Р.нската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия П.С.П. *** в това, че:
На 20.04.2014год.
в гр.Р., умишлено умъртвил рождената си
дъщеря П.П. П. ЕГН **********- 7 годишна, като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост, а пострадалата е малолетно лице, което се е намирало в безпомощно
състояние- престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3
и пр.4 вр. с чл.115 от НК.
Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимата Е.О.Г.-П.
ЕГН ********** в това, че:
На
20.04.2014год. в гр.Р., при непосредствена опасност за живота на малолетната П.П. П. ЕГН **********- 7 годишна, не й се притекла на помощ,
която е могла да даде без опасност за себе си или за другиго- престъпление по
чл.139 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението срещу двамата подсъдими, като твърди и излага доводи, че
то е доказано както от фактическа, така и от правна страна. Иска окръжният съд
да признае подсъдимия П.С.П. за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.3
пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с
чл.115 от НК и да му наложи наказание доживотен затвор без замяна. Иска окръжният
съд да признае подсъдимата Е.О.Г.-П. за виновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.139 от НК и да й наложи наказание пробация
при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото за
срок от шест месеца, общо 150 часа по 25 часа месечно.
Защитникът
на подсъдимия П.П.- адв.Сл. С. ***, оспорва
квалификацията на повдигнатото обвинение срещу подс.П., като излага доводи, че
деянието му следва да се квалифицира по чл.124 от НК, по съображения, че подс.П.
не е действал с умисъл да причини смъртта на детето си. Излага и доводи, че
подс.П.П. е извършил деянието в състояние на
физиологичен афект, а освен това оспорва наличието на квалифициращите
обстоятелства „безпомощно състояние“, „особено мъчителен начин“ и „особена
жестокост“. Твърди, че по отношение на подс.П.П. са
налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и иска съдът да се произнесе
със законосъобразна и справедлива присъда.
Подсъдимият П.П.
отказва да дава обяснения пред съда. В приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 пр.1 от НК обяснения, които е дал на
досъдебното производство, признава, че на инкриминираната дата е нанесъл побой
на дъщеря си П. П., но твърди, че е нямал намерение да я убие.На съдебните
прения поддържа казаното от защитника му. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното и моли съда да му наложи по-леко наказание, като
твърди, че не е осъзнавал, че може да убие дъщеря си.
Защитникът на подсъдимата Е.П.-
адв.М.Р. ***, излага доводи, че подс.Е.П. не е извършила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.139 от НК, за което й е
повдигнато обвинение. Иска съдът да оправдае подсъдимата Е.П. или алтернативно-
да я освободи от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да й
наложи административно наказание глоба.
Подсъдимата Е.П. дава обяснения,
в които твърди, че на инкриминираната дата, през голяма част от времето е
спяла, а след като се е събудила се е обадила по телефона, за да извика линейка
и е придружила подс.П. до Спешна помощ при отнасянето на П. П. там. На
съдебните прения поддържа казаното от защитника й. В последната си дума
изразява съжаление за случилото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият П.С.П. е роден на ***г***,
български гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата Е.О.Г.-П. е родена на ***г***, български
гражданин, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подс.П.П. и св.Д.А. сключили граждански брак през 2006год. и скоро
след това- на 20.05.2006год. се родило детето
им П.П. П.. Докато живеели заедно, подс.П. често
проявявал агресивност спрямо св.А. и детето им П.,като им нанасял побои. По
време на брака им- на 17.07.2010год се родило детето им Д. П., като скоро след
това двамата се развели по взаимно съгласие. Според споразумението за развода
им, упражняването на родителските права върху двете деца било предоставено на подс.П.,
въпреки, че св.А. му била признала, че подс.П. не е биологичен баща на детето Д..
Св.А. не пожелала да се грижи за децата си, тъй като нямала свое жилище и не
работела.След развода тя рядко посещавала децата си и не плащала издръжка на подс.П.
за тяхното отглеждане. Подсъдимият П.П. полагал грижи за отглеждането и издръжката им,
според възможностите си.
През 2012год. подс.П.П.
се запознал по интернет с подс.Е.О.Г.-П.
и в последствие заживели заедно в дома му в гр.Р. в бл.”м.” вх.Д ет.1, като
на 11.02.2013год. двамата сключили граждански брак. При тях живеели и двете
дъщери на подс.П. от брака му със св.Д.А., като подс.П. помагала на подс.П. в
грижите за децата. Периодично подс.П. продължавал да нанася побои на децата си.
При някой от тези случаи присъствал и св.Л.В., който му бил приятел. Св.В.
казвал на подс.П. да не бие децата, но подс.П. му отговарял да не се меси в
неговите родителски работи. Подс.Е.П. също се била
опитала да се намеси в такива случаи, но подс.П. посегнал да бие и нея с юмруци,
като й обяснил, че не трябва да се меси, когато възпитава дъщерите си. През
учебната 2013год.-2014год., детето П.П. П. била
ученичка в първи клас на ОУ”В.А.” гр.Р.. Подс.П. и подс.П. ходели да вземат от училище детето П. и се
интересували от нея, като разговаряли с класния й ръководител- св.Г.С.Г.. Подс. П. и детето му П. били привързани един към друг и
детето имало много добър контакт с баща
си и втората му съпруга.
Вечерта на 19.04.2014год., св.Л.В., отишъл в дома
на подсъдимите, с намерение да ги покани
да отидат заедно на църква, за да присъстват на Великденската служба. Идеята
му не се осъществила, но св.В. останал да нощува в дома им. Сутринта на
20.04.2014год.,около 09 часа, св.Л. В. се събудил от крясъците на подс. Е.П., която
се карала на по-голямото дете П., че била наплюла сестра си Д.. Подс.П.П. се събудил по обяд, като
след неговото ставане, подс. Е.П. продължила да се кара на детето по същия
повод. След това подс.П. и подс.П. отишли да пазаруват в близкия магазин, а св.В.
останал при децата. Двамата подсъдими скоро се върнали с покупките, между които
била и една нова растителна метла. Подс.П. направила
салата за обяд, в която сложила и лук и всички седнали да обядват. На св.В. му
направило впечатление, че детето П. отказвало да яде лука от салатата и го плюела
по пода.Това ядосало подс.П., която
взела една лъжица, обрала с нея лука и насила го напъхала в устата на детето, като
го стискала за долната челюст, за да му отвори устата. След като обядът
приключил, св.В. и по-малкото дете Д. гледали телевизия, а подс.П. казал на П.
да седне и да си научи уроците. Детето П. изпълнило това и седнало да чете.Тогава
подс. Е.П. му казала, че вече било достатъчно голямо и да вземело само да
наготви,защото на нея й било омръзнало все тя да готви.П. донесла картофи и
глава лук, а св.В. й помогнал да ги обели и нареже. След това, с по-малкото
дете Д. отишъл до един магазин в близост до Второ РУП, от където напазарувал
вино, хляб и кафе. Върнали се до бл.”м.”, като св.В. подал покупките на подс.П.
през прозореца. Не искал да влиза вътре, тъй като двамата подсъдими
продължавали да се карат на П. и св.В. решил със сестричката й да отиде до
магазина”СБА”,с надеждата, че докато се върнат, обстановката ще се е поуспокоила.От този магазин купил за децата опаковка вафли
и заедно с Д. се върнал в жилището на подсъдимите. Там заварил в хола подс.П.,който
карал П. да чете на глас урок от един учебник. Св.В. и Д. седнали на леглото,а подс.П.
била легнала на дивана. Подс.П.П.
не харесал, как детето П. четяло урока, ударил й няколко шамара и я
наказал да стои в ъгъла на хола с
вдигнати нагоре ръце. Детето постояло така известно време, но ръцете му отмалели
и започнало да ги отпуска надолу.Тогава подс. П.П. се
разкрещял да ги вдигне обратно и отново й ударил шамари,като това се повторило
няколко пъти. После той извадил черупки от орехи и карал детето да коленичи
върху тях. През това време подс.П. била станала от дивана и била седнала пред
лаптопа. Тя поискала да накажат П., като я накарат да клекне 100 пъти.П. не
искала да коленичи върху черупките и седнала на свободния диван.Това вбесило подс.П.,
който грабнал новата растителна метла и с дръжката й започнал да удря П. по
главата и по тялото. Детето започнало да крещи, но той продължавал да я удря. Докато
я удрял, й крещял да мълчи и на няколко пъти се опитвал да й запуши устата с
ръка. Св.В. няколко пъти се намесил и молил подс.П. да преустанови побоя, но
той не го послушал. Св.В. прегърнал другото дете Д.,за да не вижда и да не
чува, какво се случва, обърнал го да гледа към телевизора и се опитвал да му
запуши ушите.След малко подс.П. спрял да
бие П. и отишъл в кухнята. От там се върнал с точилката и с нея ударил П. по дясната
ръка. После отново се върнал в кухнята и донесъл от хладилника пакет с месо,
който сложил върху удареното с точилката място на ръката на детето вместо
компрес. Като видял това, св.В. си помислил,че подс.П. е преустановил побоя, оставил
по-малкото дете и се заел да почисти масата. После отишъл в банята да си измие
ръцете.Междувременно подс. П.П. пак започнал да бие П.,
като я съборил на земята и я ритал по главата, тялото и крайниците. Детето
плачело, викало и го молело да спре да я бие,но той не й обърнал никакво
внимание. През това време подс.П. седяла пред лаптопа, като не се намесвала и не реагирала на
случващото се. Като погледнал през отворената врата на хола, св.В. видял, че подс.П.
бил съборил П. на земята и я ритал с крака по тялото и по главата, като бил
обут с черни на цвят обувки. Детето плачело, викало и го молело да спре, но подс.П.
продължавал да го рита. Св.В. се върнал в хола и отново извикал на подс.П.П. да спре да бие детето, защото ще го убие, но подсъдимият
не спрял. Св.В. взел отново детето Д. в ръцете си. Докато подс.П.П. ритал
детето П., й нанесъл силен удар с крак в
областта на гръдния кош, след който тя престанала да вика, да плаче и да се движи. Като видял това,
подс.П.П. спрял да я рита, вдигнал П. от пода и я пренесъл на леглото, като
установил, че тя не диша. Св.В. се изплашил,че детето може да си е глътнало езика
и подал една лъжичка на подс.П.,за да се опита той да го извади. През това
време подс.П. правел изкуствено дишане на детето си П. и казал на подс.Е.П. да
се обади на телефон 112 и да извика
линейка. Подс.Е.П. се обадила на тел.112, за да
извика линейка, след което подс.П. взел на ръце П. и излязъл пред входа, за да
чака линейката. С него излязла и подс.П., която в бързината не си обула обувки
и тръгнала по чорапи. Преди да пристигне линейката, по улицата край входа на
блока със своя автомобил минал св.Ю.О., който познавал подс.П. по физиономия, тъй
като и неговият син бил ученик в първи клас на ОУ”В.А.”.
Св.О. видял подс.П., който бил седнал на тротоара пред блока и държал в ръцете
си П.. Като приближил, подс.П. започнал да чука по калника на колата му и св.О.
спрял. Подс.П.П. го помолил
да ги закара до болницата, като казал,че П. не била добре, без да уточнява, какво
точно й имало. Свидетелят О. казал на жена си и децата си да слязат от колата,
а подс.П. се качил на предната седалка, като държал в ръцете си П.. Подс.Е.П. седнала на задната седалка и св.О. потеглил към
болницата. По пътя ги попитал,защо не са извикали линейка,а подс.П. обяснил,че
бил извикал такава, но същата все още не била дошла. Докато пътували, подс.П.
се опитвал да прави изкуствено дишане на детето си като духал в устата му и му
повтарял да диша. Свидетеля О. спрял на рампата пред Спешното отделение на Р.нската болница,където подсъдимите слезли. Лекарите от
Спешното отделение внесли детето П. в шоковата зала, като се опитали да го
реанимират, но опитите им били безуспешни. Детето било починало още преди
пристигането в болницата. Междувременно, подс.Е.П. се върнала с такси до
жилището, за да си обуе обувки и да вземе пари. Когато се върнала в болницата,
подс.П. й казал, че П. е починала. Започнал да плаче и обяснявал, че щял да се
промени.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен
начин от събраните и проверени по делото доказателства, а именно: от обясненията
на подс.П.С.П. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 пр.1
от НПК; от обясненията на подс.Е.О.Г.-П., дадени на съдебното следствие; от показанията на св.Д.В.
А. дадени на съдебното следствие; от показанията на св.Л.Й.В. дадени на
съдебното следствие и показанията дадени от него на досъдебното производство
пред съдия, приобщени по реда на чл.281 ал.1
т.1 и т.2 пр.2 от НПК; от показанията на св.Ю.К.О., св.С.А.П., св.С.П.К., св.М.В.К.,
св.М.А.Н., св.Г.Т.Г., св.Д.П.В., св.Г.С.Г., св.Л.В.Г. и св.Д.В.Д. дадени на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.273 ал.1 вр. с
чл.283 от НПК чрез прочитане на протоколите за разпит на същите; от писмените
доказателства и доказателствeни средства: справки за
съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми към тях,
протоколи за доброволно предаване, протоколи за вземане на сравнителни образци
за сравнително изследване, удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт
за смърт, удостоверение за наследници, декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние, епикризи, справка за
получени социални помощи, материали по преписка рег. № 3167/22.02.2010год. на
Второ РУ, ОДМВР-Р., експертни решения на ТЕЛК,
протоколи на медицинска комисия, амбулаторни листи, рентгеново изследване,
електроенцефалограма; от веществените доказателства: 1 плик, съдържащ поднокътно съдържание от лява и дясна ръка на Е.Г. – П.; 1
плик, съдържащ поднокътно съдържание от лява и дясна
ръка на П.П.;1 плик,съдържащ пръстен от жълт метал,1
плик,съдържащ 5бр.пръстени от бял метал, 1бр.растителна метла, 2бр.пластмасови
метли, 1бр.метален дилаф, 3бр.лопатки за боклук, 1бр.дървена точилка, 1 чифт
мъжки обувки с връзки, черни на цвят №44, 1 чифт мъжки обувки с катарами,
№41; 1чифт кафяви дамски обувки
№42;1бр.черна фланелка, 1бр.потник; 1бр.черен панталон; 1бр.бельо/гащички/, 1
чифт чорапи, 2бр.обеци от бял метал; от приетите заключенията по назначените на досъдебното
производство съдебномедицински експертизи,
комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични
експертизи и химическа експертиза.
