, че не е разбрала как е паднала. Тъй като ръката много я
боляла и се подула решили заедно да отидат в болница. Трите отишли в „Спешна
помощ” и оттам ги изпратили за рентгенова снимка, а после в отделението по
ортопедия. Свидетелките чакали заедно с ищцата. След като ищцата излязла от
манипулационната, била с обездвижена ръка, с лонгета или с гипс. Свидетелката
И. пояснява, че в деня на злополуката отишла да даде чаша с вода на
пострадалата, при което минала по същите коридори, по които се движела и тя. Не
било мокро и хлъзгаво. Коридорите били добре осветени. В учителската стая не видяла ищцата да има белези или подутини,
нямало кръв. Не споменала за счупен зъб. Била обаче пребледняла и придържала
лявата си ръка. Според свидетелката ищцата била обута с обикновените обувки, с
които си ходи по принцип и за които свидетелката е сигурна, че били на токчета,
без да може да уточни колко са високи.
Свидетелката Ю. също
твърди, че в учителската стая не забелязала ищцата да е имала белези по лицето
или подутини, не казала да има счупени зъби, а се оплаквала единствено за
ръката си.
Пред първоинстанционния съд
е допусната съдебно-медицинска експертиза, съгласно която при инцидента на
03.11.2015 г. ищцата В.К. е получила счупване на 5-та кост на дланта на дясната
ръка, контузия на главата с нащърбяване
на ръба на коронките на първи и втори горен десен зъб, оток на лявото коляно.
Пострадалата е имала
оплаквания от главоболие и световъртеж, евентуално повръщане (субективни
данни), но е била с нормален неврологичен статус при прегледите от невролог,
което отхвърля обективно потвърждение на диагнозата „мозъчно сътресение“.
Няма описана травма на
очите в медицинската документация през месеца след инцидента, липсват
медицински данни за увреждания на очите,
няма кръвоизливи или кръвонасядания както в самите очи, така и в меките тъкани
на лицето около очите. Появява се кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото
око месеци след травмата не е в
причинно-следствена връзка с инцидента. Няма медицински данни за травматична
глаукома.
След лечението на
счупването на дясната ръка не е настъпило пълно възстановяване, има усложнения
– увреждане на лакътния нерв на дясната ръка, както и болест на Зудек
(усложнениe след счупване, протичащо с оток, болезненост и нарушена подвижност,
остеопороза). Възстановяването на ръката значително се е забавило и не е
настъпило напълно към момента. Вследствие на счупването на дясната ръка и
последвалите усложнения, пострадалата не е можела продължително време да си
служи с ръката. В по-късен период и до момента, захватът с ръката е отслабен,
появяват се болки при натоварване, което ограничава физическата активност.
Според експерта, увреждането на зъбите е
незначително, не е свързано със засягане на болкови центрове и до момента на поставяне на пломбите може да
е водило до известно смущаване на процеса на отхапване.
Отокът на коляното е довел
до временна болка, без ограничаване на основната функция на крайника.
По отношение периода на
лечение от подобно счупване, като полученото от пострадалата, вещото лице сочи,
че същият е около 2 месеца, при нормално протичане на оздравяването. В случая
са настъпили усложнения, които са забавили възстановяването с около 1 година
след момента на травмата. След този период настъпва постепенно подобрение, с
остатъчни към момента на изготвянето на експертизата увреждания. Следва в
бъдеще състоянието да се подобри още, до почти напълно функционално
възстановяване на ръката. По отношение на другите увреждания – отокът на лявото
коляно следва да премине за период от около 1 седмица след инцидента.
Увреждането на ръба на коронковата част на предните зъби е възстановено от
стоматолог чрез поставяне на пломби на мястото на дефекта.
Съгласно заключението на
експертизата, интензитетът на претърпяната болка е бил значителен към момента
на травмата на дясната ръка и е продължил в първите няколко дни с подобна сила.
Постепенно болките са отслабнали до края на първия месец и са преминали в
умерени по сила до края на втория месец. Поради настъпилите усложнения се
наблюдава болков синдром и до около година след инцидента, след което болките
вече са значително по-слаби, появяващи се след натоварване.
