РЕШЕНИЕ
№
25.05.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV – ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 68 по описа на Районен съд Добрич за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 573
от 10.01.2020 г. на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, срещу Н.Г.С., ЕГН ********** и С.К.С., ЕГН ********** и двамата с
настоящ адрес ***, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца следната сума, предмет на заповед № 1586 за
изпълнение на парично задължение от 23.08.2019 г. по ч.гр.дело № 2339/2019 г.
по описа на ДРС срещу длъжника както следва: 406,17 лева, представляваща
неизплатено задължение по Договор за мобилни услуги от 29.07.2016 г., ведно с
приложение от същата дата, Договор за мобилни услуги от 09.09.2016 г. и Договор
за лизинг от 09.09.2016 г., ведно със законната лихва върху вземането, начиная
от 23.05.2019 г. до окончателното му плащане, за което са издадени 6 броя
фактури: Ф-ра № ********** от 25.12.2016 г., Ф-ра № ********** от 20.01.2017
г., Ф-ра № ********** от 25.01.2017 г., Ф-ра № ********** от 20.02.2017 г., Ф-ра
№ ********** от 25.02.2017 г. и Ф-ра №
********** от 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г., до
окончателното изплащане. Претендират се разноските в двете производства.
След оставяне исковата молба без
движение, е постъпило уточнение, че се претендира от всеки един от двамата
ответници да заплати при равно участие в задължението, което е от общо 406, 17
лева, сумите:
57, 97 лева, представляващи незаплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги от
29.07.2016 г. за телефонен****, за което са издадени Ф-ра № ********** от
20.01.2017 г. и Ф-ра № ********** от
20.02.2017 г.;
33, 61 лева, представляващи незаплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги от
29.07.2016 г. за телефонен № ****, за което са издадени Ф-ра № ********** от
20.01.2017 г. и Ф-ра № ********** от
20.02.2017 г.;
264, 79 лева, представляващи незаплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги от
09.09.2016 г. за телефонен № ****, за което са издадени ф-ра № ********** от
25.12.2016 г., Ф-ра № ********** от 25.01.2017 г. и Ф-ра № ********** от
25.02.2017 г.;
49, 80 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.09.2016 г., за което са издадени
Ф-ра № ********** от 25.12.2016 г., Ф-ра № ********** от 25.01.2017 г., Ф-ра №
********** от 25.02.2017 г. и Ф-ра № ********** от 25.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2019 г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения,
че ответниците са наследници на починалия К. С. С., с когото ищцовото дружество
е сключило договори за мобилни услуги и лизинг. По тях са налице неизпълнени
задължения, за които са издадени фактури. Поради предсрочното прекратяване на
договорите са начислени неустойки, но същите не се претендират в
производството. По силата на ЗН всеки от наследниците дължи по ½ от
претендираното, т.е. по 203, 085 лева. Обосновава се правният интерес с
издаване на разпореждане от 22.11.2019 г. за предявяване на иск по чл. 415 ГПК.
В законоустановения срок е подаден
отговор на исковата молба. Счита се, че искът е недопустим, респективно
неоснователен. Оспорват се подписите под процесните договори, записа на заповед
и наследственото правоприемство. Възразява се срещу размера на исковата
претенция и адвокатското възнаграждение в заповедното производство.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с
правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено
съществуването на вземане в размер на 406, 17 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г., до окончателното
изплащане, за
което срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1586 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2339/2019 г. по описа на Районен
съд Добрич за 2019 г.
В глобалния размер на вземането се
включват следните суми: 57, 97 лева, представляваща
задължение за незаплатени такси и услуги, за периода от 20.12.2016 г. до 19.02.2017
г., по Договор за мобилни услуги №
*********/29.07.2016 г. за предпочетен номер ****; 33, 61 лева, представляваща
задължение за незаплатени такси и услуги, за периода от 20.12.2016 г. до
19.02.2017 г., по Приложение към Договор за мобилни услуги №
*********/29.07.2016 г. за предпочетен номер*****; 264, 79 лева, представляваща
задължение за незаплатени такси и услуги, за периода от 25.11.2016 г. до 24.02.2017
г., по Договор за мобилни услуги № *********/09.09.2016 г. за предпочетен номер*****;
42, 33 лева, представляваща задължение
за незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.09.2016 г. на мобилно
устройство „Alcatel Pop 4 Grey“.