От показанията на св.Л.В., обясненията на подс.П.П.
и обясненията на подс.Е.П. се установява случилото се на 20.04.2014год.,
нанесения от подс.П.П. тежък побой на дъщеря му П. П.
и обстоятелствата при които последната е починала.
В приобщените по реда на чл.279 ал.1 вр. с ал.1
т.4 пр.1 от НПК обяснения на подс.П.П. дадени от него
на досъдебното производство в присъствието на защитник, този подсъдим признава
, че на инкриминираната дата е нанесъл побой на дъщеря си П., като й е удрял
шамари и я е ритал с крак. В обясненията
си дадени при първоначалния му разпит в качеството на обвиняем на
21.04.2014год. подс.П.П. твърди, че докато е ритал П. св.Л.В. му е викал да спре
да бие детето, защото ще го убие, но той не е спрял. Въпреки, че в показанията
си на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2
от НПК св.Л.В. не твърди, че е казвал на
подсъдимия, че ще убие детето, а в показанията си на съдебното следствие е
заявил, че няма спомен да е казвал на подс.П. да спре да бие П., защото ще я
убие, съдът намира, че обясненията на подс.П. относно това обстоятелство следва
да бъдат кредитирани, тъй като няма логична
причина подсъдимият на следващата деянието дата да признае този неблагоприятен
за него факт, ако той не е истина. От друга страна съдът намира, че показанията
на св.Л.В. дадени от него на съдебното следствие, в частта им, в която той е
заявил, че няма спомен да е казвал на подс.П. да спре да бие П., защото ще я
убие и в частта им, в която твърди, че не е предполагал, че въпреки жестокия
побой ще се стигне до смъртта на П. не следва да бъдат кредитирани, тъй като
приема, че показанията на този свидетел в тези части са недостоверни, причина
за което е притеснението на свидетеля, че за него може да има неблагоприятни
последици, ако признае, че е предполагал, че следствие на побоя детето П. може
да умре и той не е направил нещо повече от това да каже на подс.П. да спре, за
да предотврати този резултат. Съдът кредитира показанията на св.Л.В. в
останалата им част, като във връзка с противоречията между показанията дадени
от него на досъдебното производство пред съдия и показанията дадени на
съдебното следствие, намира, че относно обстоятелствата, за които са налице
противоречия следва да бъдат кредитирани показанията, които е дал на досъдебното
производство, тъй като достоверността на същите не се опровергава от други доказателства
по делото, дадени са непосредствено след инкриминираното деяние, когато е
логично свидетелят да си е спомнял с по-големи подробности за случилото се и
самият свидетел е потвърдил верността им, след прочитането им на съдебното
следствие.
Въпреки, че в обясненията си дадени на досъдебното производство подс.П.П. не твърди, че при нанасянето на побоя на дъщеря му П. е
използвал растителна метла и точилка, а във втория му разпит проведен на
11.12.2014год. изрично твърди, че не е удрял дъщеря си с точилката, съдът
намира за установено, че подс.П. на инкриминираната дата е нанесъл удари на
детето П., не само с ръце и крака, както твърди подс.П., но и с растителната
метла и дървената точилка, които са приобщени, като веществени доказателства по делото. Това се
установява от показанията на св.Л.В. и от обясненията на подс.Е.П.. Последната
в обясненията си твърди, че не си спомня дали
въпросният ден подс.П. е удрял с точилката детето П., но посочва,
че е взел точилката от кухнята и е дошъл
с нея в хола, което косвено потвърждава показанията на св.В. относно факта, че
подс.П. е нанесъл удар по ръката на детето с въпросната точилка. Този факт
косвено се потвърждава и от приложения на л.42 т.1 от досъдебното производство
протокол за доброволно предаване подписан от подс.Е.П., с която същата е
предала на разследващите органи 1 бр. дървена точилка, като за предадената вещ
в протокола е отразено пояснението : „С тази точилка П. удари П..“ Обстоятелството, че подс.Е.П. твърди, че този
текст не е написан от нея и почеркът не е неин е без значение, тъй като
подписът й в протокола за „Предал“, авторството на който не отрича, е положен
след посоченото пояснение. Съдът приема за установено, че дървената
точилка предадена от подс.П., приложена като веществено доказателство по делото,
е тази, с която подс.П. е нанесъл удар по ръката на детето П., а растителната
метла, приложена по делото като веществено доказателство, която е била иззета
от жилището на подсъдимите при огледа на местопроизшествие на 20.04.2014год.
/протокол за оглед на местопроизшествие на л.13-15 т.1 от досъдебното
производство/, е тази, с която подс.П. е нанасял удари на детето П. по време на
инкриминирания инцидент.
Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подсъдимия П.П. и относно твърдяното от него, че на инкриминираната и подс.Е.П. е удряла шамари на детето П..
Обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават не само от обясненията
на подс.Е.П., която е заинтересована да отрича това, но и от показанията на св.Л.В.,
който няма интерес да прикрива подс.Е.П., тъй като е приятел на подс.П..
Обстоятелството, че подс. П. е бил обут с обувки, докато е ритал детето си П.,
се установява от показанията на св.Л.В. дадени на съдебното следствие, в които
той категорично твърди това обстоятелство. Като приятел на подсъдимия този
свидетел няма мотив да не казва истината относно това обстоятелство и
показанията му в тази им част не се опровергават от други доказателства по
делото. Показанията на св.В. в тази им част не противоречат на показанията,
които е дал на досъдебното производство пред съдия, тъй като при разпита му на
досъдебното производство въпросът дали подс.П. е бил обут с обувки, когато е
ритал дъщеря си П., въобще не е бил поставян. Показанията на св.В. относно това
обстоятелство не се опровергават от обясненията на подс.Е.П.. Същата твърди, че
когато са излезли да чакат линейката подс.П.П. е бил
с обувки и преди да излязат никой от тях не се е приготвял или преобличал,
което косвено потвърждава показанията на св.В., че подсъдимият е бил с обувки,
когато е ритал дъщеря си П.. От друга страна, установените при извършената
съдебномедицинска експертиза травматични увреждания на трупа на П. П. не
потвърждават, но и не изключват възможността подс.П. да е бил обут с обувки,
когато е ритал детето си, което е видно от разпита на вещото лице д-р И.С.
проведен на съдебното следствие. Съдът приема за установено, че предадените от
подс.П.П. с протокол за доброволно предаване от
21.04.2014год., на л.43 т.1 от досъдебното производство - 1 чифт мъжки обувки с
връзки, черни на цвят № 44, са обувките, с които е бил обут докато е ритал
дъщеря си П.. Видно от показанията на св.В. на съдебното следствие, след
предявяването на тези обувки, които са веществени доказателства по делото, свидетелят е заявил, че показаните му обувки
приличат на тези, с които подсъдимият е бил обут по време на инцидента, макар че
не е сигурен дали са същите. По делото
липсват доказателства, от които да се установява, че подс.П.П.
се е преобувал преди задържането му, поради което предадените от него обувки на
21.04.2014год. очевидно са били тези, с
които е бил обут, когато е напуснал дома си на 20.04.2014год.
Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.Е.П., в частта
им, в която същата твърди, че на инкриминираната дата е спяла и не е възприела
голяма част от нанесения от подс.П.П. побой на дъщеря
му П. и се е събудила, когато св.Л.В. започнал да вика, че П. не диша. Това
твърдение на подс.Е.П. се опровергава от показанията на св.Л.В. и обясненията
на подс.П., а освен това съдът намира за житейски неправдоподобно и невъзможно
подс.Е.П. да е спяла по времето, през което подс.П. е нанасял ударите на дъщеря
си, при което тя е плачела и викала силно. При този шум и при тази обстановка е
невъзможно подс.П. да е спяла в същата стая. Приема на на
лекарства от страна на подс.П. не води друг извод, тъй като самата тя твърди,
че се е събудила, когато е чула св.В. да вика, че П. не диша, поради което
обясненията на подсъдимата са не само нелогични, но и вътрешно противоречиви.
Същата няма как да е чула виковете на св.В. и да се е събудила от тях, а да не
е чула преди това виковете на П.. По
тези съображения съдът приема, че обясненията на подс. Е.П. в тази им част са
недостоверни и са израз само на защитна теза.
От показанията на св.Д.А. се установява, че докато е била съпруга на подс.П.,
същият е имал агресивно поведение и е нанасял побои както на нея, така и на
детето им П., както и това, че е казала на подс.П., че той не е биологичен баща
на детето Д., въпреки че същото е било родено по време на брака им. От
показанията на св.Д.А. се установява и това, че след развода й с подс.П. не му
и изплащала никаква издръжка за децата и рядко е посещавала същите.
От показанията на св.Л.В., св.М.Н.- началник на отдел „Закрила на детето“,
св.Л.Г.- социален работник в отдел „Закрила на детето“, св.Г.Г.- Директор на ОУ „В.Л.“ и св.Г.Г.- класен ръководител на П. П., се установява, че подс.П.
е полагал грижи за децата П. и Д. според възможностите си. От показанията на
св.Г.Г. и св.Г.Г. се
установява и това, че детето П. П. е било много привързано към баща си и той
към нея, както и това, че двамата подсъдими са се интересували от П., когато са
ходили да я вземат от училище, като са питали за детето класния му ръководител.
От показанията на св.Д.В.-педагогически съветник в ОУ
„В.Л.“, се установява, че детето П. е имало много добър контакт с подс.П.П. и подс.Е.П..
От показанията на св.С.П. и св.С.К., се установява, че като полицейски
служители същите са извършвали проверка във връзка с инкрииминирания
случай, при която св.П. е снемала обяснения от св.Л.В., св.Ю.О. и подс.Е.П., а
св.К. е снел обяснения от подс.П.П.. Съдът кредитира
показанията на св.П. и св.К. относно това, че са извършвали проверка по случая
и са снемали обяснения от посочените лица, но не кредитира същите в частта им,
в която преразказват обясненията дадени пред тях, тъй като същите не са били
събрани по надлежния процесуален ред. Ако показанията на двамата полицейски
служители бъдат кредитирани и в тези им части, би се стигнало до заобикаляне на
закона, относно установените в НПК правила за разпит на обвиняеми и свидетели и
би обезмислило съществуването на тези правила.
От показанията на св.Д.Д., който също е
полицейски служител, се установява това, че същият познава двамата подсъдими,
във връзка с подадена в миналото жалба срещу подс.Е.П., както и това, че не е
получавал сигнали, че двамата подсъдими малтретират децата.
От приложените по делото справки за съдимост на двамата подсъдими се
установява, че подсъдимите не са осъждани.
От приложените по делото заверени копия на материали по преписка рег № 3167/2010год. по описа на Второ РУ, ОДМВР-Р. се установява, че органите на полицията са
извършвали проверка във връзка със сигнал от св.Д.В.А. /тогава П./, че неведнъж
е имало конфликти между нея и подс.П., с размяна на закани и шамари.
От приложените по делото медиицински документи се
установява, че преди инкриминираната дата подс.П.П. ***,
като е бил диагностициран с различни диагнози: „***“,
„***“, „***“, „***“ и е постъпвал петкратно на лечение в ЦПЗ-Р.
за периода 2011год. 2012год. в условия
на дневен стационар. Подс.Е.П. *** и е провеждала
лечение с диагноза „*** ***“, лекувана е неколкократно
в ДПБ Царев брод за периода 2011-2014год. с диагноза „***“ и страда от
епилепсия.
Съдът кредитира приетите заключения по назначените на досъдебното
производство две съдебномецицински експертизи, две съдебноприсиатрични и съдебнопсихологични
експертизи и химическа експертиза, като намира, че всички експертизи са
изключително добре обосновани и не са налице основания да се постави под
съмнение професионалната компетентност на вещите лица и непредубедеността на
същите от изхода на делото.
От приетото заключение по
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №
50/2014 се установява, че в резултат на нанесения й побой на инкриминираната
дата П. П. е получила следните
увреждания: охлузвания по лигавицата на
горната и долната устна; синкави кръвонасядания с
неправилна форма под брадата; кръвонасядане с неправилна
форма и специфичен релеф към върха на брадата; ивицесто
синкавочервеникаво кръвонасядане
около 2см.по лявата буза; синкавочервеникави кръвонасядания по гърба вляво,в лявата седалищна област, по
гръбната повърхност на дясната ръка, в долната трета
на дясната предмишница, оток по гръбната
повърхност на дясната ръка; моравосинкави кръвонасядания вляво на гърба; синкавочервеникави
кръвонасядания по гръбната
повърхност на двете ходила, дясното коляно, горната трета на лявата подбедрица и в областта на средната трета на гръдната кост
с повърхностно охлузване; травматично разкъсване на сърдечния мускул с излив на кръв в околосърцевата
торбичка;кръвонасядания на сърдечния мускул и корена
на сърцето; контузии на мозъка. Според експертното заключение, при тези данни
причината за настъпването на смъртта следва да се отдаде на съчетаната травма,
като непосредствената причина за смъртта е травматичното разкъсване на
сърдечния мускул, довело до сърдечна тампонада.
Установените травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 20.04.2014год., като е
налице е пряка причинно-следствена връзка между установените травматични
увреждания и настъпването на смъртта.
Според заявеното от
вещото лице д.р И.С. при разпита му на съдебното следствие, ударът в областта
на гръдния кош, който е довел до
разкъсването на сърдечния мускул е един . При този удар е била причинена травма
в средната част на гръдния кош довела до рязко притискане на сърцето между
гръдната част и гръдната част на гръдния кош и понеже ребрата при децата са
гъвкави се огъват и сърцето, което е било пълно с кръм
се пръсва-разкъсва се. Според вещото лице,
до около 10 секунди след разсъкването на
сърдечния мускул детето е изпаднало в
безсъзнателно състояние и клинична
смърт, а до около 5-6 минути след това е настъпила биологичната /мозъчна/ смърт,
през който период са настъпили необратими промени в мозъчните клетки, в
резултат на това, че са останали без кислород. Установената контузия на мозъка,
сама по себе си също може да доведе до смърт, което е причината вещото лице да
посочи в заключението си, че смъртта следва да се отдаде на съчетана травма. Контузията
на мозъка може да предизвика настъпването на смърт, но може и да не предизвика
настъпването на такава, като е възможно контузията на мозъка да не прояви
външни клинични признаци- изпадане в кома /безсъзнателно състояние/, както е в
настоящия случай. Травмата на мозъка е била причинена по време преди
разкъсването на сърдечния мускул. Според вещото лице, по главата, по гръдния
кош и по ходилата има следи, които могат да са оставени от удар с крак, като
може да са оставени от обувка, но не са установени категорични профили, от
които да със сигурност да може да се твърди, че установените кръвонасядания са резултат от част от повърхност на обувка.
От приетото заключение по
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 1084/14
се установява, че при извършение преглед на подс.П.П. на 21.04.2014год. не
са били установени видими следи от травматични увреждания, които могат
да бъдат получени при инцидента на 20.04.2014год., но като се имат предвид
свидетелските показания, следва да се приеме, че същият може да е нанесъл
съобщените удари, без да получи видими следи от увреждания по главата, тялото и
крайниците.
От приетото заключение по назначената на
досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза на подс.П.П. се установява, че към момента
на деянието - 20.04.2014год. и към момента на изследването подс.П. е бил вменяем, като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си. Подс.П. може да възприема правилно
ставащото в реалността, да го възпроизвежда достоверно, ако желае, както и да
участва в наказателния процес. В данните от делото и от клиничното изследване
не са установени симптоми, които са определящи за патологично алкохолно опиянение,
както и за медикаментозно изменение на съзнанието. Към момента на деянието не
се установяват и типичните за физиологичния или патологичен афект симптоми и
фази,поради което не може да се приеме,че подс.П. е бил в състояние на афект.
Няма данни за болестно изменено настроение,което да е в основата на действията
на подс.П. към момента на деянието. Няма никакви данни и описания, които да
потвърдят кататонно състояние при подс.П. към момента
на деянието. Наличието или отсъствието на спомени не са критерий за
установяване на помрачено съзнание, но в конкретния случай подс.П. има ясен
спомен за случилото се. В хода на изследването и документацията не са
установени болестни мотиви за извършване на деянието от страна на подс.П..
Предвид отсъствието на данни за психична болест не се налагат принудителни
медицински мерки. При изследването на подс.П. е установена изразена личностова дисхармония, изразена в нарушена емпатия,
агресивни тенденции, проекция на садистични черти в проективните
методики,както и нарушена комуникация, свързана с родителите. В представената
медицинска документация от предходни лечения и хоспитализации на подс.П. *** не
е установено наличие на очертан и диагностициран маниен епизод,който е задължителен за поставяне на
диагнозата „***”. Наличните депресивни състояния могат да се интерпретират и
като декомпенсации на личността на подс.П.. Описаните
церебрастенни състояния могат да се дължат на киста в
главния мозък, но те не представляват психично заболяване и не могат да
удовлетворят критериите за разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Описаните диагностични оценки в представената на експертите медицинска
документация от ЦПЗ-Р., където той се води на отчет, варират
в много широки граници, но при извършеното изследване на подс.П. не са установени симптоми на тежко
психично разстройство.
Според заявеното от
вещото лице доц.д-р П.М. при разпита на вещите лица на съдебното следствие, при
подс.П.П. е установено личностово
разстройство, наричано в миналото психопатия, има много нисък праг на раздраза и лесно разгръща агресивни действия. Подс.П. е личност с
много тежки особености, като в случая основната му особеност е бликащата
агресивност, която има своите корени още в детството му. Подсъдимият е бил
малтретирано дете и обикновено такива деца стават насилници
в зрялата си възраст.
От приетото заключението
по назначената на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подс.Е.П. и от разпита на
вещите лица на съдебното следствие се установява, че към момента на деянието -
20.04.2014год. и към момента на изследването подс.Е.П. е била вменяема,
като е разбирала свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи
постъпките си. Можела е да възприема
правилно ставащото в реалността, да го възпроизвежда достоверно, ако желае,
както и да участва в наказателния процес. Същата се води на отчет в ЦПЗ-Р. където е провеждала лечение с диагноза ***,но в
документите не са описани симптоми на психоза - налудности
и/или халюцинации. Същата страда от епилепсия, която е неврологично заболяване
на мозъка и към момента на деянието не е била в активна фаза. Към момента на
инцидента и на изследването не са установени при подс.Е.П. симптоми на психоза,
които да отговарят на критериите за разстройство на съзнанието по смисъла на
чл.33 от НК. При психологичните изследвания е установено защитно поведение на П.
с отказ за разкриване на значими за личността на същата детайли.
От приетото заключение по
назначената на досъдебното производство химическа експертиза се установява, че
в кръвната проба иззета от трупа на П. П. не е установено наличие на етилов
алкохол.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
Подсъдимият
П.С.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4
пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с чл.115 от НК, тъй
като на 20.04.2014год. в гр.Р., умишлено
умъртвил рождената си дъщеря П.П. П., ЕГН **********-
7-годишна, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с
особена жестокост, а пострадалата е малолетно лице, което се е намирало в
безпомощно състояние.
От обективна страна, на
инкриминираната дата подсъдимият П.С.П. извършил
действия, с които причинил смъртта на П.П. П.. Подс.П. нанесъл на П.П. П. множество удари с ръце, растителна метла, дървена
точилка и с крака по главата, тялото и крайниците, с които й причинил множество
травматични увреждания. В резултат на нанесените й от подсъдимия удари по главата, с дръжката на растителната
метла и с крака, П. П. получила
контузии на мозъка, а в резултат на един нанесен от него силен удар с крак в
областта на гръдния кош й било причинено травматично разкъсване на сърдечния
мускул с излив на кръв в околосърцевата
торбичка, кръвонасядане на сърдечния мускул и корена
на сърцето. Смъртта на П.П. П. настъпила следствие на
съчетана травма, включваща контузии на мозъка и травматично разкъсване на
сърдечния мускул, довело до сърдечна тампонада, като непосредствената
причина за смъртта е травматичното разкъсване на сърдечния мускул, довело до
сърдечна тампонада. Налице е пряка причинно -
следствена връзка между действията на подс.П. и настъпилата смърт на
пострадалата.
Съдът приема за установено, че от
субективна страна, подс.П.П. е причинил смъртта на П.
П. при евентуален умисъл. Подс.П.П. съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че в резултат на силните удари, които
нанася в областта на главата и гръдния кош на пострадалата, която е 7-годишно дете,
може да причини смъртта й и е допускал
настъпването на този резултат, макар че не го е искал. Въпреки, че подс.
П. е искал да причини само телесни повреди на П. П., житейския му опит, му е позволявал да предвиди, че нанасяйки силни удари с дръжката
на метла и с крака по главата на детето и с крака по гръдния му кош, може да му причини тежки
травматични увреждания, които да доведат до настъпването на смъртта му, като се
има предвид и това, че е бил обут с обувки. Освен това, по време на нанасянето
на ударите подс.П. е бил изрично предупреден от св.Л.В. да спре да бие детето,
защото ще го убие, което обстоятелство допълнително дава основание на съда да
приеме за установено, че подс.П. със сигурност е предвиждал, че с действията си
може да умъртви детето си П.. Въпреки това, подс.П. не е спрял да рита детето
си П., а му е нанесъл силен удар с крак в областта на гръдния кош, който е
причинил травматичното разкъсване на сърдечния мускул, довело до сърдечна тампонада, което е непосредствена причина за настъпването
на смъртта. Факта, че в конкретната ситуация подс.П. е предвиждал, че в
резултат на ударите, които нанася на детето си П. може да причини смъртта й, но
въпреки това не е преустановил нанасянето на ударите, а е продължил да рита
детето си, като е нанесъл удара с крак в гръдния му кош
причинил травматичното увреждане на сърцето непосредствена причина за смъртта
на детето, дават основание на съда да приеме, че подс.П. не само е предвиждал
настъпването на смъртта, но е допускал настъпването на този резултат, като се е
съгласил с него.
Съдът намира, че подс.П. е
предвиждал, че с действията си може да причини смъртта на детето си П. и е
допускал настъпването на този резултат, но не го е искал, поради което е налице
евентуален, а не пряк умисъл по отношение на причинената смърт, както твърди
представителя на държавното обвинение. Действията на подс.П., начина на
нанасянето на ударите и средствата, макар и годни да причинят смъртта на
пострадалото дете, не са от такова естество, че от същите да може да се приеме
за установено и то по несъмнен начин, че под.П. е искал настъпването на смъртта
на детето му П.. Нанасянето на удари с ръце и крака по главата, тялото и
крайниците, включително и използваните средства- дървена точилка и растителна
метла, по начало са годни да причинят телесни повреди на пострадалия и не водят
задължително до причиняването на смърт. Липсата на установен мотив у подс.П. да
причини смъртта на детето си П. и цялостното му поведение на инкриминираната
дата също не дават основание да се направи извод, че той е искал настъпването
на смъртта. От доказателствата по делото се установява, че подс.П. е бил
привързан към детето си П., грижил се е за него според възможностите си и не е
изпитвал към него омраза, която евентуално да го мотивира да го убие.
Насилието, което подс.П.П. е упражнявал върху детето
си П. преди деянието, а и по време на деянието, не е било плод на омраза, която
изпитва към детето си, а до голяма степен е било обусловено от личностовите му особености свързани с установеното при него
разстройство на личността. На инкриминираната дата подс.П., след като е ударил
детето си П. с точилка по ръката, е сложил върху удареното място месо, като
компрес. След като е установил, че детето П. не диша, подс.П. незабавно е
предприел действия с цел спасяването му, като му правил изкуствено дишане,
казал е на подс.Е.П. да се обади да повика линейка и лично е отнесъл П. П. в
болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Посочените обстоятелства не
изключват приетото от съда, че подс.П. е допускал настъпването на смъртта на
детето му П. по изложените за това съображения, но изключват направата на
извод, че подс.П. е искал настъпването на смъртта й.
Предвид изложените съображения
относно вида и формата на вината на подс.П. по отношение на настъпилата смърт
на П. П., съдът намира за неоснователни възраженията и доводите на защитника на
подс.П., че деянието на последния следва да се квалифицира като престъпление по
чл.124 от НК.
Съдът намира, че подс.П.П. е извършил убийството на П.П. П.
при наличие на квалифициращите признаци по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2
т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 от НК.
Квалифициращият признак по чл.116
ал.1 т.3 пр.последно от НК- „на рождена дъщеря“ е налице, тъй като убитата П.П. П. е рождена дъщеря на подс.П.П.
и той е съзнавал това обстоятелство при извършване на деянието.
Квалифициращият признак по чл.116
ал.1 т.4 пр.2 от НК- „ на малолетно лице“ е налице, тъй като убитата П.П. П. не е била навършила 14-годишна възраст и подс.П.П. е съзнавал това обстоятелство при извършване на
деянието.
Квалифициращият признак по чл.116
ал.1 т.5 от НК –„на лице, което се намира в безпомощно състояние“ е налице, тъй
като заради ниската си възраст, убитата П. П. обективно не е била в състояние
да се съпротивлява и брани, за да избегне нападението на подс.П.П., като последният е съзнавал това обстоятелство при
извършване на деянието.
Квалифициращият признак по чл.116
ал.1 т.6 пр.3 от НК- „ по особено мъчителен начин за убития” е налице, тъй като
в резултат на нанесените от подс.П.П. множество удари
по главата, тялото и крайниците на П. П., на убитото дете са били причинени
изключителни физически болки и морални страдания, вследствие на които тя е
преживяла тежки предсмъртни мъки, които значително превишават болките и
страданията, които търпи пострадал при едно обикновено убиство.
Подс.П. е осъзнавал и това обстоятелство, тъй като е
възприел състоянието на детето си, което е викало, крещяло от болка и плачело
по време на побоя, който му е нанасял.
Квалифициращия признак по чл.116
ал.1 т.6 пр.4 от НК- „ с особена жестокост” е налице, тъй като при извършването
на деянието подс. П.П. е проявил изключителна ярост,
ожесточение и садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Подс.П. е проявил коравосърдечие
и безсърдечност към жертвата, която е негово рождено дете на невръстна възраст.
За харатеристиката на подс.П.П.
като жесток човек, съдът прави изводи също така от предхождащите деянието
случаи, при които той е упражнявал физическо насилие както спрямо децата си,
така и спрямо жените, с които е живеел, както и от установеното от комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза,
че подс.П. е с изразена личностова дисхармонаия, изразена в нарушена емпатия, агресивни
тенденции и проекция на садистични черти в проективните
методики. Подсъдимият е съзнавал особената жестокост, с която се характеризира
деянието му.
Съдът намира за неоснователни
доводите на защитника на подс.П. за това, че последния е извършил деянието в
състояние на физиологичен афект, тъй като заключението по комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза
на подс.П. категорично отхвърля възможността подсъдимият да се е намирал в
състояние на физиологичен или патологичен афект по време на извършване на
инкриминираното деяние.
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че подс. П.С.П. следва да бъде признат за
виновен и осъден за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4
пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с чл.115 от НК, за
което му е било повдигнато обвинение от Р.нската
окръжна прокуратура с внесения в съда обвинитилен
акт.
За престъплението по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и
пр.4 вр. с чл.115 от НК законът предвижда
алтернативно следните наказания: 1.лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години; 2. доживотен затвор; 3. доживотен затвор без замяна.
Съдът намира, че при
индивидуализацията на наказанието на подс.П.П. за
извършеното от него престъпление, като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчетат чистото му съдебно минало, направените от подсъдимия
признания в обясненията му, с които е допринесъл за разкриването на обективната
истина, изразеното от него съжаление за извършеното, предприетите от подсъдимия действия непосредствено след деянието за
оказването на помощ на пострадалата,
както и това, че според възможностите си
е полагал грижи за издръжката и отглеждането на двете си деца, въпреки
че е бил със съзнанието, че не е биологичен баща на детето Д.. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете и това, че подс.П. страда от личностово
разстройство, което според съда е обективно обстоятелство свързано с личността
на подсъдимия, което го е улеснило в извършването на престъплението. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете не на последно място
и видът на умисъла, с който подсъдимият е извършил престъплението. Извършеното
от подс. П. престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3
и пр.4 вр. с чл.115 от НК, може да бъде осъществено
както с пряк, така и с евентуален умисъл. В конкретния случай подс.П. е
извършил деянието при евентуален умисъл, като не е искал настъпването на
смъртта на детето му П., а само е допускал настъпването на този престъпен
резултат. Това разкрива относително по-ниска степен на обществена опасност на
престъплението, въпреки настъпилия от него изключително тежък резултат.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчита наличието на повече от един квалифициращи престъплението признаци,
всеки от които би могъл самостоятелно да обуслови приложението на
квалифицирания състав по чл.116 ал.1 от НК.
Съдът намира, че не е налице
соченото от представителя на държавното обвинение отегчаващо обстоятелство-
изключителна укоримост на извършеното деяние, в
резултат на което едно седемгодишно дете е починало. Сочените обстоятелства от
прокурора са част от състава на престъплението по чл.116 от НК и съгласно чл.56 от НК не са
отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са взети предвид от закона при
определяне на престъплението.
Като съобрази наличието на горепосочените смекчаващи и отегчаващо
обстоятелства и конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние
и на подс.П.П., съдът приема, че е налице значителен
превес на смекчаващите обстоятелства. Ето защо за извършеното от него
престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и
пр.4 вр. с чл.115 от НК и за постигане на целите по
чл.36 от НК, на подс.П.П. следва да се
определи и наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от шестнадесет години.
Размера на наложеното наказание лишаване от свобода, който е над три
години, изключва възможността изтърпяването на същото да бъде отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК. Независимо от това съдът намира, че в случая целите на
наказанието по чл.36 от НК могат да се постигнат единствено при ефективно
изтърпяване на същото от подс.П..
С оглед вида и размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, който е над пет години, както и това, че е
наложено за умишлено престъпление, на основание чл.61 т.2 вр.
с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
шестнадесет години следва да бъде изтърпяно от подс.П. при първоначален „строг“
режим, в затворническо заведение от „закрит „тип.
Съдът счита, че така определеното и наложено на подс.П. наказание е съответно
на обществената опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат целите
по чл.36 от НК както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция. С наказанието ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави. Ще се въздейства предупредително върху него и ще му
се отнеме възможността да върши други престъпления за продължителен период от
време, докато трае изпълнението на наказанието. В достатъчна степен ще се въздейства
възпитателно върху другите членове на обществото.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК, при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият П.П. е бил
задържан, считано от 20.04.2014год., като един ден задържане да се зачита за
един ден лишаване от свобода.
По отношение на повдигнатото и
поддържано от прокурора обвинение на подс.Е.О.Г.-П. за престъпление по чл.139 от НК, съдът намира че същото не е
доказано.
За да е налице престъпление по
чл.139 от НК, от обективна страна е необходимо съществуването на непосредствена
опасност за живота на друго лице. Тази опасност може да бъде породена от
действията на природни сили /пожар, наводнение, земетресение, студ горещина и
др./ , от болестно състояние или физиологични нужди /глад, жажда/, от
злополука, от действия на застрашено лице, от предшестващо случайно или
непредпазливо поведение на самия деец или от действията на трето лице. Във
всички случаи тази непосредствена опасност за живота на другиго представлява
обективен признак на състава на престъплението по чл.139 от НК. Деецът ще носи
отговорност, ако при наличието на такава опасност не се е притекъл на помощ на
лицето, за живота на което е съществувала непосредствена опасност, ако е могъл
да му даде такава помощ без с това да постави в опасност живота или здравето си
или живота и здравето на трето лице. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.139 от НК се осъществява с бездействие, като резултатът на престъплението се
заключава в това, че опасността за
живота на застрашеното лице не се прекратява, а продължава да съществува. От
субективна страна, престъплението по чл.139 от НК може да бъде извършено само
при наличието на умишлена форма на вината, като типичен вид е евентуалния
умисъл. Във всички случаи деецът следва да съзнава, че съществува
непосредствена опасност за живота на друго лице и че не му се притича на помощ,
която може да му даде без опасност за себе си или за другиго.
От заключението по
съдебномедицинската експертиза на труп и от разпита на вещото лице д-р И.С. при
приемането на експертизата на съдебното следствие се установява, че причината
за настъпването на смъртта на П. П. следва да се отдаде на съчетана травма,
включваща контузии на мозъка и травматично разкъсване на сърдечния мускул,
довело до сърдечна тампонада, като непосредствена
причина за настъпването на смъртта е травматичното разкъсване на сърдечния
мускул, довело сърдечна тампонада. Тъй като контузията на мозъка също може да
доведе до настъпването на смърт, независимо, че това не е задължително, съдът
приема за установено, че непосредствена опасност за живота на П. П. е
възникнала от момента, в който в резултат на нанесения й побой от подс.П.П. са й били причинени контузии на мозъка, които са можели
да доведат до настъпването на смъртта й. Контузиите на мозъка по време са били
причинени на пострадалата преди травматичното разкъсване на сърдечния мускул, но
от доказателствата по делото не се установява
и не може да се установи с точност в кой момент са били причинени тези
контузии. Установено е обаче по несъмнен начин, че в резултат на получените контузии на мозъка П. П. не е
изпадала в безсъзнателно състояние и не е имало проявени външни клинични
признаци, от които да е било видно, че е получила контузии на мозъка. Съдът
приема, че бездействието на подс.Е.П. от момента, в който на П. П. са били
причинени контузии на мозъка, до момента на причиняване на травматичното
разкъсване на сърцето, не може да бъде
квалифицирано като престъпление по чл.139 от НК, тъй като от субективна страна подс.Е.П. не е
съзнавала, че е съществувала непосредствена опасност за живота на П. П.. В
случая установените контузии на мозъка на пострадалата не са имали проявени
външни клинични признаци и при липсата на такива подс.Е.П. не е могла да
допусне, че е съществувала непосредствена опасност за живота на П. П..
След удара с крак нанесен от подс.П.П. в областта на гръдния кош на П. П., който е
предизвикал травматично разкъсване на
сърдечния мускул, довело до сърдечна тампонада, което
травматичното увреждане е непосредствената причина за настъпването на смъртта, в рамките на
около 10 секунди П. П. е изпаднала в безсъзнателно състояние и в клинична смърт,
а до около 5-6 минути по-късно е настъпила и биологичната /мозъчната/ смърт. От
момента на изпадането в безсъзнателно състояние
и настъпването на клиничната смърт, непосредствената опасност за живота на детето
е могла да бъде възприета от присъстващите, включително и от подс.Е.П..
След този момент подс.Е.П. не е бездействала, а се е обадила на
тел.112, за да извика линейка, след което е придружила подс.П.П. до Спешно отделение, при отнасянето там на П. П., с цел
оказването на медицинска помощ. При това положение съдът приема, че след като е
възприела наличието на непосредствена
опасност за живота на П. П., подс.Е.П. се е притекла на помощ и е извършила
всички възможни действия за оказването на помощ на пострадалата.
Бездействието на подс.Е.П. да
прекрати побоя, който подс.П.П. е нанасял на П. П.,
поначало не може да се квалифицира като
престъпление по чл.139 ал.1 от НК. Самото нанасяне на тежък побой на дадено
лице не може да обуслови наличието на
обективния признак от състава на това престъпление- „непосредствена
опасност за живота на другиго“. Непосредствена
опасност за живота на дадено лице може да възникне в резултат на нанесен му
тежък побой, но самият побой не може да се разглежда като непосредствена
опасност за живота на другиго по смисъла на чл.139 от НК. Ето защо, бездействието
осъществено от подс.Е.П. изразяващо се в непредприемането на действия за
преустановяване на побоя, който подс.П.П. е нанасял
на П. П., от обективна страна не съставлява престъпление по чл.139 от НК. С
такова бездействие евентуално би могло да се осъществи състава на престъпление
по чл.322 от НК, ако са налице всички обективни и субективни признаци на
състава на това престъпление. Нормата на
чл.322 от НК предвижда наказателна отговорност за този, който не попречи на
извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без
значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго. При липсата на повдигнато обвинение на подс.Е.П.
за престъпление по чл.322 от НК с обвинителния акт или по реда на чл.287 от НПК, съдът не разполага с процесуална възможност да признае подс.Е.П. за виновна
в извършването на престъпление по чл.322 от НК, тъй като същото е по-тежко
наказуемо в сравнение с престъплението по чл.139 от НК. Независимо от това, съдът намира, че
подсъдимата не е осъществила и състава на престъпление по чл.322 от НК, тъй
като в конкретната ситуация не е могла да попречи на подс.П.П.
да извърши престъплението, без това да създаде опасност за собственото й здраве или живот. От показанията на св.Л.В. дадени на съдебното
следствие се установява, че според него, по време на нанасянето на побоя на П. П.
на инкриминираната дата, подс.П.П. е бил в такова състояние, че ако се е опитал да го
възпре да бие П. е можело да посегне и на него. След като такава опасност е
съществувала за св.В., който е мъж и физически е по-силен от подс.Е.П., то
следва да се приеме, че такава опасност е съществувала и за нея, в случай, че
се е намесила, за да предотврати побоя, който подс.П. е нанасял на дъщеря си. Освен
това, от обясненията на подс.Е.П., които в тази им част не са опровергани от
други доказателства по делото и няма причина да не бъдат кредитирани, се
установява, че при предходен случай, когато тя се е намесила, с цел да
предотврати побой нанасян от подс.П. над децата му, подсъдимият е посегнал да
бие и нея с юмруци. При това положение съдът приема, че от обективна страна
подс.Е.П. не е могла да попречи на подс.П.П. да
продължи да бие П. П. без с това да създаде опасност за собственото си здраве
или живот. От субективна страна подс.Е.П. е имала основания да се притеснява,
че една такава нейна намеса може да предизвика физическа агресия от страна на
подс.П.П. по отношение на нея и това да създаде
опасност за живота и здравето й, което също изключва съставомерността
на деянието по чл.322 от НК.
По изложените съображения съдът
намира, че подс.Е.О.Г.-П. следва да бъде призната за невинна и на основание
чл.304 от НПК да бъде оправдана по обвинението за престъпление по чл.139 от НК,
тъй като деянието й не съставлява престъпление.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва да се отнемат в полза на
държавата 1 бр. растителна метла и 1 бр. дървена точилка /веществени
доказателства по делото/, които принадлежат на подс.П.П.
и са послужили за извършването на умишлено престъпление. След влизане на
присъдата в сила, тези вещи следва да
бъдат унищожени, като вещи без стойност.
Веществените доказателства: 1 чифт мъжки обувки с връзки, черни на цвят №
44; 2 бр. пластмасови метли; 1 бр. метален дилаф;3 бр. лопатки за боклук; 1 бр.
пръстен от бял метал/халка/,след влизане на присъдата в сила следва да се
върнат на П.С.П. с ЕГН **********, който
е техен собственик.
По отношение на обувките, с които подс.П. е бил обут докато е нанасял удари
с крак на пострадалата, съдът намира, че не е налице основание по чл.53 ал.1
б.“а“ от НК за отнемането на същите в полза на държавата, тъй като не могат да
бъдат разглеждани като вещи, които са послужили за извършване на умишлено
престъпление. В случая обувките са били използвани от подс.П. според обичайното
им предназначение, като обстоятелството, че е бил обут с тях по време на
нанасянето на ударите с крак не ги превръща в средство на престъплението.
Веществените доказателства: 1 чифт мъжки обувки с катарами № 41, след
влизане на присъдата в сила следва да се върнат на Л.Й.В. с ЕГН **********,
който е техен собственик.
Веществените доказателства: 1 чифт кафяви дамски обувки № 42; 1 бр. пръстен
от бял метал /халка/; 1 бр. мъжки пръстен от бял метал с емблема на „Мерцедес“;
1 бр.дамски пръстен от бял метал с три броя бели камъни разположени един до друг, след влизане на
присъдата в сила следва да се върнат на Е.О.Г.-П. с ЕГН *********, която е
техен собственик.
Веществените доказателства: 1 бр. дамски пръстен от жълт метал с липсващ
камък; 1 бр. дамски пръстен от бял метал във форма на неправилен кръг с малко
камъче; 2 бр. обеци от бял метал; 1 бр. черна фланелка; 1 бр. потник; 1 бр.
черен панталон; 1 бр. бельо/гащички/; 1 чифт чорапи, след влизане на присъдата
в сила следва да се върнат на Д.В.А. с ЕГН **********, като наследник на П.П. П..
Веществените доказателства: 1 плик съдържащ поднокътно
съдържание от лявата и дясната ръка на Е.О.Г.- П.; 1 плик съдържащ поднокътно съдържание от лява и дясна ръка на П.С.П., след
влизане на присъдата в сила следва да се унищожат, като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият П.С.П. следва да бъде осъден да заплати
направените в хода на наказателното производство разноски, които за досъдебното
производство са в размер на 2159,70лв. и следва да се заплатят в полза ОД на МВР-Р., а за съдебното производство пред първата
инстанция са в размер на 670,55лв и следва да се заплатят в полза на Р.нския окръжен съд.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател :
Член съдия: