РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Плевен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430101819 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 19 ал.1 от ЗГР.
В Плевенският районен съд е постъпила молба от Ф. В. И. с ЕГН
**********, в която се твърди, че молителя е български гражданин от турски
произход, роден на ***, като в акта си за раждане бил записан с имената
Ф.Е.И.. Твърди се, че по време на принудителната промяна на турските имена
на българските граждани бил преименуван на Ф. В. И.. Твърди се, че въпреки
тази промяна, молителя цял живот се представял турските си имена.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се допусне
промяна в имената на молителя от Ф. В. И. на Ф.Е.И..
Кметство *** ангажира становище за основателност на молбата.
Районна прокуратура гр.Плевен също ангажира становище за
основателност на молбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от приложения препис на Акт за раждане *** от *** ***,
1
че молителя при раждането си на *** е бил записан със собствено име Ф. и
бащино и фамилно име Е.И., формирани от собственото и бащино име на
неговия баща Е.И.Ю..
От направената Бележка в Акта за раждане е видно, че съгласно писмена
молба №77 от 31.01.1985г., изходяща от молителя, имената му са били
променени от Ф.Е.И. на Ф. В.И.. От приложеното копие на лична карта е
видно, че в нея е вписан с имена Ф. В. И..
Видно е от приложения препис на удостоверение за граждански брак,
издадено на *** от ***, че на сочената дата молителя, записан с имената
Ф.Е.И., е сключил граждански брак със св.Р.М.М. която е приела да носи
фамилното име на съпруга си – И..
В о.с.з. на 08.04.2025г. е проведен разпит на сочената от молителя
свидетелка Р.М.М.- негова съпруга. Същата излага в показанията си, че когато
се запознала с него, той носел имената Ф.Е.И.. Твърди, че след сключване на
брака им – през 1985г., имената му били променени с български, според
правилата на действащия тогава държавен ред и го именували Ф..
Свидетелката твърди още, че всичките му близки и приятели продължавали да
се обръщат към него с имената Ф.Е.И., а пред институциите трябвало да се
представя с българските имена, поради записването в официалните документи
с българските му имена
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.19, ал.1 от ЗГР името, чиято
промяна се иска следва да е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, или промяната да се налага поради наличието на важни
обстоятелства.
В случая молителят се позовава на наличието на втората, предвидена от
закона хипотеза в чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно важни обстоятелства, които
налагат извършването на исканата промяна в собственото, бащиното и
фамилното му име. Съдът намира, че от ангажираните доказателства се
установи съществуването на такива важни причини по смисъла на чл. 19, ал.1
от ЗГР.
От събраните по делото доказателства стана ясно, че молителят при
раждането си е бил записан с имена с турско звучене – Ф.Е.И., като бащиното
2
и фамилно име са били образувани по законоустановения ред от собственото и
бащино име на неговия баща, който е носел към същия момент имената
Е.И.Ю..
Стана ясно от обсъдените доказателства, че имената му са били
променени принудително с такива с българско звучене, по правилата на
действащия държавен режим.
Установи се също така от гласните доказателства, че въпреки тази
принудителна промяна, молителя през целия си живот е бил назоваван от
близките и приятелите си с имената с турско звучене, които е получил при
раждането си.
В практиката си Върховният касационен съд приема, че името
представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от
останалите физически лица, поради което и законът допуска то да бъде
променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, които
налагат това. Като „важни обстоятелства“ по смисъла на закона се приемат
онези, които са лично и обществено значими за личността, като такива са
известността на лицето в обществото с името, с което се идентифицира. От
понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано
със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му
на свободно самоопределяне по тези признаци и исканата промяна няма за цел
въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции /в
този смисъл решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 486/2011 г., III г.
о., ГК, както и трайната практика на ВКС – решение № 507/22.10.2010 г. по гр.
д. 227/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. д. №
396/2008 г. на ВКС, V г. о., решение № 145/17.04.2009 г. по гр. д. № 4962/2007
г. на ВКС, IV г. о./.
В случая, наред със субективното желание на молителят да носи
собственото име Ф., са налице и други обстоятелства – със същото е бил
записан при раждането си и така са продължили да се обръщат към него
всичките му близки и познати дори след принудителната му промяна със
собствено име, което да има българско звучене.
Бащиното и фамилно име на молителя също са били образувани при
3
раждането му по заканоустановения ред от собственото и бащино име на баща
му, а промяната им е станала по принудителен ред. Поради това, съдът
намира, че субективното желание на молителя да възстанови имената, с които
е бил записан при раждането си и с които е продължил да се представя сред
близки и познати през целия си живот, също следва да се квалифицира като
„важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, предпоставящо
основателност на претенцията му.
Предвид изложеното, съдът намира, че депозираната молба за промяна
имената на молителя е изцяло основателна и доказана и следва да бъде
уважена като такава.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на собственото,
бащиното и фамилното име на Ф. В. И. с ЕГН **********, роден на *** в ***,
общ.***, както следва :
собствено име от Ф. на Ф.,
бащино име от В. на Е. и
фамилно име от И. на И..
ПРЕПИС от решението по настоящото дело след влизането му в сила да
се изпрати на Кметство ***, Община гр.*** и съответната община по
постоянен адрес на молителя за отбелязване на промяната в съответните
актове за гражданско състояние и регистъра на населението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4