Решение по дело №227/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 59
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820200227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Елин Пелин, 24.04.2020 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 227 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  „ПАЛЕТИ БГ“ ЕООД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр. П., район  Южен, ул. „….“ № .., ет. 1, офис 3, представлявано от управителя Д. С. Ц., против наказателно постановление № 23-003026/30.07.2019 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област – гр. София, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 413, ал. 2 КТ за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/17.02.06 г.).

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че след даване на предписание с протокол от 14.06.2019 г. е била сключена застраховка трудова злополука, която е била представена на наказващия орган. Твърди се, че случаят е маловажен.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Минчева поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител Е.А. изразява становище за неоснователност на жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

След сигнал за трудова злополука свидетелите Ц.И.К. и Б.Л.Т., служители на ДИТ Софийска област, отишли на 28.05.2019 г. в „Производствена база за преработка на дървесина“, находяща се в гр. Е., ул. … № ... Изискани са документи, като с призовка, връчена на 28.05.2019 г. на управителя на  жалбоподателя Д.С. Ц., са дадени указания да се яви представител на жалбоподателя на 03.06.2019 г. в 14.30 ч. в сградата на ДИТ Софийска област.

За резултатите от проверката е съставен констативен протокол ПР 1919130 от 14.06.2019 г., в който са дадени предписания със различен срок за изпълнение, като в т. 8 е посочено, че със заповед № РД 01-879 от 22.10.2018г. на Министъра на труда и социалната политика коефициента на трудовия травматизъм за икономическата дейност „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ е определен на 1,59 при среден за страната 0,65. Работодателят не е застраховал за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, в т. ч. и лицето Г. М. Д, ЕГН **********, назначен на длъжност „водач мотокар“ за риска „трудова злополука“, в нарушение на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/06 г.), като е дадено предписание със срок за изпълнение 20.06.2019 г.

Според представения трудов договор № 76/19.02.2019 г. Г. М. Д.изпълнява длъжността „водач мотокар“, считано от 20.02.2019 г., по безсрочен договор със срок на изпитване, срещу основно месечно възнаграждение от 1000 лева.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-003026/ 14.06.2019 г. от Ц.И.К., главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда Софийска област –гр. София, за това, че при проверка на 28.05.2019г. след постъпил сигнал за смъртен случай, причинен от трудова злополука в обект на контрол: „Производствена база за преработка на дървесина“, находяща се в гр. Е., ул……№ .. и на 03.06.2019г. и на 14.06.2019г. за приключване на проверката по документи в сградата на ДИТ Софийска област се установило, че жалбоподателят в качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ не е застраховал за своя сметка работниците и служителите пряко заети с дейности в предприятие принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по висок от средния за страната в т. ч. лицето Г.М.Д., ЕГН **********, работещ на длъжност „водач мотокар“, за риска „трудова злополука“ към 09.03.2019г., със заповед № РД 01-879 от 22.10.2018г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019г., коефициент на трудов травматизъм за икономическа дейност „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ е определен на 1,59, при среден за страната 0,65, като нарушението е извършено на 09.03.2019 г. и констатирано при приключване на проверката по документи, с което е нарушил чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/17.02.06 г.). Актът е съставен и подписан на 14.06.2019 г. от актосъставителя Ц.И.К., свидетеля при установяване на нарушението Б.Л.Т. и от управителя на  жалбоподателя Д. С. Ц., като последната получила препис от АУАН и не написала възражения в него.

В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

На 17.06.2019 г. е съставен протокол № 5103-22-5 от 17.06.2019 г. на НАП ТП София област за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 09.03.2019 г. с Г. М. Д. по подадена декларация вх. № 5101-15-127/13.05.2019 г. на ТП на НОИ П.. Д. С. Ц. в качеството си на управителя на жалбоподателя е подала възражения срещу протокол № 5103-22-5 от 17.06.2019 г.

На 26.06.2019 г. жалбоподателят сключил групова застраховка задължителна трудова злополука при „…..“ ЕАД със срок на застраховката от 27.06.2019 г. до 26.06.2020 г.

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 23-003026/30.07.2019 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област – гр. София, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 413, ал. 2 КТ за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/17.02.06 г.)за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и нормите за здравословни и безопасни условия на 28.05.2019г. след постъпил сигнал за смъртен случай, причинен от трудова злополука в обект на контрол: „Производствена база за преработка на дървесина“, находяща се в гр. Е., ул. ….. № 1А и на 03.06.2019г. и на 14.06.2019г. за приключване на проверката по документи в сградата на ДИТ Софийска област се установило, че жалбоподателят в качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ не е застраховал за своя сметка работниците и служителите пряко заети с дейности в предприятие принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по висок от средния за страната в т. ч. лицето Г.М.Д., ЕГН **********, работещ на длъжност „водач мотокар“, за риска „трудова злополука“ към 09.03.2019г., а според заповед № РД 01-879 от 22.10.2018г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019г., коефициент на трудов травматизъм за икономическа дейност „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ е определен на 1,59, при среден за страната 0,65. Посочено е, че нарушението е извършено на 09.03.2019 г. и установено при приключване на проверката по документи.

Със заповеди № 3-0024/ 08.01.2019 г. и № 3-0025/ 08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ е определен териториалния обхват на конролната дейност на служителите в ДИТ, а заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ са определени правомощия на директорите на ДИТ да издават наказателни постановления.

Представени са и други неотносими към делото писмени доказателства.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Ц.И.К. и Б.Л.Т., възприемайки ги като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.08.2019 г. и е обжалвано на 12.08.2019 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с тази на наказателното постановление. При описанието на нарушението и неговата правна квалификация не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неяснота на обвинението и даващи основание за отмяна на наказателно постановление на формално основание. В случая констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.

Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ). На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната (чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“, приета с ПМС № 24 от 6.02.2006 г., обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г.).

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е застраховал за своя сметка работниците и служителите пряко заети с дейности в предприятие принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм в т. ч. лицето Г. М. Д., ЕГН **********, работещ на длъжност „водач мотокар“, за риска „трудова злополука“ към 09.03.2019г., а със заповед № РД 01-879 от 22.10.2018г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019г., коефициент на трудов травматизъм за икономическа дейност „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ е определен на 1,59, при среден за страната 0,65.

Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна (безвиновна) отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие - неизпълнение на задължение от страна на работодателя, вменено му със закон (чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“).

При липса на определение за маловажен случай в административнонаказателните норми, приложима съответно на основание чл. 11 от ЗАНН е разпоредбата на чл. 93, т. 3 от Наказателния кодекс, съгласно която маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Установеното и санкционирано с обжалваното наказателно постановление нарушение не отговаря на изискването за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива нарушения. Съдът намира, че изискванията за задължителна застраховка на работещите в дейности с по-висок от средния за страната коефициент на трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни обществени и лични интереси, а именно, гарантирането на материална обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск. Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява „маловажен“ случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото са настъпили вреди за незастрахован работник, който е претърпял трудова злополука. В този смисъл не е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки съгласно нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ, за да се приеме, че процесният случай е маловажен.

Според разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ако не подлежи на по-тежко наказание) подлежи на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева. За извършеното от дружеството - жалбоподател нарушение административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер от 5000 лева, по отношение на който размер не са изложени никакви мотиви. Вероятно размерът е завишен, поради данните за настъпила смърт след трудова злополука. В тази връзка следва да отбележи, че при констатирани други нарушения на трудовото законодателство следва да се наложат съответни отделни наказания. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Необосновано административно-наказващият орган е наложил висок размер на санкцията. При определяне вида и размера на наложеното наказание административно-наказващият орган не е отчел тежестта на конкретното нарушение, сключване непосредствено след установяване на нарушението на групова застраховка задължителна трудова злополука със срок на застраховката от 27.06.2019 г. до 26.06.2020 г. и липсата на данни за предходни нарушения, поради което размерът на наложената имуществена санкция е необосновано завишен. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл. 415 ал. 1 от КТ, като бъде намален размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция от 5000 лв. на 1500 лв. Имуществена санкция в размер на 1500 лв. съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, а именно да се да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

При този изход на спора, в полза на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 63, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева предвид фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното съдът на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-003026/30.07.2019 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област – гр. София,  с което на „ПАЛЕТИ БГ“ ЕООД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр. П., район  Южен, ул. „…..“ №…, ет. 1, офис 3, представлявано от управителя Д. С. Ц., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 413, ал. 2 КТ за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/17.02.06 г.), като ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „ПАЛЕТИ БГ“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. П., район  Южен, ул. „…..“ № .., ет. 1, офис 3, представлявано от управителя Д. С. Ц., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: