Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 538 във връзка с чл. 535 от Търговския закон. Ищцовата страна – „Т.”-Е., гр. С. - излага в исковата си молба, че на 20.01.2011 година ответникът издал запис на заповед, по силата на който поел задължение да заплати сумата от 48 000 лв. на дата 30.05.2011 година. Плащания не постъпили, заради което ищецът прибегнал до заповедно производство, щото да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изпълняемото право било срочно оспорено от ответника по реда на чл. 414 от ГПК, заради което по реда на настоящото производство ищецът претендира съдебно признаване на вземането му по записа в размер на сумата от 48 000 лв., законна лихва върху него от образуване на заповедното производство насетне, както и за разноските по това дело. Претендира присъждане на разноски за настоящото исково производство. Ответната страна – Г. К. Т. - оспорва исковете с възражения, че документът, на който искът се основава, не е запис на заповед по причина, че не съдържа законово изискуеми реквизити. Исковата сума не е получавал и не дължи връщането й. Записът не е предявяван за плащане на посочената в него дата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложения - лист осми от преписката по заповедното производство по частно-гр.дело № 3208 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, документ, че на 20.01.2011 година ответникът поел задължение на 30.05.2011 година да заплати на ищеца или на негова заповед сумата от 48 000 лв. Липсват доказателства за плащане или за погасяване на вземането по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Съдът го уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото е установено съществуването на сочената в исковата молба сделка – запис на заповед по смисъла на чл. 535 от ТЗ, стойността по ценната книга и падежът на вземането. В качеството си на издател, ответникът дължи исковата сума – чл. 538 от ТЗ. Тези факти, според закона, са достатъчни, щото да се реализира гражданската отговорност на ответника. Вземането е установено с цитирания документ в търсената стойност, заради което искът е основателен изцяло. Доводите и възраженията на ответника са неоснователни. В разрез с изявленията по процесния запис е тезата, че документът не съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Менителничният ангажимент е поет при спазване на изискванията за форма и задължителни елементи на сделката. За пряката отговорност на издателя е без значение дали записът е предявен за плащане или не. Той остава задължен по начина, по който е издал ефекта – чл. 514, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 и 538 от ТЗ. За валидността на записа на заповед, а оттам – и за дължимостта на сумата по него, е без значение дали ответникът-издател е получавал пари или не от титуляра по ценната книга. Това следва от самостоятелния, неакцесорен характер на притезанията по записа спрямо каузалното правоотношение, провокирало издаването му. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 2 660 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Приема за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, спрямо Г. К. Т., ЕГН: * от гр. В., ул. „Б. Б.” № 8В, че дължи на „Т.”-Е., гр. С. сумата от 48 000/четиридесет и осем хиляди лева/ лв., вземане по запис на заповед от 20.01.2011 година, издаден в гр. В. и падеж 30.05.2011 година, ведно със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 13.07.2011 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 1 660 лв., разноски по заповедното производство по частно-гр.дело № 3208 по описа на ВелиÛотърновски районен съд за 2011 година, на основание чл. 538 във връзка с чл. 535 от Търговския закон. Осъжда Г. К. Т., ЕГН: * от гр. В., ул. „Б. Б.” № , да заплати на „Т.”-Е., гр. С. сумата от 2 660/две хиляди шестстотин и шестдесет лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |