Присъда по дело №31/2022 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 11/27.04.2022 г. по н.о.х.д. № 31 по описа на Добричкия
районен съд за 2022 г.

На 11.01.2022 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 1/2022 г.
по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу Р. Р. ХР. от гр.
Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 01.01.2022
г. в гр. Добрич, по ул. „******“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „******”, модел „******“ с рег. № ******, след употреба на
наркотични вещества – амфетамин (АМР), метамфетамин (МЕТ) и канабис
(ТНС 5).
Относно разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия:
С обвинителния акт на подсъдимия Р. Р. ХР. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не се явява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
На досъдебното производство Р.Х. е бил привлечен в качеството на
обвиняем с постановление от 01.01.2022 г. за същото престъпление, като
постановлението му е било предявено лично, което обстоятелство е било
удостоверено с подписа му. Със същото постановление Х. е бил запознат със
задължението си да не променя местоживеенето си и да се явява при
призоваване, като е посочил адрес за призоваване: гр. Добрич, ул. „******“ №
**.
На 06.01.2022 г. материалите по разследването са били предявени на
Р.Х. и на неговия защитник – адвокат Е.В. от Адвокатска колегия - Добрич.
За първото съдебно заседание, насрочено за дата 18.01.2022 г. съобразно
правилата на чл. 358 от НПК, подсъдимият Р. Р. ХР. е бил редовно призован
на посочения от него адрес, като препис от обвинителния акт и
разпореждането на съдия-докладчика за насрочване на делото, са били
получени лично от подсъдимия, което обстоятелство е удостоверено
посредством подписа му. Въпреки редовното призоваване подсъдимият Х. не
се явил.
За съдебното заседание, насрочено за дата 18.02.2022 г. подсъдимият
Р.Х. е бил нередовно призован, като призовката е била върната в цялост с
отметка, че по данни на Й.А. /съсед от № 20/ и В.К. /съсед от № 24/, Х. е в
чужбина.
За съдебното заседание, проведено на 27.04.2022 г. и в което съдебно
1

заседание съдът е постановил присъдата, подсъдимият Х. е бил нередовно
призован, не се е явил, като се е представлявал от упълномощения от него
защитник – адвокат Е.В. от Адвокатска колегия - Добрич, която е заявила, че
няма връзка с клиента си, същият е изключил телефона си и по всяка
вероятност се намира извън територията на страната.
Призовката за подсъдимия е била върната в цялост с докладна записка,
изготвена от Красимир Тошков Петров - полицейския служител при Първо
РУ на МВР - Добрич, видно от която по данни на Р.М.Г. /съсед/, подсъдимият
Х. живее в Германия от около 10 години и се прибира само през лятото.
Видно от приложената по делото справка за задграничните пътувания
на подсъдимия Р.Х., същият е излязъл от Република България на 14.01.2022 г.
през ГКПП Русе Дунав мост, като след тази дата няма регистрирано влизане в
страната.
При тези обстоятелства настоящият състав е счел, че подсъдимият Р.Х.
безспорно знае за започналото срещу него наказателно производство, в чието
досъдебно производство той е взел лично участие. Също така, подсъдимият
не се е явил на първото насрочено съдебно заседание за дата 18.01.2022 г., за
което заседание е бил редовно призован на 12.01.2022 г. Нещо повече - на
14.01.2022 г. същият е напуснал Република България, като е преустановил и
контакта с упълномощения от него защитник.
В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко
умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително /по
аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. Това означава, че след като
е редовно призован, личното му участие в процеса зависи от собственото му
решение, поради което неявяването му в съдебно заседание не следва да бъде
санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че
присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната
истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на
следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на
делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.
„а“ от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие /подсъдимият Р. Р.
ХР. е бил уведомен за започналото срещу него наказателно производство, не е
бил намерен на посочения от него адрес и е променил същия, без да уведоми
съответния орган, като се намира извън пределите на страната и
местоживеенето му не е известно/, т.нар. задочно производство, в която
насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание,
проведено на 27.04.2022 г.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
2

за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание
чл. 66 от НК, като му бъде наложено и наказание глоба в размер на 500 лева.
Пледира се на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.
Пледира се приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. тест-
касета от „Drager DrugTest 5000 STK 7” да остане по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожи.
По пренията защитникът на подсъдимия Р.Х. пледира същият да бъде
признат за виновен, като му бъдат наложени наказания към съответния
минимум. Пледира се и наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство да бъде определено към законоустановения минимум, а
вещественото доказателство да остане в кориците на делото.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 31.12.2021 г. служителите на Първо РУ на МВР - Добрич, свидетелите
Й. СТ. К. и ЕМ. ИВ. П. били назначени съвместно в наряд на територията,
обслужвана от районното управление като автопатрул за времето до 08:00 на
01.01.2022 г. Около 01:50 часа на 01.01.2022 г., преминавайки с полицейския
автомобил по ул. „******“, те забелязали движещ се по същата улица, в
посока към ул. „*****“ лек автомобил „****** ******“ с рег. № ****** и
решили да го спрат за проверка. На водача бил подаден светлинен и звуков
сигнал, при който той спрял в близост до блок № 55 в ж.к. „Балик“.
Свидетелят Й.К. слязъл от патрулния автомобил, приближил се до спрения
автомобил и поискал документите на водача му. Последният не носил
никакви документи у себе си, но се представил като Р. Р. ХР., живущ в град
Добрич, ул. „******“ № 22. На свидетеля К. му направило впечатление, че
водачът на автомобила бил със зачервени зеници и се усъмнил, че той може
да е под въздействие на наркотични вещества. След доклад в оперативната
дежурна част на Областната дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Добрич, водачът бил изпробван от съответен дежурен служител -
свидетелят М. АЛ. М. /младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Добрич/ първоначално за употреба на алкохол, посредством
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, който отчел отрицателен
резултат. Водачът бил отведен в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Добрич, където бил изпробван с техническо средство „Drager
DrugTest 5000 STK 7” с инвентарен № ARHJ – 0017, като устройството
отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества -
амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/. Самоличността на подсъдимия
била установена, като същият не приел показанията на техническото
средство. На подсъдимия бил издаден талон за изследване № 0049947, който
му бил връчен в 03:05 часа на 01.01.2021 г., като същият бил отведен в
3

Спешно отделение при „МБАЛ Добрич“ АД град Добрич. Там същият
отказал да се подложи на медицинско изследване, който отказ бил
обективиран в Протокол № 306 от 01.01.2022 г. за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. На подсъдимия Х. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 250465 от
01.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства, включващи показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели Й. СТ. К., ЕМ. ИВ. П. и М. АЛ. М. са еднопосочни, логично
подредени и безпротиворечиви. Посочените гласни доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Справка
за съдимост от 04.01.2022 г.; Характеристика на Р. Р. ХР. от 04.01.2022 г.;
АУАН № 250465/01.01.2022 г.; Стикери; Талон за изследване №
0049947/01.01.2022 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози № 306/01.01.2022 г.; Справка за собственост на лек автомобил;
Заповед за прилагане на принудителна медицинска мярка № 22-0851-
000001/01.01.2022 г.; Справка за нарушител/водач; Тест „Drager DrugTest
5000 STK 7“ от 01.01.2022 г.; Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 851р-5/04.01.2022 г.,
които преценени от съда, както поотделно, така и в своята съвкупност са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Р. Р. ХР. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 01.01.2022
г. в гр. Добрич, по ул. „******“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „******”, модел „******“ с рег. № ******, след употреба на
наркотични вещества – амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ).
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в АУАН серия GA, № 250465 от
01.01.2022 г. данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние. Гласните доказателства, включващи
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Й. СТ. К.,
ЕМ. ИВ. П. и М. АЛ. М. са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал
посоченото моторно превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия е бил издаден талон за
изследване № 0049947, който му е бил връчен в 03:05 часа на 01.01.2021 г.,
като същият бил отведен в Спешно отделение при „МБАЛ Добрич“ АД град
4

Добрич, където отказал да се подложи на медицинско изследване, който отказ
бил обективиран в Протокол № 306 от 01.01.2022 г. за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. При това положение и с оглед отказа на Х. да
даде проби за химическо изследване, от правно значение е единствено
резултата от теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, извършен с техническо средство „Drager DrugTest 5000 STK
7” с инвентарен № ARHJ – 0017. В настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
съгласно която, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване. Видно от разпечатка от фискалната
памет на техническото средство „Drager DrugTest 5000 STK 7” с инвентарен
№ ARHJ – 0017, на 01.01.2022 г. в 02:41:48 ч. с техническото средство е
извършен тест № 116, като е отчетен положителен резултат за употреба на
наркотични вещества - амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване употребата на наркотични вещества - амфетамин (АМР) и
метамфетамин (МЕТ) е съобразно специалните правила на Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ,
бр. 81 от 2018 г.).
И тъй като с тест № 116 е отчетен положителен резултат за употреба на
наркотични вещества - амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/, но не и за
употреба на канабис /ТНС 5/, съдът призна подсъдимия за невинен в това, че
е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотичното
вещество канабис /ТНС 5/ и го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия Р. Р. ХР., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
5

данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Р. Р. ХР. е роден на 20.01.1982 г. в гр. Добрич, общ. Добрич, обл.
Добрич, с постоянен и настоящ адрес: гр. Добрич, общ. Добрич, обл. Добрич,
ул. „******” № **, ****, неосъждан, ЕГН **********.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на образувани други наказателни
производства.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете наличието
на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които
подсъдимият е бил санкциониран по административен ред.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени и факта,
че е осъществено деяние - управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотично/и вещество/а, придобило през последните години
изключително широко разпространение в обществото ни.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
Р.Х. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът
намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на
деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления,
макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол и/или наркотични вещества, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване и /или въздействието на
наркотичните вещества при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението
- водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано - подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
6

наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Р. Р. ХР.
деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира, че наказанията на подсъдимия не следва
да бъдат индивидуализирани с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко.
Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от Х. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване
от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата
материално правна норма размер. Предвид това съдът с присъдата определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът намира, че
наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би
било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на
престъплението, така и обществената опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
7

случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Х. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК съобразно редакцията, действала към
момента на извършване на престъплението /Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г. в сила
от 30.09.2015 г./, законодателят е предвидил кумулативно наред с наказанието
лишаване от свобода, и наказание глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
В настоящия случай с оглед обстоятелството, че подсъдимият Х. е бил
наказван по административен ред за други нарушения на правилата за
движение по пътищата, съдът счита, че персоналната превенция на
наказателната репресия по отношение на подсъдимия Х. не би могла да бъде
постигната без налагане на наказание глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55, ал. 3
от НК не следва да намери приложение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не
би могла да намери приложение и с оглед обстоятелството, че основното
наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия не е определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Отчитайки тези обстоятелства, високата степен на обществена опасност
на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца,
съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния, предвиден от законодателя
размер, а именно - 500 лева, който размер съдът намира за съобразен и с
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от
свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36
от НК.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 3 във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът намира, че подсъдимият Р. Р. ХР. следва да
бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този
срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение
за тази преценка /наличието на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред,
обстоятелството, че е управлявал моторно превозно средство след употреба
на два вида наркотични вещества, както и с оглед на останалите благоприятни
за личността на подсъдимия обстоятелства/, съдът намира, че същият този
срок следва да се определи към средния размер, а именно - една година и
шест месеца.
8

Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал.
2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна
практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република
България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-
малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. тест-касета от „Drager DrugTest 5000 STK 7” да остане
по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
/Данчо Димитров/
9

Номер на акта:	11
Дата:	27 април 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20223230200031
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 януари 2022 г.

Присъда по дело №31/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите