№ 58
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Емилия Михайлова Русинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601094 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, II състав в
открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и прокурора Е.Р., след
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.н.о.х.д. № 1094/20 г. въз основа на закона
и доказателствата по делото намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата Н. К. К., депозирана чрез
упълномощения й защитник адвокат К. Я. – М., срещу присъда № 50 от 28.5.2020 г.,
1
постановена по н.о.х.д № 4871/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 24. състав.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че за времето от 19.11.2009 г. до
25.4.2013 г. в гр. ***, на касата в клон „Руски паметник“ и клон „Гарибалди“ на
„Обединена българска банка“ АД, при условията на продължавано престъпление, с общо
двадесет и две отделни деяния, чрез използване на неистински документи, получила без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер общо на 56 130,15
(петдесет и шест хиляди сто и тридесет лева и петнадесет стотинки) лева -
собственост на други лица (Е. Ф., Ж. А. и Т. Е.), с намерение да го присвои, като
документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай -
и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - осъдена на лишаване от свобода за срок от четири
години и на лишаване от право да упражнява професия или дейност в банка за срок от седем
години.
Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна и в извършването на
престъпление по чл. 212а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това че, в периода от
29.4.2010 г. до 11.8.2014 г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, с общо
петдесет и пет отделни деяния, като на 29.4.2010 г. без да има право внесла компютърни
данни в системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж.
Б. А. и Т. Е. - клиенти на „ОББ“АД, като регистрирала профил за активно електронно
банкиране в „ОББ“ АД на Ж. Б. А., получила паролите за инсталиране на цифрови
сертификати, инсталирала ги на служебния си компютър и след това чрез паролата за
достъп общо 54 пъти за времето от 30.4.2010 г. до 11.8.2014 г. без знание и разрешение на
Ж. Б. А., във всеки от случаите въвеждала в системата паролата за активно електронно
банкиране на Ж. Б. А., за да получи нещо, което не и се следва - парични суми в общ размер
на 138 903,05 (сто тридесет и осем хиляди деветстотин и три лева и пет стотинки) лв.
от две сметки в „ОББ“АД с № *** и с № ***, и двете собственост на Ж. Б. А., клиент на
„ОББ” АД, а на 8.2.2013 г. от името на Т. Е. наредила превод на парична сума от 5 000
(пет хиляди) лв. от сметката и в „ОББ“АД с № *** по сметка № *** с титуляр Ж. Б. А.,
като по този начин присвоила парични суми общо в размер на 168053,17 (сто шестдесет и
осем хиляди и петдесет и три лева и седемнадесет стотинки) лв. и с това причинила на
другиго вреда - и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на десет месеца лишаване
от свобода.
По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание
измежду посочените две, а именно: лишаване от свобода за срок от четири години, към
което е присъединено лишаването от право да упражнява професия или дейност в банка. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим, при който
да се търпи лишаването от свобода. Подсъдимата е осъдена и да заплати направените
разноски, възлизащо на 2217,86 лева в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР,
2
както и по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС.
С въззивната жалба се изразява недоволство от санкционната част на присъдата,
като се твърди, че наказанията са завишени и несъобразени с множеството смекчаващи
обстоятелства – чистото съдебно на подсъдимата, добрите й характеристични данни,
трудовата й ангажираност, изразеното от нея съжаление за стореното, направените
признания, дългия период от време от извършването на деянията досега. Претендира се за
намаляването на наказанието лишаване от свобода на три години и за прилагането на
института на чл. 66 НК.
Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събиране на
доказателства.
Не са постъпили възражения срещу жалбата от страна на прокуратурата.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства в
тази инстанция.
В проведеното на 28.1.2021 г. открито съдебно заседание са приети като писмени
доказателства представените от адвокат М. документи, свързани със здравословния статус
на подсъдимата и личността й, а именно: три епикризи, две характеристики, болничен лист
и страници от рецептурна книжка, в заверени копия.
В хода на съдебните прения защитникът - адвокат М., поддържа изцяло
въззивната жалба и отправените с нея искания. В допълнение изтъква, че престоят на
подсъдимата в местата за лишаване от свобода не би спомогнал за нейното поправяне и
превъзпитаване, както и че от 2015 година досега тя не е извършила нищо противоправно.
Друг аргумент в подкрепа на тезата на защитата е здравословното състояние на
подсъдимата, което прогресивно се влошило по време на воденото срещу нея производство.
Адвокат М. обръща внимание и на това, че щетата е покрита от застрахователя.
В личната си позиция подсъдимата К. заявява, че се придържа към казаното от
защитника й, допълвайки, че през целия си трудов стаж от тридесет години в банката никога
не си е позволявала да извърши нещо нередно, а за процесния случай е била подтикната от
материалните затруднения, свързани с операции на майка й, починала впоследствие.
Прокурорът от САП изразява становище за правилност и законосъобразност на
присъдата, с оглед на което пледира да бъде потвърдена изцяло. Заявява, че споделя напълно
мотивите на първата инстанция относно индивидуализацията на санкциите, защото съдът е
съобразил степента на обществената опасност на конкретните посегателства и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
3
В предоставената й последна дума подсъдимата К. заявява, че съжалява много за
извършеното от нея, че в резултата на случилото се здравето й се влошило много и изразява
убеждението си, че никога не би го повторила.
След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по диференцираната
процедура, уредена в глава ХХVІІ НПК. По реда на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимата е
признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел самопризнанието за
подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства и е постановил
определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че ще го ползва при
постановяване на присъдата.
Въпреки че с въззивната жалба се изразява недоволство единствено от
санкционната част на присъдата, въззивният съд, обвързан от принципа на ревизионното
начало, уреден в разпоредбата на чл. 314 НПК, дължи цялостна проверка на обжалвания акт.
Извършвайки я, отбелязва, че естеството на диференцираната процедура в нейната
разновидност по т. 2 на чл. 371 НПК налага проверка на първо място дали са били налице
основания за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо – дали
действително самопризнанието на подсъдимата се явява подкрепено от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Настоящият съдебен състав намери, че предходната инстанция е провела
законосъобразно и правилно процедурата без да допусне съществени процесуални
нарушения. За всеобхватното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото и за
разкриването на обективната истина в пълнота не е било необходимо провеждането на
съдебното следствие по общия ред. Събраните доказателства в досъдебното производство не
съдържат противоречия, налагащи личната им и непосредствена проверка от съда в хода на
съдебното следствие. Проследени поотделно и в своята цялост, те съвкупно подкрепят
направеното от подсъдимата самопризнание.
СГС правилно се е основал на следните доказателства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимата: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите А. Й. Г., В. С. М., Б. В. С., Ж. Б. А., Е. Ц. Ф., Т. П. Е., И. К. Д., И. Г. Ш., Н. Г.
Н., Р. Л. Т., С. А. Н., Т. В. И., Л. Х. Ч.; писмени доказателства и доказателствени
средства - справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, платежни нареждания
4
и вносни бележки, трудов договор № **********/21.10.2012 г., допълнително споразумение
към трудовия договор № 6042/18.08.2008 г., допълнително споразумение към трудовия
договор № 2614/27.04.2011 г., допълнително споразумение към трудовия договор №
2617/30.04.2013 г., длъжностни характеристики, доклад за специално проучване, официални
отговори от ОББ (л. 78, т. 1; л. 277-279, т. 3. от ДП), правила за касова дейност и процедура
за работа № С076 (л. 290-303, т. 3 от ДП); отговор от ОББ АД, съдържащ информация
относно реализирани транзакции чрез електронно банкиране от профила на А. (л. 316-319, т.
3 от ДП); способи за събиране и проверка на доказателствените материали - заключения
на изготвените в хода на досъдебното производство графическа експертиза (л. 248, т. 1 от
ДП), съдебносчетоводна експертиза (л. 277, т. 1 от ДП), графическа експертиза (л. 110, т. 3
от ДП), две компютърнотехнически експертизи (л. 120, т. 3 от ДП и л. 15, т. 4 от ДП).
При положение че изброените доказателства са еднопосочни, първостепенният
съд е извел обоснована и правилна преценка, че следва да процедира по реда на съкратеното
съдебно следствие, приемайки подкрепеност на самопризнанието на подсъдимата. Не се
констатират никакви противоречия, които да са налагали събирането на доказателства в
условията на непосредственост от съда.
Предвид изложеното дотук САС заключава, че предната инстанция е приела
правилно фактическата обстановка, изнесена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното самопризнание и подкрепящите го от досъдебното
производство доказателства. Не са налице никакви основания за внасяне на изменения в
същата, поради което въззивната инстанция я възприема също.
Тя е следната:
Подсъдимата Н. К. К. работила в банковата сфера от 1986 година, когато
постъпила в Българска народна банка (БНБ) като счетоводител, първоначално по
заместване, а от 1.9.1987 г. била на постоянен трудов договор с БНБ. Впоследствие
подсъдимата сключила трудов договор с „Обединена българска банка“ и постъпила на
работа в клон „Мария Луиза“ на 11.1.2000 г. Поради преструктуриране на клона от 8.4.2000
г. трудовият й договор бил прекратен.
На 9.7.2002 г. подсъдимата К. била назначена на длъжност „банков служител,
обслужване на клиенти“ (CSR) в клон „Милицер и Мюнх“ на „ОББ“АД. От 1.3.2003 г. К.
била повишена в длъжност „старши банков служител, обслужване на клиенти“ (CSR). На
29.12.2003 г. била преместена в клон „Люлин“ на „ОББ“ АД, тъй като клон „Милицер и
Мюнх“ бил закрит.
От 12.2.2004 г. подсъдимата К. отново била преместена - този път в клон „Руски
паметник“ на „ОББ“ АД на длъжност „банков служител, главен касиер“ (Head teller), а от
18.8.2008 г. преминала на длъжност „банков служител, обслужване на клиенти“ (CSR) в
същия клон. Считано от 2.5.2011 г. подсъдимата отново била преместена и започнала работа
5
в клон „Гарибалди“ на „ОББ“ АД на същата длъжност. Трудовото й правоотношение като
служител в клон „Гарибалди“ било прекратено 31.10.2012 г„ а от 1.12.2012 г. бил в сила нов
трудов договор на подсъдимата с „ОББ“ АД. Съгласно последния договор К. заемала
длъжността „старши банков служител, ниво 05“ в Дирекция „Операции“, Отдел „Касов
център“, Сектор „Мониторинг и касови операции“.
Предвид дългогодишната й кариера като банков служител, обслужващ клиенти,
подсъдимата К. била запозната с утвърдената длъжностна характеристика за служители на
тази длъжност в „ОББ“ АД. Възложените й служебни задължения се изразявали в
извършване на вътрешни преводи с оторизация от GSM, междубанкови преводи до
определен лимит, а над лимита - с оторизация от GSM. Същата имала задължението да
представя и предлага на клиентите на банката, спестовните и депозитните продукти, също и
да сключва, променя и прекратява договори за депозит с оторизация от GSM, както и да
осъществява контакти с ЦУ-Трежъри за договаряне на преференциални лихвени равнища на
депозити над определен лимит. Подсъдимата имала задължение да предлага на клиентите
алтернативни канали за достъп до сметките им в банката и за получаване на информация -
електронно банкиране, електронна търговия, SMS съобщения и др., както и да следи
текущото състояние на отпуснатите кредити, да извършва исканите от клиентите справки,
да предприема действия по изпълнение на искани от клиентите предсрочни пълни или
частични погасявания по кредитните задължения, да извършва сделки, свързани с дейността
на банката като инвестиционен посредник, в случай че е упълномощена затова със заповед
на работодателя.
Подсъдимата К. нямала права да извършва каквито и да било действия, свързани
със сметките на клиентите, респ. с клиентските данни, без тяхно знание и съгласие. Нямала
и права да тегли от сметките им без да представят попълнени и подписани лично от тях
документи.
Предвид длъжността, която заемала, и задълженията, които изпълнявала,
подсъдимата К. била длъжностно лице. Като банков служител същата е извършвала работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице (банка). Същата е
имала правомощията да управлява парите като представител на банката, като тези действия
се извършвали от името и за сметка на клиентите на банката. Същевременно обаче парите на
гражданите, които са по сметките им в банката не са били предавани на подсъдимата К. в
качеството й на банков служител, нито на който и да било друг банков служител в това му
качество.
От обстоятелството, че подсъдимата К. имала дългогодишен опит в банковата
сфера, се възползвали нейни познати, сред които бил свидетелят Е. Ф.. Той се свързал с нея
и през 2004 г. открил сметка в щатски долари в клона на „ОББ“АД на „Руски паметник“.
По-късно свидетелят Ф. открил и левова сметка в банката, по времето когато подсъдимата
К. вече работила в клон „Гарибалди“ на „ОББ“ АД. Само Ф. имал право да оперира с парите
6
по двете сметки, като той не подал документи и не притежавал интернет банкиране.
Свидетелката Ж. Б. А. също се познавала с подсъдимата К. и с нейна помощ през
2007 г. открила разплащателна и депозитна сметка в клон „Руски паметник“ на „ОББ“АД.
Само А. имала право да оперира с парите по тях. Тя не подала документи, респ. също не
притежавала интернет банкиране.
Подсъдимата привлякла като клиент и свидетеля Б. С., на когото с нейна помощ
била издадена кредитна карта.
Други клиенти на банката - Р. Т., Л. Ч., Т. Е., се запознали с подсъдимата К. по
време на работата й в различните клонове на „ОББ“АД.
Майката на подсъдимата К. - С. А. Н., открила общо 4 бр. банкови сметки в
„ОББ“АД, по които имала издадени две дебитни карти и 1 бр. кредитна карта.
През месец ноември 2009 г. подсъдимата К. имала финансови проблеми, които
преценила, че може да разреши като изтегли пари от сметките на клиенти на банката, които
тя познавала и знаела, че няма да забележат веднага за извършеното теглене. За тази цел
решила, че може да се възползва и от познанствата си със служители на банката.
Подсъдимата К. представяла на касиерите платежни нареждания, на които било предадено
вид, че изхождат от клиенти на банката. Тъй като подсъдимата била дългогодишен
служител и колегите й знаели за познанството й с клиентите, не се усъмнили в истинността
на така предадените документи и предали на подсъдимата сумите, за които били
нарежданията.
Така по посочения начин подсъдимата К. на 19.11.2009 г. от банкова сметка с №
***, собственост на Е. Ц. Ф. с ЕГН **********, клиент на „ОББ” АД, без неговото знание и
разрешение изтеглила 2000 щатски долара с левова равностойност 2615.28 лева. За
извършване на неоторизираното теглене съставила неистински частен документ - нареждане
разписка № ТТ0932339660 от 19.11.2009 г. от името на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила
подписи вместо Ф., след което го представила на касата в клон „Руски паметник“, като по
този начин го употребила, за да докаже, че е попълнен от Е. Ф.. В резултат на това получила
левовата равностойност на 2000 щатски долара.
След това продължила по същия начин да тегли парични средства не само от
банковата сметка с № ***, собственост на Е. Ц. Ф., клиент на „ОББ” АД, без неговото
знание и разрешение, но и от банковите сметки на свидетелите А. (с № ***), Р. Т. и Т. Е.,
без тяхното знание и разрешението им. Тегленията били извършвани, както следва:
- на 26.11.2009 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 1500 щатски долара, с левова равностойност 1945.07 лева, за което съставила
неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ0933017621 от 26.11.2009 г. от
името на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила
7
на касата в клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е
попълнено от Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 1500 щатски
долара.
- на 14.12.2009 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 1000 щатски долара, с левова равностойност 1325,36 лева, за което съставила
неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ0934811148 от 14.12.2009 г. от
името на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила
на касата в клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е
попълнено от Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 1000 щатски
долара.
- на 16.12.2009 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 1000 щатски долара, с левова равностойност 1345,05 лева, за което съставила
неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ0935011343 от 16.12.2009г. от
името на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила
на касата в клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е
попълнено от Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 1000 щатски
долара.
- на 7.1.2010 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 888 щатски долара, с левова равностойност 1210,30 лв., за което съставила
неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ ********** от 7.1.2010 г. от името
на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила на
касата в клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е
попълнено от Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 888 щатски
долара.
- на 21.1.2010 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 2000 щатски долара, с левова равностойност 2767,94 лв., за което съставила
неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ1002115051 от 21.1.2010 г. от
името на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила
на касата в клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е
попълнено от Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 2000 щатски
долара.
- на 8.2.2010 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 1500 щатски долара, с левова равностойност 2142,83 лв., за което съставила
неистински частен документ - нареждане писка № ТТ1003921362 от 8.2.2010 г. от името на
Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила на касата в
клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е попълнено от
Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 1500 щатски долара.
8
- на 2.3.2010 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
изтеглила 1000 щатски долара, с левовата равностойност 1446,09 лв., за което съставила
неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ1006112607 от 2.3.2010 г. от името
на Е. Ц. Ф.. В нареждането положила подписи вместо Ф., след което го представила на
касата в клон „Руски паметник“, като по този начин го употребила, за да докаже, че е
попълнено от Е. Ф.. В резултат на това получила левовата равностойност на 1000 щатски
долара.
- на 16.9.2010 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка № ТТ1025919010 от името на
Р. Т., на който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е попълнен от
Р. Т.. Чрез този документ получила без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума от 3685,25 евро с левова равностойност 7207,23 лева от сметка № ***,
собственост на Р. Т..
- на 18.22.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ /11049/16877 от името
на Ж. А., на който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е
попълнен от свидетелката А., чрез който получила без правно основание чуждо движимо
имущество - парична сума от 1000 лева от сметка № ***, собственост на Ж. А..
- на 28.2.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ /11059/13768 от името
на Ж. А., и го употребила, за да докаже, че е попълнени от Ж. А., чрез който получила без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума от 2530 лева от сметка № ***,
собственост на Ж. А..
- на 11.3.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ/11070/12402 от името
Ж. А., и го употребила, за да докаже, че е попълнен от Ж. А., чрез който получила без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума от 2500 лева от сметка № ***,
собственост на Ж. А..
- На 11.4.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ/11101/20048 от името
Ж. А., и го употребила, за да докаже, че е попълнен от Ж. А., чрез който получила без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума от 2500 лева от сметка № ***,
собственост на Ж. А..
- на 27.04.2011г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ /********** от името
9
Ж. А., на който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е попълнен
от Ж. А., чрез който получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума от 3000 лева от горепосочената сметка, собственост на Ж. А..
- на 28.4.2011г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ /********** от името
Ж. А., на който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е попълнен
от Ж. А., чрез който получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума от 3000 лева от сметка № ***, собственост на Ж. А..
- на 29.06.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Руски паметник на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ/********** от името
Ж. А., на който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е попълнен
от Ж. А., чрез който получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума от 645 лева от сметка № ***, собственост на Ж. А..
- на 29.11.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Гарибалди на „ОББ” АД, използвала
неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ/11333/14929 от името Ж. А., и го
употребила, за да докаже, че е попълнен от Ж. А., чрез който получила без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума от 2000 лева от сметка № ***, собственост на Ж.
А..
- на 02.12.2011 г. в гр. ***, на касата в клон Гарибалди на „ОББ” АД, използвала
неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ/11336/13660 от името Ж. А., и го
употребила, за да докаже, че е попълнен от Ж. А., чрез който получила без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума от 2000 лева от сметката, собственост на Ж. А..
- на 7.3.2012 г. в гр. ***, на касата в клон Гарибалди на „ОББ” АД, използвала
неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ ********** от името Ж. А., и го
употребила, за да докаже, че е попълнен от Ж. А., чрез който получила без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума от 3000 лева от сметката, собственост на Ж. А..
- на 19.5.2012 г. в гр. ***, на касата в клон Гарибалди на „ОББ” АД, използвала
неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ ********** от името Ж. А., на
който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е попълнен от Ж. А.,
чрез който получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума от
3000 лева от сметката, собственост на Ж. А..
- на 26.6.2012 г. в гр. ***, на касата в клон Гарибалди на „ОББ” АД, използвала
неистински частен документ - нареждане разписка с № ТТ ********** от името на Е. Ф., и
го употребила, за да докаже, че е попълнен от Е. Ф., чрез който получила без правно
основание чуждо движимо имущество - парична сума от 1931,25 щатски долара с левова
равностойност 3000 лева от сметка № ***, собственост на Е. Ф., клиент на „ОББ” АД, като
10
парите са възстановени на Ф. от банката.
-
-
--
-
- -- -
-
- на 25.04.2013 г. в гр.София, на касата в клон Гарибалди на „ОББ” АД,
използвала неистински частен документ - нареждане разписка с № FT 13115237100003 от
името на Т. Е., на който положила подписи вместо нея и го употребила, за да докаже, че е
попълнен от Т. Е., чрез който получила без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума от 5950 лева от сметка № ***, собственост на Т. Е., клиент на „ОББ” АД, като
парите са възстановени на Е. от банката.
По този начин в общо 22 случая подсъдимата изтеглила на каса обща сума в
размер на 56 130,15лв. (петдесет и шест хиляди сто и тридесет лева и петнадесет стотинки),
които били собственост на други лица (Е. Ф. – 17 797,92 лв.; Ж. А. – 25 175,00 лв., Р. Т. – 7
207,23лв. и Т. Е. - 5950,00лв.) Тегленето на паричните суми било извършено без знанието и
разрешението на свидетелите Е. Ф., Ж. А., Р. Т. и Т. Е..
Междувременно подсъдимата К., от месец април 2010 г., решила да си набави
пари от сметката на свидетелката А., като създала активно електронно банкиране от нейно
име. Подсъдимата разполагала с информация, че в сметката на свидетелката А. била
натрупана значителна сума, тъй като именно тя обслужвала клиентката, давала й
информация относно баланса по сметката и т.н. Поради тази причина подсъдимата К.
решила да създаде профил на свидетелката А. в системата за електронно банкиране на
„ОББ“ АД, но без да я уведомява за това. В изпълнение на намисленото на 29.4.2010 г.
подсъдимата К. влязла от своя служебен компютър и регистрирала направената по-рано
заявка за електронно банкиране на името на свидетелката А.. Като телефон за контакт с
клиента подсъдимата К. посочила свой телефонен номер - 0886***, като впоследствие той
бил променян 6 пъти единствено от подсъдимата, а новите телефонни номера също били
нейни. В заявката за създаване на профила за активно електронно банкиране било посочено,
че служебната парола ще бъде взета от клона на Руски паметник, където по това време
работела подсъдимата К.. След като именно тя получила служебно издадената парола,
изтеглила и сертификата за електронно банкиране, който инсталирала на своя служебен
компютър. На същия ден подсъдимата влязла в новосъздаденото активно електронно
банкиране и получила временна парола, за да направи активна операция. Тази временна
парола била въведена в системата на банката (системата проверява дали това, което е
изпратено отговаря на това, което е въведено) и операцията била приета за изпълнение. Тъй
като заявката за извършване на активна операция била извършена в извънработно време, тя
била потвърдена на следващия ден – 30.4.2010 г.
По този начин обвиняемата К. внесла компютърни данни в системата за
електронно банкиране на „ОББ“ АД, като регистрирала свидетелката А. без нейно знание,
разрешение и съгласие за активно електронно банкиране в банката и получила паролите за
11
инсталиране на цифрови сертификати за това.
Създавайки по този начин активно електронно банкиране подсъдимата К.
получила електронен достъп до сметките с № *** и с № *** на свидетелката А. и чрез него
имала възможност да нарежда всякакви преводи, тъй като посочвайки своя телефонен
номер, тя е получавала временните пароли за верификация на транзакциите. За всеки един
превод, реализиран чрез активното електронно банкиране, подсъдимата К. е внасяла данни в
информационната система относно получателя на сумата по транзакция и е въвеждала
временната парола, получавана от нея като SMS на телефонния й номер.
Подсъдимата К. е използвала така създаденото активно електронно банкиране на
свидетелката А. общо 54 пъти, за да нарежда различни по размер парични суми – в общ
размер на 138 903,05 (сто тридесети и осем хиляди деветстотин и три лева и пет стотинки)
от сметките на свидетелката А. в „ОББ“АД с № *** и с № ***, както следва:
- на 30.4.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 3000,00 лв. по кредитна карта с № *** с титуляр Б. С..
- на 12.5.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка №***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 23.7.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 24850,46 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 4.10.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 800,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 6.10.20Юг. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за
сумата от 975,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 6.10.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 700,00 лв. по кредитна карта с № *** с титуляр Б. С..
12
- на 18.10.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 400,00 лв. по кредитна карта с №*** с титуляр Б. С..
- на 26.10.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1000,00 лв. по кредитна карта с № *** с титуляр Б. С..
- на 4.11.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1500,00 лв. по кредитна карта с № *** с титуляр Б. С..
- на 11.11.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 900,00 лв. по кредитна карта с № *** с титуляр Б. С..
- на 26.11.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1000,00 лв. по кредитна карта с № *** с титуляр Б. С..
- на 6.12.2010 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 10.1.2011г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за
сумата от 1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 31.1.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 1500,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 15.2.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
13
за сумата от 16 382,66 лева по сметка с № *** с титуляр Е. Ф..
- на 15.2.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 6 975,77лв. по сметка с № *** с титуляр Р. Т..
- на 8.8.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
1500,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 29.8.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 3000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 30.9.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 1500,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 18.10.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 14.11.2011 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 16.1.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 1.2.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 30.3.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
14
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 4.4.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
2500,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 8.5.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
401,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 11.5.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1600,00 лв. по сметка с №*** с титуляр С. Н..
- на 14.9.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 6.11.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 425,00 лв. по сметка с № *** е титуляр С. Н..
- на 7.11.2012 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1048,28 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 11.1.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 8600,00лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 8.2.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за
сумата от 5000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр Т. Е..
- на 21.3.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
15
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 800,00лв. по сметка с №*** с титуляр С. Н..
- на 15.4.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 3000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 18.4.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 150,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 25.4.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 25.4.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 5950,00 лв. по сметка с № *** с титуляр Т. Е..
- на 10.6.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 2100,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 9.7.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
6000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 24.9.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 14535,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 26.9.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 400,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
16
- на 11.10.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 7.11.2013 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 31.1.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 1500,00 лв. по сметка с №*** с титуляр С. Н..
- на 12.2.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от1900,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 2.4.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
3000,00лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 24.4.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 1260,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 15.5.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж.
Б. А., за сумата от 900,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 5.6.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 1.7.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
17
1600,00 лв. по сметка с № BG *** с титуляр И. Т..
- на 7.7.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
1000,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 15.7.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 2000,00 лв. по сметка с № *** е титуляр С. Н..
- на 8.8.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в системата
за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. - клиент на ОББ
АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А., за сумата от
160,00 лв. по сметка с № *** с титуляр С. Н..
- на 11.8.2014 г. в гр. ***, без да има право внесла компютърни данни в
системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. А. -
клиент на ОББ АД, от нейно име наредила превод от сметка № ***, собственост на Ж. Б. А.,
за сумата от 10900,00 лв. по сметка с № *** с титуляр Т. Е..
- на 8.2.2013 г. без да има право внесла компютърни данни в системата за
електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Т. Е. - клиент на
„ОББ“АД, като от нейно име наредила превод на парична сума от 5000,00 лв. от сметката и
в „ОББ“АД с № *** - собственост на Т. Е., клиент на „ОББ” АД, по сметка № *** с титуляр
Ж. Б. А..
Описаните разпоредителни действия по сметките на Ж. Б. А. и Т. П. Е.а били
осъществени чрез неправомерен достъп от подсъдимата К. до неправомерно създадения от
нея профил за електронно банкиране на клиента на „ОББ“АД Ж. Б. А.. След влизане в
профила подсъдимата нареждала от двете сметки на А. към сметки в банката на
различни лица. Така подсъдимата нареждала преводи към сметката на Б. С., тъй като тя
използвала кредитната му карта, доброволно предадена й от свидетеля Б. С.. Преводите към
сметките с титуляри Е. Ф., Р. Т., Т. Е. са били с цел възстановяване на преди това
изтеглените суми на каса. Останалите нареждания на парични суми са били основно до
сметка, собственост на свидетелката С. Н. - майка на подсъдимата К., като парите били
получавани лично от подсъдимата на каса.
По описания начин, чрез електронно банкиране, подсъдимата К. е получила
парични суми в общ размер на 168 053,17 лв. (сто шестдесет и осем хиляди и пет десет и три
лева и седемнадесет стотинки), които били собственост на други лица, които подсъдимата
нямала право да получи.
18
След установяване неправомерните действия на подсъдимата К., банката ОББ АД
възстановила съответните парични суми на ощетените клиенти. От името на банката на
8.8.2014 г. била заведена щета с № ********** пред „Застрахователно дружество Нова Инс“
ЕАД във връзка с неправомерното поведение на подсъдимата К.. По щетата на 1.6.2015 г. по
сметка на ОББ АД била изплатена сумата от 65 219,11 лева.
Подсъдимата Н. К. К., с ЕГН: **********, родена на *** г. в гр. ***, е българка,
с българско гражданство, със средно специално образование, неомъжена, неосъждана, с
адрес: гр. ***, жк. *** бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 27.
От приетите като доказателства пред въззивния съд писмени документи е видно,
че здравословното й състояние е влошено – страда от неинсулиново зависим захарен диабет,
тип 2, новооткрит; високостепенно затлъстяване – 3.степен; дислипидемия; артериална
хипертония; метаболитен синдром, автоимунен тиреоидит – хипотиреоидна фаза;
хиперурикемия; чернодробна стеатоза; холелитиаза; нефролитиаза вляво; кисти на ляв
бъбрек. Последно е постъпила в отделението по ендокринология и болести на обмяната в V
МБАЛ за периода от 16. до 20.11.2020 г. Представените две писмени характеристики
съдържат положителни сведения за личността й, а тази от бивша нейна колега – и за
стриктно изпълнение на служебните й задължения по време на работа в банката.
При така приетите за установени факти първоинстанционният съд правилно е
възприел, че подсъдимата е осъществила съставите на двете престъпления, за които й е
повдигнато обвинение, тъй като е изпълнила признаците от обективната и субективна
страна на всяко от тях.
Деянията на подсъдимата К., извършени в периода от 19.11.2009 г. до 25.4.2013
г., се субсумират под квалификацията на чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. От
обективна страна в инкриминирания период на касата в клон Руски паметник и клон
Гарибалди на „Обединена българска банка“ АД, с общо 22 отделни деяния, всяко от които
осъществява поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, чрез използването на неистински документи подсъдимата е получила без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 56 130,15 лв.,
собственост на други лица (Е. Ф., Ж. А. и Т. Е.).
СГС правилно е приел, че използваните 22 документа - платежни нареждания -
представляват неистински частни документи. Те са частни, тъй като не са съставени от
длъжностно лице в кръга на неговите правомощия по съответния предвиден ред, а съгласно
чл. 93, т. 6 от НК са и неистински, тъй като им е бил придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително ги е
съставило. Процесните платежни нареждания не са изготвени, респективно подписани в
19
графи „получих сумата“ и „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“ от лицата,
посочени за техни автори. За съставомерността на деянието е ирелевантно дали подсъдимата
е съставила сама неистинските частни документи. От значение е, че тя, знаейки за
неистинността им, ги е използвала като средство за заблуждаване на друго лице, което има
възможност да се разпорежда с имуществото, като по този начин е получила облага без
правно основание. Изпълнителното деяние подсъдимата е осъществила като се е ползвала от
така съставените неистински частни документи, представяйки ги пред служители на банката
- касиери на касите, съответно в клоновете Руски паметник и Гарибалди на „ОББ” АД, които
имат правомощието да се разпореждат с парични суми. В резултат на така представените
документи подсъдимата К. е въвела в заблуждение касиерите, че тя ще получи сумите за
лицата, които имат правно основание за това, посочени в платежните нареждания, на които
ще ги предаде. В резултат на така създадената заблуда у банковите служители, те са
извършвали разпоредителен акт - предали са сумата, съответстваща на платежните
нареждания, на подсъдимата К..
Престъплението по чл. 212 от НК е резултатно, като същото е довършено с
преминаване предмета на деянието във властта на дееца, както правилно е отбелязал
Градският съд. Споделя се и правния извод на първата инстанция, че престъпната дейност
на подсъдимата разкрива белезите на продължавана такава, тъй като всяко от деянията
осъществява поотделно състава на документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК;
осъществени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Налице е по-тежко квалифициращият деянието признак. Получената от
подсъдимата без правно основание сума в общ размер от 56 130,15 лева, преценена като общ
престъпен резултат, обуславя критерия „особено големи размери, тъй като надхвърля 140
пъти минималната работна заплата за страната, която към датата на довършване на деянието
е била 310 лева.
На следващо място - случаят е особено тежък. Съгласно чл. 93, т. 8 НК „особено
тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни
последици и на други отегчаващи обстоятелства разкриват изключително висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. САС се съгласява с извода на
първия съд, че процесното деяние и разкриващата се чрез него личност на подсъдимата К. се
отличават с висока обществена опасност. Касае се за 22 отделни деяния, осъществявани
непрекъснато в продължение на 4 години. Подсъдимата се е възползвала от служебното си
положение - служител в банка ОББ АД, като по този начин е получила достъп до личните
данни на клиентите - банкови сметки, наличност по банковите сметки и т.н. Това й е
позволявало да тегли такива суми, които да не събуждат подозрение у притежателите на
банковите сметки, че са налице нерегламентирани транзакции. Като дългогодишен банков
служител подсъдимата К. се е ползвала и с доверието на колегите си, което не само я е
20
улеснило в извършването на престъплението, както е приел първият съд, но ги е превърнало
в неволни „участници“ в механизма. Така е, защото колегите й – банкови касиери поначало
не са имали право да се разпореждат по подобен начин с паричните средства, предоставяйки
ги на друг освен на овластения им титуляр. Заблуждавайки колегите си, подсъдимата се е
възползвала от доверието им и се е отнесла с пълно безразличие към възможните за тях
негативни последици заради нарушаването на служебните им задължения. Последното
определя личната й степен на обществена опасност като завишена. Обстоятелството, че
измамата е реализирана в банкова институция, от която по правило се очаква да държи в
сигурност поверените й от клиентите авоари, също завишава степента на обществената
опасност на стореното. САС допълва, че в тази светлина следва да се разглежда и фактът, че
подсъдимата е съставила сама по-голямата част от неистинските документи, както и че с
действията си е ощетила патримониума на четири различни лица. Всички тези
характеристики на случая го дефинират като особено тежък.
С основание СГС е приел, че деянието е съставомерно и от субективна страна,
като е осъществено с пряк умисъл. В интелектуалния аспект на умисъла на подсъдимата е
било включено знание за всички фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението. Тя е осъзнавала, че двадесетте и два документа са неистински, съзнавала е,
че въвежда в заблуждение хората, на които ги представя, а също и че няма право да получи
сумите за себе си, но въпреки това е използвала същите. Във волеви аспект същата е желаела
настъпването на противоправните последици, а именно да получи инкриминираната сума.
Налице е и специалната присвоителна цел във всеки един случай. Подсъдимата К. е желаела
да присвои инкриминираната сума - тоест да се разпорежда със същата като със своя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първостепенния, че
подсъдимата К. е осъществила от обективна и субективна и състава на престъплението по
чл. 212а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Правилно СГС е посочил, че от обективна страна съставът на престъплението по
чл. 212а, ал. 2 НК може да бъде осъществен чрез действие, като разпоредбата визира четири
различни изпълнителни деяния - „внесе“, „измени“, „изтрие“ и „заличи“, които могат да
бъдат извършвани отделно или съвкупно с крайна цел деецът да получи нещо, което не му
се следва. Деецът въздейства върху компютърни данни, които съгласно чл. 93, т. 22 от НК
представляват всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща
се на обработка в информационни системи, включително програма, която е в състояние да
направи така, че дадена информационна система да изпълни определена функция. Елемент
от състава на престъплението е причиняването на вредоносен резултат за другиго.
При вярно изложените принципни постановки предната инстанция с основание е
приела, че подсъдимата К. е осъществила от обективна страна състава на така вмененото й
престъпление по чл. 212а, ал. 2 НК, като в периода от 29.4.2010 г. до 11.8.2014 г. в гр. ***,
при условията на продължавано престъпление, с общо петдесет и пет отделни деяния, като
21
на 29.04.2010 г. без да има право внесла компютърни данни в системата за електронно
банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж. Б. А. и Т. Е. - клиенти на
„ОББ“АД, регистрирайки профил за активно електронно банкиране в „ОББ“ АД на Ж. Б. А.,
получила паролите за инсталиране на цифрови сертификати, инсталирала ги на служебния
си компютър и след това чрез паролата за достъп общо 54 пъти за времето от 30.04.2010 г.
до 11.08.2014 г. без знание и разрешение на Ж. Б. А., във всеки от случаите въвеждала в
системата паролата за активно електронно банкиране на Ж. Б. А., за да получи нещо, което
не й се следва - парични суми в общ размер на 138 903,05 лева от две сметки в „ОББ“АД с
№ *** и с № ***, и двете собственост на Ж. Б. А., клиент на „ОББ” АД, а на 08.02.2013 г. от
името на Т. Е. наредила превод на парична сума от 5 000 (пет хиляди) лв. от сметката й в
„ОББ“АД с № *** по сметка № *** с титуляр Ж. Б. А., като по този начин получила
съответните суми без основание и причинила на другиго вреда.
Приемането на заявката за регистрация за активно електронно банкиране на
свидетелката А. в информационната система на банката, респективно създаването на
банкирането от подсъдимата К., както и последващото инсталиране на цифровите
сертификати на служебния компютър на подсъдимата представляват „внасяне“ на факти,
даващи достъп на подсъдимата К. до информационна система (активното електронно
банкиране на свидетелката А.), чрез която може да изпълнява определени функции без
знанието и съгласието на титуляря на сметките. С тези си действия подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние. По-нататък в периода 30.4.2010 г. до 11.8.2014 г.
подсъдимата К. е внасяла компютърни данни в активното електронно банкиране на
свидетелката А., както и в електронното банкиране на свидетелката Е..
Във всички описани 55 случая в изложената по-горе фактология подсъдимата
нареждала преводи до различни сметки, като самите транзакции е верифицирала със SMS-
те, получавани на телефонния й номер. В случая въвеждането на временна парола,
въвеждането на данните на получателя на транзакциите - имена, банкова сметка и основание
за превод, представляват компютърни данни. Посочените факти са такива, поддаващи се на
автоматизирана обработка, в резултат на която подсъдимата е внасяла желаната
противоправна промяна в имуществената сфера както на свидетелката А., така и в тази на
свидетелката Е.. Следователно подсъдимата К. във всички описани деяния е внасяла
компютърни данни, без да има право за това, с цел да получи нещо без основание.
Безспорно така извършените транзакции са целели облагодетелстване на
подсъдимата К.. СГС с основание е приел, че независимо от обстоятелството, че К. не е
превеждала пари до собствена сметка, облагата се изразява в погасяване на „задължения“,
респективно намаляване пасива на дееца. Подсъдимата е нареждала преводи от
електронното банкиране, респективно от сметките на свидетелката А., към сметката, към
която е била кредитната карта, като по този начин тя погасявала задълженията си по
кредитната карта на свидетеля С., макар и последната да е чужда.
22
Преведените различни суми по сметки на свидетелите Е. Ф., Р. Т. и Т. Е. са били
с цел възстановяване на преди това изтеглените суми на каса, като по този начин
подсъдимата е намалила пасива в своята имуществена сфера. По този начин подсъдимата К.
е прикривала и предходните си деяния, възстановявайки неправомерно изтеглените пари.
От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вината пряк
умисъл. Тя е осъзнавала, че внася неправомерно данни в информационната система, че няма
право да създава активно електронно банкиране, както и във всеки един случай е била
наясно, че няма правомощия да нарежда преводи от електронното банкиране. Същата е
осъзнавала, че действа без знанието и съгласието на титулярите на съответните сметки -
свидетелите А. и Е., но въпреки това е осъществила така описаното деяние, като е настъпил
и вредоносен резултат в общ размер на 168 053,17 лева.
Законосъобразен е и изводът на първата инстанция, че тези деяния също са
извършени в условията на продължавано престъпление. Всяко от 55 деяния осъществява
състава на чл. 212а, ал. 2 от НК. Същите са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
В заключение от изложеното дотук се налага извод, че присъдата в
коментираната част е правилна, защото не е допуснато нарушение на процесуалните
правила, нито такова на материалния закон при квалифициране на престъпната деятелност
на подсъдимата. Тъй като с въззивната жалба не са и наведени доводи за обратното, а и
служебната проверка не установи пропуски, САС не намира за необходимо извършването на
по-подробен анализ на фактологията и правната страна.
Вниманието на въззивния съд следва да се фокусира върху санкционната част на
присъдата, още повече че именно тя е обект на изразеното с жалбата недоволство от
съдебния акт.
Производството е приключило по диференцираната процедура по т. 2 на чл. 371
НПК. СГС е съобразил това при определяне и на двете наказания. САС на свой ред споделя
извода на предната инстанция, че в случая са налице основания за приложението на чл. 55
НК при индивидуализация на санкциите и за двете престъпни деяния и че като по-
благоприятна следва да се приложи именно тази разпоредба. Това разрешение не подлежи и
на ревизия, тъй като не е подаден протест от прокурора.
Първостепенният съд с основание е приел за престъплението по чл. 212, ал. 5, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, че за смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото
23
съдебно минало, доброто процесуално поведение, както и направеното самопризнание от
подсъдимата К., което е било факт още в досъдебната фаза. Предната инстанция правилно се
е позовала за последното на тълкуването, дадено с т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ОСНК при ВКС, съобразно което признанието на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, „ако
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител“. В разглеждания случай подсъдимата е направила признание още в
хода на досъдебното производство, не е възпрепятствала провеждането на разследването, а е
съдействала при установяване на обективната истина. Поради тези причини апелативният
съд споделя изцяло заключението на контролираната инстанция, че самопризнанието в
конкретния случай следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието като
смекчаващо обстоятелство.
Също такова се явява и обстоятелството за изминалия период от време,
определящ като нарушено правото на подсъдимата на разглеждане на делото й в разумен
срок. Съставът на апелативния съд изцяло се солидаризира с подробните съображения на
предния. Като се е основал на практиката на ЕСПЧ, извеждаща ясни критерии, по които
следва да се направи преценка за това дали разумният срок е нарушен или не и ги е отнесъл
към конкретния случай, съдът с основание е приел нарушаване на това право.
Съобразявайки сложността на делото, поведението на обвиняемата и действията на
държавните органи, предната инстанция обосновано е преценила, че делото не се отличава с
висока фактическа сложност, въпреки множеството деяния, тъй като по него са разпитани
само 13 свидетели, чиито показания са еднопосочни и взаимно допълващи се, като са и в
синхрон със събраните писмени доказателства и изготвените експертизи, а и със
самопризнанието на подсъдимата. При това – основните доказателства са били събрани още
след образуване на досъдебното производство до края на 2015 г. СГС е приел, че делото се
отличава с известна правна сложност, доколкото всички деяния следвало да са прецизно
квалифицирани и подведени под съответния състав, което наложило и постановлението за
привличане на К. като обвиняема в хода на досъдебното производство неколкократно да
бъде прецизирано. САС подхожда с резерви към този извод, тъй като макар и да са повече
на брой, деянията по съответните обвинения осъществяват състав на едно и също
престъпление. При изследването на третия критерий - поведението на държавните органи –
Градският съд е преценил, че органите на досъдебното производство в различни периоди от
процеса неправомерно са бездействали, което е довело до неоснователно забавяне.
Мотивирал се е с това, че досъдебното производство е образувано на 31.3.2015 г. с
постановление на прокурора по реда на чл. 212, ал. 1 НПК срещу Н. К. К. за престъпление
по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 от НК; до края на 2015 г. са били разпитани всички свидетели,
приобщени са писмени документи - неистински платежни нареждания, и други, изготвени са
съдебнографическа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, компютърно-техническа
експертиза. Въпреки това първото привличане на подсъдимата като обвиняема е извършено
24
едва на 20.7.2016 г., като постановлението е предявено на 18.8.2016 г. - тоест в период от
над половин година органите на досъдебното производство са бездействали. Съдът е отчел
също така, правилно по виждане на въззивния състав, че началото на разумния срок започва
да тече още от образуване на досъдебното производство, доколкото на подсъдимата са й
били снемани сведения по преписка на СДВР с № 513000-1621/2014 г. на 10.2.2015 г., на
която дата същата разбрала, че се води проверка относно неправомерната й дейност.
Споделя се извода, че въпреки извънпроцесуалния характер на действието по снемане на
сведения, подсъдимата още от този момент е била под страх, че може да бъде ангажирана
наказателната й отговорност. Към настоящия момент процесът все още е висящ, а вече са
изтекли над шест години, считано от образуването на наказателното производство.
Споделя се и подхода на низшестоящата инстанция да не бъде отчитан за
смекчаващо обстоятелство фактът, че сумите са възстановени на ощетените свидетели, нито
че ОББ АД е покрила загубите си след одобряване на заведената от банката щета пред
застрахователното дружество. Факт е, че подсъдимата не е възстановила с лични средства
нанесената щета, а е използвала друг неправомерен начин за това (по отношение на частта
от върнатите от нея суми); отделно – останалите пари поначало са възстановени на
клиентите от банката.
СГС не е отчел здравословното състояние на подсъдимата като фактор със
значение за индивидуализацията на наказанието, тъй като не е разполагал с медицински
документи, от които да се извлече информация относно него. В производството пред
апелативния съд бяха приети като писмени доказателства документи, установяващи
здравословното състояние на подсъдимата Н.К. и видно от тях същото е влошено
понастоящем (в съответствие с посоченото по-напред във фактологията). Затова настоящият
съдебен състав отчита като релевантен фактор при индивидуализацията на санкцията и
обективно установеното недобро здравословно състояние на К..
Като отегчаващи вината обстоятелства са възприети броя на деянията,
съставянето на по-голямата част от инкриминираните неистински частни документи от
подсъдимата, както и осъществяването на деянието спрямо четири различни лица. САС
обаче отнася всички тези обстоятелства до квалификацията на случая като „особено тежък“
и счита, че не може да ги третира повторно, но вече с друго значение - на отегчаващи
обстоятелства. Затова и не се съгласява с дадената им от СГС оценка и за разлика от него
счита, че наказанието следва да бъде определено при наличието само на смекчаващи
обстоятелства.
В този смисъл приема, че жалбата е основателна досежно претенцията за
отмерената санкция от четири години лишаване от свобода. Същата следва да бъде намалена
на три години лишаване от свобода, в който смисъл присъдата следва да бъде изменена. По
убеждение на настоящия съдебен състав наказание в този размер се явява адекватна санкция
за стореното от подсъдимата, за която това е и първата подобна проява в дългогодишния й
25
стаж на банков служител.
Що се отнася до другото наказание – лишаване от право да се упражнява
професия или дейност (по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК) в банка, САС споделя аргументите на
контролирания съд за потребността от налагането му, но намира че срокът също следва да
бъде намален. Това се налага заради разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК, определяща
максималния срок на лишаването от права, когато се налага заедно с наказанието лишаване
от свобода. Този срок не може да надвишава лишаването от свобода с повече от три години.
Предвид намаляването на наказанието лишаване от свобода на три години, срокът на
лишаването от права следва да бъде намален на шест години. Апелативният съд не намира
основания за допълнителното му смекчаване, защото счита, че това наказание в най-голяма
степен би постигнало целите и на генералната, и на специалната превенция, а и ще осуети
опасността от нови неправомерни посегателства, като в рамките на срока му върху
личността на подсъдимата ще се окаже нужния поправителен, превъзпитателен ефект и
възпиращ ефект.
За престъплението по чл. 212 а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК СГС е наложил
на подсъдимата К. десет месеца лишаване от свобода, приемайки наличието на основанията
на чл. 55 НК и определяйки го като по-благоприятен за приложение в сравнение с
разпоредбата на чл. 58а НК. Като аргумент за последното е посочил, че законодателят е
предвидил кумулативно два вида наказания - „лишаване от свобода“ от една до шест години
и „глоба“ до шест хиляди лева, а разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК позволява на съда да не
наложи кумулативно предвиденото наказание глоба. Безпредметно е обсъждането на
разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като няма протест и положението на подсъдимата не би
могло да се влоши.
При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел същите смекчаващи
вината обстоятелства, както при предходното, а за отегчаващи е приел възползването на
подсъдимата К. от служебното й положение, размера на инкриминираната сума,
многократно надвишаващ минималната работна заплата за страната към 2014 г., когато е
било довършено деянието, както и факта, че се касае за 55 деяния, осъществени в период от
4 години.
Относно размера на наказанието въззивната инстанция прецени, че не са налице
основания за намаляването му, тъй като намери, че то е определено съответно на
обществената опасност на деянието и на личната опасност на подсъдимата К., като е от
характер да постигне предвидените в чл. 36 от НК цели. При наличието на посочените
отегчаващи обстоятелства не са налице никакви основания за намаляването му.
Градският е приложил правилно материалния закон, прилагайки разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 НК и определяйки едно общо най-тежко наказание измежду двете, тъй като
двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност. Но присъдата следва
да бъде изменена и в тази част, което разрешение е обусловено от намаляването на по-
26
тежкото наказание от четири на три години лишаване от свобода. Така общото за
изтърпяване най-тежко наказание следва да бъде три години лишаване от свобода. Към
общото най-тежко наказание законосъобразно е присъединено лишаването от право да се
упражнява професия или дейност в банка, като корекция се налага единствено по отношение
на срока на последното предвид намаляването му от въззивния съд.
По убеждение на САС изтърпяването на определеното общо най-тежко
наказание от три години лишаване от свобода не е условие, без което не могат да се
постигнат целите на специалната и генералната превенция. Този извод определя като
основателна и съответната претенция във въззивната жалба. Абсолютно изискуемите
предпоставки, уредени в текста на чл. 66, ал. 1 НК, са налице (подсъдимата е неосъждана,
наказанието не надвишава три години), а при обсъждането на последната, подлежаща на
конкретна преценка, съдебният състав заключи, че подсъдимата може да бъде поправена и
без да изтърпи наказанието. Отлагането му за срок от четири години, в рамките на който
подсъдимата К. ще разполага с възможност да осмисли своето поведение и да преформулира
нагласите си към спазване на установения ред, се определя като достатъчно ефективно
разрешение. Същевременно – опасението от активизиране на наказанието в случай на
нарушаване на толеранса на изпитателния срок ще е достатъчен стимул за подсъдимата да
води законосъобразен живот и така напълно успешно ще се постигне и третата от целите на
специалната превенция. Здравословното състояние на подсъдимата също определя като
прекомерно и излишно въдворяването й в местата за лишаване от свобода. А и личността й
не оправдава подобен подход. Колкото и тежко да е стореното от нея, то е първата подобна
проява в живота й, който допреди е бил такъв на почтен гражданин, спазващ установения
правопорядък. Освен че няма данни за никакви противообществени прояви и криминални
нагласи у подсъдимата, това е видно и от дадените за нея характеристики, разкриващи я в
положителна светлина като личност и професионалист. В този случай фактът на самото
осъждане, предшествано от воденето на самото производство, е достатъчно, за да окаже
преследваната легитимна цел за поправяне и превъзпитаване на дееца. Генералната
превенция не следва да е с приоритет в подобна (а и не само) хипотеза, защото най-
значимата роля на наказанието следва да се търси в ефекта по отношение на личността на
дееца. Смисълът е той да стане отново спазващ установения правов ред гражданин, който не
представлява опасност за общественото спокойствие и безопасност и не застрашава с
поведението си защитените обществени отношения и блага. Противно на становището на
първия съд, този приема, че целите на генералната цел са постижими и без ефективното
изтърпяване на наказанието. Затова и отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен
срок от четири години.
Последното налага изменение на присъдата и в частта, в която е определен
режим на изтърпяване на наказанието, тъй като изпълнението на същото следва да бъде
отложено.
Законосъобразно е и решението по отношение на разноските. При осъдителния за
27
подсъдимата изход на делото тя резонно е осъдена да ги заплати.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда съдът
не намери допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната й и връщане
на делото за нова разглеждане. По изложените по-напред съображения се налага
изменението й в частта за наказанията. В останалата част присъдата следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 50 от 28.5.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 4871/19 г.
по описа на СГС, НО, 24. първоинстанционен състав като
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Н. К. К. на основание чл. 212, ал. 5,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание четири години лишаване от
свобода на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и НАМАЛЯВА наложеното на основание
чл. 212, ал. 7, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от право да упражнява професия или
дейност в банка за срок от седем години на ШЕСТ ГОДИНИ.
НАМАЛЯВА наложеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко
наказание от четири години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и
НАМАЛЯВА размера на присъединеното на основание чл. 23, ал. 2 НК наказание
лишаване от право да се упражнява професия или дейност в банка на ШЕСТ ГОДИНИ.
НА основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на определеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ОТМЕНЯВА частта, в която е определен първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимата К. и на защитника й адвокат Янева – М. от
САК.
28
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29