РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110205348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „Б И АД срещу
наказателно постановление /НП/ № Р-10-58/30.03.2022 г., издадено от В Н С -
заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 644, ал. 2, предл.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за нарушение на чл. 496, ал.
2, вр. ал. 1 от КЗ.
В жалбата е заявено искане за отмяна на наказателното постановление
по съображения, свързани с неговата незаконосъобразност, неправилност,
допуснати съществени процесуални нарушения и превратно тълкуване на
материалния закон. Оспорва се нарушението да е извършено в условията на
повторност, доколкото липсвали данни да е налице предишно нарушение от
същия вид. Предвид приложения квалифициран състав на чл. 644, ал. 2 КЗ
спрямо общия по чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ в АУАН липсвало описание на фактите
и обстоятелствата, довели до по-тежката квалификация на деянието.
Наказателното постановление не съответствало на описаната в АУАН
фактическа обстановка, а на дружеството било наложено наказание за
нарушение, което не било предявено по установения в ЗАНН ред.
Жалбоподателят бил лишен от възможността да се запознае с фактическите
твърдения на административния орган, да разбере срещу какво нарушение
следва да се защитава и да направи съответните възражения. Отделно от
1
изложеното жалбоподателят се позовава и на допуснати съществени
нарушения на процедурните правила като неправилно определяне на датата
на извършване на нарушението, нарушение на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН, както и несъответствие на наложеното наказание с целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН. На последно място се сочи, че извършеното
административно нарушение се явява маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При така изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а в условията на евентуалност – намаляване на
определената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна – Комисия за финансов надзор, се представлява от
юрк. Н с представено по делото пълномощно, който моли за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. в полза на КФН.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.11.21 г. в Комисията за финансов надзор е постъпила жалба от В.
Т Х с вх. № 91-02-1218. С нея е заявено, че пред ЗД „Б И“ АД е било заведено
уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като в 3-месечен срок от завеждане на претенцията все още
не било изплатено паричното обезщетение за съответния застрахователен
риск, като на заявителя били възстановени единствено разходите по
репатриране на претърпелия ПТП мотоциклет с пътна помощ.
По жалбата на В. Х от страна на КФН е извършена проверка, като с
писма с изх. № 91-02-1218 от 18.11.21 г. и от 03.12.21 г. от ЗД „БУЛ ИНС“ АД
са изискани заверени копия от всички документи от преписката по претенция
№ **********, както и подробно писмено становище относно причините за
липсата на произнасяне по претенцията. Отговорът на застрахователя заедно с
изисканите документи, в това число описи на процесната щета, споразумение
за изплащане на обезщетение, доклад по щета и платежни нареждания, е
постъпил в КФН с писма с вх. № 91-02-1218 от 30.11.2021 г. и от 10.12.2021 г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на
4.08.2021г. пред ЗД „Б И АД е заведена претенция № ********** по повод
настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
вследствие на което са причинени увреждания на мотоциклет марка „К“,
модел „“ с рег. № , за който бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120002926038 с период на застрахователно
покритие от 17.10.2020 г. до 16.10.2021 г. включително. Н
На 04.08.2021 г. ползвателят на застрахователната услуга е представил
пред дружеството документи, служещи като доказателства за установяване на
2
претенцията по основание и размер. На 04.08.2021г. от ползвателя на
застрахователни услуги са изискани фактури и пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение. На 06.08.2021г. на
ЗД „Б И АД са представени фактура за репатриране на стойност 60 лева и
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетението. На същата дата от ползвателя на застрахователни услуги е
изискана проформа фактура. На 05.08.2021г. и на 25.08.2021г. са извършени
огледи на увредения мотоциклет, за които са съставени документи опис на
претенция. На 25.08.2021г. на застрахователя са представени проформа
фактура и становище от „Ви-Мото“ ООД. На 26.08.2021г. е била въведена
корекция в съставения на 25.08.2021г. опис на претенция № **********, като
е бил издаден нов документ опис на претенция, който е бил подписан и от В.
Х. На 20.09.2021г. ЗД „Б И“ АД се произнася частично по заведената
претенция, като е заплаща на титуляря на услугата разходи в размер на 60 лв.,
представляващи обезщетение за репатриране на превозното средство. С ново
писмо от 25.11.2021 г. В. Х е бил уведомен, че щетата на мотоциклета му
марка „К“, модел „“ с рег. № е тотална, като е изискано представяне на
документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията в О“ПП“-СДВР.
Между страните по застрахователното правоотношение е сключено
споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 654
лв. за причинените в резултат на ПТП вреди, като преводът по банковата
сметка на Харалампиев е осъществен на 08.12.2021 г.
При така установените факти на 11.02.2022 г. свидетелят В. Ш. съставил
срещу дружеството-жалбоподател АУАН № Р-06-24 за нарушение на чл. 496,
ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, като същият е надлежно връчен на упълномощен
представител на дружеството.
Въз основа на АУАН от страна на В С в качеството му на заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е
издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-58/30.03.2022 г., с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв. на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля В. Ш., както и на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК. Анализираната от съда доказателствена съвкупност се състои от
достоверни, непротиворечиви и последователни доказателства, които
потвърждават възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което не
се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
3
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, с
оглед на което счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление.
Въз основа на заповед № З-313/23.11.2021 г. заместник-председателят
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е определил
длъжностни лица, сред които и актосъставителят В. Ш., да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и
актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения
по чл. 315, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 315а КЗ. Наказателното постановление
също е издадено от оправомощено лице, чиято материална компетентност
произтича от разпоредбата на чл. 647, ал. 2 КЗ.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като в
съдържанието и на АУАН, и на НП подробно е описано нарушението, датата
и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна
разпоредба по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
Съдът възприема като неоснователни релевираните с жалбата
възражения, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, предписани от ЗАНН. Правилно е определена датата на извършване
на деянието, доколкото застрахователното дружество е следвало да се
произнесе по предявената претенция в тримесечен срок, считано от
04.08.2021 г., който е изтекъл на 04.11.2021 г., след който момент ЗД „Б И“
АД е изпаднало в забава и съответно на 05.11.2021 г. под формата на
бездействие е бил осъществен съставът на процесното административно
нарушение. Неправилна е преценката на жалбоподателя и по отношение на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото първият отговор на застрахователя
по повод изисканото от него становище и документацията по случая са
постъпили в КФН на 30.11.2021 г., а със съставянето на АУАН на 11.02.2022
г. е спазен тримесечният срок от откриване на нарушителя. Актът е съставен
и при съблюдаване на специалния двугодишен срок от извършване на
нарушението, а НП е издадено в рамките на 6-месечния давностен срок, който
се брои от датата на изготвяне на АУАН.
Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че
се касае за повторно нарушение, следва да бъде описано в АУАН,
респективно – че липсата на описание на факти за повторността в АУАН
съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според чл. 42, т. 4
от ЗАНН актът следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Фактът дали едно нарушение е
повторно не е елемент от фактическия му състав. Актосъставителят следва да
отрази в АУАН само тези обстоятелства, които е установил, и които в
съвкупност водят до извода, че е извършено административно нарушение, в
случая по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ. Не е от компетенциите на
актосъставителя, нито той обективно има възможност да изследва дали в
едногодишен срок преди извършване на нарушението, което констатира с
4
АУАН, по отношение на нарушителя има влязло в сила наказателно
постановление, с което е бил наказан за същото по вид нарушение.
Повторността като факт се изследва от административнонаказващия орган
при определяне размера на наказанието, тъй като същата има отношение не
към самото нарушение, а към индивидуализацията на наказанието.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
административно нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ. Посочената
разпоредба въвежда тримесечен срок за произнасяне, считано от завеждане на
щетата. В процесния случай претенцията е заведена на 04.08.2021 г.,
съответно така определеният срок изтича на 04.11.2021 г. - последният ден, в
който застрахователят е могъл да осъществи произнасяне по щетата, без да
наруши нормативните изисквания. Следователно застрахователят е извършил
нарушение на 05.11.2021 г. и правилно е определена датата на извършване на
административното нарушение.
Правната квалификация в АУАН и НП кореспондира с извършеното
нарушение. Отношението на чл. 496, ал. 1 към чл. 108, ал. 1 от КЗ като
специална към обща норма би било правно значимо в случай, че те уреждат
по различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и
дерогиращото действие на специалната норма. Между чл. 108, ал. 1 от КЗ,
приложима към сроковете за произнасяне по всички застрахователни
претенции, и чл. 496, ал. 1 от КЗ не е налице противоречие. Последната норма
представлява гаранция за защита правата на потребителите на
застрахователни услуги, тъй като въвежда краен пределен срок, в рамките на
който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.
Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за
претенции по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обратно, разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ се прилага
при уреждане на претенции по всички видове застраховки. Поради това и по
предявена претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на авомобилистите застрахователят следва да се произнесе в 15-дневен срок
от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ, но не по-късно от три
месеца от завеждане на претенцията. По тази причина двете разпоредби са
допълващи, като чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ не съдържа правила, които да
дерогират общите такива на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Застрахователят е длъжен в тримесечен срок от завеждане на всяка
претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
окончателно да се произнесе по нея по един от алтернативно предвидените в
чл. 496, ал. 2 от КЗ начини - като определи и изплати обезщетение или
мотивирано откаже плащане. В конкретния случай, видно от приобщените по
делото писмени доказателства, произнасянето по претенцията е настъпило
едва на 08.12.2021 г. с изплащането на обезщетение съобразно постигнатото
между страните споразумение, което е извън рамките на тримесечния срок и
го нарушава с повече от 1 месец. Ненавременното изпълнение на
установеното задължение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ от страна на
застрахователя е правнорелевантният факт, пораждащ неговата отговорност и
5
основание за налагането на имуществена санкция.
Извършеното административно нарушение е формално и съставът се
счита за осъществен на 05.11.2021 г. - с непроизнасянето в тримесечен срок от
завеждане на претенцията. Не може да се сподели мнението на
жалбоподателя за ангажиране отговорността на нарушителя по квалифициран
състав, доколкото материалната разпоредба на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ е
единна и не съдържа в структурата си признаци, утежняващи положението на
извършителя.
В санкционната норма на чл. 644, ал. 2 от КЗ обаче са предвидени по-
високи размери на административно наказание, когато нарушението е
повторно. С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на
дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан
в АУАН, а е наложено административно наказание по основния състав на
нарушението, за което е съставен АУАН, като имуществената санкция е
съобразена с обстоятелството, че нарушението е повторно. В съответствие с
разбирането, че повторността не е елемент от фактическия състав на
нарушението, а е обстоятелство, имащо значение за индивидуализация на
наказанието, именно в санкционната част на КЗ в
административнонаказателните му разпоредби, са предвидени по-високи
наказания глоба и имуществена санкция при повторност на нарушението.
Тъй като административнонаказателното обвинение е повдигнато срещу
юридическо лице, не подлежи на обсъждане въпросът за вината, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Правилно и законосъобразно е наложено наказание на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, с определянето му във вида „имуществена
санкция“ и в размер, съответстващ на минималния законоустановен такъв, а
именно – 2 000 лева. В случая се касае именно за повторно извършено
нарушение, като аргументите на жалбоподателя в жалбата, че не е налице
повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно
нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение. В случая от приобщените по делото доказателства се
установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-100/14.02.2020 г. -
влязло в сила на 21.07.2021 г., след потвърждаването му с решение от
26.02.2021 г., постановено по НАХД № 3634/2020 г. по описа на 101-ви
наказателен състав на СРС – от своя страна съдебният акт оставен в сила с
окончателното и неподлежащо на разглеждане решение № 4876 от 21.07.2021
г., постановено по КНАХД № 4284/2021 г. по описа на VII касационен състав
на АССГ, като по силата на стабилизираното НП на ЗД „Б И“ АД е наложено
наказание за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ, който състав урежда
същото по вид нарушение спрямо разглежданото в настоящото производство,
каквото е изискването на пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, за да бъде определено
нарушението като повторно извършено.
Съдът намира, че случаят не е маловажен и не са налице предпоставки
6
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Непроизнасянето в срок по предявена
претенция винаги засяга интересите на застрахованото лице, независимо дали
се касае за изплащане на застрахователно обезщетение или за мотивиран
отказ от изплащането му. Забавеното изплащане лишава застрахования от
възможността да ползва полагащата му се сума, за да възстанови
претърпените вреди, а от друга страна да обжалва по съдебен ред размера на
изплатеното обезщетение или мотивирания отказ за изплащането му.
Процесното нарушение разкрива типичната за този вид нарушение степен на
обществена опасност. Крайният срок за произнасяне по щетата е бил
04.11.2021 г., а застрахователят се е произнесъл едва на 08.12.2021 г. – с
повече от един месец закъснение. За отбелязване е и обстоятелството, че
обезщетението е изплатено едва след като КФН е образувало проверка по
случая. Отделно от това се касае за нарушение, извършено повторно, което
обстоятелство дефинитивно изключва възможността нарушението да се
приеме за маловажно.
На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния
размер, предвиден в чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно – 2 000
лева. Размерът на санкцията е съобразен с обществената опасност на
нарушението и продължителността на закъснението след изтичането на
пределния срок за произнасяне по претенцията. В случая не съществува
процесуална възможност за ревизиране размера на санкцията, доколкото
същият съответства на минимума.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на КФН следва да се присъдят
разноски за осъществено по делото процесуално представителство, тъй като в
съдебното производство административнонаказващият орган е бил защитаван
от юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното
постановление, да се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда.
Предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото и
провеждането на едно съдебно заседание по него, настоящият съдебен състав
намира за основателно осъждането на жалбоподателя да заплати в полза на
КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който е в
пределите на минималните размери, определени от чл. 37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ и съответства на положените от упълномощения защитник
усилия по оказване на правна помощ на въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-58/30.03.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
7
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на Застрахователно
дружество „Б И“ АД с ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 лв. на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение
на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД да заплати в полза на КФН юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8