По иска за незаплатени такси и мобилни
услуги в тежест на ищеца е да докаже наличието на наследствено правоприемство
между К. С. и ответниците Н.С. и С.С.; че между оператора и наследодателя на
ответниците са съществували валидни облигационни правоотношения по договори за
мобилни услуги; изпълнение на задължението си за предоставяне на мобилни услуги
на наследодателя им на стойност от 363, 84 лева по трите
договора; изискуемостта на задължението.
В тежест на ответниците е да докажат, че
са платили процесните суми на ищеца.
По иска за незаплатените лизингови
вноски в тежест на ищеца е да докаже наличието на наследствено правоприемство
между Костадин Славов и ответниците Н.С. и С.С.; че между оператора и
наследодателя на ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение
по договор за лизинг; размерът на наемната цена, срока на договора, както и
предаването на вещта на Костадин Славов; изискуемостта на вземането.
Ответниците следва да докажат, че наследодателят
е изпълнявал задължението си за плащане на наемната цена.
От приложена по делото справка се установява,
че К. С. С. е починал на 15.06.2019 г. В същата справка е отразено, че
починалият е оставил съпруга – Н.С. и син – С.С.. Всеки от тях има равен дял от
наследството – чл. 9, ал. 1 от ЗН. Затова напълно в съответствие
със законодателната воля е и искането на ищеца двамата да понесат по равно
отговорността за задължението на наследодателя им. На тази основа следва да
бъде изтъкнато, че възражението на особения представител на С.С. за липса на
доказателства за наследствено правоприемство между последния и К. С. е
необосновано.
Във връзка с наследственото
правоприемство между двамата е изложено и твърдение, че няма доказателства за
приемане на наследството от страна на С.С.. В случая ищецът не носи тежестта да
докаже приемането на наследството от последния, в каквато насока са твърденията
на особения представител. Още повече, че съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН „приемане
има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството“. Невъзможността на ищеца да узнае за всяко
едно такова действие прави невъзможно и доказването му. Ето защо, ответната
страна има правен интерес да установи правоизключващото си възражение като
докаже, че С.С. се отказал от наследството на баща си. По делото е изготвена
справка от която се установява, че последният не се отказал от наследството на
К. С., поради което и възражението на особения представител се явява
неоснователно.
Наличието на облигационни правоотношения
между оператора и К. С. се установява от представените Договор
за мобилни услуги № *********/29.07.2016 г. за предпочетен номер ******, Приложение към Договор за мобилни
услуги № *********/29.07.2016 г. за предпочетен номер *****, Договор за
мобилни услуги № *********/09.09.2016 г. за предпочетен номер ****, Договор за лизинг от 09.09.2016 г.
за ползване на мобилно устройство „Alcatel
Pop 4 Grey“. Облигационната
връзка се потвърждава и от заключението на изготвена по делото
съдебно-графическа експертиза. От същата става ясно, че всички договори са
подписани от наследодателя на ответниците – К. С. Доколкото същото е обективно
и е изготвено от лице с необходимата квалификация, съдът го възприема в цялост.
К. С. е сключил с ищеца Договор за
мобилни услуги № *********/29.07.2016 г. за предпочетен номер *******, като е
избрал програма „нон стоп 29, 99 лева“, за срок от 24 месеца, до 29.07.2018 г.
Видно от Приложение към Договор за
мобилни услуги № *********/29.07.2016 г. абонатът е взел и втори план за
предпочетен номер ****** с програма „нон стоп 29, 99 лева“, за срок от 24
месеца, до 29.07.2018 г.
Отделно наследодателят е ползвал мобилни
услуги и по Договор за мобилни услуги № *********/09.09.2016 г. за предпочетен
номер *******. Избрал е програма „нон стоп 30, 99“, за срок от 24 месеца, до 09.09.2018
г.
На 09.09.2016 г. е сключил и договор за
лизинг, по силата на който е получил за ползване мобилно устройство „Alcatel Pop 4 Grey“. Задължил се е към датата на
сключване на договора да плати сумата от 60, 00 лева. Останалата част от цената
трябвало да плати на 23 месечни вноски по 2, 49 лева всяка.
Във връзка със задълженията на ответника
по процесните правоотношения са издадени фактура с № **********/25.12.2016 г.
за отчетен период: 25.11.2016 г. – 24.12.2016 г.; фактура с № **********/25.01.2017
г. за отчетен период: 25.12.2016 г. – 24.01.2017 г.; фактура с № **********/20.02.2017
г. за отчетен период: 20.01.2017 г. –
19.02.2017 г.; фактура с № **********/25.02.2017 г. за отчетен период: 25.01.2017
г. – 24.02.2017 г.
За определяне размера на вземанията по
всяко от съглашенията съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. След
запознаване с необходимата счетоводна документация експертът е изготвил
заключението си, като е посочил размера на вземанията по договорите за мобилни
услуги и по договора за лизинг. Изчислил
е, че задълженията на абоната по договора за мобилни услуги възлизат на 363, 84
лева, а по договора за лизинг на 42, 33 лева.
Експертът е пресметнал дължимата сума по
договора за лизинг, приемайки, че е настъпила предсрочната изискуемост на
вземането, съобразно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг. Положителният
или отрицателният отговор за настъпване на предсрочната изискуемост обаче, не
влияе на правилността на заключението, доколкото към датата на приключване на
съдебното дирене по настоящото производство е настъпил падежа и на последните
вноски по лизинговия договор. Поради тази причина въпросът за предсрочната
изискуемост не следва да бъде обсъждан.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е обективно и е изготвено от
лице с необходимата професионална квалификация.
По
установителния иск за незаплатени мобилни услуги в условията на пълно и главно
доказване ищецът установи наличието на договор за мобилни услуги, изпълнение на
задължението си за предоставяне на мобилни услуги на ответника на стойност 57,
97 лева, представляваща задължение за незаплатени такси и услуги, за периода от
20.12.2016 г. до 19.02.2017 г., по Договор за мобилни услуги №
*********/29.07.2016 г. за предпочетен номер *****; 33, 61 лева, представляваща
задължение за незаплатени такси и услуги, за периода от 20.12.2016 г. до
19.02.2017 г., по Приложение към Договор за мобилни услуги №
*********/29.07.2016 г. за предпочетен номер ******; 264, 79 лева,
представляваща задължение за незаплатени такси и услуги, за периода от
25.11.2016 г. до 24.02.2017 г., по Договор за мобилни услуги №
*********/09.09.2016 г. за предпочетен номер *****.
Съгласно чл.
27 от Общите условия към договорите за мобилни услуги „плащането по фактурите
се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от осемнадесет дни от
датата на издаването ѝ“. При положение, че всички фактури са издадени
преди около четири години, през 2016 г 2017 г., то е верен и изводът, че
изискуемостта на вземанията е настъпила много преди предявяване на исковата
молба. В случая правилото на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е неприложимо, тъй
като наследодателят на ответниците е починал след падежа на задълженията по
фактурите.
Ответниците не
ангажират доказателства за установяване на плащането
на процесните задължения. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такова плащане не е
извършвано, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо,
установителният иск за претендираната сума за незаплатени мобилни услуги следва
да бъде уважен изцяло.
Претенцията за
лизинговата сума също следва да бъде уважена изцяло, тъй като ищецът доказа
всички
елементи от фактическия състав на чл.
422 вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, а ответниците не установиха плащането на
претендираната сума.
Решението
следва да бъде съобразено с петитума на исковата молба и с притежавания
наследствен дял от наследството на К. С. от всеки от ответниците. При това
положение следва да бъде признато за установено, че всеки от двамата дължи на
ищеца сума от 203, 08 лева.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца
се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното претендира разноски в размер на 385, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 360, 00 лева с ДДС и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 1030, 40 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 360,
00 лева с ДДС; държавна такса в размер на 75, 00 лева; депозити за изготвяне на
съдебно-счетоводна и графическа експертизи в размер на 495, 40 лева; депозит за
особен представител в размер на 100, 00 лева).
Особеният представител е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
размерът на претендираното възнаграждение е съобразен с минималното възнаграждение,
предвидено за дела с подобен материален интерес, по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във връзка с претендираното адвокатско
възнаграждение за заповедното производство се акцентира на разпоредбата на чл.
7, ал. 7 от същия нормативен акт, където е посочено, че „за защита в производства за обезпечаване
на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми“. В чл. 7, ал. 2, т. 1 е
определено, че при интерес до 1000 лева размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 300 лева. На тази основа може да бъде заключено, че предметът
на заповедното производство предполага минимално адвокатско възнаграждение от
300 лева, защото половината от глобалната претенция от 406, 17 лева също попада
в обхвата на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Когато бъде прибавен и
ДДС се формира окончателния размер на търсеното и дължимо адвокатско
възнаграждение от 360 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на С.С. следва да бъде възложена за плащане сумата от 192,
50 лева – разноски в заповедното производство; и сумата от 565, 20 лева –
разноски в исковото производство, включваща възнаграждението на особения
представител.
В тежест на Н.С. следва да бъде
възложена за плащане сумата от 192, 50 лева – разноски в заповедното
производство; и сумата от 465, 20 лева – разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, ЕИК *********, против Н.Г.С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 181, 92 лева, представляваща сбор от задължения за
незаплатени такси и услуги, за периода от 20.12.2016 г. до 24.02.2017 г.,
дължими по Договори за мобилни услуги с № *********/09.09.2016 г., с №
*********/29.07.2016 г., и по приложение към него, сключени между ищеца и наследодателя
на ответника – К. С. С., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г., до окончателното изплащане, за
което вземане срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1586 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2339/2019 г. по
описа на Районен съд Добрич за 2019 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Теленор България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, против Н.Г.С., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21, 16 лева,
представляваща, задължение за незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 09.09.2016 г. на мобилно устройство „Alcatel Pop 4 Grey“, сключен между ищеца и наследодателя на ответника – К. С.
С., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г.,
до окончателното изплащане, за което
вземане срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1586 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2339/2019 г. по описа на
Районен съд Добрич за 2019 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Теленор България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, против С.К.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 181, 92 лева,
представляваща сбор от задължения за незаплатени такси и услуги, за периода от
20.12.2016 г. до 24.02.2017 г., дължими по Договори за мобилни услуги с №
*********/09.09.2016 г., с № *********/29.07.2016 г., и по приложение към него,
сключени между ищеца и наследодателя на ответника – К. С. С., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г.,
до окончателното изплащане, за което
вземане срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1586 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2339/2019 г. по описа на
Районен съд Добрич за 2019 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Теленор България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, против С.К.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21, 16 лева,
представляваща, задължение за незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 09.09.2016 г. на мобилно устройство „Alcatel Pop 4 Grey“, сключен между ищеца и наследодателя на ответника – К. С.
С., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г.,
до окончателното изплащане, за което
вземане срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1586 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2339/2019 г. по описа на
Районен съд Добрич за 2019 г.
ОСЪЖДА Н.Г.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, сумата от 192, 50 лева – разноски по ч.гр.д. № 2339/2019
г. по описа на Районен съд Добрич и сумата от 465, 20 лева – разноски по гр.д.
№ 68/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, сумата от 192, 50 лева – разноски по ч.гр.д. № 2339/2019 г. по описа
на Районен съд Добрич и сумата от 565, 20 лева – разноски по гр.д. № 68/2020 г.
по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: