№ 218
гр. Враца, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Н. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.***, чрез пълномощника му адв.Т.Т., против
Определение № 233/22.03.2022 г. по гр.д.№ 57/2022 г. на Районен съд-Мездра
в частта, в която съдът е отказал да приеме за разглеждане предявеният от
жалбоподателя насрещен иск и е прекратил производството по този иск,
поради недопустимост на същия.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно,
постановено в противоречие със закона и с процесуалните правила. Навеждат
се доводи, че Й.К. е предявил насрещния иск в срока по чл.211 ГПК и същият
е процесуално допустим. Жалбоподателят счита, че в случая не е приложима
посочената от районния съд разпоредба на чл.126 ГПК, тъй като по
насрещния иск не е образувано отделно дело, което да е висящо, а е предявен
с отговора на исковата молба и е поискано да бъде разгледан заедно с
исковата претенция, тъй като е подсъден на същия съд и има връзка с
първоначалния иск.
Развиват се съображения, че брачният процес представлява особено
исково производство и съгласно разпоредбата на чл.322, ал.1 ГПК в рамките
на това производство следва да бъдат изчерпани всички основания за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а според ал.2 на същата
разпоредба с брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете
за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Изтъква се, че тези разпоредби се прилагат и за ответника
относно исковете, които той е могъл да предяви, съгласно чл.322, ал.3 ГПК.
Въз основа на тези разпоредби се прави извод, че ответникът има право да
предяви насрещен иск за прекратяване на брака, сочейки самостоятелни
основания за дълбокото му и непоправимо разстройство, ведно с искане за
1
произнасяне досежно вината на съпрузите, както и всички небрачни искове по
чл.322, ал.2 ГПК, в който случай съдът е длъжен да ги допусне и разгледа, ако
са предявени в срок и с редовна искова молба. В тази насока жалбоподателят
се позовава и на т.10 от ППВС № 10/03.11.1971 г., според която ответникът,
който не е предявил насрещен иск за развод, няма право да обжалва
решението, с което е отхвърлен искът за прекратяване на брака.
В частната жалба се навеждат доводи за необоснованост на изводите
на районния съд, че предявените от ищцата и от ответника искове за развод
са идентични, като се сочи, че всяка от страните е посочила самостоятелни
основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и е поискала
различно разрешение по въпроса относно вината. Изтъква се, че искането за
произнасяне по този въпрос няма характер на самостоятелен иск и може да
бъде заявено само с иск за развод, поради което ответникът има право да
предяви насрещен иск, с оглед заявената вина, различна от посочената от
ищцата.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, за
допускане на предявения насрещен иск за съвместно разглеждане и за
присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лв. Прави се и искане за спиране на
съдебното производство по гр.д.№ 57/2022 г. по описа на МРС до произнасяне
по частната жалба.
Към жалбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
П. И. К., чрез пълномощника й адв.М.Н., в който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Навеждат се доводи, че районният съд
правилно е приел, че предявеният насрещен иск е недопустим, тъй като
същият е напълно идентичен с първоначалния иск, поради което съгласно
чл.126, ал.1 ГПК производството по по-късно предявения иск следва да бъде
прекратено. Прави се искане за оставяне на частната жалба без уважение и за
присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата
съдебна инстанция. Изразява се несъгласие с искането за спиране на
първоинстанционното производство.
Към отговора на жалбата са приложени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие.
След като обсъди наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав намира следното:
Производството по гр.д.№ 57/2022 г. по описа на Районен съд-Мездра е
образувано въз основа на искова молба на П. И. К. против Й. Н. К., в която е
предявен иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак
като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса
за вината. С брачния иск са предявени и искове за предоставяне на
родителските права по отношение на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца Н. Й. К. и И. Й. К. на майката П. И. К.; за определяне режим
на лични отношения между децата и бащата Й. Н. К.; за осъждане на бащата
Й. Н. К. да заплаща за всяко от децата месечна издръжка в размер от 240,00
лв.; за промяна на фамилното име на ищцата след развода.
В исковата молба се твърди, че бракът е изчерпан от своето
съдържание, поради несходство в характерите и негативно отношение на
2
съпрузите един към друг.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Й. Н. К. е подал отговор на исковата
молба, ведно с който е предявил и насрещен иск за прекратяване на
гражданския брак по изключителна вина на съпругата П. И. К., която с
противоправното си брачно поведение – изневяра, е довела брака до дълбоко
и непоправимо разстройство. Предявени са и насрещни искови претенции за
предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца
на бащата Й. Н. К. и определяне местоживеене на децата на адреса на бащата;
за определяне на режим на лични отношения на децата с майката П. И. К.; за
осъждане на майката да заплаща минимална месечна издръжка за всяко едно
от децата; за промяна на фамилното име на съпругата след развода.
С Определение № 233/22.03.2022 г., в обжалваната му част, РС-Мездра
е приел, че предявеният насрещен иск е недопустим и е прекратил
производството по същия. Изложени са мотиви, че едно от условията за
допустимост на насрещния иск е предметът му да е различен от този на
първоначалния иск, като аргументи се черпят от разпоредбата на чл.126, ал.1
ГПК, според която по-късно предявеният иск със същия предмет е
недопустим, и от разпоредбата на чл.211 ГПК, според която насрещният иск
трябва да има връзка с първоначалния. Първоинстанционният съд е приел, че
в случая насрещният иск е напълно идентичен с първоначалния иск.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи относно допустимостта и
основателността на частната жалба:
Основно процесуално правило е, че определението, с което не се
приема за съвместно разглеждане предявения насрещен иск не подлежи на
отделно обжалване с частна жалба, тъй като не е преграждащо – насрещният
иск може да бъде разгледан в отделно производство. Това правило обаче не се
отнася за случаите, когато насрещният иск не може да бъде разгледан в
отделно производство.
В конкретния случай е налице именно такава хипотеза, тъй като е
предявен насрещен иск за прекратяване на брака поради дълбоко и
непоправимо разстройство, който с оглед спецификите на брачния процес не
може да бъде разглдан в отделно производство.
В гражданското процесуално право брачният процес е уреден като
особено исково производство. Една от неговите основни специфики е
прогласеният в разпоредбата на чл.322 ГПК принцип за изчерпателност
и еднократност, т.е. страните са задължени да изчерпят всички основания за
прекратяване на брака, всички брачни искове, както и да предявят исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Това предопределя и недопустимостта да бъдат висящи
едновременно две брачни дела, образувани от всеки от съпрузите. Всички
предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един
процес и по тях следва да бъде постановено едно решение /в този смисъл е
съдебната практика, залегнала в Определение № 558 от 10.06.2010 г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 423/2010 г., І т.о., ТК, Определение № 589 от 15.10.2010 г. на ВКС
по гр.д.№ 489/2010 г., ІV г.о., ГК, Определение № 349 от 22.10.2014 г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 5891/2014 г., ІІ г.о., ГК/. Ето защо ответникът в брачния процес
има право да предяви насрещен иск за прекратяване на брака, като се позове
3
на самостоятелни основания за дълбокото и непоправимо разстройство, ведно
с искане за произнасяне по вината на другия съпруг, като съдът е длъжен да
приеме и разгледа този иск. Това право на ответника произтича пряко от
нормата на чл. 322, ал. 3 от ГПК, във връзка с ал. 1 и ал. 2 на същия текст.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като предявеният
насрещен иск от ответника Й. Н. К. не може да бъде разгледан в отделно
производство и в този смисъл определението, с което първоинстанционният
съд е отказал да го приеме за разглеждане, има преграждащ характер по
смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, тъй като
направените от районния съд изводи за пълна идентичност на първоначалния
и насрещния иск са неправилни и необосновани. Както бе посочено, в
исковата молба се твърди, че бракът е изчерпан от своето съдържание, поради
несходство в характерите и негативно отношение на съпрузите един към
друг. В насрещната искова молба се излагат твърдения, че причината за
настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство е единствено
поведението на съпругата, която е установила извънбрачна връзка и е
напуснала семейното жилище.
При така изложените от страните фактически твърдения, може да бъде
направен извод, че основанията на предявените от всеки от съпрузите брачни
искове са различни, т.е. различни са релевираните факти от съпружеския
живот, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
При това положение липсва обективен идентитет на предявените брачни
искове, тъй като не съвпадат заявените причини за прекратяване на брака.
Поради това и с оглед посочения по-горе принцип за изчерпателност и
еднократност на брачния процес, е необходимо разглеждането на всички
релевирани от страните основания за развод да бъде извършено в един
процес. Ето защо обжалваното определение, с което районният съд е приел,
че предявеният насрещен иск е недопустим и е прекратил производството по
делото в тази част, следва да бъде отменено, насрещният иск – да бъде приет
за съвместно разглеждане с първоначалния брачен иск, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С оглед обстоятелството, че частната жалба е изпратена, заедно със
самото дело, съдът намира, че не следва да се произнася по направеното
искане за спиране на първоинстанционното производство.
При този изход на спора, основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски в рамките на
настоящето производство, включващи 15,00 лв. – заплатена държавна такса и
200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 233/22.03.2022 г. по гр.д.№ 57/2022 г. на
Районен съд-Мездра в частта, в която съдът е отказал да приеме за
разглеждане предявеният от жалбоподателя насрещен иск и е прекратил
4
производството по този иск, поради недопустимост на същия.
ПРИЕМА предявеният насрещен иск от Й. Н. К. за съвместно
разглеждане с първоначално предявения иск на П. И. К..
ВРЪЩА делото на Районен съд-Мездра за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, направените пред настоящата инстанция
деловодни разноски в общ размер от 215,00 лв., от който: 15,00 лв. -
заплатена държавна такса и 200,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5