№ 4430
гр. С., 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110118749 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „С.Ц.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ и „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, за прогласяване нищожността на Решение № 371/29.12.2021 г., постановено по т. д.
№ 926/2021 г. по описа на ТО, VI-24 състав, като постановено по симулативен съдебен
процес, а в условията на евентуалност – за обявяване на същото за относително
недействително спрямо ищеца.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № 68134.305.503,
върху който е построена сграда с идентификатор № 68134.305.503.8 по КККР на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на и. д. на АГКК, с адрес: /адрес/. Поддържа,
че на 17.11.2020 г. ответникът „С.“ ЕООД е придобил посочената сграда, след което на
23.12.2020 г. я е прехвърлил на свързано с него дружество, а именно – на втория ответник
„Б.“ ЕООД, без да я предложи на ищеца по реда на чл. 66, ал. 1 ЗС. Ищецът посочва, че на
23.02.2021 г. е предявил иск срещу ответните дружества за изкупуване на сградата, по който
било образувано гр. д. № 2460/2021 г. на СГС, но вписването на исковата молба се забавило.
Твърди, че на 29.03.2021 г. „Б.“ ЕООД прехвърлило сградата на свързано с него дружество
„Б.“ ЕООД, а последното от своя страна се разпоредило със същата чрез поредица от сделки
в полза на други свързани дружества, описани в исковата молба. Ищецът поддържа, че е
кредитор на ответните дружества, тъй като има право да изкупи процесната сграда по реда
на чл. 66, вр. чл. 33 ЗС, а с извършените сделки бил лишен от тази възможност, поради което
предявил искове по чл. 135 ЗЗД за атакуване на всички разпоредителни сделки, като било
образувано т. д. № 823/2021 г. на СГС. Посочва, че, за да бъде осуетено правото му на
изкупуване, „С.“ ЕООД предявило срещу „Б.“ ЕООД иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора за продажба на сградата от 23.12.2020 г., като искът бил уважен с влязло в сила
съдебно Решение № 371/29.12.2021 г. по т. д. № 926/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-24
1
състав. Ищецът счита, че проведеният процес е симулативен, тъй като „С.“ ЕООД е било
наясно, че постановеното решение няма да е противопоставимо на последващите
приобретатели – свързани дружества, които са придобили процесната сграда, преди
вписването на исковата молба, като целта му е била да се постави в невъзможност да
удовлетвори правото на изкупуване на ищеца „Софи център“ ООД. Отделно от това двете
ответни дружества умишлено не представили релевантни доказателства и създали привидна
фактическа обстановка, поради което по делото били укрити последващите разпоредителни
сделки и не било установено, че правото на изкупуване на настоящия ищец е засегнато.
Счита, че страните по разпоредителните сделки са знаели, че накърняват правото му на
изкупуване, като подробно аргументира, че са свързани лица. Според ищеца постановеното
съдебно Решение № 371/29.12.2021 г. по т. д. № 926/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-24
състав е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД, вр. чл. 299, ал. 3 ГПК или
евентуално относително недействително спрямо него на основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 299,
ал. 3 ГПК.
В срока за отговор, ответника „С.“ ЕООД, е депозирал такъв. Развива съображения за
недопустимост на предявените искове. Оспорва и основателността на претенциите с
твърдения, че проведеният процес по т. д. № 926/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 състав
не е симулативен и постановеното по него решение е валидно, тъй като „Б.“ ЕООД в
действителност не е имало парични средства да заплати процесната сграда, поради което и
договорът за прехвърлянето й бил законосъобразно развален от съда. Посочва, че след като
договорът е развален, то имотът се е върнал в патримониума на прехвърлителя, поради
което ищецът нямал право на изкупуване по чл. 66 ЗС. Твърди се, че в случай, че трети лица
са придобили имота преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, то тогава
ответното дружество „С.“ ЕООД не е станало титуляр на право на собственост, респективно
по никакъв начин не увреждало ищеца. Навежда съображение, че ищецът е могъл да встъпи
главно или като трето лице помагач по посоченото търговско дело. Развива подробни
доводи, че атакуваното решение не е нищожно. Поддържа се, че ищецът не доказва
качеството си на кредитор по иска по чл. 135 ЗЗД, включително и правото си на изкупуване
по чл. 66 ЗС, както и че атакуваният съдебен процес го уврежда и страните по него знаят за
това. Във връзка с липсата на знание за увреждане посочва, че е предявил иска по чл. 87 ЗЗД
преди ищцовото дружество да е вписало исковата си молба по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС.
Аргументира, че след като ищецът се легитимира за собственик на процесната сграда и
същевременно други лица разполагат с титул за собственост на същата, то пътят му на
защита бил чрез иск за собственост, а не за изкупуване. Твърди, че сградата била в режим на
етажна собственост, от което следвало, че поземленият имот на ищеца бил обща част към
нея, поради което правилата на чл. 66 ЗС били неприложими. Моли се за отхвърляне на
предявените искове и се претендират разноски.
Ответника „Б.“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор в срок.
Във връзка с подадения от ответника „С.“ ЕООД писмен отговор, ищеца е депозирал
писмена молба, с която е развил подробни съображения за неоснователност на изложените в
писмения отговор доводи и възражения.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.02.2025г. е
конституирано като трето лице – помагач на страната на ответниците „Д.Т.“ ЕООД.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.06.2020г. на НАП, сграда с
идентификатор № 68134.305.503.8 по КККР на гр. С., с адрес: /адрес/, е възложена на
„Ш.И.Г.“ ООД, като с Нотариален акт №147/28.10.2020г. за продажба на недвижим имот,
последното е продало сградата на А.Л.Т..
2
Съгласно Нотариален акт №11/17.11.2020г. за продажба на недвижим имот, „С.“
ЕООД е закупило от А.Л.Т. и съпругата му, сграда с идентификатор № 68134.305.503.8, а
съгласно Нотариален акт №83/10.12.2018г. и Нотариален акт №91/21.02.2019г. ищеца е
закупил земята върху която е построена сградата на ответника, както и всички останали
построени в имота сгради. Видно от ТР ЕСК и управител на „С.“ ЕООД, е К.А.М..
Съгласно справка за предоставяне на данни по НБД по искане №4593/15.11.2024г.
К.А.М. е син на А.М.М..
С Нотариален акт №106/23.12.2020г. за продажба на недвижим имот на Нотариус
С.М., „С.“ ЕООД е продало на „Б.“ ЕООД сграда с идентификатор № 68134.305.503.8, като е
уговорено плащане на продажната цена в 2-месечен срок. Видно от ТР ЕСК и управител на
„Б.“ ЕООД, е А.М.М..
С Нотариален акт №55/29.03.2021г. за замяна на недвижим имот, „Б.“ ЕООД е
прехвърлило на „Б.“ ЕООД, собствеността на сграда с идентификатор № 68134.305.503.8
срещу движими вещи. Видно от ТР ЕСК е на „Б.“ ЕООД е „Е.“ ЕООД и управител
К.А.М..
С Нотариален акт №70/05.04.2021г. за дарение на ид.ч. от недвижим имот, „Б.“ ЕООД
е дарило на „Д.Т.“ ЕООД, 1/ 100 ид.ч. от собствеността на сграда с идентификатор №
68134.305.503.8. Видно от ТР ЕСК е на „Д.Т.“ ЕООД е „Е.“ ЕООД и управител К.А.М..
С Нотариален акт №109/19.04.2021г. за дарение на ид.ч. от недвижим имот, „Д.Т.“
ЕООД е дарило на „А.-К.“ ЕООД, 1/ 2 от 1/ 100 ид.ч. от собствеността на сграда с
идентификатор № 68134.305.503.8. Видно от ТР ЕСК е на „А.-К.“ ЕООД е „Е.“ ЕООД и
управител К.А.М..
С Нотариален акт №107/19.04.2021г. за замяна на ид.ч. от недвижим имот, „Б.“ ЕООД
е прехвърлило на „Е.“ ЕООД, 4/100 от собствеността на сграда с идентификатор №
68134.305.503.8, срещу недвижим имот. Видно от ТР ЕСК и управител на „Е.“ ЕООД е
К.А.М..
С Нотариален акт №156/14.06.2021г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, „Б.“ ЕООД е учредило в полза на „Е.Л.С.“ ООД, договорна ипотека в полза
на последното дружество върху 94/100 ид.ч. от сграда с идентификатор № 68134.305.503.8,
за обезпечение на получен от същото дружество заем в размер на 700 000 лв.
С Нотариален акт №155/14.06.2021г. за замяна на недвижим имот, Б.“ ЕООД е
прехвърлило на „З.К.“ ЕООД, 1/100 от 95/100 от собствеността на сграда с идентификатор №
68134.305.503.8 срещу движими вещи.
Видно от постъпилото в цялост гр.д. №926/2021г. на СГС, на 28.05.2021г., „С.“ ЕООД
е предявило срещу „Б.“ ЕООД иск по чл. 87 ЗЗД, за разваляне на сключен между двете
дружества договор за покупко-продажба, обективиран в НА №106/23.12.2020г. на Нотариус
С.М., по силата на който „С.“ ЕООД е продало на „Б.“ ЕООД сграда с идентификатор №
68134.305.503.8. Ответника не е оспорил иска и същия е уважен, като с влязло в сила на
09.02.2022г. Решение № 371/29.12.2021 г., договора е развален, на осн. чл.87,ал. 3 ЗЗД.
Съгласно писмо от СГС по ГД№823/2021г., делото е образувано по искова молба на
С.Ц. ООД срещу „Б.“ ЕООД, „А.-К.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Е.Л.С.“ ООД и „З.К.“ ЕООД, с
предмет правоотношения, породени/отнасящи се до търговска сделка.
Ищеца е представил копие от молба от 29.03.2021г. на Е.З. по ГД2460/2021г. с искане
за конституиране като трето лице помагач, както и влязло в сила на 28.06.2022г.
Определение по ГД№12144/20г. на СГС, с което е прекратено делото по предявен от ищеца
отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК срещу НАП и „Х.И.-В.“ АД, във вр. с
Постановление за възлагане на недвижимия имот от 26.06.2020г. на НАП .
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението
3
по която се установява, че процесната сграда е разрушена в голяма степен, като е останала
конструкцията, с частични разрушения по нея. Сградата съдържа сутерен, първи /партерен/
етаж, втори етаж и трети етаж, разположен върху по-малка площ и излизащ над покрива на
останалата част на сградата, като в сградата има две стълбищни клетки, като по „С.“ се е
осъществявал достъп до сутерена и до втори етаж, а по „С.2“ са достига от първи етаж до
втори и трети етажи. В цялата сграда няма обособени отделни помещения, като
разрушенията към момента не дават възможност да се определи дали е имало общ вход от
сградата към останалите сгради в имота. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
сградата е една, защото е производствена такава, хлебозавод, като в нея самостоятелни
обекти не е имало.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е установителен иск е с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
17 и чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Решение № 371/29.12.2021 г., постановено
по т. д. № 926/2021 г. по описа на ТО, VI-24 състав, като постановено по симулативен
съдебен процес, а в условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 299, ал. 3 ГПК за
обявяване на същото за относително недействително спрямо ищеца.
Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна
предпоставка за предявяване на иска, предвид нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК, за наличието на
която съдът следи служебно. Според разясненията, дадени с Определение № 5/02.01.2019 г.
по ч. т. д. № 2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, правен интерес за установяване на симулативен
съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира
правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото
същите са му противопоставими. Симулативност на съдебния процес може да се атакува
само в отделно, спрямо симулативния процес, производство и интересът на третото лице е
предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт.
Според ищеца постановеното по т. д. № 926/2021 г. на СГС Решение № 371/29.12.2021
г., е привидно, постановено по симулативен съдебен процес. Съдът приема, че е налице
правен интерес за ищеца да предяви този иск, тъй като не е страна по т. д. № 926/2021 г. на
СГС, а решението по него засяга непосредствено правата му, свързани с удовлетворяване на
вземане по предявен по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС иск, за което е образувано ГД №2460/2021г. на
СГС и за което има данни, че е образувано в срока по чл. 33, ал. 32 ЗС, преди образуване на
процесното т. д. № 926/2021 г. на СГС. По делото няма данни кога точно е образувано ГД
№2460/2021г. на СГС, но с оглед посоченото от ищеца в молба вх. №201947/19.06.2024г., че
делото е образувано на 23.02.2021г. и доколкото този факт не е оспорен, то съдът приема, че
иска по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС, е предявен в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Неоснователни са възраженията за липса на правен интерес, тъй като ищеца бил
собственик на сградата, предвид представеното по делото Постановление за възлагане на
недвижим имот от 26.06.2020г. на НАП, което е следващо на документа за собственост на
сградата на ищеца - Нотариален акт №91/21.02.2019г. От приетата по делото СТЕ, не се
установи и да е налице режим на етажна собственост на процесната сграда, поради което и
това възражение е неоснователно. За пълнота и с оглед направеното искане за допълнителна
експертиза следва да бъде посочено, че видно от постановлението за възлагане на „сграда с
идентификатор № 68134.305.503.8“, както и последяващите го нотариални актове, с които
сградата е прехвърляна, същите касаят собствеността на цялата сграда, а не на отделни части
или етажи от нея. Предвид това, съдът намира, че същата не може да бъде разглеждана и не
представлява обект на етажна собственост.
В действащата нормативна уредба липсва легална дефиниция за нищожно съдебно
решение. В константата съдебна практика е прието, че нищожно е това решение, което не
дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно властническо разпореждане. Такъв е случая, когато решението е постановено от
4
незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е
спазена писмената форма, не е подписано или е неразбираемо до степен, в която неговия
смисъл не би могъл да се извлече по пътя на тълкуването. Посочените пороци касаят начина
на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но нямат отношение към
съдържанието на властническото волеизявление по същество. Не са относими към
нищожността на съдебен акт, разсъждения в него касаещи разгледани в акта договорни
отношения (Решение № 1188/19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2007 г., I г. о., ГК).
В случая, ищецът не твърди да са налични някои от горепосочените пороци, които не
се и установяват от събраните по делото доказателства. Твърдението е, че решението е
нищожно, като постановено в симулативен процес. Това предполага ищецът да установи, че
в този процес пред съда съзнателно и манипулативно е изнесена привидна фактическа
обстановка, която е довела до изцяло погрешни изводи за обективната действителност.
Съгласно ТР 106/1964 г. на ОСГК на ВС, симулативен е процесът, в който насрещните
страни, по взаимно съгласие, изтъкват съзнателно привидна фактическа обстановка, която
довежда съда до такива изводи, които не съответстват на действителното правно положение.
Искът по чл. 17 и чл. 26 ЗЗД за установяване на симулативността на даден процес и за
обявяване нищожността на постановеното в него решение, може да бъде предявен от всеки
заинтересуван от разкриването на симулацията, с изключение на страните по привидния
процес, които са ограничени от забраната на чл. 229, ал 3 ГПК. Решението има действие
спрямо всички, с изключение на страните по симулативния процес. Решението по
симулативен процес не може да бъде приравнено на симулативна правна сделка и да бъде
подчинено на нейния режим. То не е нищожно и е неатакуемо между насрещните страни по
симулативното дело. При организиран симулативен процес, целта на насрещните страни е
създаване на привидни правни последици, настъпването на които в действителност не
желаят и именно това е, което третото лице трябва да докаже. Мотивите за това са най-
разнообразни, а установяването им е без значение за крайния резултат, ако по делото
несъмнено се установи, че насрещните страни съзнават и пряко целят постигане на съдебно
решение, което не е съответно на действителното правно положение. Възможно е още, те да
водят делото с цел постановяване на резултат, който облагодетелства и двете страни, само
една от тях или дори трето лице, или дори и да не облагодетелства когото и да е, да целят
увреждане на личната или имуществена сфера на трето лице, Симулативност на процеса
има, когато страните не желаят настъпването на правните последици на съдебното
производство, когато съдебното производство е инициирано от страните, за да се прикрие
със съдебното решение действителното правно положение между страните.
Твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ
(Решение № 193 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 608/2017 г., III г. о., ГК). Отклонение от
този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, което допуска страната да
доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство.
Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за
наличие на привидност, т. е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията /не
съдържа признание за нея/, но от текста му може да се съди, че е възможно страните по
сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията
привидно.
От доказателствения материал по делото, не се установи в симулативност на процеса
по т. д. № 926/2021 г. на СГС, като проявна форма на злоупотреба с процесуални права.
Няма никакви доказателства по делото процесът да е иницииран от двете дружества, с
единствената цел, чрез постановеното съдебно решение да се прикрият някакви
действителни отношения между дружествата. Предметът на предявения иск е различен от
съдържанието на симулативност на процеса. Целта на исковия процес по т. д. № 926/2021 г. е
била разваляне на договора, поради неизпълнение и невъзможност кредитора да може да се
5
удовлетвори. Не може да се говори за прикриване на действителните отношения между
двете дружества, тъй като са представени писмени доказателства, че „С.“ ЕООД е кредитор
на „Б.“ ЕООД по сключения между страните договор за продажба, по който цената не е
заплатена при изповядване на сделката, като плащането е отложено със срок. По делото
няма ангажирани доказателства, че е налице изпълнение на договорното задължение за
заплащане на цената и водения процес за разваляне на договора поради неизпълнение е
привиден, неотговарящ на действителното правно положение. Предвид това, съдът намира,
че предявеният иск за обявяване на нищожност на съдебното решение е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, съдът следва да разгледа предявеният
иск при условията на евентуалност по чл. 299, ал. 3 ГПК, вр. чл. 135 ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
По правната си същност Павловият иск е конститутивен, тъй като чрез него се
упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цел постигане на правна
промяна- обявяване за относително недействително спрямо него дадено правно действие на
длъжника, което го уврежда.
За уважаването на предявения иск, на основание чл. 135 ЗЗД ищецът следва да
установи наличието на три предпоставки: че е кредитор на ответника; че атакуваното
съдебно решение по т. д. № 926/2021 г. на СГС го уврежда; че длъжникът е знаел за това
увреждане при извършването на процесуалните действия по делото. Когато увреждащата
сделка е двустранна и възмездна, е необходимо и контрагентът на длъжника също да знае, че
договорът уврежда кредитора. В тази хипотеза важи презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, че
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съдът приема че иска е допустим, тъй като ищецът е кредитор по иска по чл. 66, вр.
чл. 33 ЗС и има правен интерес от предявяването му, като не е бил страна в производството
по т. д. № 926/2021 г. на СГС, с оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 3 ГПК. По делото не е
спорно, че в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, ищеца е предявил срещу двамата ответника иск за
изкупуване на сградата, при условията на сделката, сключена с Нотариален акт
№106/23.12.2020г. С оглед на това, съдът приема, че е доказана първата предпоставка за
основателност на Павловия иск, а именно че ищецът е кредитор, предвид висящността на
спора по чл. чл. 33, ал. 2 ЗС.
Налице е и втората изисквана от закона предпоставка, а именно че атакуваното
съдебно решение по т. д. № 926/2021 г. на СГС уврежда кредитора, като същия не може да
осъществи правата си по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като договора е развален, а съгласно
извършените преди това разпоредителни сделки, имота вече е собственост на трето лице,
съответно кредитора не може да бъде удовлетворен реално.
Съдът намира, че налице е и последната предпоставка за уважаване на отменителния
иск. Страните са съзнавали, че с действията си по т. д. № 926/2021 г., увреждат ищеца, имащ
качеството на кредитор. Управителите и ЕСК на двете дружества са в роднинска връзка -
син и баща, поради което знанието им за увреждането се презюмира. Същите са знаели, че
ищеца е предявил иск по 33, ал. 2ЗС (молба от 29.03.2021г. на Е.З. по ГД2460/2021г. с искане
за конституиране като трето лице помагач, за която на съда е служебно известно, че е
съпруга на адв. Борислав Златков-процесуален представител на ответниците), като са
инициирали процеса, с ясното съзнание, че след като имота е прехвърлен на трето лице и
след успешното провеждане на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ищеца няма да може да
удовлетвори вземнаето си по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Индиция за това е и, че решението по
6
това производство е постановено при изрично посочено от ответника признание на иска
(писмен отговор вх. №23485/26.10.2021г.).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че след като се установиха предпоставките
по чл. 135 ЗЗД, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане са
направили. С оглед на това и съразмерно с уважената част от исковете, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1240
лв., от които 40 лв. за заплатена дт и 1200 за адвокатско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на „С.“ ЕООД, сумата от 200 лв.,
представляващи направени по делото разноски за депозит за вещо лице.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „С.Ц.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ и „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, за прогласяване нищожността на Решение № 371/29.12.2021 г., постановено по т.
д. № 926/2021 г. по описа на ТО, VI-24 състав, като постановено по симулативен съдебен
процес
ОБЯВЯВА за относително недействително спрямо ищеца „С.Ц.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, Решение № 371/29.12.2021 г.,
постановено по т. д. № 926/2021 г. по описа на ТО, VI-24 състав, с което е развален поради
неизпълнение, на основание чл.87 ал. 3 ЗЗД, сключения на 23.12.2020г., между „С.“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ и „Б.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ и отразен в Нотариален акт
№106/23.12.2020г., том III, рег.№8825 дело №434/2020г. на нотариус С.М., с район на
действие СРС, Договор за покупко- продажба на следния недвижим имот: Сграда с
идентификатор 68134.305.503.8 по КККР на гр.С., област С., одобрени със Заповед №РД-
18-32/01.04.2016г. на ИД на АГКК, последно изм.на КККР, засягащо сградата е от
30.11.2020г., адрес на сградата: /адрес/, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.503, със застроена площ 2656 кв.м., брой етажи 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение - друг вид обществена сграда,
която сграда съгласно документ за собственост, представлява част от централна сграда Х.
№1, за който поземлен имот е отреден УПИ - IХ-146,149, кв.28 м.“НПЗ С.“, район В.,
съгласно влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен със Заповед №РА50-
131/19.02.2019г. на Гл.архитект на С.О. и кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-
32/01.04.2016г. на ИД на АГКК при съседи на ПИ: поземлени имоти с идентификатори
68134.305.137;68134.305.145;68134.305.502.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
и „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплатят
на „С.Ц.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от
1240,00 лева (хиляда двеста и четиридесет лева), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „С.Ц.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща направени по делото
разноски.
7
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Д.Т.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8