Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София,27.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 2002/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 538803
от 19.11.2018 г.
по гр.д. № 27903/2018 г. на СРС, II ГО,
63 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ уволнението на В.Ж.В., извършено със Заповед № 12/28.02.2018г. на главния
изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД, ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ, на заеманата преди уволнението длъжност - „главен експерт“ към отдел
„Координация на проекти“, дирекция „Координация на проекти и международна
дейност“ при „Б.П.“ ЕАД, а ответникът е
осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да
заплати сумата от 4949,27 лева - обезщетение за оставане на ищеца без работа за
периода от 01.03.2018 г. до 31.08.2018 г., като е отхвърлена претенцията за
горницата до пълния претендиран размер от 7200 лева. С решението съдът се е
произнесъл и относно разноските като на основание чл. 78, ал. 1 и 6 ГПК е
осъдил ответника да заплати на В.Ж.В. сумата от 627,06 лева – разноски по
делото, пропорционално на уважената част от исковете, а на СРС сумата от 357,97
лева за държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 3 е осъдил ищеца да заплати
на „Б.П.“ ЕАД сумата от 10,42 лева,
представляваща разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение, пропорционално
на отхвърлената част от исковете. С определение от 11.12.2018 г. съдът е допуснал
и предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение.
С въззивна жалба от 28.11.2018 г.
ответникът обжалва решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Твърди, че трудовият договор бил прекратен законосъобразно след валидно взето
решение за реално съкращаване на 1 щатна бройка за длъжност -
„главен експерт“ към отдел „Координация на проекти“, дирекция „Координация на
проекти и международна дейност“ от страна на работодателя. Подборът между
тримата служители с идентични функции в посоченото звено бил извършен в
съответствие със закона и вътрешните правила на работодателя от специално
назначена комисия, дейността на която била обективирана в протокол за резултата
от извършения подбор от 22.02.2018 г. В съответствие с вътрешните правила в
протокола била посочена и оценката на директора на дирекция „Координация на
проекти и международна дейност“ Б.П.по отношение на компютърните умения, технологичната
дисциплина, качеството на работата и уменията за работа в екип на включените в
подбора лица. В съдебно заседание същият е посочил конкретни примери за
отсъствието на ищцата от ключови за дейността на дирекцията моменти, при които
работата се е разпределяла на останалите служители, включително в извънработно
време. Въз основа на тези данни комисията е извършила комплексна оценка на
качествата на включените в подбора лица, като е дала обективно по-ниска оценка
за изпълнение на работата от страна на ищцата. В показанията си разпитаната в
първоинстанционното производство свидетелка на ищцата – г-жа Л.не дала точни и
конкретни примери за осъществени обстоятелства, които да подкрепят наведените в
исковата молба твърдения. Работодателят имал суверенно право да реши с кои от
участвалите в подбора лица да прекрати трудовите правоотношения, независимо от
избрания подход за сравняване на лицата, за чиито длъжности щатът е променен.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като отхвърли исковете и му
присъди разноските.
Ответникът е депозирал отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита изложените в
жалбата твърдения за голословни, неубедителни и неподкрепени от събрания по
делото доказателствен материал. Твърди, че извършеният от работодателя подбор
не бил съобразен с нормативно установените критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй
като в първоинстанционното производство не били ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на поставените от работодателя оценки на включените в
подбора лица. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да
му бъдат присъдени разноските.
С разпореждане от 13.02.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи предявените искове районният
съд е приел, че не е проведено пълно и главно доказване на законността на
извършения подбор. По делото не били установени конкретни обстоятелства, които
да обосновават определената оценка за качество на работата на ищцата,
съответстваща на „незадоволително изпълнение на текущите работи“ по критериите
на работодателя. Нямало конкретни доказателства за посочените в оценката
технически грешки и неточности в работата на ищцата. В показанията си
свидетелят П.(които е изготвил оценките, на които се основава подбора) и
свидетелката Л.(пряк ръководител на ищцата) не са посочили конкретни примери за
пропуски в комуникацията на ищцата с другите служители в отдела и нейни прояви
на конфликтност, които да са се отразили на възложената на отдела работа и да
са препятствали добрата екипност и ефективното изпълнение на задачите. Липсвали
доказателства относно компютърните умения на служителите. От представените
доказателства не могло да се установи дали един от включените в подбора
служители – Стефан Попов изобщо е извършвал трудови функции и какви са били те,
и по този начин било невъзможно да се извърши обективна преценка на законовия
критерий за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ - ниво на изпълнение на
работата, което обуславяло незаконност на извършеното уволнение.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведения с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното :
С ТР № 3 от 16.01.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. Общото събрание на гражданска колегия на ВКС на
РБ прие, че преценката на работодателя за това кой от служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е
въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно
законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл.
329, ал. 1 КТ. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, при
преценка за законност на извършения от работодателят подбор по чл. 329, ал. 1 ГПК, съдът следва да цени всички представени по делото доказателства, в т. ч.
писмени доказателства относно трудовите умения и квалификация на включените в
подбора работници, доказателствата от проведени тестове или други вътрешни
проверки за познания в областта на изпълняваната работа и разбиране на
спецификите на съответните трудови функции. Съдът следва да съобрази и
свидетелските показания относно начина на справяне с работата на съпоставяните
при подбора работници и да изгради преценката си дали подборът е бил обективен -
доколко предпочетените да останат на работа са били с по-добри трудови умения
от уволнения работник, след съвкупна преценка на всички доказателства по
делото.
Законосъобразността на извършения от
работодателя подбор е своевременно оспорена от ищеца с депозираната искова
молба, поради което този въпрос е част от спорния предмет на делото. В
разглеждания случай подборът е и част от правото на уволнение на работодателя.
Ето защо съдът е длъжен да разгледа дали работодателят законосъобразно е
упражнил правото си на подбор. В случая страните не спорят, че работодателят
правилно е очертал кръга на лицата, между които следва да се извърши подбор
като работодателят е изпълнил задължението си за извършване на подбор,
резултатите от който са обективирани в Протокол на Комисията от 22.02.2018 г.,
съгласно който ищцата В.В. има най-ниска оценка от другите двама работници на
същата длъжност. Доказателствените стойност на този протокол се свежда до това,
че изявленията, които се съдържат в протокола, са направени от лицата, които са
го издали, съгласно нормата на чл. 180 ГПК. Ето защо този частен документ
следва да се цени от съда заедно с всички ангажирани по делото доказателства,
както е сторил и първоинстанционният съд.
При извършване на преценка относно
спазването на установените в чл. 329 КТ критерии за подбор, съдът следва да
извърши проверка основават ли се приетите от работодателя оценки на
действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Съдът проверява обективното съответствие на оценката по
приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Само ако такова съответствие е налице, преценката на работодателя чия работа
възприема като по - добра, следва да бъде зачетена. Въззивникът не е ангажирал
по делото доказателства относно фактическите обстоятелства, въз основа на които
комисията е достигнала до обективираните в протокола изводи. Не са представени
конкретни доказателства относно начина на справяне с работата на всеки един от съпоставяните
при подбора работници, за да може съдът да изгради преценката си дали
извършеният подбор е бил обективен и доколко предпочетените да останат на
работа са били с по-добри трудови умения от уволнения работник, след съвкупна
преценка на всички доказателства по делото. Ето защо следва да се приеме, че
работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи прилагането
на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните
показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на
работниците с оглед на възложената им работа.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия
В.Ж.В. в претендирания размер от 700 лева.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
538803 от 19.11.2018 г. по гр.д. № 27903/2018 г. на СРС, II ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА „Б.П.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Ж.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от адвокат във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.