По искане на
жалбоподателката В.К. пред въззивната инстанция без допусната и приета съдебно
медицинска експертиза от специалист невролог.Съгласно заключението, няма данни,
анамнестични, клинични и като последици, при падането ищцата да е получила
мозъчно сътресение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ,
за да възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя, имаща обективен характер, следва да са осъществени
следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия 2) професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане; 3) вреда, претърпяна от пострадалия и 4)
причинна връзка между трудовата злополука и вредите.
Безспорно е установено, че по време на
трудовото правоотношение между страните по делото, на 03.11.2015 г. ищцата е
претърпяла злополука. Злополуката има характер на трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО.
В резултат на злополуката
на ищцата са причинени неимуществени вреди. Ищцата е претърпяла значителни
болки вследствие счупване на 5-та кост на дланта на дясната ръка (метакарпална,
предкиткова), контузия на главата с нащърбяване на ръба на коронките на първи и
втори горен десен зъб, оток на лявото коляно. Описаното счупване на ръката е
причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече
от 30 дни, като нормалният възстановителен период, при липса на
усложнения, е 2 месеца, съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза. В конкретния случай временната нетрудоспособност на ищцата е
продължила 110 дни, поради настъпили усложнения. От показанията на всички разпитани
свидетели се установи, че на ищцата е причинена психическа и емоционална
травма.
От разпореждането на НОИ и
заключението на вещото лице по безспорен начин се установява и
причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищцата и
настъпилата трудова злополука, довела до счупване на дясната ръка и временната
нетрудоспособност на ищцата.
По делото не се събраха
доказателства за наличие на останалите описани в исковата молба здравословни
увреждания, за които ищцата твърди да са получени вследствие на трудовата
злополука – изкривяване и хлътване на
челюстта, мозъчно сътресение и увреждане на зрителния нерв, довело до глаукома
на ляво око.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
След преценка на всички
доказателства по делото, за да определи размера на претърпените вреди, съдът
взема предвид претърпените от ищцата сериозни по интензитет физически и
психически болки и страдания в резултат на счупване на ръката, продължили
повече от година, а проявяващи се периодично и към момента.Обстоятелството, че
в продължение на около месец тя е имала нужда от помощ за елементарни битови
нужди, травмата е оказала влияние на самочувствието и начина на общуване на
ищцата с околните, ищцата е била във временна нетрудоспособност за един дълъг
период от 110 дни, както и възрастта й, която предполага по - трудна поносимост
на последиците.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира,
че обезщетението за претърпените неимуществени вреди на ищцата следствие
травмата на дясната ръка, следва да бъде определено в размер на 8 000 лв.
Сумата се дължи, заедно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане.
Пред първоинстанционния съд
е направено възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ. Отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Не всяко съпричиняване на вредите
от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на
работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и
пренебрегва основни правила за безопасност.
От доказателствата по делото
не се установява, че ищцата е била с неудобни обувки, което е довело до
падането. По делото няма никакви доказателства относно това ищцата да е
проявила груба небрежност по отношение на собственото си здраве, независимо по
какъв начин е паднала, като с това да е допринесла за злополуката.
Оплакванията в жалбата на
ОУ” СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”.” съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на
решението в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и за причинен оток на лявото
коляно, тъй като в исковата молба нямало твърдения за наличие на такава травма.
Както по - горе се посочи, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. От заключението на съдебно
медицинската експертиза безспорно е установено, че следствие на падането в
коридора на училището, наред с другите увреждания, на ищцата е причинен и оток
на лявото коляно. Поради това, тъй като увреждането е в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент, обезщетение се дължи
и за болките причинени от него.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че решението
е неправилно и незаконосъобразно в частта му относно присъдено обезщетение за
фрактура на 11 и 12 зъби, тъй като в разпореждането на НОИ била призната за
трудова злополука само травмата, причинила счупване на костта на китката на
дясната ръка. Невключването на вредата, чието обезщетяване се претендира в
настоящото производство в текста на
разпореждането не означава, че злополуката не е трудова, защото въпросният акт
на НОИ има задължителен характер единствено относно параметрите на самото
произшествие и връзката му с условията
на труд, но не и относно вредите от
него, част от които могат да се установят на един
по-късен етап. Компетентни за установяването и описването на уврежданията са съответните медицински
органи, а не НОИ. В случая заключението
на съдебно медицинската експертиза категорично установява, че при падането
ищцата е получила контузия на главата с нащърбяване на ръба на коронките на
първи и втори горен десен зъб.
Съдът намира, че цитираната съдебна практика в случая
е неотносима към спора, тъй като разглежда случаи, при които липсва
разпореждане на НОИ по смисъла на чл.60 ал.1 КСО.
Неоснователно е оплакването за неправилност на
решението, в частта, с която е прието че не е налице съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат. Отговорността на работодателя е обективна и е
без значение дали коридора на училището е бил сух или мокър след почистване. Не
се събраха никакви доказателства ищцата да е била с обувки на толкова висок ток
и да е била безотговорна или нехайна към здравето си, като по този начин да е
проявила груба небрежност.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в
жалбата на В.К. за неправилност на решението в частта относно размера на
обезщетението – неприсъждане на сумата от 2000 лв. за причинено мозъчно
сътресение, и за обезщетение травмата на зъбите, като се иска сумата от
1 500 лв. От допусната и приета съдебно медицинска експертиза пред първоинстанционния
съд е установено, че следствие на ударите при настъпилото падане, ищцата не е
претърпяла мозъчно сътресение. Това заключение е потвърдено и от експертизата,
допусната и приета от въззивния съд. Същата е изготвена от специалист невролог,
който също заключава, че няма никакви данни за претърпяно от пострадалата
мозъчно сътресение следствие удар на главата при падането. Заключението на
експертизата, приета пред районния съд сочи, че увреждането на зъбите е
незначително и не е свързано със засягане на болкови центрове.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че решението
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за сумата над 5500 лв. до 8000 лв. и да бъде постановено ново, с
което на ищцата бъде присъдено обезщетение още в размер на 2 500 лв.
В останалата част жалбите като неоснователни следва
да бъдат оставени без уважение, а решението като правилно и законосъобразно
потвърдено.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски са направили и
двете страни в производството.
Тъй като жалбата на ОУ “ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” се
отхвърля изцяло искането за присъждане на разноски пред въззивната инстанция е
неоснователно.
При обжалваем интерес от 6000 лв., жалбата на В.К. се
уважава до размер на 2 500 лв., поради което искането е частично
основателно. Представеното е пълномощно и договор за правна защита и съдействие
през въззивната инстанция. В договора за правна защита и съдействие е
удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. В случая обаче страните са договорили размер на адвокатското
възнаграждение – 300 лв., който не е заплатен поради оказване на безплатна
правна помощ. Така договореното възнаграждение следва да бъде намалено до
размер на уважената част от жалбата – на 125 лв. Поради това ответника следва
да заплати на адвокат А.И. адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА в размер на
125 лв.
Жалбоподателят ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”гр. Габрово
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от
200 лв., направени разноски за съдебно медицинска експертиза пред въззивната
инстанция, заплатени от бюджетните средства, както и държавна такса върху
увеличения размер на присъденото обезщетение в размер на 100 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 58/6.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 1416/2018 г. по описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, иск по чл. 200 от КТ,
против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, *** с код по БУЛСТАТ: *********, за
сумата от 2 500 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ СВ.СВ. КИРИЛ И
МЕТОДИЙ” със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул. ***, с код по БУЛСТАТ: ********* да заплати на
В.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 2 500,00 /две хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на претърпяна на 03.11.2015 г. трудова злополука, при която са й
причинени счупване на 5-та кост на
дланта на дясната ръка, довела до временна нетрудоспособност на ищцата за
период от 110 дни, заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - 03.11.2015 г. до
окончателното й изплащане.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” със
седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул. ***, с код по БУЛСТАТ: ********* да заплати на А.Д.И. – адвокат от Адвокатска колегия – Габрово, със съдебен адрес ***, сумата 125 лв. /сто двадесет и пет /, адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, със
седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул. „****, с код по БУЛСТАТ: ********* да заплати сумата от 200 лв./
двеста/, разноски за експертиза и държавна такса в размер на 100 лв./ сто лв./
по сметка на Окръжен съд Габрово.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: