№ 203
гр. В., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря К.Г.И.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца А. Ц. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ж.к.“Възраждане“ ********, ап.13, чрез адв.-
пълномощник Л.М. от АК-В., против Решение № 252 от 13.05.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 1557/2023 г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от ищеца А. Ц. А. от
гр.В. против А. И. И., ЕГН ********** ,от гр.В., иск с правно основание по чл.
45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 696, 02 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт
и транспорт на автомобил с рег. номер ВН **** АК и автомобил с рег. номер
ВН **** АМ, като неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на ответника 2 340, 00 лева - разноски за първоинстанционното
производство.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в противоречие със събраните в производството
доказателства.
1
Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на ВРС за отхвърляне на
иска, като посочва, че:
Механизмът на възникналото ПТП бил установен от свидетелските
показания, които не били отхвърлени от съда, както и признанието на
ответника в ОИМ, че ПТП е с негово участие и по негова вина, но повредите
по управлявания от него автомобил били „козметични". Ответникът пред
свидетел бил заявил неизгодни за себе си обстоятелства относно причините за
настъпване на ПТП.
Причинените щети по автомобилите и извършеният ремонт в „Аутомакс
24 Тодоров“ ЕООД били доказани. В тази насока сочи, че в съдебно заседание
направил уточнение, че всички фактури, издадени от „Аутомакс 24 Тодоров“
ЕООД били за вложени и ремонтирани части и детайли на управлявания от
ответника автомобил.
С исковата молба бил представил и снимки, на част от които бил и
ответника.
От свидетелските показания и приложения снимков материал било
видно, че цялата предна част на автомобил била смачкана и за привеждането
му в движение бил наложителен основен ремонт и смяна на множество
детайли и агрегати.
От представените по делото фактури бил доказал, какво е ремонтирано
и сменено. От разпита на счетоводителката на фирмата, извършила ремонта
било изяснено, че офертите били издадени само информативно, с цел самия
той да има яснота какви детайли са били сменени, както и че неизползваните
части се връщали на доставчика и едва след монтирането и проверката на
вложените части доставчикът издавал фактура. Офертите не били първични
счетоводни документи и нямали значение за предявения иск.
Изразява несъгласие с извода на ВРС, че управлявания от него
автомобил с peг. № ВН ****АК, бил технически неизправен и без сключена
застраховка „Гражданска отговорност". По делото била представена справка
от ИААА, че към 17.12.2022 г. прегледът е бил изтекъл, а от справката на
„Гаранционен фонд" било отразено, че към 20.12.2022 г. същият автомобил
нямал сключена застраховка. Посочва, че тези документи били неотносими
към спора и са за период от няколко дни след ПТП, като по делото представил
документи оборващи тези справки, но не били обсъдени от
2
първоинстанционния съд.
Сочи, че с исковата молба представил документ в превод от немски
език, че пътната помощ в Германия е била предоставена за времето от 01,00 до
03,20 ч. на 16.12.2022 г., като ПТП било настъпило на 15.12.2022 г. вечерта, а
фактурите за оказаната пътна помощ на двата автомобила били издадени на
20.12.2022 г.
Твърди, че първоинстанционния съд не бил взел предвид изложените от
него в писмените бележки аргументи и становища.
Моли съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови
друго с което да уважи предявения иск. Иска присъждане на разноските по
производството за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата
страна А. И. И., чрез адв.-пълномощник В. В. М. от АК-Перник, със заявен
съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Г.С. Раковски” № 82, ет. 1. ап. 2, е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства и от
страните не са направени доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по искова молба от А. Ц. А. против А. И. И., и
двамата от гр.В., с която е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата в общ размер от 14696,02 лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди – заплатени разходи за ремонт на два
автомобила, причинени в резултат на виновно предизвикано от ответника
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2022 г. до
окончателното издължаване.
3
Исковата си претенция ищецът обосновава с твърдението, че: извършва
транспортни услуги, като превозва закупени от трети лица употребявани леки
автомобили от Швейцария до България, с автомобили, собственост на трети
лица по договори за заем за послужване. През м. декември 2022 г. тръгнал на
път с 5 автомобила, с прикачени към тях ремаркета, за да превози от
Швейцария до България около 15 употребявани автомобила. Ищецът
управлявал единия автомобил, а за другите наел правоспособни водачи, сред
които и ответникът. Твърди, че той е управлявал автомобил с рег. номер ВН
**** АК, а ответникът автомобил с рег. номер ВН **** АМ.
В Швейцария натоварили композициите и тръгнали обратно за
България. Ищецът управлявал начело на колоната, а непосредствено след него
се движил ответникът. Когато стигнали до Мюнхен - Германия, на
околовръстния път, обозначен като А96, имало поледица. В участък до изхода
за Шьофелдинг имало леко спускане. Видял, че отпред има автомобил с
включени аварийни светлини и започнал леко да натиска спирачките. Поради
поледицата неговата композиция се поднесла и се завъртяла леко странично на
пътя, но успял да я овладее и да спре. Ответникът се движел много близо зад
него и вероятно с висока скорост, не успял да спре и се ударил челно в
управляваната от ищеца композиция. Предизвикал сериозни щети и по двата
автомобила, като не могли да продължат на собствен ход. Твърди, че на
мястото на инцидента дошла полиция, линейки и пътна помощ. Освободили
магистралата, като изтеглили композициите и ги оставили на паркинг за
няколко дни, докато успее да ги прибере за България. На място заплатил за
извършената услуга общо 2453,19 евро (равностойност на 4798,02 лева).
Прибрали се в България с другите автомобили, които били след тях. Твърди,
че вината за инцидента и нанесените вреди била изцяло на ответника, тъй като
го предупредил за опасността по пътя, но той не реагирал адекватно и не
успял да спре навреме.
Излага, че след като прибрал катастрофиралите автомобили извършил
ремонт и на двата автомобила в сервиз „Аутомакс 24 Тодоров“ ЕООД, ЕИК
********* в гр.В., като били сменени части, изправени и подменени
ламарини, и били боядисани. Твърди, че за ремонта заплатил сумата от
9898.00 лева - части и труд.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва
4
исковата претенция по основание и размер. Оспорва се: посочения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП; вината за настъпване на ПТП е на ищеца;
настъпилите щети, а евентуално, ако са настъпили такива, то не са посочени
увредените детайли на всеки от автомобилите; по кой от автомобилите какво
е ремонтирано; оспорва размера на направените разноски за отстраняване на
щетите с твърдение, че претендирания е силно завишен; разходите на ищеца
не са във връзка с негово противоправно поведение; настъпилите по
автомобилите вреди били минимални и повърхностни, които отстранил
изцяло, заедно с брат си още веднага след докарването на автомобилите от
Германия; причинната връзка между ПТП и платените разходи; за
автомобилите нямат застраховки; автомобилите не са били и в изправност;
автомобилите не били ремонтирани през месец март и април 2023г., а по-рано,
доколкото на 04.01.2023г. е извършена смяна на регистрационните номера в
КАТ-В. на автомобил с peг. номер ВН **** АК с нов рег.№ ВН **** АМ.
Пред настоящата инстанция между страните не е спорно, че:
Ищецът през м.декември 2022г. е ползвал въз основа на представените
2бр.договори за заем за послужване два товарни автомобила марка „Ивеко“,
модел-„Дейли ****, като единият е с рег. № ВН ****АК, собственост на
В.Г.П., впоследствие пререгистриран на 04.01.2023г. с нов рег.№ ВН****АМ,
видно от приложеното писмо на МВР-ОД на МВР-В. - Сектор „Пътна
полиция“-В. от 09.02.2024 /л.82/,а вторият е с рег.№ ВН****АМ, собственост
на Т. А.а П..
През м.декември 2022г. в Германия настъпил пътен инциден между
товарен автомобил марка „Ивеко“, модел-„Дейли ****, с рег.№ ВН****АМ
ответника А. И., който се движил след управлявания от ищеца А. А. товарен
автомобил марка: „Ивеко“, модел:„Дейли ****, с рег. № ВН ****АК, като
ответникът блъснал отзад управлявания от ищеца товарен автомобил.
Пред настоящата инстанция страните спорят за механизма на
настъпване на процесното ПТП, по чия вина е настъпило, наличието на
противоправното поведение от страна на ответника, причинната връзка между
поведението на ответника, както и за вида и размера на щетите.
Видно от писмо на МВР-ОД на МВР-В. - Сектор „Пътна полиция“-В. от
09.02.2024 /л.82/, на 04.01.2023г. е извършена заявена административна услуга
от собственика на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел-„Дейли ****, с
5
рег. № ВН ****АК, а именно промяна на номера на товарния автомобил с нов
рег.№ ВН****АМ, като автомобилът е бил представен за идентификация в
хале на технически контрол в сектор ПП при ОД на МВР-В..
Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС от
дата:17.12.2021г. /л.83/ППС с рег.№ВН****АК е преминал технически
преглед на същата дата 17.12.2021г и подлежи на последващ преглед до
17.12.2022г. включително.
Видно от удостоверение на МВР-ОД на МВР-В. - Сектор „Пътна
полиция“-В. от 13.02.2024г./л.84/ при извършена първоначална регистрация на
ППС товарен автомобил марка „Ивеко“, модел-„Дейли ****, с рег.
№ВН****АМ е издаден знак за технически преглед с №5056365/30.03.2022г.
със срок на валидност до 30.03.2023г.
Видно от застрахователна полица № BG/22/**** от 10.10.2022г. товарен
автомобил с рег. №ВН****АМ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗК“ЛЕВ ИНС“АД за периода от 11.10.2022г. до 10.10.2023г.,
следователно и към процесния период м.декември 2022г., удостоверено с
приложените разписки за платена застрахователна премия.
Видно от застрахователна полица № BG/22/******* от 15.08.2022г.
товарен автомобил с рег. №ВН****АК е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗК“ЛЕВ ИНС“АД за периода от 11.10.2022г. до
10.10.2023г., следователно и към процесния период м.декември 2022г.,
удостоверено с приложените разписки за платена застрахователна премия.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че приложените по делото
общо 12 бр фактури, издадени на името на ищеца за извършен ремонт,
платени материали, надбавки и такси на двата товарни автомобила, възлизащи
на обща стойност 14 696.02лв. са платени от ищеца с фискални касови бонове,
приложени към всяка фактура.
Видно от експертизата вещото лице е констатирало извършеното
плащане по всяка от фактурите и основанието за издаването им, както следва:
1.Фактура № 329939 от 20.12.2022год. на стойност с ДДС в размер на 3
111,79лв.
Фактурата е издадена в Германия от фирма „Кемени МПС-помощ, на обща
стойност от 1 591,03евро/ х 1,95583лв. = 3 111,79лв./, приложена на стр. 11 към
6
делото.
Описание на фактурата : камион за превоз на МПС/ рег.№ ВН****АМ/,
надбавка персонал и гориво, посредничество на централата за репатриране в
България, обезвреждане, порто и документи, почистване платформа,
нед.МПС авариен автомобил, мотокар натоварване, такса престой ЛМПС за 5
дни.
Фактурата е платена на 20.12.2022год.
2.Фактура № 329938 от 20.12.2022год. на стойност с ДДС в размер на 1
686,23лв. Фактурата е издадена в Германия от фирма „Кемени МПС-помощ,
на обща стойност от 862,16 евро/ х 1,95583лв. = 1 686,23лв./, приложена на
стр. 13 към делото.
Описание на фактурата : камион за превоз на МПС/рег.№ ВН****АК/,
надбавка персонал, посредничество на централата за репатриране в България,
такса обработка, порто на документи, натоварване с кран, такса престой
ЛМПС за 5 дни.
Фактурата е платена на 20.12.2022год.
3. Фактура № ***** от 17.03.2023год. на стойност с ДДС в размер на 348,00лв.
Фактурата е издадена в България от фирма „Монако,, ЕООД, приложена на
стр. 22 към делото с ДО от 290,00лв. и ДДС 20% в размер от 58,00лв.
Във фактурата са описани вложените материали по бройки и цени, няма
посочен регистрационен номер на автомобила.
Фактурата е платена с фискален касов бон на 17.03.2023год.
4.Фактура № ****** от 20.02.2023год. на стойност с ДДС в размер на
350,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 21 към делото с ДО от 291,00лв. и ДДС 20% в размер от
58,00лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
20.02.2023год.
5.Фактура № ********** от 20.02.2023год. на стойност с ДДС в размер на
650,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 20 към делото с ДО от 541,00лв. и ДДС 20% в размер от
108,00лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
7
20.02.2023год.
6.Фактура № *********** от 21.02.2023год. на стойност с ДДС в размер на
750,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 19 към делото с ДО от 625,00лв. и ДДС 20% в размер от
125,00лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
21.02.2023год.
7.Фактура № ********* от 22.02.2023год, на стойност с ДДС в размер на 1
500,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр, 18 към делото с ДО от 1250,00лв. и ДДС 20% в размер от
250,00лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
22.02.2023год.
8.Фактура № ********* от 20.03.2023год, на стойност с ДДС в размер на 1
000,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 8 към делото с ДО от 833,00лв. и ДДС 20% в размер от
166,00лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
20.03.2023год.
9.Фактура № 0************ от 23.03.2023год. на стойност с ДДС в размер на
1 500,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 17 към делото с ДО от 1250,00лв. и ДДС 20% в размер от
250,00лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
23.03.2023год.
10.Фактура №********* от 30.03.2023год. на стойност с ДДС в размер на
500,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 16 към делото с ДО от 416,67лв. и ДДС 20% в размер от
83,33лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
30.03.2023год.
11.Фактура №******** от 31.03.2023год. на стойност с ДДСв размер на
1000,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 17 към делото с ДО от 833,33лв. и ДДС 20% в размер от
8
166,67лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
31.03.2023год.
12.Фактура №**************от 11.04.2023год. на стойност с ДДС в размер на
2300,00лв. Фактурата е издадена в България от фирма „А. 24- Т.„ ЕООД,
приложена на стр. 23 към делото с ДО от 1916,67лв. и ДДС 20% в размер от
383,33лв. Основание за издаване на ф-та : „ремонтна дейност", няма
регистрационен номер. Фактурата е платена с фискален касов бон на
11.04.2023год.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства .
От показанията на свидетеля Д* И. И.-брат на ответника се установява,
че узнал от ответника за настъпило ПТП в Германия през м.декември 2022г.
между управлявания от ответника товарен автомобил-автовоз и този
управляван от ищеца, което било леко. Ответникът се движил зад автовоза,
управляван от ищеца и леко са се подпрели двата автовоза. Видял двата
автовоза в двора на ищеца във В. и според свидетеля вредите били леки.
Свидетелят сочи, че помогнал на ответника за възстановяване на щетите по
автомобилите, като ищецът купил подменени от ответника части, но
автовозите не са оправяни в автосервиз. Ремонтът ответникът извършил в
двора - морга, собственост на ищеца, находящ се около Околовръстното на
кръстовището на с. Рупци. Ищецът карал на бояджия някои детайли. Сочи, че
повреди имало по влекача, управляван от ответника - счупена решетка, калник
и броня, който влекач бил черен на цвят. По автовоза, управляван от ищеца
имало само „охлузено“ отзад на ремаркето. Свидетелят не може да посочи,
колко време след катастрофата в Германия ответникът извършил тези ремонти
по ударените автовози, но от него знае, че той ги е оправял. Автовозите били
прибрани на собствен ход от Германия. Знае, че след инцидента в Германия
същият автовоз, който е бил управляван тогава от ответника, наскоро е
станало ново ПТП в Румъния, но не може да кажа кога е станало.
От показанията на свидетеля Т.И. А. се установява, че познава страните.
Заявява, че до преди една година той също е работел за ищеца, като карал
бусове с платформи от чужбина с коли. Сочи, че зимата през месец декември
на 2022 г. той, ищецът, ответникът и Ц. заминали за Швейцария за коли.
Всеки от тях управлявал по един товарен автомобил марка „Ивеко“, като
9
посочва цетовете на всеки един автомобил. В Швейцария натоварили колите и
тръгнало обратно за Българи. Първи тръгнали ищецът и ответникът, а той и Ц.
тръгнали два часа по-късно. Посочва, че в Германия между ищеца и ответника
е станало ПТП. Свидетелят не е присъствал и не е видял, как е станало ПТП.
За ПТП узнал от ищеца, като същият му се обадил и му казал да спрат и да
изчакат, защото са се ударили с ответника, имало пожарни и линейки и пътя е
затворен. Свидетелят и другото лице-Ц. отишли на мястото на ПТП, след като
службите били приключили. Ищецът му дал локацията, за да ги вземат.
Свидетелят посочва, че видял бусовете, като черният бил челно ударен, а на
белия бус, гредата отзад била изкривена. Ударените бусове останали в
Германия. Свидетелят взел в неговия автомобил ответника, а ищецът се качил
при другият шофьор - Ц. и тръгнали за България. Свидетелят сочи, че в
участъка на ПТП имало поледица. Инцидента настъпил преди 20-ти декември,
средата на м.декември 2022 г. Ответникът му казал, че е говорил с
приятелката си по телефона, когато се ударил в автомобила пред него,
управляван от ищеца. Следващата седмица след инцидента катастрофиралите
камиони били транспортирани за България. Свидетеля не знае и не може да
посочи, кога и как са правени ремонтите.С тези бусове не е имало друго ПТП.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта на причините
за настъпване на пътния инцидент, т.к свидетелите не са били очевидци, а
изказват предположения по информация на страните, като за достоверността
на показанията в тази част съдът не може да извърши проверка, поради липса
на доказателства в тази насока.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен
съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.
По същество въззивният съд намира, че решението на РС-В., е правилно.
10
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа
обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на иска в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните групи правопораждащи факти: виновно и
противоправно поведение от страна на ответника; настъпило увреждане -
съответно наличие на вреди и техния размер; причинно- следствена връзка
между виновното противоправно поведение и настъпилите вреди. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Видно от протокол от о.с.з. от 07.03.2024г. по първоинстанционното
дело с приетия по делото доклад по реда на чл.146 ГПК съдът е указал на
ищеца и настоящ въззивник, че негова е доказателствената тежест да докаже
при условията на пълно и главно доказване кумулативно наличието на всички
предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане, изброени
по-горе.Срещу доклада въззивникът не е възрази, а и с въззивната жалба не са
наведени възражения в тази насока.
Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест и указания на
съда към въззивника-ищеца от ангажираните по делото доказателства не се
установяват елементите на фактическия състав на непозволено увреждане от
страна на ответника-въззиваемия.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
11
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира доказателства, удостоверяващи всички релевантни за механизма на
ПТП обстоятелства.
На първо място, доколкото с исковата молба се навежда факта, че
вредите произтичат от пътно-транспортно произшествие, то доказването на
този факт се установява с писмени доказателства, каквито по делото липсват,
например констативни протоколи, протоколи за оглед и др., издадени от
съответните длъжностни лица от органите за контрол по пътищата, издадени в
кръга на служебните им задължения, още повече, че в исковата молба
въззивникът твърди, че мястото на инцидента е бил посетен от органите за
контрол на Германия.
От друга страна от събраните по делото свидетелски показания също не
се установява механизма на настъпване на процесното ПТП. Разпитаните по
делото свидетели не са очевидци на твърдяното ПТП, а възпроизвеждат
частична информация предадена им от всяка от страните. От показанията на
свидетелите Д* И. и Т. А. не се установява дата, място на настъпване на ПТП,
посока на движение на участниците, местоположение на МПС-та,
хоризонталната и вертикална пътна маркировка в участъка на настъпване на
ПТП, характера и вида на нанесените щети и др. от значение за установяване
на механизма.
При това положение по делото остана недоказано от въззивника –ищеца
твърдението, че през м.декември 2022г. в Германия е настъпило ПТП
вследствие противоправно поведение на ответника-въззиваемия.
От отговора на исковата молба не се установява признание, а оспорване
на предявения иск по основание и размер, включително посочения от ищеца
механизъм на твърдяното ПТП, поради което възражението в тази насока на
въззивника е неоснователно.
В действителност от заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че въззивникът-ищецът е заплатил
стойността на приложените по делото фактури, възлизащи на обща стойност
от 14 696.02лв., но нито от фактурите, нито от анализа на доказателствения
материал по делото не може да се формира извод за причинно – следствена
връзка, че платената сума е вследствие щети от противоправно поведение на
ответника-въззиваемия, т.к. не е доказано противоправно деяние от негова
12
страна, от което да са настъпили конкретни щети, заплатени от ищеца. Следва
да отбележи обстоятелството, че в самите фактури дори не е посочено
ремонтните дейност и/или закупени части за кое от двете МПС-та се отнася,
т.к във фактурите няма посочен регистрационен номер на автомобила. От
друга страна и двамата свидетели сочат, че ищецът осъществява превоз на
употребявани автомобили с 4-5 МПС,а в исковата молба самият ищец
признава, че осъществява транспортна дейност с няколко автомобила – част
регистринани на негово име, а друга част регистрирани на трети лица, от което
следва предположение, че ремонтните дейности се отнасят и за други
автомобили.
Настоящият състав намира, че не следва да обсъжда приложените по
първоинстанционното дело снимков материал, т.к не представляват годно
доказателствено средство, не са изготвени и събрани по реда на ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че към м.декември 2022г. за
процесните товарни автомобили са налични и валидни застраховки
“Гражданска отговорност“, както и че са преминали технически преглед, което
обстоятелство не се отразява на крайния изход на спора.
Ето защо, доколкото крайните изводи на настоящия въззивен състав
съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение,
въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на първата инстанция,
като правилно, следва да се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането
на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът А. Ц. А. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна А. И. И. разноски за въззивната
инстанция в размер на 1800лв.- платено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство по договор за правна защита и съдействие от
07.10.2024г., съгласно приложения списък.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №252 от 13.05.2024г. постановено по гр.д.
13
№1557/2023 г. по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА А. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Възраждане“
********, ап.13 да заплати на А. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1800, 00 лева /хиляда и осемстотин лева/ - разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14